Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1640/11.10.2018г. Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На трети октомври Година две хиляди и осемнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 3383 по описа за две хиляди и осемнадесета година.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
В-0046341/29.06.2016 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към ГД „КП” при КЗП, упълномощен
със заповед №171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП, с което на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД
със сегашно наименование „А.Б.“ ЕАД е
наложено административно наказание -
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ"
в размер на 1000 лева, на основание чл. 230а от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от „А.Б.“ ЕАД с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД чрез
процесуален представител против НП на Директор на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
на дружеството е наложено административно наказание - "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 1000 лева, на основание чл. 230а от ЗЗП.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на НП
и се прави алтернативно искане относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Визира се нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
т.к. не била изяснена фактическата обстановка.
Сочи се, че служителят упълномощен да представи
изискваните документи бил болен на 02.01.2018г. и нямало друг упълномощен
служител за конкретната проверка, както и че дружеството обективно не било могло да упълномощи и изпрати друг служител.
Формулира се искане за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание представител на дружеството
не се явява.
Процесуален представител на въззиваемата страна
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като визира, че на
търговеца са били дадени няколко възможности да представи исканите документи и
същият не е сторил това в рамките на около 2 месеца.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 09.10.2017г. служители на КЗП, сред които
св. А., извършили проверка на търговски обект – магазин, находящ се в гр.
Варна, ул. „С.Врачански” № 30, стопанисван от „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД със сегашно
наименование „А.Б.“ ЕАД.
Повод за проверката била подадена жалба от
потребител относно блокирана карта.
При проверката на место в обекта бил съставен
от св.А. Констативен протокол № К-2629956/09.10.2017г. Протоколът бил съставен
в присъствието на управител на проверяваният обект – Ал.К.. На стр.4 от
протокола свид.А. на осн.чл.192 т.2 от ЗЗП издала
писмено нареждане на 22.10.2017г. в
09:30 часа управителят на обекта или упълномощено лице да представи в
КЗП-Варна становище по жалбата както и копие от договорите сключени м/у „МОБИЛТЕЛ“
ЕАД и потребителя Г.Н..
На посочената в Констативен протокол №
К-2629956/09.10.2017г. дата – 22.10.2017г. никой не се явил в КЗП и изисканите
документи не били представени.
Свид. А. изпратила уведомително писмо изх.№ В-03-2189/30.10.2017г. до адреса на
управление на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, в което отново разпоредила на дата 10.11.2017г. в 09:30 часа управителят
на дружеството или упълномощено лице да представи в КЗП-Варна изисканите с
Констативен протокол № К-2629956/09.10.2017г. документи.
На посочената дата отново никой не се явил в
КЗП и изисканите документи не били представени.
Свид. А. изпратила ново уведомително писмо изх.№ В-03-2189/15.12.2017г. до адреса на
управление на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, в което отново разпоредила на дата 22.12.2017г. в 09:30 часа управителят
на дружеството или упълномощено лице да представи в КЗП-Варна изисканите с
Констативен протокол № К-2629956/09.10.2017г. документи.
Това уведомиелно
писмо било връчено на адреса на управление на дружеството на 19.12.2017г. видно
от приложената обратна разписка.
На посочената дата в КЗП-Варна се явило лице –
Ваня К. – преупълномощена от упълномощеното да предстанлява
КЗП лице – Д. С.. Същата представила част от изисканите с Констативен протокол
№ К-2629956/09.10.2017г. документи, но не били представени копия от договорите
сключени м/у „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и потребителя Г.Н.
За представените частично документи бил
съставен КП № К-0109281 от 22.12.2017г. в присъствието на упълномощеното лице
като в същия било дадено поредно писмено разпореждане на
02.01.2018г. в 10:30 часа в КЗП-Варна да се представят копия от договорите
сключени м/у „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и потребителя Г.Н..
На поредната – четвърта поред дата - 02.01.2018г. в 10:30 отново не се явил
представляващ дружеството, както и не били представени изисканите документи по
друг начин.
Тъй като документите, необходими за приключване
на проверката не били представени, на 05.01.2018г. св. А. съставила акт за
установяване на административно нарушение, в който описала обстоятелствата на
извършване на нарушението и посочила правна квалификация по чл.230а вр. чл.192 т.2 от ЗЗП. Актът бил предявен и връчен на
представляващ дружеството на 08.06.2018г, който не вписал в съдържанието му
възражения.
В срока за възражения по преписката не
постъпили такива.
След сътвавянето на
АУАН, в последствие на 11.01.2018г. в КЗП-Варна били представени изисканите с
Констативен протокол № К-2629956/09.10.2017г. документи, между които и копия от
договорите сключени м/у „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и потребителя Г.Н..
