МОТИВИ към Присъда №3/15.01.2020г. по НОХД №62/2019г.:
Подсъдимия М.И.А., с адрес: ***, е предаден на съд с
обвинение по чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 309, ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за времето
от 18.01.2010 г. до 26.10.2015 г., в гр. О. и в с. ***, общ. О., в качеството
си на длъжностно лице – председател на ЗКПУ „Г.“ – с. ***, общ. О., при
условията на продължавано престъпление присвоил чужди пари, собственост на ЗКПУ
„Г.“, с. ***, общ. О., като за улесняването му е извършил и други престъпления
– по чл. 309, ал. 1 от НК, а именно:
- Сумата
от 4 080 лв., получена от С.И.А. от продажбата на кооперативно имущество –
поземлен имот № 031001 с площ от 04,027 декара, ведно с краварник, с договор от
12.12.2013 г., като за улесняването му е извършено друго престъпление по чл.
309, ал. 1 от НК – съставил и използвал неистински частни документи – протоколи
за проведени общи събрания на ЗКПУ „Г.“ – с. ***, общ. О. от 22.04.2012 г. и
15.02.2013 г.;
- Сумата
от 2 500 лв. от продажба по договор от 13.11.2014 г., с която е продадено
кооперативно имущество – хангар с площ от 718 кв. метра и поземлен имот,
находящ се в номер 011011 с площ от 1,723 дка на Ю.Ш.Х., като за улесняването
му е извършено друго престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК – съставяне и
ползване на неистински частни документи – протоколи за проведени общи събрания
на ЗКПУ „Г.“ – с. ***, общ. О. от 27.04.2013 г. и 26.04.2014 г.;
- Сумата
от 4 000 лв., получена от продажбата на кооперативно имущество – овчарник с
площ от 1 179 кв. метра, находящ се в имот № 011010 в землището на с. ***, общ.
О., ведно с двор от с площ от 9 872 дка с договор за покупко-продажба от
26.10.2015 г. на Ю. Ш. Х., като за улесняването
му е извършил друго престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК – съставил и използвал
неистински частен документ – протокол за проведено на 18.04.2015 г. общо
събрание на ЗКПУ „Г.“ с. ***, общ. О., или общо сумата от 10 580 лв.
Представителят на Районна
прокуратура – Търговище, Териториално отделение - Омуртаг поддържа повдигнатото
обвинение в рамките на съдебното производство.
Подсъдимият дава обяснения, като
отрича да е извършил описаното в обвинителния акт престъпление, не се признава
за виновен и моли съда да го оправдае. Защитника на подсъдимия също пледира
подзащитния му да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Съдът след запознаване със събрания
по делото доказателствен материал прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. А. бил председател на
Земеделска кооперация за производство и услуги „Г.“, със седалище и адрес на
управление: с. ***, общ. О., от 1997 г. Свидетелите Б.А. и М.М.Е. били член
кооператори. Св. А.Б. работила като отчетник в кооперацията, в периода от 2000
г. до 2013 г. Съгласно Закона за кооперациите и устава на кооперацията решения
за разпореждане с недвижими имоти на кооперацията се приемали от общото
събрание. Кооперацията развивала дейност до 2014 г. През 2012 г. подс. А.,
действащ в качеството си на председател на кооперацията изтеглил банков кредит
в размер на 35 000 лв., необходими за погасяване на задължения на кооперацията
и за извършване на сеитба, като смятал да погаси същия след предоставяне на
субсидии на кооперацията. За получаване на последните подсъдимият подал Заявление
за подпомагане 2013 Форма за ЕТ/Юридически лица – 2 бр., но кооперацията не
получила подпомагане. Кооперацията била собственик недвижимо имущество –
овчарници, краварници и др., находящи се в землищата и стопански дворове на с.
