РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и седми януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 16342 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7
вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на „Т.С.“ ЕАД
срещу постановление от 14.10.2019 г. по изп. д. № 20197850400297 на ЧСИ с рег.
№ 785, с което частично е уважено искането на жалбоподателя – длъжник в
производството – за намаляване на определените от съдебния изпълнител
разноски по изпълнителното производство, дължими от длъжника за заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят посочва, че изпълнителното
производство в конкретния случай не се характеризира с фактическа или правна
сложност, поради което следва да бъдат намалени разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение до минималния размер. Претендира разноски в
настоящото производство.
Взискателят и ответник по жалбата „Д.А.“ ЕООД изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че разноските за адвокатско
възнаграждение са били заплатени от него на процесуалния му представител, като
те включват както възнаграждение за образуване на изпълнителното производство,
така и за процесуално представителство по него, което в случая се изразява в
отправени до съдебния изпълнител искания за извършване на изпълнителни
действия, подаване на становища, действия по издаване на самия изпълнителен
лист. Посочва и че длъжникът не е изпълнил доброволно в срока за доброволно
изпълнение, както и че взискателят се е съгласил с намаляването на разноските. Претендира
разноски в настоящото производство.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е недопустима, тъй като разноските вече
са намалени до общо 230 лв. (минималният размер), поради което жалбата е
безпредметна.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
От представеното копие
на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е
образувано на 26.09.2019 г. въз основа на молба на взискателя „Д.А.“ ЕООД, подадена от адвокат. С молбата за
образуване на производството е поискано да бъде наложен запор върху движимите
вещи на длъжника „Т.С.“ ЕАД, да бъдат възбранени притежаваните от длъжника
недвижими имоти и да бъде наложен запор върху притежавани от него дружествени
дялове, като не е посочено кои са движимите вещи, дяловете и имотите. С молба,
подадена на следващия ден 27.09.2019 г.,
взискателят е поискал вместо посочените в молбата за образуване на
производството изпълнителни способи да бъде наложен запор върху вземанията на
длъжника по банкови сметки. На същата дата 27.09.2019 г. съдебният
изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение до
длъжника, получени от него на 01.10.2019 г.
Във връзка с подадено на
02.10.2019 г. възражение от жалбоподателя срещу определените разноски с
обжалваното постановление от 14.10.2019 г. съдебният изпълнил е намалил
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до 300 лв. (в преписа на
изпълнителното дело не е представен актът на съдебния изпълнител, а само
съобщение до жалбоподателя, което възпроизвежда постановлението). След
подаването на настоящата жалба на 25.10.2019 г. взискателят е подал молба от
31.10.2019 г., с която иска размерът на разноските за адвокатско възнаграждение
да бъде намален на 280 лв., а с последваща молба от 13.11.2019 г. е заявил, че
иска тези разноски да бъдат определени в минимален размер. И в двата случая
липсва (не е представен с преписа на изпълнителното дело) акт на съдебния
изпълнител по тези искания, но на жалбоподателя са изпратени уведомления за
това, че размерът на разноските е намален първо на 280 лв., а след това и на
230 лв.
Въпреки така подадените
молби от взискателя с искане за намаляване на претендирания от него по
изпълнителното дело размер на разноските за адвокатско възнаграждение, следва
да се приеме, че настоящата жалба е допустима. Освен че липсват постановени от
съдебния изпълнител актове по тези молби на взискателя, следва да се съобрази,
че искането на жалбоподателя е да се намалят разноските до минималния размер.
Дали последно определените разноски, за които съдебният изпълнител е изпратил
съобщение на взискателя, отговарят на минималния размер с оглед на конкретните
обстоятелства по делото, е въпрос, който следва да се провери при произнасянето
по съществото на жалбата, т.е. не може от напред да се направи извод, че
искането на жалбоподателя е удовлетворено, след като той не е оттеглил жалбата
си. Освен това липсата на акт на съдебния изпълнител по разноските след двете
подадени молби от взискателя, който да е съобщен и на взискателя, означава, че
взискателят би могъл впоследствие да обжалва новоопределения от съдебния
изпълнител размер на разноските, а също така и впоследствие да промени
намерението си относно претендирания размер. Така към момента по изпълнителното
дело липсва окончателно решаване на повдигнатия от жалбоподателя въпрос за
размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, което
определя и допустимостта на настоящата жалба.