На 29.06.2018г. било издадено наказателно
постановление, видно от съдържанието на което наказващия орган е възприел
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на АУАН и при
идентична квалификация на нарушението, на осн.
чл.230а от ЗЗП е наложил административно наказание имуществена санкция в
предвидения минимален размер.
Изложената по- горе фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията
на св. А., както и приобщените по делото Констативен протокол №
К-2629956/09.10.2017г.; КП № К-0109281 от 22.12.2017г.;отговор; уведомително
писмо изх.№ В-03-2189/30.10.2017г.;
жалба от потребителя; обратни разписки;
пълномощни и др.
При проверка на съставения акт за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички
срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното
постановление е било издадено в тримесечен срок от съставянето на АУАН, т.е.
спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили
фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното
нарушение чрез собствените си възприятия, както и прилагайки по административнонаказателната
преписка копие от писмото, с което се изискват документи и доказателства за
датата на получаване на писмото от представляващ дружеството. По АНП са събрани
доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение.
В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение
се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на
извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Закона за
защита на потребителите.
Административно наказващият орган, съобразно
приложените по делото доказателства се явява компетентен да издава наказателни
постановления. Правилно, въз основа на събраните доказателства е прието, че се
касае за извършено административно нарушение и след подробно описание на
фактическата обстановка, възприемайки я изцяло така, както е била установена от
проверяващите, административно наказващия орган правилно е квалифицирал
извършеното и правилно е било определено наказание към предвидения в чл.230а от
ЗЗП минимален размер.
Що се отнася до наведените основания за отмяна
на наказателното постановление , съдът констатира тяхната неоснователност
предвид на следното:
С жалбата се сочи, че на 22.12.2017г. са били
представени в КЗП всички изискани с Констативен протокол №
К-2629956/09.10.2017г.документи и едва с ППД от същата дата е било разпоредено
на „А1“ да се яви на 02.01.2018г. и да представи копия от договорите сключени
м/у „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и потребителя Г.Н. и тъй като на тази дата упълномощеното
лице отсътсъствало поради болест неправилно КЗП
приели че е извършено нарушение по чл.230а от ЗЗП.
Визира се нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
т.к. не била изяснена фактическата обстановка.
Съдът намира подобно интерпретиране на
установената фактическа обстатновка за превратно и
обслужващо единствено защитната позиция на въззивното
дружество.
Както бе визирано и по-горе разпореждането до въззивното дружество да представи копия от договорите
сключени м/у „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и потребителя Г.Н. не е било дадено на
22.12.2017г.с изготвеният тогава ППД.
Това разпореждане е било дадено с Констативен
протокол № К-2629956/09.10.2017г. на
стр.4 от същия. Самият Констативен протокол № К-2629956/09.10.2017г. е бил
съставен в присъствието на Ал.К. - преупълномощен от упълномощеното да предстанлява КЗП лице – Д. С..
Датата 02.01.2018г. е била вече четвърта поред
дата, определена за преставяне на изисканите от КЗП
документи, поради което и съдът намира възраженията в тази насока за
неоснователни.
Неоснователни са и възраженията, че
определеният служител да представлява дружеството бил болен.
На първо място следва да се посочи, че е въпрос
на организация на дружеството какви и колко лица ще упълномощи да го преставляват пред съответните контролни органи. На следващо
място следва да се посочи, че не се представят каквито и да било доказателства
в подкрепа на тезата че упълномощеното лице е било в отпуск по болест на дата
02.01.2018г., което би било ирелевантно в случая
доколкото по АНП се съдържат данни за три упълномощени лица да представят
дружеството пред КЗП – приложени са пълномощни на лицата Д.С., Ал.К. и В.К.,
поради което и съдът не споделя и тези възражения.
Съдът не констатира и визираното в жалбата
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН доколкото нарушението е било описано в
пълнота и съдържа всички визирани в цитираната норма реквизити.
Съдът не споделя и възражението че АНО не бил
посочил мотиви какво следвало да се доказва с изисканите документи, доколкото
подобно задължение не е било налице. Отделно от горното следва да се отбележи,
че доколкото жалбата инициирала
проверката започва с „Имам сключен догово с
упоменатия оператор…..“безспорно е, че за извършвано на подобна проверка следва
да се изискат договорите, каквото и именно е било сторено от проверяващите.
На последно място се сочи, че е налице хипотеза
на маловажен случай на административно нарушение.
Съдът намери, че правилно от страна на
наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение
с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно е било прието, че
дружеството следва да бъде санкционирано за извършеното административно
нарушение.
След проверка на съставените акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление, както и
след обсъждане на доводите на въззивното дружество,
съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно издадено.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: