№ 48
гр. , 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20211860200295 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалбата на ЕТ
„А.-Б.А.“ с ЕИК *********, гр. П., п.к. 2070. ул. ************, бл. 74, ет. 4, ап. 11.
представляван от Б.П.А., срещу Наказателно постановление № 23-2100043/17.11.2021г.на
Директор на Дирекция „ИТ-С.о.”, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414,
ал. 3 КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (пет хиляди) лева за
нарушение чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. В жалбата се сочи незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното НП, като се иска изцяло отмяната му. Сочи се, че в
наказателното постановление не е отразена вярно фактическата обстановка и описаната не
съответства на действителната, степента на обществена опасност е явно незначителна по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като има сключен трудов договор три дни след
проверката.
В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно да
се приложи чл.415в КТ, като се измени НП в предвидения мимимум, претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
претендира разноски.
РП П. не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
1
При извършена проверка от служителите С. АНГ. М. и В. ИВ. П. -гл.инспектори, по
спазване на трудовото законодателство на ЕТ „А.-Б.А.", ЕИК: ********* на 24.09.2021г., за
което е съставен протокол за извършената проверка, на място в обект на контрол: м. „К.",
находящ се в гр. П., ул. ************** № 45, стопанисван от ЕТ „А.-Б.А." и на 04.10.2021г.
за приключване на проверката по документи в сградата на Дирекция „ИТ С.о." със седалище
гр. С., бул. „В." № 6, ет. 2, е установено, че: ЕТ „А.-Б.А." в качеството на работодател по
смисъла на параграф 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е уредил
отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е
сключил трудов договор с лицето Р.М.П., ЕГН: ********** преди постъпването й на работа.
Лицето Р.М.П., ЕГН: ********** е заварено на 24.09.2021г. около 18:26 часа да полага труд
в горецитирания обект като „**********". В предоставена за попълване от страна на
контролните органи на Дирекция „ИТ С.о." декларация, установяваща законността на
отношенията по предоставяне на работна сила, попълнена и подписана от П.
собственоръчно, последната декларира, че работи за ЕТ „А.-Б.А." от 24.09.2021 като
„**********". В същата декларация Р.М.П. е посочил, че за нея са налице основните
елементи на трудовото правоотношение, а именно: място на работа, работно време -от 15:00
часа до 23:00 часа. По време на приключване на проверката по документи в сградата на Д
„ИТСО" със седалище гр. С., бул. „В." № 6, ет. 2 работодателят е представил, трудов договор
№ 3/27.09.2021г., сключен с Р.М.П. на 27.09.2021г.
На ЕТ „А.-Б.А.“ с ЕИК *********, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 23-2100043 от 04.10.2021 г., от С.М., на длъжност
главен инспектор в ДИТ-СО, за това, че в качеството на работодател по смисъла на
Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда към 24.09.2021 г. не е
уредил като трудови правоотношенията при предоставянето на работната сила като не е
сключил трудов договор с лицето Р.М.П., ЕГН: ********** на длъжност «**********»
преди постъпването на работа. Лицето П. е заварено да работи като «**********» в
проверявания обект на 24.09.2021 г, като декларира работно време. Нарушението е
безспорно извършено на 24.09.2021 г, когато лицето е заварено от контролните органи на
ИТ да полага труд като „**********" и е констатирано по време на приключване на
проверката по документи на 04.10.2021 г. Посочено е в АУАН, че с това жалбоподателя е
нарушил чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. На 04.10.2021 г. актът бил
подписан от актосъставителя С.М., от свидетеля при установяване на нарушението,
съставяне и връчване на акта-В.П. и Б.А.-представтел на ЕТ, като са отразени възраженията
на жалбоподателя в приложени саморъчни обяснение и постъпило в законоустановения
срок възражение, а именно, че по време на проверката лицето се е запознавало с работата, в
никакъв случай не е полагало труд, като се вземе предвид и че по време на covid-19 е
изключително трудно намирането на персонал, лицето Р. П. не е знаело какво да пише,
консултирало се неколкократно с К.К. и с инспекторката, било изключително притеснено от
ситуацията. Съдът намира настоящите обяснения и възражения, съставени в хода на
административнонаказателното производство, за защитна теза и непочиващи на
установената фактическа обстановка по делото.
2
Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № 23-2100043 от
17.11.2021г., от Директора на Дирекция “ИТ С.о.” - С., с което на основание чл. 416, ал. 5
във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ ЕТ „А.-Б.А.", ЕИК: ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 250,000 лева за това, че ЕТ „А.-Б.А." в качеството на работодател по
смисъла на параграф 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е уредил
отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е
сключил трудов договор с лицето Р.М.П., ЕГН: ********** преди постъпването й на работа.
Лицето Р.М.П., ЕГН: ********** е заварено на 24.09.2021г. около 18:26 часа да полага труд
в горецитирания обект като „**********“. В предоставена за попълване от страна на
контролните органи на Дирекция „ИТ С.о.“ декларация, установяваща законността на
отношенията по предоставяне на работна сила, попълнена и подписана от П.
собственоръчно, последната декларира, че работи за ЕТ „А.-Б.А.“ от 24.09.2021 като
„**********“. В същата декларация Р.М.П. е посочил, че за нея са налице основните
елементи на трудовото правоотношение, а именно: място на работа, работно време -от 15:00
часа до 23:00 часа. По време на приключване на проверката по документи в сградата на Д
„ИТСО" със седалище гр. С., бул. „В." № 6, ет. 2 работодателят е представил, трудов договор
№ 3/27.09.2021г., сключен с Р.М.П. на 27.09.2021г. В НП се сочи, че нарушението е
безспорно извършено на 24.09.2021г., когато лицето Р.М.П. е заварено на работа и е
установено по време на проверката по документи в сградата на Дирекция „ИТ С.о." със
седалище гр. С., бул. „В." № 6, ет. 2.– нарушение на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от
КТ. Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган. В този смисъл
по делото са приложена Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., с която се удостоверява, че
Директорите на Дирекции „ИТ” са упълномощени да издават наказателни постановления,
като от приложените заповеди № 3-0024/08.01.2019 г. и №3-0025/08.01.2089г. е видно, че е
спазена и установената териториална компетентност на този орган.
От показанията на св.М. се установява, че е съставила АУАН и поддържа отразените
в него констатации. Всичко подробно е описано в акта. Само иска да уточни, че проверката е
извършена след получен сигнал в „ИТ".В заведението все още нямало клиенти, когато
влезли вътре с колегата П.. Въпросното лице Р. П. било пред бара. И след като раздали
декларации на всички лица заварени в обекта, тези декларации точно това искат да
установят - дали има трудови правоотношения с лицето. Тя попълнила такава декларация.
Не им е давала обяснение, че не е на работа там или друго такова обяснение. Попълнила си
декларацията без да твърди обратното - че не е на работа. Те я питали дали е там на работа.
Тя декларирала и работно време и съответно при кой работи -за кое дружество. Когато я
попитали дали работи там, тя казала, че е на работа. Доста подробно е описано в
декларацията какво трябва да се попълни. Не са съдействали по време на попълването. Не
садавали насоки. Тя си я попълнила собственоръчно. Към свидетеля не е имала въпроси във
връзка със съдържанието на декларацията. По-скоро говорела с друга жена там в обекта. Тя
й помагалада попълва декларацията. В декларацията има непопълнено съдържание. Питали
я защо. Тя казала, че няма трудов договор и няма повече информация към момента за
3
другите факти в декларацията. Попълнила е това, което и е било ясно. Проверката била в
обекта м. „К.“. Те се подготвяли за вечерта. Нямало клиенти в заведението, когато го
посетили.
От показанията на св.В.П. се установява, че е свидетел при установяване на
нарушението, съставяне и връчване на акта. На 24.09.2021 г. с колежката С.М. извършилие
проверка на място в м. „К." в гр.П., стопанисвана от ЕТ „А.-Б.А.". Проверката извършили по
постъпил сигнал от Дирекция „ИТ" за нарушение на трудовото законодателство и по
специално за работа на лица без трудови договори. В сигнала изрично беше указано, че след
17.00 часа могат да бъдат заварени тези лица. Съответно проверката била на 24.09.2021 г.
