и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 65 ал. 8 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ив. Бръмбарова от АК- Кърджали, защитник на Данаил Богомилов Иванов от с. Баница, община Враца, против определение № 3/17.04.2014 г., постановено по н. ч. пр. № 378/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдена взетата спрямо жалбодателя мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП № 525/2013 г. по описа на РУП- Кърджали. Определението се атакува като необосновано и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че от задържането на Иванов на 20.09.2013 г. по отношение на него и с негово участие били проведени множество процесуално- следствени действия, той дал подробни обяснения и подпомогнал разследването. Счита се, че към настоящия момент взетата постоянна мярка неотклонение „задържане под стража" не била оправдана и не била налице една от предпоставките за нейното прилагане в бъдеще- доказателствата по делото не сочели, че съществува опасност да се укрие или да извърши престъпление- жалбодателят бил реабилитиран, имал постоянен адрес в с. Баница, община Враца, местопребиваването му било трайно установено. Поддържа се и това, че към настоящия момент разследващите органи приключили разследването по наказателното производство и оставането на жалбодателя в ареста се явявало самоцел, целяло изтърпяване на наказанието и щяло да му се отрази тежко, на него и на неговите близки. Искането е да се отмени атакуваното определение, вместо което да се постанови друго, с което се измени мярката за неотклонение „задържане под стража” в по- лека такава. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Доказателствени искания не се правят и доказателства не се сочат. Становището на представителя на Окръжна прокуратура- Кърджали е, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Доказателствени искания не се правят и доказателства не се сочат. Въззивният съд за да се произнесе, взе предвид следното: От ДП № 525/2013 г. по описа на РУП- Кърджали се установява, че с постановление от 11.11.2013 г. на РП- Кърджали, били обединени в едно производство под № 525/2013 г. три ДП с № 525/2013 г., № 526/2013 г. и № 561/2013 г., всички по описа на РУП- Кърджали. От материалите по делото се установява, че на 18.09.2013 г. Данаил Богомилов Иванов бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и 4, във вр. чл. 194 ал. 1 и вр. чл. 20 ал. 4 от НК за това, че на 16.09.2013 г. в гр. Кърджали, в съучастие като помагач с Данаил Милчов Иванов, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, отнел противозаконно чужди движими вещи- пари на стойност 9200 лв., златни накити и дебитна карта от владението на Мария Димитрова Добрева от гр. Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Съобразно разпоредбата на чл. 65 ал. 4 от НПК, производство по изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” има за предмет преценка и обсъждане на всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, като преценката за законност следва да се отнесе към момента на искането за нейното изменение. В това производство се има предвид наличието на нововъзникнали обстоятелства или промяна на съществуващите, настъпила след взетата вече мярка за неотклонение “задържане под стража”. При вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия Богомилов, съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 63 ал. 1 и ал. 2 т. 2 от НПК, а именно- обосновано предположение, че обвиняемият е осъществил престъпното деяние, за което му е предявено обвинение и, че доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Извода на съда, че може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е осъществил деянието, за което е привлечен като обвиняем, се е наложил от събраните по досъдебното производство доказателства- писмени и гласни, както и обясненията на двамата обвиняеми, в които са направили признания. Съдът е приел, че е налице и другата кумулатÞвно предвидена предпоставка- опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление предвид данните в свидетелството му за съдимост, от което се установява, че е осъждан пет пъти за извършени престъпления- кражби, но наказанията не са изиграли своето поправително въздействие, а и понастоящем е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление, след като е бил осъждан за друго тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по- малко от 1 година, чието изпълнение било приведено в изпълнение. Съдът е взел предвид и това, че обвиняемият има регистриран адрес в с. Баница, общ. Враца, но не пребивава на същия от години и не се ползва с добри характеристични данни; преценил е и това, че опасността да се укрие следва и от действията на двамата обвиняеми да напуснат града през изходен път, на който няма КПП. А трайната нагласа на обвиняемия да извършва престъпления против собствеността, сочи, че е налице реална опасност да извърши престъпление. Първоинстанционният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 65 ал. 4 от НПК, преценявайки обстоятелствата във връзка със законността на задържането на обвиняемия, правилно в съответствие със закона е приел, че не са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 63 ал. 3 от НПК, които да обуславят изменение на мярката за неотклонение в по- лека. Фактите по делото сочат, че от определяне на най- тежката мярка за процесуална принуда, събраните доказателства не променят извода на съда за наличието на обосновано предположение за участието на обвиняемия в деянието по чл. 195 ал. 1 т. 3 и 4, във вр. чл. 194 ал. 1 и вр. чл. 20 ал. 4 от НК, както и за опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. По отношение на довода за продължителност на взетата по отношение на обвиняемия първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража”, следва да се посочи, че от момента на вземането й е изминал срок, който с оглед разпоредбата на чл. 63 ал. 4 от НПК, не може да бъде квалифициран като неразумен такъв. Предвид изложеното съдът намира, че като законосъобразно следва да се потвърди определение № 3/17.04.2014 г., постановено по н. ч. пр. № 378/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдена взетата спрямо жалбодателя мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП № 525/2013 г. по описа на РУП- Кърджали. При служебната проверка на определението, настоящият съдебен състав обръща внимание на първоинстанционния съд, че при направено искане за изменение на мярка за неотклонение диспозитива на акта на първоинстанционния съд следва да бъде "оставя безуважение” молбата за изменение на мярката за неотклонение, а не „потвърждава” взетата мярка за неотклонение, тъй като последния диспозитив съответства на такъв при въззивно разглеждане на делото. Ето защо, въззивният съд О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3/17.04.2014 г., постановено по н. ч. пр. № 378/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдена взетата спрямо Данаил Богомилов Иванов, с ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 525/2013 г. по описа на РУ „Полиция”- Кърджали мярка за неотклонение „задържане под стража” за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и 4, във вр. чл. 194 ал. 1 и вр. чл. 20 ал. 4 от НК. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: Членове:1. 2.
|