***, с. *** и с. ***, всички в общ. О.. Без да са взети решения от Общото
събрание на кооперацията били сключени следните предварителни договори за
продажба на недвижими имоти собственост на същата:
1. Предварителен договор за продажба
на недвижим им от 12.12.2013 г., по силата на който ЗКПУ „Г.“ с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление с. ***, общ. О., представлявана от
председателя М.И.А., продава на С.И.А. ***, с ЕГН **********, собствения си
недвижим имот, а именно: поземлен имот № 031001 в землището на с. ***, общ. О.,
с ЕКАТТЕ *****, с площ 4. 027 дка, девета категория на земята, в местността
***, при граници: № 031006 – стопански двор на ДПФ – МЗГ, № 000049-жилищна
територия на с. ***, общ. О., № 031007 - полски път на Общ. О., № 031002 –
кравеферма на ЗКПУ „Г.“, заедно с построената в него селскостопанска сграда –
краварник, с площ 607 кв. м., за сумата от 9 000.00 лева. От показанията на св.
С.А. се установява, че реалната продажна цена на имота е била в размер на 18
000.00 лева. Според
заключенията по извършените в ДП съдебно - счетоводна експертиза и допълнителна съдебно
- счетоводна експертиза, въпреки посочената цена на имота в предварителния
договор за заплатената от купувача сума бил съставен Приходен касов ордер № 3,
без дата, за получени от св. С.А. 18 000 лв. Към него била издадена и фактура
на същата стойност, без номер и дата на издаване. Основанието за плащане,
посочено в ордера било именно продажбата на описания по-горе недвижим имот. С
получената от продажбата сума били извършени следните плащания от кооперацията:
С вносна бележка № *********/24.07.2013 г. били внесени в МКБ „Юнионбанк“ 8
000.00 лева за погасяване на изтегления кредит, като за разхода бил издаден и
РКО № 2/24.07.2013 г. С вносна бележка № 15918403/02.08.2013 г. били внесени в
МКБ „Юнионбанк“ 4 000.00 лева за погасяване на изтегления кредит, като за
разхода бил издаден и РКО № 4/02.08.2013 г. С вносна бележка №
*********/13.08.2013 г. били внесени 1 920.00 лв. в МКБ „Юнионбанк“ за
погасяване на изтегления кредит, като след тази вноска сумата по кредита била
погасена изцяло.
2. Предварителен договор от
13.11.2014 г., по силата на който ЗКПУ „Г.“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. ***, общ. О., представлявана от председателя М.И.А.,
продава на Ю.Ш.Х. ***, следния недвижим имот, а именно: селскостопански обект –
хангар/навес с ограда/ с площ 718 квадратни метра, построен в имот № 011011 в
землището на с. ***, с ЕКАТТЕ *****, общ. О., собственост на Държавен поземлен
фонд – МЗГ, с площ на имота 1723 квадратни метра, начин на трайно ползване:
стопански двор, категория на земята при неполивни условия – пета, находящ се в
местността *** при граници и съседи: имот № 011015 – стопански двор на ЕТ „БИЛИ
– ЕМ – Б. Х. “, имот № 011023 - стопански двор на Държавен поземлен фонд – МЗГ,
за сумата от 2500 лева. Сумата от продажбата била предадена от купувача на
подсъдимия. Според заключенията по извършените в ДП съдебно - счетоводна
експертиза и допълнителна съдебно - счетоводна експертиза за получената от
продажбата сума не били съставени счетоводни документи.
3. Предварителен договор от 26.10.
2015 г., по силата на който ЗКПУ „Г.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. ***, общ. О., представлявано от председателя М.И.А., продава на
Ю.Ш.Х.,***, следният недвижим имот: селскостопански обект - овчарник с площ от
1 179 кв. метра, находящ се в имот № 011010 в землището на с. ***, общ. О. с
ЕКАТТЕ *****, собственост на Държавен поземлен фонд МЗГ, с начин на трайно
ползване - стопански двор с площ на имота 9. 872 кв. м, категория на земята -
пета в местност „Стопански двор“, при граници: имот № 016105 - пасище мера на
Общ. О., имот № 016014 - пасище мера на Общ. О., имот № 016013 - пасище-мера на
Общ. О., имот № 011013 - стопански двор на ЗКПУ „***“ № 011015 - стопански двор
на ЕТ „БИЛИ-ЕМ-БИЛЯЛ ХУБЕНОВ“, имот № 011027 - полски път на Общ. О. и имот №
011006 - стопански двор на ДПФ-МЗГ, за сумата 4 000.00 лева. С тази сума реално
били заплатени от купувача дължими данъци за имота за предходни години и
задължение на кооперацията за гориво. Според заключенията по извършените в ДП
съдебно - счетоводна експертиза и допълнителна съдебно - счетоводна експертиза
за получената сума били издадени фактура и ПКО.