С оглед на изложените
по-горе обстоятелства относно развитието на изпълнителното производство следва
да се приеме, че към настоящия момент процесуалният представител на взискателя
е извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за
образуването му. Посочването на изпълнителни способи в молбата – налагане на
запор на движими вещи и дружествени дялове и възбрана на недвижими имоти – не
представляват самостоятелни искания на взискателя за извършване на такива
действия, не само защото се съдържат в молбата за образуване на делото, а не са
поискани отделно, но и защото включването на такива искания е елемент от
редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство съгласно
чл. 426, ал. 2 ГПК.
Освен това следва да се
посочи, че в отклонение от нормата на чл. 426, ал. 2 ГПК взискателят е
поискал прилагането на повече от един изпълнителен способ, без това обективно
да е необходимо за удовлетворяването му (включително с оглед на размера на изпълняемото
вземане от 300 лв.). Израз на този принцип е и изискването за съразмерност на
изпълнителния способ съобразно размера на вземането, което се изпълнява
(чл. 442а ГПК). От друга страна бланкетното посочване на изпълнителни
способи не може да се приеме за надлежно поискани действия по изпълнението,
доколкото не са индивидуализирани вещите и дружествените дялове, върху които да
се насочи изпълнението. Поради това следва да се приеме, че молбата за
образуване на изпълнителното производство е била нередовна, поради което
последващата молба от 27.09.2019 г. не представлява самостоятелно действие от
страна на взискателя (съответно на процесуалния му представител), а
отстраняване на посочените нередовности на молбата за образуване на
производството и привеждането ѝ в съответствие с изискванията на
чл. 426, ал. 2 ГПК.
Действително към момента
изпълнителното производство не е приключило, тъй като въпреки изтичането на
срока за доброволно изпълнение липсват данни за постъпило от длъжника плащане.
Същевременно обаче липсват данни и за това съдебният изпълнител да е наложил
поискания от взискателя запор върху вземанията на жалбоподателя по банкови
сметки и съответно за резултата от това действие. Следва да се има предвид, че
с оглед естеството на изпълнението в случая не може да се очаква, че ще е
налице необходимост от извършването на допълнителни изпълнителни действия, тъй
като длъжникът е най-голямото топлофикационно дружество в България, което
разполага с достатъчно оборотни средства по банковите си сметки предвид
дейността си, за да заплати неголеми по размер задължения (дългът по
изпълнителния лист е в размер от 300 лв.).
Неоснователни са
възраженията на взискателя относно това, че разноските за адвокатско
възнаграждение са свързани и с издаването на изпълнителния лист, извършването
на справки и подаването на становища по делото. Подобни дейности са част от
която и да било дейност на адвоката по процесуално представителство,
включително във връзка с образуване на изпълнително производство, и следва да
се считат включени във възнаграждението, предвидено за съответното процесуално
действие, извършено от адвоката.
По изложените
съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на
взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство, макар в представения договор за правна защита и съдействие да е
посочено, че възнаграждението се дължи общо за образуване и водене на изпълнителното
производство. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване
на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
възнаграждението възлиза на 200 лв. Следва да се заплати именно минималният
размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по
образуване на изпълнително производство в случая.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските в настоящото производството, които възлизат общо на 123 лв. –
при заплатени от него 25 лв. за държавна такса, 48 лв. на съдебния изпълнител
за администриране на жалбата, които са част от разноските по обжалването, и определени
от съда 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение (както според чл. 25а,
ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ относно производството
по частните жалби, така и според чл. 27 от Наредбата относно представителството
в изпълнителното производство възнаграждението е в размер от 50 до 100 лв.).
Тези разноски се дължат, тъй като настоящото производство е съдебно и за него
приложение намират правилата на чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК, съответно приложени,
доколкото става въпрос за производство по разглеждане на жалба. Освен това
настоящото производство е предизвикано от действията на взискателя, който е
претендирал по-голям размер на разноските в изпълнителното производство,
отколкото действително е следвало да му бъдат заплатени от длъжника.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 14.10.2019 г.
по изп. д. № 20197850400297 на ЧСИ с рег. № 785 в частта, с която е оставена без уважение молбата на длъжника за
намаляване на определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по
изпълнителното делото, като НАМАЛЯВА
определените разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя „Д.А.“ ЕООД на 200 лв.
ОСЪЖДА „Д.А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, партер да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата 123 лв. (сто двадесет и три лева) –
разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.