РЕШЕНИЕ
гр. София, 14
Февруари 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 7307 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът М.Д.М. твърди,
че на 30/11/2010 год., по време на изпълнение на служебните си задължения като лекар
акушер-гинеколог в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Горна Оряховица, бил задържан от служители
на ОД на МВР-гр.Велико Търново, на основание Заповед № 1178/30.11.2010 год.; бил
обискиран и задържан в ареста на гр.Горна Оряховица за срок от 24 часа. Задържането
било извършено в рамките на досъдебно производство № 232/2010 год. по описа на ОД
на МВР-гр.Велико Търново, пр.пр. № 2064/2010 год. по описа на Окръжна П.–гр.Велико
Търново. Наказателното производство било образувано за това, че неизвестни лица
в периода 28/11/2010 год.-30/11/2010 год. в гр.Горна Оряховица, в МБАЛ „Св.Иван
Рилски“, умишлено причинили смъртта на новородено дете от мъжки пол – син на Б.Т.Г.от
гр.Лясковец, като деянието било извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение
на службата му и по отношение на малолетно лице, което се намирало в безпомощно
състояние – престъпление по чл.116 ал.1 т.2 предложение 1, т.4 предложение 2 и т.5
вр.чл.115 от НК. В рамките на досъдебното производство, ищецът бил привикван няколко
пъти за разпит. Ищецът твърди, че в късните часове на 2/12/2010 год. по време на
семейна вечеря, в присъствието на цялото му семейство, в дома му дошли множество
полицейски служители, които заявили, че идват да изземат мобилния му телефон. Разговорите
между ищеца и негови колеги от болницата били приобщени чрез протокол, като веществено
доказателство – подслушване с Постановление от 3/12/2010 год. на прокурор от ОП-Велико
Търново. Наблюдаващият наказателното производство прокурор поискал от министъра
на вътрешните работи да бъде премахнато нивото на класификация „поверително“ на
съдържащата се във веществените доказателства информация, за да бъде запозната обществеността
с част от доказателствата по разследването, предвид създадените негативни настроения
срещу дейността на П.по повод действията на разследващите органи. След разсекретяване
на информацията, с постановление от 3/12/2010 год. наблюдаващият прокурор разрешил
на министъра на вътрешните работи да разгласи информацията, съдържаща се в получените
от подслушването данни, като било разрешено публичното изнасяне на конкретна информация
по ДП 232/2010 год. Ищецът твърди, че на 3/12/2010 год. в сградата на Съдебната
палата в гр.Велико Търново бил проведен брифинг с участието на наблюдаващия прокурор,
заместник наблюдаващия прокурор и служители на МВР, които предоставили информация
относно ДП 232/2010 год. на множество журналисти от местни и национални медии. Част
от информацията било и съдържанието на телефонните разговори, водени от ищеца с
негови колеги от болницата. Впоследствие в хода на наказателното производство П.няколкократно
давала на медиите информация за развитието на делото и извършваните процесуални
действия. Информация била изнесена и от министъра на вътрешните работи от трибуната
на Народното събрание. Ищецът твърди, че с Постановление на Окръжна П.–гр.Велико
Търново от 08/5/2013 год. воденото наказателно производство срещу ищеца било прекратено,
тъй като извършеното от него деяние не съставлявало престъпление. Твърди, че само
месец преди прекратяване на производството П.спряла да предоставя информация по
наказателното производство, като включително отказала на медиите информация относно
деветорната експертиза, станала причина за прекратяване на производството, тъй като
информацията била секретна. В резултат от воденото в периода 30/11/2010 год.-8/5/2013
год. наказателно производство по обвинение за извършено тежко умишлено престъпление
в професионалното му качество, прекратено поради липса на извършено престъпление,
ищецът претърпял множество неимуществени вреди: накърнени били честта, достойнството
и доброто му име на почтен гражданин и висококвалифициран професионалист; силно
били засегнати чувството му за лична чест и достойнство, както и авторитета и професионалната
му репутация, изграждани с десетилетия. Той бил задържан публично и унизен пред
своите колеги, като бил изведен с белезници от болницата, където бил арестуван.
За времето прекарано в ареста, той се чувствал и бил третиран като престъпник, изпитвал
изключително силно притеснение и неудобство. Допълнителен дискомфорт и страх причинявала
неизвестността относно това колко време ще бъде задържан и какво ще се случи по-нататък.Създадената
у него тревожност и притеснение били засилени допълнително от появата на полицейски
служители в дома му в късните часове. Появата на полицейските служители не останала
незабелязана и от съседите, които започнали да разпитват ищеца какво се случва.
Освен това задържането получило допълнителна гласност, предвид информацията предоставяна
и разпространявана публично от органите на П.. С разрешение на П.министърът на вътрешните
работи направил просторно изявление за случая на заседание на Народното събрание.
В обществото била създадена нагласа, че ищецът е убиец, че целенасочено е причинил
смъртта на бебе, че грубо е пренебрегнал лекарските си задължения. В публикациите
и телевизионните репортажи като основен източник на информация се сочела П.. Самото
прекратяване на наказателното производство от друга страна било разгласено една
седмица след прекратяването му. От воденото наказателно производство пострадала
и професионалната реализация на ищеца, като рязко спаднал броя на пациентите му;
разколебано било доверието в него, пациентите отказвали да изпълняват препоръките
му; колегите му поставили под съмнение неговата невинност и компетентност. Познатите
и приятелите на ищеца също променили отношението си към него, рязко се отдръпнали.
Появата на ищеца на обществени места предизвиквала шушукания и коментари, от което
той се чувствал неудобно и унижен, и ограничил социалните си контакти. От преживения
стрес и напрежение, ищецът не можел да спи, бил обезверен и притеснен, живеел в
страх; тревожел се за начина, по който обвиненията били приемани в неговото семейство.
За претърпените от него неимуществени вреди ищецът претендира обезщетение от ответника
в размер на 40 000 лева. Претендира законна лихва от датата на прекратяване на наказателното
производство и направените по делото разноски.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва
предявения иск. Счита, че липсват доказателства за претърпени неимуществени вреди
от ищеца. Счита, че П.не следва да отговаря за вредите от публичното разгласяване
на данни от разследването, което било извършено по инициатива на МВР. Оспорва размерът
на претенцията като завишен. Освен това твърди, че разследването било проведено
в период от време с разумна продължителност. Прави възражение за погасителна давност
относно претенцията за лихва за забава за три години назад от предявяването на иска.
Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът установи
от фактическа страна следното:
В ОД на МВР
гр.Велико Търново е образувано дознание № 222/2010 год. срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 от НК, по
което са били използвани специални разузнавателни средства. След анализ на
данните, получени от специалните разузнавателни средства, била събрана
информация за извършено престъпление по чл.116 от НК от лекари и акушери от
персонала на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ в гр.Горна Оряховица и било образувано
дознание № 232/2010 год. и прокурорска преписка № 2064/2010 год. за извършено
престъпление по чл.116 ал.1 т.2, пр.1, т.4 пр.2 и т.5 във връзка с чл.115 от НК. По това дело не били привличани лица в качеството им на обвиняеми. По
предложение на разследващия полицай и искане на наблюдаващия прокурор, срокът
за извършване на на разследването по цитираното дознание е бил многократно
продължавал от прокурор в Апелативната П.на гр.Велико Търново.
На 30/11/2010
год. в гр.Горна Оряховица, М.Д.М. е бил обискиран от служител на ТЗ БОП при ОД
на МВР в гр.Велико Търново, за което е бил съставен протокол от същата дата. На
същата дата, на основание Заповед за задържане на лице рег. № 1478, издадена от
служител на ТЗ БОП при ОД на МВР в гр.Велико Търново, М.Д.М. е задържан за 24
часа, като извършител на престъпление. Задържаният е бил освободен на 1/12/2010
год. в 18:00 часа. На 30/11/2010 год. М.М. е дал писмено обяснение пред
органите на МВР
М.Д.М. е
призован като свидетел по дознание № 232/2010 год. на 4/12/2010 год. в сградата
на РПУ Горна Оряховица. На 6/1/2011 год. той е призован да се яви за справка в
ТЗ БОП-В.Търново, по пр.пр. № 1888/2010 год.
М.М. е искал
достъп до документите, съдържащи се в досъдебното производство № 232/2010 год.,
но това му е било отказано с нарочен акт на П., тъй като същият не е бил
привлечен като обвиняем.