след 17.00 часа. Посетили обекта на контрол, в който имаше две **********ки, хора в
кухнята и управителя на дружеството, при което раздали декларации на заварените на
работа лица и заедно с управителя на дружеството отишла да види работните места в
кухнята на заведението. Връчили призовка с изисквани документи и проверката приключи
на 04.10.2021 г., когато били представени изисканите с призовката документи и от колегата
М. бил съставен АУАН за това, че ЕТ „А.-Б.А.", в качеството си на работодател по смисъла
на Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ не е уредил като трудови
правоотношения отношенията при полагане на труд с Р.М.П. преди постъпването й на
работа. Били дадени писмени сведения, които са приложени към акта от управителя на
дружеството и бил представен трудов договор с лицето от 27.09.2021 г. Към 24.09.2021 г.
това лице било заварено от тях в м.та без трудов договор. За това нарушение колежката М.
съставила АУАН и бил връчен на управителя на дружеството. Когато влезли в заведението,
Р. П. седяла зад бара и очаквала клиенти, понеже в заведението в момента нямало клиенти,
но както г-н А. ги информирал по време на проверката очаквали гости, заради гост
изпълнителя, който предстоял да има вечерта. Тя започнала да попълва декларацията и
останала с колежката и другата служителка на дружеството, а свидетелката ис г-н А.
отишли в кухнята да покаже другите работни места. Не може да каже дали е преглеждала
декларацията на лицето на момента, защото все пак управителя и колежката й били там,
колегата М. била там и не е правила специална проверка. Заварила лицето зад бара. Тя
просто седяла, не извършвала никакви действия. Те били всъщност първите посетители,
които влизали в заведението. Тя ги посрещнала като служител на дружеството. В първия
момент не разбрала, че са на проверка. Дали ги е поканила да седнат, не може да си спомни,
но след като се представили, извикала управителя на дружеството, който дошъл. В това
време дошла и другата **********ка. Тогава попълнили декларации **********ките и
готвачката в кухнята. При попълването на декларацията на готвачката, присъствала
свидетелката, защото те я дали заедно с управителя. По принцип при попълване на
декларациите указвали съдействие само, ако има нещо за уточняване. Например в коя фирма
работи или адреса, който трябва да се попълни. Не помни да се е налагало тогава.
Декларациите са доста ясни като цяло и рядко се налага да съдействат. Останала с
впечатлението, че дамата зад бара работи там. Те декларирали, че това е нейния първи
работен ден. Никой не е оспорвал или декларирал, че тя не работи към момента на
проверката.
4
От показанията на св.К.К. се установява, че на 24-ти септември, когато е извършена
проверката в м. „К.“ била на работа и се качвала до магазина, който се намира над
заведението, за да закупи чували за смет и посрещнала двете жени на входната врата, когато
влизали. Когато се върнала, ги видяла там пред бара и разбрала, че е проверка. Р. по това
време не работела в заведението. Оставила момичето, тъй като нямало никой по това време
в заведението и я оставила просто пред бара и й казала „Изчакай, че ще затвори горе
магазина, да се кача да закупя чували". Тя тогава дошла да пита за работа. По време на
проверката били тя, Р. и инспекторката. След проверката Р. не е оставала да работи вечерта.
Докато течала проверката Р. попълвала декларацията, но свидетелката й казвала какво да
пише, тъй като тя попълнила само имената си и ЕГН-то. Повече не знаела какво да пише. Р.
задавала въпроси и към инспектора и към свидетелката. И тя имала въпроси към инспектора,
тъй като и на нея и било също за първи път. Инспекторът им съдействал с информация
относно попълването на декларацията. Казал на работното време да пишем самото работно
време на м.та и име на фирма и къде се намира. Както на нея така и на колежката. На
нейната декларация мисли, че не останало непопълнено. Другата декларация останала
непопълнена, тъй като работното време го написали на самата м., обаче почивки, такива
неща като трудово възнаграждение не са били записвали на декларацията на Р.. Записали
само като каква ще работи, тъй като казали, че това е формалност и просто да пишат тя като
каква ще бъде в нашата фирма. Когато отишла, те били дали вече декларация на Р..
Застанали двете на бара. Тя просто не знаела какво да пише. Г-жа М. казала „Помогнете й,
кажете й името на фирмата и работното време. То това е формалност“. Свидетелката е
**********. Настоящите показания на св. К. настоящия съдебен състав преценява като
възможно заинтересовани с оглед това, че същата е в трудови правоотношения с
жалбоподателя, и доколкото това би имало негативни последици за нея.
От показанията на св.Р. П. се установява, че на 24-ти септември, когато се провела
проверката в м. „К.“, била на бара, за да пази ресторанта, понеже К. се качила горе до
магазина. Тогава отишла за да пита за работа. По това време не работела в заведението.
Само отишла да провери какво става. Разбрала от познати, че там търсят работници. Когато
започнала проверката в заведението нямало клиенти. По време на проверката били тя, двете
проверяващи, К. и Б.. След проверката не е оставала да работи в заведението. Там започнала
да работи от петък следващата седмица. Подписали договор в понеделник. По принцип не
разбрала за какво е декларацията, защото за първи път и се случвало и не знаела за какво е.
Задавала въпроси във връзка със съдържанието й и към К. и към двете проверяващи. И трите
като цяло и съдействали. К. и казала за адреса на м.та, за фирмата как се казва.
Проверяващите и казали за длъжност какво трябва да напише и че трябва да напише
работното време на м.та. Останало непопълнено в нейната декларация. Не са я питали защо
не е попълнено. Казали и да остави празни места, където не знае. В същия този ден била
там, за да разговаря да започне работа. По принцип отишла за да попита за работа и останала
за да говорят с шефовете, да уточнят за какво става въпрос и след това си тръгнала. На
другата седмица в понеделник подписали договора и в петък следващата седмица
5
започнала. Попълнила декларацията понеже те я заварили там и и я връчили и не я попитали
защо е там. За съдействие към управителя като цяло се обърнала. Той и казал да попълни
това листче. Свидетелката още била ученичка, последна година. Учи в техникума в гр.З..
Професионален техникум. Не е прочела, че отгоре на декларацията пишело, че се попълва
от работници и служители. Настоящите показания на св. П. настоящия съдебен състав
преценява като възможно заинтересовани с оглед това, че същата понастоящем е в трудови
правоотношения с жалбоподателя, като твърди, че за съдействие при попълването на
декларацията се е обърнала като цяло към управителя, а именно Бл.А., който също
присъствал на проверката. Следва да се отбележи, че и оставянето и по нейни думи „да пази
ресторанта“, също сочи към осъществяващи се трудови функции от страна на свидетеля към
момента на проверката.
Фактическата обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените
писмени доказателства – Наказателно постановление № 23-2100043/17.11.2021 г. - оригинал
и известие за доставяне чрез български пощи - оригинал; АУАН № 23-2100043/04.10.2021г. -
оригинал; Протокол ПР2131403 за извършени проверки, връчен на 04.10.2021г.; Призовка на
основание чл. 45, ал. 1 от АПК - оригинал; Идентификационна карта, удостоверяваща
качеството „работодател" -оригинал; Трудов договор № 3 от 27.09.2021г. - заверено копие;
Работен график за октомври, ноември и декември 2021г. - заверено копие; Писмени
обяснения от Б.П.А.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда с входящ № 23388213028465/28.09.2021 - заверено копие; Възражение
срещу АУАН № 23-2100043/04.10.2021г. с извлечение от електронна поща; Уведомление по
чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда; Декларация, саморъчно попълнена и подписана от Р.М.П. -
оригинал; Заповеди за териториална и материална компетентност - 3бр.; Заповед ЧР-
822/07.12.2021г.; разпечатка от интернет страницата на Български пощи за проследяване на
пратка PS 1000047LAQE за доставяне на НП, както и от събраните гласни доказателства,
като съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.М. и В.П., възприемайки ги като
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът от правна страна
установява следните изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи
на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.11.2021 г. и
е обжалвано на 26.11.2021 г..