Купувачът по първия от описаните
предварителни договори – св. С.А., подал искова молба с правно основание чл.
19, ал. 3 от ЗЗД, с петитум договора да бъде обявен за окончателен. Към молбата
бил приложен Протокол от проведено годишно отчетно събрание на кооперацията от
22.04.2012 г. В този протокол като председател на събранието бил посочен св.
М.Е., а като секретар на събранието бил посочен св. Б.А.. В протокола, под т.
ІV от взетите решения било записано, че общото събрание на кооперацията е взело
решение, с което задължава председателя на кооперацията да потърси купувачи за
следните недвижими имоти на кооперацията: 1. Овчарник № 3 в землището на с.
***, намиращ се на парцел със стойност от 1996 г. -16 453 лв.; 2 Краварник-IV
ХАЛЕ, намиращ се в стопанския двор на с. *** със стойност от 1996 г. - 136952
лв.; 3. Силажоместилище, намиращо се в стопанския двор на с. Вранни Кон със
стойност от 1996 г. - 2 750 лв.; 4. Диагностичен пункт- РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА,
намираща се в стопанския двор на с. ***, със стойност от 1996 г. - 429772 лв.
или 50% от сградата - 400 кв. метра; 5. Склад за отрова, намиращ се в землището
на *** със стойност от 1996 г. - 60 427 лв.; 6. Обор № 1 за 50 броя крави,
намиращ се стопанския двор на с. *** с площ от 4,027дка, имот с № 031001 по
издадена Скица № К00181 от 09.09.2013 г. на ОС-земеделие, предоставен от бившето
АПК-с. *** с Договор № 156 от 19.06.1996 г. със стойност 93 700 лв. От
събраните по делото доказателства се установява, че такова общо събрание не
било проведено и че свидетелите М. Е. и
Б.А. не са уведомени за провеждането му и не са присъствали на такова. От
извършената по делото съдебно – почеркова експертиза се установява, че в
протокола в графа „протоколчик“ подпис положило неизвестно лице, а в графа
„председател“ подпис бил положен от подс. А.. По исковата молба било образувано
гр. д. № 553/2013 г. по описа на РС – Омуртаг, което приключило с ВЗС на
03.04.2014 г. Решение № 53/03.04.2014 г., с което договорът бил обявен за
окончателен. От цитираното съдебно решение е видно, че съгласно указанията на
съда по делото бил представен Протокол от проведено годишно отчетно събрание на
кооперацията на 15.02.2013 г., заверен препи от който е приложен към
материалите на ДП. В този протокол като председател на събранието бил посочен
отново св. М.Е., а като секретар на събранието бил посочен св. Б.А.. В протокола,
под т. ІІІ от взетите решения било записано, че общото събрание на кооперацията
потвърждава решението на предходното събрание за продажба на животновъдна
сграда – ОБОР № 1, намиращ се в землището на ***, със стойност от 1996 г. - 16
453 лв., като съгласно отразеното в протокола описаната сграда следвало да се
продаде ведно със земята на парцел № 1, с площ 4 027 кв. м., оценена през 2005
г. 399.00 лева. В този протокол било отразено, че следва да се продадат и
другите имоти на кооперацията, описани в протокола от 22.04.2012 г. От
събраните по делото доказателства се установява, че такова общо събрание не
било проведено и че свидетелите М. Е. и
Б.А. не са уведомени за провеждането му и не са присъствали на такова. От
извършената по делото съдебно – почеркова експертиза се установява, че в
протокола в графи „протоколчик“ и „председатели на събранието“ подписи положили
неизвестни лица, а в графа „председател“ подпис бил положен от подс. А..
