Решение по дело №2837/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 278
Дата: 20 февруари 2020 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20197040702837
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер   278                                         20.02.2020г.                            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                       Членове:  ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

         ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: И. Л.

Прокурор: А.Ч.

като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 2837 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Джимо“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И.С., чрез пълномощник- адвокат, против Решение № 260 от 04.10.2019г., постановено по АНД № 938 от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 24-002479/08.08.2019г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лв., като размерът на санкцията е намален на 1500лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Изводите на съда били необосновани и не кореспондирали със събраните по делото доказателства. Оспорва се изводът за допуснато нарушение и се твърди, че поименните графици за месец юли 2019г. били в офиса на дружеството за актуализиране и корекция, поради настъпили промени. След извършване на корекциите, графиците били предоставени на проверяващите. Изтъкват се основания за приложение на чл.415в от КТ.

Направено е искане, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Несебър и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмено становище, постъпило преди провеждане на откритото съдебно заседание, поддържа искането за отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на наказателното постановление. Излага съображения аналогични с посочените в касационната жалба.

Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмена молба, преди датата на съдебното заседание, оспорва касационната жалба. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението на РС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното е необходимо условие да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Несебър било образувано по жалба на „Джимо“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И.С., против НП № 24-002479/08.08.2019г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”– гр.Стара Загора, с което за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от КТ на дружеството била наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

С оспореният първоинстанционен съдебен акт, Районен съд – Несебър изменил размера на имуществената санкция от 2000 на 1500 лв., а за да постанови това решение съдът приел, че нарушението е доказано по категоричен начин, но намерил за необоснован определения от органа размер на имуществената санкция. Съдът установил, че НП не съдържа мотиви относно определения по-висок размер на санкцията, нито са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Преценено е, че деянието е осъществено за първи път, поради което и с оглед естеството на нарушението определил като справедлив размер на санкцията законоустановения минимум - 1500 лв.

Съдът изложил мотиви относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на производството и липсата на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд– град Несебър установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и наличие на безспорни доказателства за осъществено административно нарушение.

От приетите по делото доказателства, се установява, че на 15.07.2019г. инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” – град Стара Загора, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект–„Баш Хаус Бай Джани Фаст Фууд“, находящ се в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, кв.Камелия № 35, стопанисван от „Джимо” ООД. При проверката било установено, че дружеството в качеството на работодател, по смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ не държи в деня на проверката в обекта поименен график за месец юли 2019г. за работа на работниците и служителите. Документът е поискан, но не е представен. За установеното нарушение срещу дружеството бил издаден АУАН, в който същото правилно е квалифицирано по чл.403а, ал.1 от КТ. Въз основа на този АУАН било издадено и оспореното НП.

Основният аргумент на касатора е, че поименните графици за месец юли 2019г. били в офиса на дружеството за актуализиране и корекция, поради настъпили промени. След извършване на корекциите, графиците били предоставени на проверяващите органи. Законодателят обаче не освобождава  от отговорност работодателя, когато не държи на разположение графиците, поради необходимост от корекции и промени, дори да се приеме, че такава необходимост е възникнала по някаква причина. Не е налице основание за преквалифициране на нарушението по предложената от касатора правна квалификация, а именно по чл.415в от КТ. По делото не е спорно, че представянето на графиците е осъществено по-късно, а и от свидетелските показания на актосъставителя се установява, че процесният график е представен едва на 17.07.2019г., т.е. два дни по-късно. Следователно, не е налице първата предпоставка от указаното в закона, за да се приложи чл.415в, ал.1 от КТ, т.е. „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването…“ и очевидно е неприложим посоченият привилегирован състав за налагане на имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева. Същевременно, обосновано съдът изтъкнал в решението си, че липсва основание за определяне на санкцията в по-висок размер, поради което и правилно изменил наказателното постановление, в съответствие със своите законови правомощия.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260 от 04.10.2019г., постановено по АНД № 938 от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Несебър.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                              Председател:

                                                                   

                                       

 

                                                     Членове: 1.

 

 

 

                                                                  2.