В писмо по
пр.пр. № 2064/2010 год. от 3/12/2010 год., заместник окръжният прокурор на
Окръжна П.–гр.Велико Търново е поискал от министъра на вътрешните работи да се премахне нивото на класификация с гриф
Поверително на информация, съдържаща се в звуконосители, съдържащи записи,
събрани със специални разузнавателни средства. В писмото е отбелязана изрично
възможността, след премахването на нивото на класификация на информацията,
същата да бъде доведена до обществено достояние. С Постановление на заместник окръжният
прокурор на Окръжна П.–гр.Велико Търново от 3/12/2010 год., издадено по пр.пр.
№ 2064/2010 год. на министъра на вътрешните работи е разрешено да разгласи
информацията, съдържаща се в събраните звукозаписи. С Постановление от
22/12/2010 год. на заместник окръжните прокурори на Окръжна П.гр.Велико
Търново, на министъра на вътрешните работи е разрешено да разгласи данни от
разследването по досъдебно производство № 232/2010 год. Постановлението е издадено по повод искане на
министъра на вътрешните работи да разпространи информация по случая. На
3/12/2010 год., по време на сесия на 41 Народно събрание, министърът на
вътрешните работи е прочел разсекретените разговори, събрани чрез специални
разузнавателни средства.
В писмо от
20/12/2010 год. на заместник окръжният прокурор на Окръжна П.–гр.Велико Търново,
изпратено до заместник-градски прокурор на СГП, е описана информацията, във
връзка с ДП 232/2010 год., която е била изнесена на брифинг пред журналисти,
организиран в Окръжна П.гр.Велико Търново на 3/12/2010 год. Подобни данни за
разгласяване на информацията, съдържаща се на разсекретените звуконосители се
съдържа и в становище на прокурор от Апелативна П.гр.Велико Търново. По делото
са представени разпечатки от електронни медии, във връзка с огласените от
Окръжната П.от гр.Велико Търново сведения във връзка с разследването, както и е
отразена информацията, изнесена от П.на брифинг, направен в гр.Велико Търново.
С постановление
от 8/5/2013 год. на заместник окръжен прокурор на Окръжна Прокуратура-гр.Велико
Търново, наказателното производство по ДП№ ЗМ – 232/2010 год. по описа на ОД на
МВР гр.Велико Търново, прокурорска преписка № 2064/2010 год. на Окръжна П.гр.Велико
Търново е прекратено. В мотивите на постановлението е прието, че лицата, срещу
които е водено разследването не са извършили престъпление.
Свидетелката Д.Г.Г.дава
следните показания: Тя и доктор М. се познавали и били колеги от около 20
години. Свидетелката знае за воденото срещу него наказателно дело, което
започнало през месец Ноември 2010 год. – докторът бил обвинен, че е сложил бебе
във фризера. Свидетелката разбрала за производството, чрез нейна пациентка,
която доктор М. отишъл да прегледа в отделението, в което работел. Пациентката
се обадила да каже, че нещо се случва в болница, имало много полиция, доктор М.
бил проснат с белезници и арестуван, но никой нищо не знаел. На следващия ден,
свидетелката получила обаждане от друг свой колега, от който разбрала, че
четирима доктори са арестувани и се намирали в ареста в гр.Горна Оряховица. Тя
изпратила свой познат адвокат да разбере какво се случва, но той не бил
допуснат до задържаните. След излизането от ареста, ищецът се обадил на
свидетелката – той споделил, че е притеснен за себе си и за възрастната си
майка, за която се грижел и с която живеел заедно. На следващия ден
свидетелката и ищецът се видели – той изглеждал много зле, бил подтиснат.
