О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14.03.2017 година град Варна
Варненският районен съд, XL–и
граждански състав, на 14.03. две хиляди
и седемнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов
разгледа гражданско дело № 15987 по описа на Варненски районен съд за 2016 година, като председателя го докладва:
Производството е по
реда на чл. 118 и сл. ГПК.
Делото е образувано въз
основа на искова молба подадена от П.Д.П., с която претендира да бъде осъдена М.
Лилянова С. да й заплати сумата от 27464,64 лева като
дадена през периода от 26.04.2016г. до 12.08.2016г. на неосъществено основание,
в евентуалност на отпаднало основание и в евентуалност без основание.
Правилата
на родовата подсъдност, т.е. правилата посочващи кой съд като първа инстанция,
следва да разгледа спора досежно накърненото материално гражданско право, са
уредени в чл. 103 ГПК, който предвижда, че на районния съд са подсъдни всички
граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като
първа инстанция. Съобразно чл. 104 т. 4 ГПК, когато не се касае за иск за
собственост и други вещни права върху имот, на окръжния съд, като първа
инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска
над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове, и за
вземания по актове за начет. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 т. 1 ГПК,
цената на исковете за парично вземане е търсената сума, която в случая е 27464,64
лв. и се претендира поради получаването й от ответника на неосъществено
основание, в евентуалност на отпаднало основание и в евентуалност без основание.
Неосъщественото, евентуално отпадналото основание се твърди, че е било
получаването на сумите от ответницата като адвокат – процесуален представител
на ищцата, за внасянето им като гаранция и такси за водене на дело срещу ЗК „Евроинс” АД –
гр. София във връзка с негов отказ да изплати обезщетение по застрахователен договор
№ *********/06.10.2010г. Такова дело не е било заведено и сумите не са били
използвани съобразно уговорката между страните.
В случая посочения адрес на ответника е в гр.
Варна.
Следователно,
с оглед посочените правила на родова подсъдност, задължителни не само за
страните, но и за съда, който съгласно чл. 118 и чл. 119 ал. 1 ГПК следва
служебно да следи за спазването им, компетентен да разгледа депозираната искова
молба по предявения иск по чл. 55 ЗЗД се явява Окръжен съд - гр. Варна, а не
сезирания към настоящия момент Варненски районен съд. Произнасянето му по така
предявения иск би било недопустимо и подлежащо на обезсилване съобразно чл. 270
ал. 3 ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, Варненският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118 ал.1 и чл. 119 ал.
1 вр. чл.
69 ал. 1
т. 1 от ГПК производството по гр. д. № 15987/ 2016г. по описа на
Варненският районен съд.
ИЗПРАЩА на
основание чл. 118 ал. 2 ГПК делото по подсъдност на
Окръжен съд - гр. Варна като първа
инстанция.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба
пред Варненският
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: