№ 3265
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110201730 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Б. М.
С. против наказателно постановление №372483/2019 от 16.12.2019г. издадено
от Зам.Кмета на Столична община, с което е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева на осн. чл. 49 от Наредба за
реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община (НРУПОГТТСО) (отм.) за извършено
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3, във вр. с чл. 46, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
Жалбоподателката иска да се отмени обжалваното наказателно
постановление, тъй като нямала възможност за закупуване на билет за
пътуване в обществения градски транспорт, след като както на спирката, на
която се качила в превозното средство – Семинария нямало пункт за
продажба на билети, така и водачът на същото нямал билети.
Представител на въззиваемата страна иска да се потвърди обжалваното
наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 24.11.2019г. в 08:24 часа в гр.София, след спирка хотел „Хилтън”
1
с посока Кино Одеон – бул. „Васил Левски“ Б. М. С. пътувала с автобус №94 с
инв. №2017, където й е извършена проверка от контрольор в „Център за
градска мобилност” ЕООД. При проверката на същата е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че пътувала без редовен
превозен документ и отказала да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-
наказателната преписка, съдържаща акт за установяване на административно
нарушение от 24.11.2019г., Заповед №РД-09-3 от 25.01.2016г. на
Изпълнителния директор на ЦГМ, Заповед №СОА16-РД09-1060/04.08.2016г.
на Кмета на Столична община, както и показанията на свидетелите А. М. А. и
М. А. Павлова, служители на „Център за градска мобилност” ЕООД и
материалите по изпълнително дело №10026/2021г. ЧСИ Милен Бъзински.
Свидетелите не са си спомнили за въпросния случая и след
предявяването им на акта за установяване на административно нарушение.
Показанията им са информативни само относно съставянето на акта от
свидетелката А.. Съдът дава вяра на твърденията им, доколкото потвърждават
участието си при съставянето на акта.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказания жалбоподател, срещу обжалваемо
наказателно постановление и в срока на обжалването му, за което
разглеждането и е допустимо.
́
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът намира обжалваното наказателно постановление за издадено в
кръга на компетенциите на административнонаказващия орган, оправомощен
от кмета на Столична община, според чл. 91, ал. 11 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр.) и съгласно Заповед №СОА18-РД09-
1582/12.12.2018г. на Кмета на Столична община. Актът за установяване на
административно нарушение също е съставен от компетентно длъжностно
лице, съгласно чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО по контрола и Заповед
№СОА18-РД08-455/10.05.2018г. на Кмет на Столична община.
2
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в деня
на твърдяното извършване на нарушението, поради което не е налице
нарушение на сроковете на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок на
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствие на твърдения нарушител и един свидетел, с което е осигурена
предвидената публичност на това действие. Актът за установяване на
административно нарушение е връчен на жалбоподателката в деня на
съставянето му, а срещу него не е постъпило възражение.
Според сочените за нарушени разпоредба на чл. 18, т. 1, от
НРУПОГТТСО, при пътуване с превозните средства на обществения градски
транспорт пътниците са длъжни да валидират превозните си документи, да
спазват разпоредбите на наредбата и: 1. да притежават редовен превозен
документ при превоза и при слизането си в района на спирката на наземния
транспорт или в платената зона на метрото; 2. да предоставят превозния си
документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с
персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност при
поискване; 3. при констатирано нарушение и отказ за закупуване на билет за
еднократно пътуване, продаван от контрольор по редовността на пътниците,
да слязат от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на
контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.
46, ал. 1 от НРУПОГТТСО, при констатиран от длъжностно лице -
контрольор по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен
превозен документ или с нередовен превозен документ, пътникът закупува
билет за еднократно пътуване, продаван от контрольор по редовността на
пътниците.
Изпълнителното деяние - пътуване без редовен превозен документ, е
елемент от фактическия състав на нарушение, което подлежи на
санкциониране по реда на чл. 101 от ЗАвПр., не и по чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3,
във вр. с чл. 46, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
Съгласно чл. 101, т. 1 от ЗАвПр. "пътник в моторно превозно средство
за обществен превоз, който пътува без билет или друг документ, се наказва с
3
глоба от 10 до 50 лева - за превози по общинските транспортни схеми ". В
съответствие с чл. 17, ал. 4 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗАвПр. процесният
случай безспорно обхваща деяние, въздигнато като нарушение при
осъществяване на обществен градски транспорт /автобусен/. Разпоредбата на
чл. 101 от ЗАвПр. няма бланкетен характер, поради което не подлежи на
попълване от друг нормативен акт. Недопустимо е обществени отношения,
изчерпателно уредени със закон да се преуреждат с подзаконов нормативен
акт, какъвто е и НРУПОГТТСО. В съответствие с чл. 15, ал. 3 от ЗНА
противоречието между закон и подзаконов акт води до необходимост от
отмяната на наказателното постановление, който извод се обективира и в
процесния случай поради налагане на глоба в размер на 50 лева за нарушение
по наредба на СО, противоречаща на ЗАвПр., независимо, че разпоредбата на
чл. 91, ал. 11 от ЗАвПр. предоставя контрола по спазване разпоредбите на чл.
101, т. 1 от ЗАвПр. също и на длъжностни лица, оправомощени от кмета на
съответната община.
От показанията на свидетелите – контрольори в ЦГМ, не се установи
твърдяното нарушение. И двете свидетелки не са си спомнили за
извършеното нарушение, като показанията им единствено потвърждават
участието им в проверката и реда за извършването й – свидетелката А.. Актът
за установяване на административно нарушение няма доказателствена
стойност в производството пред съда за отразените в него обстоятелства по
извършване на нарушението, тъй като има значение на формулирано
административнонаказателно обвинение, което подлежи на доказване с
предвидените за това процесуални способи. Поради изложено извършването
на нарушението не се доказа по необходимия несъмнен начин, а обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, като издадено при
неправилно приложение на материалния закон.
Предвид изхода на делото, претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община се явява
неоснователна.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №372483/2019 от 16.12.2019г.
издадено от Зам.Кмета на Столична община, с което на Б. М. С. е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева на осн. чл.
49 от НРУПОГТТСО за извършено нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3, във
вр. с чл. 46, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична община.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София
с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните
по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5