Купувачът по втория от описаните предварителни договори – св. Х., подал искова
молба с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, с петитум договора да бъде
обявен за окончателен. Към исковата молба бил приложен Протокол от проведено
общо събрание на кооперацията от 27.04.2013 г., заверен препис от който е
приложен към материалите на ДП. В този протокол като председател на събранието
бил посочен св. М.Е., а като секретар на събранието бил посочен св. Б.А.. Под
т. ІІІ от взетите решения било записано, че общото събрание на кооперацията
задължава председателя на същата да потърси купувачи на следните недвижими
имоти, находящи се в землищата на селата ***, *** и ***, всички в общ. О., като
имотите се продадат на изгодни цени, а именно: 1. Овчарник, намиращ се в землището на с. *** в стопанския
двор на кооперацията с. *** със стойност от 1996 г. – 260610 лв.; 2. Навес
метален-сеновал в землището на с. ***, намиращ се в стопанския двор на с. ***,
със стойност от 1996 г. - 260610 лв.; 3. Краварник -IV ХАЛЕ, намиращ се в
стопанския двор на с. ***, със стойност от 1996 г. - 136952 лв.; 4.
Силажоместилище, намиращо се в стопанския двор на с. *** със стойност от 1996
г. - 2 750 лв.; 5. Диагностичен пункт - ремонтна работилница, намираща се в
стопанския двор на с. *** със стойност от 1996 г. ----или 26,2% от сградата-с
площ от 204 кв. м.; 6. Склад за отрова в землището на *** със стойност от 1996
г. - 60 427 лв. От събраните по делото доказателства се установява, че такова
общо събрание не било проведено и че свидетелите М. Е. и Б.А. не са уведомени за провеждането му и
не са присъствали на такова. От извършената по делото съдебно – почеркова
експертиза се установява, че в протокола в графа „протоколчик“ подпис положило
неизвестно лице, а в графа „председател“ подпис бил положен от подс. А.. По
исковата молба било образувано гр. д. № 46/2015 г. по описа на РС – Омуртаг,
което приключило с ВЗС на 09.07.2015 г. Решение № 65/10.06.2015 г., с което
договорът бил обявен за окончателен. От цитираното съдебно решение е видно, че
впоследствие, в проведено открито съдебно заседание, по делото бил представен
Протокол от проведено годишно отчетно събрание на кооперацията на 26.04.2014
г., заверен препи от който е приложен към материалите на ДП. В този протокол
като председател на събранието бил посочен св. М.Е., а като секретар на
събранието бил посочен св. Б.А.. Под т. ІІІ и т. ІV от взетите решения било
записано, че общото събрание на кооперацията задължава председателя на същата
да потърси купувачи на следните недвижими имоти, находящи се в землищата на
селата ***, *** и ***, всички в общ. О., а именно: 1. Овчарник, намиращ се в
землището на с. *** в стопанския двор на кооперацията с. *** със стойност от
1996 г. – 260610 лв.; 2. Навес метален-сеновал в землището на с. ***, намиращ
се в стопанския двор на с. *** със стойност от 1996 г. – 260610 лв.; 3. Краварник
- IV ХАЛЕ, намиращ се в стопанския двор на с. ***, със стойност от 1996 г. -
136952 лв.; 4. Силажоместилище, намиращо се в стопанския двор на с. *** със
стойност от 1996 г. - 2 750 лв.; 5. Диагностичен пункт - ремонтна работилница,
намираща се в стопанския двор на с. ***, със стойност от 1996 г. ----- или
26,2% от сградата, с площ от 204 кв. м.; 6. Склад за отрова в землището на с.
*** със стойност от 1996 г. - 60 427 лв. От събраните по делото доказателства
се установява, че такова общо събрание не било проведено и че свидетелите М.