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-
наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно
процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения,
водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото
на защита на административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител,
спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е
6
правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с тази на
наказателното постановление. Констатираните административни нарушения са описани
точно и ясно, като са посочени законните разпоредби, които са нарушени.
Относно нарушението, съдът намира, че по делото безспорно е установено
извършеното нарушение. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и материалния
закон, които да налагат отмяната на НП като незаконосъобразно. Установените по делото
факти обуславят извода, че жалбоподателят в качеството му на работодател е извършил
административното нарушение, за които е наказан, като е нарушил разпоредбата на чл. 61,
ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ, което нарушение е санкционирано от нормата на чл. 414,
ал. 3 КТ. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ задължава отношенията по
повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В случая тази забрана
е била нарушена от жалбоподателя. Съдът намира, че отношенията между жалбоподателя и
Р.М.П..са трудови, тъй като е уговорено работно време, длъжност и месторабота, а съгл. чл.
1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения и в този смисъл е налице извършено нарушение на трудовото
законодателство. В случая по отношение на работодателя е налице безвиновна обективна
отговорност за това, че в нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ не е сключил трудов договор преди
постъпването на работа на лицето. Съдът не счита възраженията на жалбоподателя относно
допуснати материалноправни и процесуалноправни закононарушения при установяване на
административното нарушение за основателни, както и намира, че в процесния случай не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както и на привилегирования
състав на чл. 415в от КТ. С измененията на КТ /ДВ бр. 7 от 24.01.12 година/ в разпоредбата
на чл. 415в от КТ е въведена нова ал. 2, в която са изведени изключения от общата правило
по ал. 1, а именно:"Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 23 от КТ". Посочената нормативна разпоредба е в сила към момента на извършване
на деянието - 24.09.2021 година. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко
адм. нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването
му, който в процесния случай е новата разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Актосъставителят
и свидетелят по акта непосредствено са възприели факта на полагане на труд от страна на
Р.П., установили са работното място, а работното време и трудовите и функции са
посочени от Р.П. в попълнената декларация с оказаното и съдействие от управителя.
Предвид гореизложеното, съдът намира съставът на административното нарушение за
осъществен и счита, че жалбата е неоснователна, като административно-наказващият орган
правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на нарушителя. В същото време
съдът намери, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27
ЗАНН. Санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда за извършване на визираното
7
административно нарушение да бъде наложена имуществена санкция от 1 500,00 до
15 000,00 лева. Административнонаказващият орган в конкретния случай е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. – така наложената санкция е
над минималния размер спрямо предвиденото. Не се обосноваха от въззиваемата страна
обстоятелствата, взети предвид от административно-наказващия орган при
индивидуализацията на наказанието. При индивидуализиране на наказанието съдът взе
предвид, че така наложеното наказание се явява завишено с оглед на факта, че извършеното
от жалбоподателя административно нарушение е за пръв път (противното не бе установено
от административно наказващия орган), с лицето е сключен трудов договор и не се
установиха последвали вредни последици за работника, като посоченото съставлява
смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдът следва да вземе предвид и че в
административно-наказателната процедура не е установено имотното състояние на
жалбоподателя.
Горното поражда необходимостта административното наказание да се определи при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразено с неустановеното имотно
състояние на жалбоподателя. Поради горното определената от въззиваемата страна
имуществена санкция в размера от 2 500,00(две хиляди и петстотин)лева, следва да се
определи в минималния и размер от 1 500,00(хиляда и петстотин) лева, в какъвто смисъл
следва да се измени обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от изложеното, съдът и на основание чл. 63 ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2100043/17.11.2021г.на Директор на
Дирекция „ИТ-С.о.”, с ко о на ЕТ „А.-Б.А.“ с ЕИК *********, гр. П., п.к. 2070. ул.
************, бл. 74, ет. 4, ап. 11, представляван от Б.П.А., на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (пет
хиляди) лева за нарушение чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева на 1 500,00
(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА ЕТ „А.-Б.А.“ с ЕИК *********, да заплати на Дирекция „ИТ-С.о.”, сумата
100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - С. област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8