Споделил с нея, че всичко било ужасно, държан бил без храна и вода в ареста,
едва 4-5 часа след задържането си разбрал за какво става въпрос. Една вечер
няколко дни по-късно, сестрата на ищеца се обадила на свидетелката да каже, че
по време на семейна вечеря, на която се празнувал семеен празник, пристигнали
полицаи и поискали телефоните на доктор М. и на съпруга на неговата сестра,
който по това време бил главен лекар на болницата. Сестрата на ищеца звучала
истерично, споделила, че съседи стояли навън и станали свидетели на случващото
се, тъй като всичко се разигравало пред къщата им. По-късно домът на ищеца бил
посетен от адвокат, но към този момент полицаите били напуснали, тъй като ищеца
и съпругът на неговата сестра отказали да предадат телефоните си. Свидетелката
заявява, че случаят с докторите в гр.Горна Оряховица имал огромно медийно
отразяване. До ден днешен засегнатите били известни като „докторите, убийци на
бебета“, наричали ги „докторите от фризера“. Ищецът не искал да излиза от дома
си, бил притеснен, не можел да спи, споделял със свидетелката, че цял живот
прави нещо за някой, а после се чувства виновен, без вина, че животът му се
превърнал в ужас; започнал да вдига кръвно, страдал от безсъние. Особено тежко
станало положението му, след проведен брифинг на П.в гр.Велико Търново, на
който били прочетени телефонни разпечатки и прочита на тези разпечатки от
трибуната на Парламента от вътрешния министър. Свидетелката гледала по
телевизията излъчването на брифинга, по време на което представител на П.обявил,
че се води разследване, досъдебно производство срещу доктор М. с обвинения за
умъртвен жив плод. След това, братът на свидетелката я попитал дали тя е сигурна,
че в действителност доктор М. не е извършил това, което се твърдяло.
Свидетелката заявява, че след случая пострадала и професионалната кариера на
ищеца – настъпил тотален обрат, тъй като жените не искали вече да раждат при
него, избягвали го, загубили доверието си, наричали него и другите засегнати
лекари „убийци“.Случаят имал неприятен отклик и сред лекарското съсловие –
колегите на ищеца променили отношението и мнението си за него, не го зачитали
професионално. Свидетелката присъствала на симпозиум, на който лекари се
нахвърлили срещу ищеца с думите, че той няма място сред тях и че излага
съсловието. След ареста и другите процесуални действия ищецът се затворил, не
искал да контактува с близките си и се страхувал да не навлече неприятности и за
тях. Той се притеснявал и за майка си и за сестра си, която била лекар, да не
би да я напуснат и нейните пациенти. На свидетелката ищецът казвал, че ще я разбере, ако избере да не
контактува с него. След приключване на наказателното производство, ищецът
започнал да се възстановява, но вече не бил този отворен жизнерадостен човек, а
отливът на пациенти продължил.
Свидетелката Е.С.Д.дава
следните показания: Семейството на свидетелката и ищецът били семейни
приятели от 10 години. Съпругът на свидетелката бил адвокат и бил потърсен от
колега на доктор М. за помощ във връзка с „показното арестуване“ и задържането
на доктора в ареста. Съпругът на свидетелката не научил нищо, случаят се
изяснил от медиите. Според свидетелката обществото в града и професионалната
гилдия били изключително негативно настроени срещу ищеца. Животът на ищеца
коренно се променил Той живеел за кариерата си, но след публикациите на
Окръжната П.в гр.Велико Търново професионалната му репутация била срината, не
се била възстановила и до момента. Свидетелката срещала учудването на хората
как е решила да роди второто си дете при доктор М. след всичко написано за
него.Свидетелката заявява, че в местното общество не било разгласено
прекратяването на наказателното производство и това, че ищецът не е виновен.
Самият ищец се променил след случая с него – затворил се, ограничил социалните
си контакти, не искал да излиза, а в редките случаи, когато той и свидетелката
излизали навън те били сочени от хората, чували се шушукания. Ищецът се
чувствал виновен също и заради възрастната си майка, която тежко приемала
скандала, а и заради сестра си, тъй като и нейната репутация била засегната.
Свидетелката разказва за свой личен инцидент, при който е имала нужда от лекарска
помощ и потърсила доктор М.. Тогава той й казал, че би я разбрал, ако тя избере
да отиде при някой друг, след всичко, което се говорело за него – от това тя
разбрала колко обезверен и без самочувствие бил той. След направена й успешна
животоспасяваща операция от ищеца, свидетелката потърсила медиите, за да изкаже
публично благодарността си, но когато се свързала с областен всекидневник във
Велко Търново, оттам я попитали „какво пак са направили“ докторите, от което
свидетелката заключава, че настроенията срещу ищеца и другите му колеги, след
този случай били изключително негативни и от тях се очаквали само негативни
неща. Свидетелката присъствала и на случай, когато пациентка на доктора се
нахвърлила срещу него с думите „видяхме Ви колко струвате“ и „ще се оплача на
медиите“.
Горната
фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
неоспорени от страните и приети от съда.