Е. и Б.А. не са уведомени за
провеждането му и не са присъствали на такова. От извършената по делото съдебно
– почеркова експертиза се установява, че в протокола в графа „протоколчик“
подпис положило неизвестно лице, а в графа „председател“ подпис бил положен от
подс. А.. Купувачът по третия от описаните предварителни договори – св. Х.,
подал искова молба с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, с петитум договора
да бъде обявен за окончателен. Към молбата бил приложен Протокол от проведено
общо събрание на кооперацията от 18.04.2015 г., заверен препи от който е
приложен към материалите на ДП. В този протокол като председател на събранието
бил посочен св. М.Е., а като секретар на събранието бил посочен св. Б.А.. Под
т. ІІІ и т. V от взетите решения било записано, че общото събрание на
кооперацията задължава председателя на същата да потърси купувачи на следните
недвижими имоти, находящи се в землищата на селата ***, *** и ***, всички в
общ. О., а именно: 1. Овчарник, намиращ се в землището на с. *** в стопанския
двор на кооперацията с. ***, със стойност от 1996 г. – 260610 лв.; 2.Краварник
- IV ХАЛЕ, намиращ се в стопанския двор на с. *** със стойност от 1996 г. – 136
952 лв.; 3. Силажоместилище, намиращо се в стопанския двор на с. ***, със
стойност от 1996 г. - 2 750 лв.; 4. Диагностичен пункт - ремонтна работилница,
намираща се в стопанския двор на с. *** със стойност от 1996 г. – 273 792
лв. или 26,2% от сградата, с площ от 204 кв. м.; 5. Склад за отрова в землището
на *** със стойност от 1996 г. – 60 427 лв. От събраните по делото
доказателства се установява, че такова общо събрание не било проведено и че
свидетелите М. Е. и Б.А. не са уведомени
за провеждането му и не са присъствали на такова. От извършената по делото съдебно
– почеркова експертиза се установява, че в протокола в графа „протоколчик“
подпис положило неизвестно лице, а в графа „председател“ подпис бил положен от
подс. А.. По исковата молба било образувано гр. д. № 569/2015 г. по описа на РС
– Омуртаг, което приключило с ВЗС на 30.03.2016 г. Решение № 40/01.03.2016 г.,
с което договорът бил обявен за окончателен.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните доказателства - свидетелски показания, експертни
заключения и писмени доказателства. Единствено включените в нея факти съдът
прие за безспорно доказани посредством събрани по надлежния ред годни
доказателства. От събраните по делото писмени, включително заключенията по
извършените съдебно – почеркови експертизи относно тези протоколи, и гласни
доказателства – показанията на свидетелите М.Е., Б.А. и А.Б., на които съдът
дава вяра, по безспорен начин се установи, че описаните по-горе пет протокола
от годишни отчетни събрания на ЗКПУ „Г.“ – с. ***, общ. О. са неистински, тъй
като не са изготвени
и подписани от лицето което е посочено като техен автор - св. Б.А., посочен
като протоколчик на събранията. Същите не са и подписани от св. М. Е., сочен за
председател на събранията. Наред с това протоколите са и с невярно съдържание,
тъй като такива годишни отчетни събрания изобщо не са провеждани. По делото
обаче, както в ДП, така и в проведеното съдебно следствие не се събраха
категорични доказателства за това кое лице е изготвило петте неистински
протокола. Действително и в петте протокола в графа „председател“ е положен
подпис от подс. А., но само въз основа на това обстоятелство не може да се
стигне до безспорен и категоричен извод, че именно подсъдимият е съставил
протоколите. По – голяма част от текста на протоколите е написана на машина, но
в същите има и написани на ръка цифри и текст. По делото не са събрани
доказателства за това дали тези цифри и текст са написани именно от подсъдимия.
Не са налице и доказателства за това подсъдимият да е съставил протоколите
действайки чрез друго лице. Не са налице по делото и доказателства, че именно
подсъдимият е представил протоколите по гражданските дела описани по-горе.
Напротив от приложените към материалите на ДП преписи от исковите молби, по
които са образувани делата е видно, че протоколите от 22.04.2012 г., 27.04.2013
г. и 18.04.2015 г. са представени от ищците – св. С.А. и Ю.Х., ведно с исковите
молби. Не са налице доказателства по делото кое именно лице – ищците или
подсъдимият в качеството си на законен представител на кооперацията е
представило допълнително протокол от 15.02.2013 г. – по гр. д. № 553/2013 г. по
описа на РС – Омуртаг и протокол от 26.04.2014 г. – по гр. д. № 46/2015 г. по
описа на РС – Омуртаг. Съдът кредитира показанията на св. С.А. и приобщените
към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с
ал. 1, т. 1 от НПК показания на свидетеля Х. дадени на ДП, както и дадените от
същия свидетел показания в съдебното следствие, в частта им, в която сочи, че е
заплатил данъци на закупените от него имоти за предходни години и задължения на
кооперацията, тъй като в този смисъл са и приобщените към доказателствения
материал по делото негови показания на ДП. От показанията на тези свидетели се
установява, че сумата от 18 000.00 лева по първия от описаните по-горе предварителни
договори и сумата от 2 500.00 лева, по втория от тези договори, са предадени
„на ръка“ на подсъдимия от двамата свидетели. Установи се по делото, че от
заплатената от св. С.А. цена на закупения от него имот, подс. А. е внесъл в
„МКБ Юнионбанк“ общо сумата в размер на 13 920.00 лева за погасяване на кредит.
Не са налице доказателства по делото как се е разпоредил подсъдимият с остатъка
в размер на 4 080.00 лева, както и със заплатената от св. Х. сума в размер на 2
500.00 лева. По делото обаче липсват доказателства за каквото и да конкретно
разпоредително действие, осъществено от страна на подсъдимия, което да може да
се определи като присвоително. Съгласно трайната съдебна практика на ВС и ВКС,
за да е налице длъжностно присвояване и необходимо категорично доказване освен
на установената липса и на конкретните присвоителни действия, на които се дължи
същата, доколкото не всяка липса се дължи на престъпление. В този смисъл са
Решение № 429 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 382/2001 г., I н. о., съгласно което „Установената липса на имущество не
винаги е резултат на длъжностно присвояване. Действията на длъжностното лице, с
които се е разпоредило в свои или чужд интерес, като признак от състава по чл.
201 НПК, задължително подлежат на установяване по предвидения в НПК процесуален
ред“ и Решение № 469 от 29.06.2005 г. на ВКС по н. д. № 887/2004 г., II н. о,
съгласно което „За престъплението по чл. 201 НК трябва да бъдат доказани
разпоредителните действия на отчетника, които е извършил в свой или чужд интерес,
защото наказателната отговорност не може да се носи по предположение“. В
конкретния случай не се събраха доказателства за нито едно действие на
подсъдимия, чрез което той да се е разпоредил с предадените му суми в свой или
в чужд интерес. Не се събраха и доказателства за наличие на каквато и да е
промяна в материалното положение и имуществото на подсъдимия - за подобряване
на материалното му състояние и за увеличаване на имуществото му.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК изисква от съда да признае подсъдимият за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. А разпоредбата на чл. 304 от НПК е категорична, че
съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е
извършено от подсъдимия. В случая събраните по делото доказателства не
обосновават безспорен извод, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. При така събраните в съдебното производство доказателства
съдът не би могъл да приеме за категорично доказано извършването на описаното в
обвинителния акт престъпление от страна на подсъдимия. Въз основа на изложените
по-горе съображения съдът счете, че в случая не са налице и категорични
доказателства за извършени от подсъдимия престъпления по чл. 309, ал. 1 от НК
или по чл. 316 от НК. Ето защо съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда
по повдигнатото срещу него обвинение. Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК в
случаите, когато подсъдимият е признат за невиновен разноските остават за
сметка на държавата.
Въз основа на изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА