№ 100
гр. Сливница, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20221890200227 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Тр. **“ ООД, с която на основание чл. 59, ал.
1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 625131-
F641946/17.02.2022 г., издадено от Т.С.К. – началник отдел „Оперативни
дейности“-София в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на
25000 лева за нарушение по чл. 3, ал. 1 от закона за административното
регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/.
В жалбата се посочва, че НП е издадено при допуснато нарушение на
материалния закон. Жалбоподателят счита, че нарушението не е описано
достатъчно ясно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ц., който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител, но оспорва жалбата с
депозираната писмена защита.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, анализира събраните
доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите
разпоредби, намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 26.01.2022 година в 15:40 часа свидетелят Т. Б. К. – на длъжност
старши инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, заедно със свидетеля
1
Е. В. П. извършили проверка в стопанисвания от жалбоподателя „Тр. **“
ООД обект – база за строителна и гаражна дейсност - цистерна, находящ се в
гр. Б., ул. „**. В хода на проверката било установено, че е била извършена
доставка на дизелово гориво за извън пътна техника и трктори в размер на
12173 литра. Дизеловото гориво било разтоварено в надземна цистерна
оборудвана с 1 бр. пистолет и брояч към него, която се намирала в
стопанисвания от жалбоподателя обект. Към момента на проверката
жалбоподателят не бил регистриран в регистъра по чл. 16, ал. 1 от
ЗАРИДСНПНП. Жалбоподателят извършвал дейност по изкопаване и
извозване на земна маса със собствена техника.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка сер. АА № 0082581 от 26.01.2022 г. Протоколът е подписан от
съставилите го лица и от присъстващите при проверката. За констатираното
нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Свидетелят Т. Б. К. съставил
срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F641946/03.02.2022 г. АУАН бил съставен в присъствие на
представител на нарушителя и в присъствие на свидетел при установяване на
нарушението.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е представил
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 17.02.2022 г. Т.С.К. – началник на
Отдел „Оперативни дейности”-София в ГД „Фискален контрол“ издал и
процесното НП, в което били отразени обстоятелствата по нарушението,
фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация,
като с този административно-наказателен акт на жалбоподателя било
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
25000 лева, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП.
Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели - Т. К., Е. П., П.Ст. и П.Ив.;
събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени
доказателства: съставеният АУАН № F641946/03.02.2022 г., протокол за
извършена проверка сер. АА № 0082581 от 26.01.2022, нареждане за
експедиция 142312 от 26.01.2022 г., фактура № ********** от 26.01.2022 г.,
нареждане за експедиция № 142312 от 26.01.2022 г., декларация за
съответсвие на качеството на течните горива № 29 от 17.01.2022 г., заповед №
413/29.07.2021 г., заповед № 574/04.10.2021 г.,
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите Т. К. и Е. П.,
които са очевидци на нарушението. Показанията им са категорични, ясни,
непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички
писмени доказателства по делото. Техните показания съдржат сведения за
времето и мястото на извършената проверка и установените нарушения.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите П.Ст. и П.Ив., които също
спомагат за изясняване на фактическата обстановка.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
2
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло
и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.
При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа
инстанция формира следните свои правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните
съображения:
По процедурата:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. Компетентно длъжностно лице е съставило АУАН съгласно чл.
36, ал. 1, вр. чл. 26 от ЗАРИДСНПНП. Компетентно длъжностно лице (на
длъжност началник на отдел) е издало оспорваното НП съгласно чл. 36, ал. 1
от ЗАРИДСНПНП.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от
ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и нарушителя. Спазени са и
сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване
на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и
недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като
настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
Не съставлява съществено нарушение неправилното посочване в НП, че
същото подлежи на обжалване пред Районен съд – София, вместо пред
Районен съд – Сливница. Правото на защита на жалбоподателя не е
накърнено /в този смисъл и решение № 186 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д №
3
16/2016 г. по описа на Административен съд-София-област/. Същевременно
правото на обвалване е гарантирано, тъй като дори жалбата да беше
предявена пред Районен съд – София, то делото следва да бъде изпратено по
подсъдност на надлежния съд, който дължи нейното разглеждане.
По съществото на нарушението:
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за това, че е съхранявал нефт и продукти от нефтен произход
извън определените в закона за това места без съответна регистрация.
Наказващият орган е квалифицирал това като нарушение на чл. 3, ал.1 от
ЗАРИДСНПНП.
Съгласно посочената разпоредба всяко лице, което осъществява дейност
по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, подлежи на регистрация по този закон като
според чл. 16, ал. 1 този регистър се води в Министерството на икономиката.
В чл. 3, ал. 2 е предвидено изключение от регистрация за държавните и
местните органи за всички извършвани от тях дейности по чл. 2, ал. 1 в
качеството им на орган на държавна или местна власт. В чл. 2, ал. 1 от
ЗАРИДСНПНП са изброени икономическите дейности, свързани с нефт и
продукти от нефтен произход. Такъв вид дейност съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 е и
съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни
складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове.
Според легалната дефиниция дадена в пар. 1, т. 3 от ДР на
ЗАРИДСНПНП „съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход“ е
физическо съхранение и свързаните с него дейности по приемане,
претоварване и предаване на нефт и продукти от нефтен произход в
петролни бази, митнически складове или други резервоари, които не са
регистрирани като данъчни складове по Закона за акцизите и данъчните
складове, както и в цистерни и други съдови вместимости, освен ако те са на
крайни промишлени потребители или са предназначени за задоволяване
на битови и технологични нужди. В пар. 1, т. 16 от ДР на ЗАРИДСНПНП е
дадена дефиниция и на понятието “краен промишлен потребител”, а именно
краен клиент, промишлено предприятие, което купува нефт или продукти от
нефтен произход от лице, регистрирано по този закон, и което ги използва за
зареждане на собствени промишлени инсталации, съоръжения и друга
промишлена техника. От систематичното тълкуване на посочените
разпоредби може да се направи извода, че жалбоподателят не е осъществявал
дейност по съхраняване на продукти от нефтен произход по смисъла на пар.
1, т. 3 от ДР на ЗАРИДСНПНП.
По делото не се спори, че жалбоподателят не разполага с регистрация за
осъществяване на дейности с нефт и продукти от нефтен произход в
регистъра по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Не се спори и, че
жалбоподателят не е сред органите за които е предвидено изключение от
регистрация, посочени в чл. 3, ал. 2.
От доказателствата по делото се установява несъмнено, че на 26.01.2022
г. е извършена доставка на дизелово гориво /което съгласно пар. 1, т. 1 от ДР
4
на ЗАРИДСНПНП е продукт от нефтен произход/ в размер на 12173 л.
Горивото е било разтоварено в надземна цистерна оборудвана с 1 бр.
пистолет и брояч към него, намираща се в стопанисвания от жалбоподателя
обект - база за строителна и гаражна дейност в гр. Б., ул. „9-ти Май“ № 14.
Жалбоподателят е съхранявал дизеловото гориво в качеството си на
краен промишлен потребител и като такъв същият не подлежи на регистрация
в регистъра към Министерството на икономиката. Жалбоподателят като краен
клиент е закупил дизеловото гориво от регистрирано лице и е използвал
горивото за зареждане на собствена промишлена техника. Това обстоятелство
се установява от показанията на свидетелите П.Ст. и П.Ив., според които
жалбоподателят извършвал дейност по изкопаване и извозване на земна маса
със собствена техника, която се състои от голям брой камиони, багери,
валяци. От показанията на свидетелите се установява, че доставеното
дизелово гориво се използва именно за зареждане на собствените на
дружеството-жалбоподател машини.
Ето защо по делото не се установява извършено от жалбоподателя
нарушение на чл. 3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП и следователно
незаконосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Поради това
обжалваното НП следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил
представляван от адвокат и е заплатил сумата от 1536 лева, което се
установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност, което с оглед
размера на наложената имуществена санкция от 25 000 лева и съгласно чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е основателно и
съдът намалява възнаграждението на 1300 лева. Ето защо на жалбоподателя
се дължи заплащането на сторените разноски с оглед изхода на делото в
размер на 1300 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 625131-F641946/17.02.2022 г.,
издадено от Т.С.К. – началник отдел „Оперативни дейности“-София в
Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя “Тр. **” ООД, ЕИК
*** е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер
5
на 25000 лева за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Закона за административното
регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – ЦУ, с адрес **********
да заплати на “Тр. **” ООД, ЕИК *** сумата от 1300 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-област
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6