При така
приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
По правната
квалификация: В Решение №187/13.06.2012 г., постановено по гр.д. №1215/2011 г.,
ІІІ г.о., ВКС е приел, както следва: „ изразът „обвинение в извършване на престъпление”
трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу
определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, е осъществени фактическият състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ“. Настоящият съд споделя същото виждане относно тълкуването на
предпоставката за възникване на отговорност на държавата в хипотезата на т.3 –
„незаконно обвинение“. Доколкото лицето, срещу което се води наказателно
производство без да му е повдигнато обвинение е засегнато от сходни процесуални
действия, както лицето, на което е повдигнато обвинение, то за да отговаря
държавата в хипотезата на цитираната правна норма, не е необходимо формалното
повдигане на обвинение. Да се приеме противното означава лицата срещу които се
води наказателно производство да бъдат лишени от възможността да потърсят
обезвреда на претърпените от тях вреди по сравнително по-облекчения ред на
ЗОДОВ. Твърденията на ищеца касаят именно извършване на действия срещу него по повод
образувано наказателно производство, без да му е предявено обвинение, а наказателното
производство е прекратено, тъй като деянието не представлява престъпление.
С прекратяване на
наказателното производство, поради това, че деянието, за което е бил разследван
ищецът не представлява престъпление, се е осъществил фактическият състав на чл.2,
ал.1 т.3, предл. ІІ от ЗОДОВ. Срещу ищеца е образувано наказателно производство,
без да му е било повдигнато обвинение и наказателното производство е било прекратено,
тъй като деянието не съставлява престъпление. С това са настъпили условията за ангажиране
на отговорността на съответния правозащитен орган.
Първата предпоставка
за пораждане на отговорността на Държавата по чл.2, ал.1 т.3, предл. ІІ от специалния
закон е свързана с образуване на наказателно производство срещу дадено лице за извършено
престъпление, след което производството да е прекратено, тъй като деянието не съставлява
престъпление. За наличие на този първи елемент от фактическия състав на отговорността
по чл.2 ал.1 т.3, предложение второ от ЗОДОВ по делото бяха събрани убедителни доказателства
– Постановление за образуване на наказателно производство срещу няколко лица,
сред които и ищецът и Постановление за прекратяването му, тъй като деянието не представлява
престъпление. Повдигането на обвинение срещу лицето, срещу което се води досъдебното
производство, не е необходим елемент на отговорността на П., както беше
отбелязано по-горе. Сам по себе си фактът на образуване на наказателно производство
и провеждането му, е в състояние да доведе до негативни последици за разследваното
лице, а оттам и възникване на отговорността на правозащитния орган, в случая – П..
За да възникне отговорност
по ЗОДОВ, освен прекратяване на наказателното производство, е необходимо
настъпването на вреди и причинна връзка между
тях и незаконното обвинение. Относно настъпилите за ищеца неимуществени вреди
от незаконното обвинение по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите Г.и Д.. Въз основа на събраните гласни доказателства съдът може
да направи обоснован извод, че воденото наказателно производство е повлияло по
особено негативен начин живота на ищеца. Ищецът е бил притеснен, както за себе
си, така и за възрастната си майка, бил подтиснат, започнал да вдига кръвно,
нарушен е бил сънят му, ограничил е социалните и професионалните си контакти.
Наред с това той се е чувствал обезверен, усещал е несправедливостта на
въвличането му в събития, за които той не е имал отговорност, с оглед осъзнаването,
че през цялата си професионална кариера е правел най-доброто от себе си.
Особено засегната е била професионалната му репутация сред колеги и пациенти,
довело като последица до отлив на пациенти и отхвърлянето му от колегите му.
Въпреки, че разгласяването
на информацията относно воденото наказателно производство, както и относно
участието на ищеца в разследвания случай, не съставляват част от хипотезата на
незаконно обвинение, за което П.носи отговорност, съдът отчита този факт с оглед
мултиплицирането на вредите при разгласяването на факти, свързани с ищеца и
неговото участие в случая. В резултат от провежданите от П.медийни кампании –
изяви пред медии, даден нарочен брифинг, разрешения до други органи за
разгласяване на информация, фактите относно разследването и участието на ищеца
в разследваните събития са достигнали до широк брой получатели, а това е
провокирало допълнителна негативна реакция сред хора, които при други
обстоятелства не биха узнали за воденото разследване и не биха направили връзка
между ищеца и разследването. По този начин негативното отражение на
разследването върху обичайния живот на ищеца се е увеличило многократно и е
довело до настъпване на вреди, които не би следвало да настъпят от разследване
в досъдебно производство до повдигането на обвинение, като отлив на пациенти,
негативна обществена оценка, уронване на професионалния авторитет на ищеца.
Обичайно водено срещу определено лице разследване става достояние само на
най-близкия кръг от хора около уличеното лице. В случая този кръг от хора е бил
разширен, поради начина на водене на разследването – показно арестуване,
разгласяване на информация, а оттам са се умножили и вида и размера на
настъпилите вреди. Доколкото всички тези вреди се намират във връзка с воденото
разследване и начина на провеждането му, съдът счита, че те следва да бъдат
отчетени в тежест на П..
Наличието на причинна
връзка между незаконното обвинение и описаните вреди и се установява от показанията
на свидетелите. От гласните доказателства безспорно следва извод, че
настъпването на описаните неимуществени вреди е пряка последица от воденото срещу
ищеца наказателно производство и разгласяването на информацията, свързана с
него от страна на ответника – характерът на ищеца се променил, като от весел и
приятен за контакт човек, той се затворил, след разгласяването на данните от
разследването настъпил отливът на пациенти, а обществото се настроило негативно
срещу ищеца.
С оглед изложеното
дотук, по делото са установени предпоставките на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за отговорност
на П.за вреди, причинени на ищеца.
За определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да се основе на принципа
на справедливостта, като съобрази в
допълнение тежестта на разследваното деяние и характера и вида на доказаните неимуществени
вреди – влошено здравословно състояние, ограничаване на социалните контакти,
усещане за несправедливост, обезверяване. Особено важно обстоятелство за
определяне на размера на обезщетението е негативното повлияване на
професионалната кариера на ищеца. Доказва се, че ищецът е бил изцяло отдаден на
кариерата си, която била „срината“ от наказателното производство, а в
обществото в града, където работи, ищецът бил наричан с определения като „убиец
на детето във фризера“, „доктора от фризера“ и други подобни епитети. Освен това
съдът отчита и тригодишния период на протичане на наказателното производство, през
който период ищецът е търпял вредите, фактът, че през този период ищецът е бил
арестуван публично в болничното заведение, където работи, бил е задържан за 24
часа, бил е призоваван няколко пъти да дава показания, бил е обискиран. Съдът също така взема предвид факта, че
години след прекратяване на наказателното производство, формираното негативно
общественото мнение спрямо ищеца не се е променило, а пациентите на ищеца така
и не са повярвали в неговия професионализъм. Публичното оповестяване на фактите
около разследването и в частност участието на ищеца в разследвания случай
допълнително е задълбочило негативното въздействие върху личния и
професионалния живот на ищеца. Съдът преценява загубата на личен авторитет и
професионална репутация като особено тежки последици от воденото разследване,
поради което и с оглед преценката на всички посочени обстоятелства намира, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била претендираната
сума от 40 000лв. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло.
Върху
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди ответникът дължи лихва за
забава от датата на прекратяване на наказателното производство – 08/5/2013
год., от който момент става изискуемо задължението за заплащане на обезщетение.
По отговорността за разноски: При този изход
на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 10 лева. Относно заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение от 2160 лева (вж.фактура, приложена към списъка
по чл.80 от ГПК), ответникът е направил възражение за прекомерност.
Възражението не следва да бъде уважено. Заплатеното възнаграждение отговаря на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – чл.7 ал.2 т.4, предвид материалния интерес.
Предвид пълното уважаване на иска, то и заплатеното от ищеца възнаграждение
следва да му бъде възстановено от ответника.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.********да
заплати на М.Д.М., ЕГН ********** от гр.София **, ж.к.**, ул.“********,
съдебен адрес:***, адв.Д.В., на основание чл.2 ал.1 т.3, предложение ІI от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди,
сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.2 пр.1, т.4 пр.2 и т.5 вр.чл.115 от НК,
за което е образувано досъдебно производство № ЗМ-232/2010 год. и пр.пр. №
2064/2010 год. на Окръжна П.гр.Велико Търново, прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 08/05/2013 год., заедно със законна
лихва от 08/05/2013 год. до окончателното изплащане на главницата, а на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
2170 лева разноски.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски Апелативен съд.
Председател: