ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 88615.09.2020 г.Град К.
Окръжен съд – К.I. състав
На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Георги С. Милушев
Габриел Р. Русев
Прокурор:Окръжна прокуратура - К.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело №
20205100600173 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал.8 НПК.
С Определение № 115/08.05.2020 год., постановено по Ч.н.д. №
521/2020 год., К. районен съд е потвърдил Постановление от 24.04.2020 год.
за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура - К.
по досъдебно производство № 60/2014 год. по описа на ОД на МВР – К., по
обвинението срещу Р.Ф., за извършено престъпление по чл.217 ал.4, във вр. с
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Против определението е постъпила жалба от Т.Х. от гр.С., който чрез
повереника си – адв.Л.Д. от АК – С., го обжалва като неправилно и
необосновано. Твърди се в жалбата, че изнесените от жалбодателя факти за
неправомерни действия от страна на Ф.Ф. и Р.Ф. по повод продажба на
дружествените дялове на Т.Х. в „Т. – С.” ООД – гр.К. на цена 3 000 лева не са
изследвани обективно, в цялост и експертно във финансов, стопански и
търговско - правен план. Излагат се съображения, че съдът се е ограничил да
анализира два противоположни източника на доказателства - обясненията на
Ф.Ф. и от Р.Ф. от една страна, и тези на Т.Х. и Е.Х, като тези естествено
противоположни и взаимно изключващи се като достоверност източници на
доказателства не са проверени с други възможни процесуални способи, още
1
по- малко е проявена задълбоченост, като са игнорирани писмени данни за
реалното финансово състояние на дружеството, съотв. реалната стойност на
дружествените дялове на жалбоподателя. Жалбодателят сочи, че не е
изследвано и доколко цената от 3 000 лева фактически е платена при
очевидното „договаряне сам със себе си” от страна на Р.Ф.. Въпреки, че
прокурорът е приел, че „не е установено каква е била действителната воля на
страните по повод издаденото пълномощно”, очевидно е приел превес на
версията на лицата, срещу които е насочен сигнала. Изцяло била игнорирана и
оставена без анализ оценителната и счетоводна експертиза, според която
пазарната стойност на имуществото на дружеството към 31.08.2009 г., възлиза
на 300 500 лева, а дружественият дял на Т.Х. възлиза на 180 300 лева.
Жалбодателят намира за неясен логическия механизъм, по силата на който на
база оскъдните събрани данни било прието, че Р.Ф. към момента на сделката
не е бил добре запознат с дейността и състоянието на фирмата и не е
злоупотребил съзнателно с доверието на жалбоподателя, като е извършил
продажбата на дяловете му при неоправдано ниска цена, изцяло в свой
интерес и при пълно неглижиране на интересите му. Изводът за липса на
субективна страна - пряк умисъл у Р.Ф. за престъпление по чл. 217 от НК бил
произволен, почиващ на преимуществено ценените обяснения на Р.Ф. и
поксазанията на Ф.Ф., без проверка и събиране на други доказателства в
рамките на едно протичащо почти 10 години досъдебно производство. Счита,
че прокуратурата е могла да разпита и други лица, имащи отношение към
дейността и отношенията на съдружниците в „Т.- С.” ООД, вкл. адв. М.С..
Твърди се още в жалбата, че за да постанови атакувания акт, както
решаващият прокурор, така и решаващият състав на КРС, са се позовали на
изцяло невярното твърдение, че гражданските съдилища не са уважили
изковете на пострадалото лице, като истината била съвършено друга -
жалбоподателят Т.Х. е спечелил с окончателни съдебни актове (влезли в сила
решения) абсолютно всички искове по заведените от него граждански и
търговски дела. Счита, че неизследването на доказателствата в тяхната
нееднозначност и неизвършването на необходими за обективното
установяване на фактическата обстановка действия са довели до
незаконосъобразно произнасяне, съдържащо неправилен фактологичен
преразказ и незадълбочени правни изводи за липса на състав на престъпление
от общ характер. Моли обжалваното определение на първоинстанционния
2
съд да бъде отменено.
Препис от жалбата е връчен на обвиняемия Р.Ф.Ф. и неговия защитник,
като от последния е постъпило писмено възражение, с което изразява
становище, че жалбата е неоснователна и необоснована. Излага съображения,
че предоставената на обвиняемия Ф. от жалбодателя Т.Х. представителна
власт, е давала право на обвиняемия да извършва всякакви разпоредителни
действия, вкл. и продажбата на собствените на Х. дружествени дялове, като
сключвайки договора за продажба на тези дялове обвиняемият е имал
съзнанието, че има право да извърши такава сделка, предвид изричното му
упълномощаване, като в пълномощното не била определена конкретна цена за
продажбата на дружествените дялове. Твърди се във възражението още, че по
делото не били налице доказателства, които да водят до извода, че
продавайки сам на себе си дяловете на Т.Х. за сумата от 3 000 лв., обв. Р.Ф. е
искал да ощети чуждото имущество, респ. не можел да се направи
категоричен извод за съставомерност на деянието от субективна страна. Моли
да бъде отхвърлена жалбата на Т.Х. против определението на
първоинстанционния съд.
Препис от жалбата е връчен и на РП – К., която не е изразила становище
по нея.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.8
от НПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано да
обжалва определението на първоинстанционния съд лице, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Досъдебно производство № 60/2014 год. по описа на ОД на МВР – К. е
образувано по реда на чл.212 ал.1 от НПК с Постановление за образуване на
досъдебно производство от 06.08.2014 год. на прокурор от РП – К. срещу
неизвестен извършител за това, че на 11.08.2009 год. в гр.К. съзнателно
ощетил чуждо имущество, поверено му да го пази и управлява, като от
деянието са последвали значителни щети – престъпление по чл.217 ал.4, във
3
вр. с ал.1 от НК.
В хода на разследването, с Постановление на разследващия орган от
06.11.2019 год. в качеството на обвиняем е привлечен Р.Ф.Ф. от гр.К. за това,
че на 11.08.2009 год. в гр. К., като пълномощник на Т. Х., съзнателно е
действал против законните интереси на представлявания Т. Х., като от това
деяние са последвали значителни щети в размер на 181 059 лева -
престъпление по чл. 217 ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
След извършване на разследване и събиране на гласни доказателства,
установени чрез разпит на свидетели, изготвяне на съдебно – счетоводна и
съдебно – оценителна експертизи, както и приобщаване на писмени
доказателства, с Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 24.04.2020 год. прокурор от Районна прокуратура – К. е
прекратил досъдебно производство № 60/2014 год. по описа на ОД на МВР -
К., на основание чл.243 ал.1, т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК – поради
липса на извършено престъпление. За да постанови посочения прокурорски
акт, прокурорът е описал в постановлението за прекратяване приетата от него
фактическа обстановка, а именно:
Обвиняемият Р.Ф. бил син на св.Ф.Ф. от гр.К.. Св.Ф.Ф. и св.Т.Х. били
роднини по съребрена линия. Св.Т.Х. живеел преимуществено в Република Т..
През 2002 год. св.Ф.Ф. и св.Т.Х. учредили търговско дружество „Т.-С.”
ООД - гр. К., в което двамата били съдружници, с капитал 5 000 лв.,
разпределен в 100 дяла по 50 лв., от които 60 дяла за св.Т.Х., и 40 дяла за
св.Ф.Ф., който бил избран за управител на дружеството. Предмет на дейност
на дружеството бил строителство и монтажи, строителни ремонти,
реконструкции на сгради, помещения и халета, добив на строителни
материали от кариера, производство и монтажи на машини и съоръжения,
вътрешна и външна търговия, покупко - продажби на промишлени и битови
стоки, транспорт в страната и чужбина, търговско представителство и
посредничество, ресторантьорска и хотелиерска дейност, услуги,
туристическа дейност, търговия с недвижими имоти, покупко - продажба на
стоки и други дейности и услуги, незабранени със закон. Управлението на
дружеството се осъществявало от съдружника и управител на дружеството -
св.Ф.Ф.. От своя страна, св.Т.Х., тъй като преимуществено пребивавал в
4
Република Т., бил уведомяван от управителя Ф.Ф. за дейността на
дружеството.
С течение на времето участие в дейността на дружеството започнал да
взима и обв.Р.Ф. - син на св.Ф.Ф..
На 04.09.2008 год. св.Т.Х., в качеството си на съдружник в „Т.-С.” ООД,
със седалище и адрес на управление - гр.К., ул.„Т.” № *, упълномощил
обв.Р.Ф. с права да представлява „Т.-С.” ООД пред съдебни, данъчни,
митнически и други държавни органи и частни лица като извършва всякакви
правни и фактически действия от името и за сметка на същото.
На 30.04.2009 год., при посещение в гр.К. св.Т.Х. с Пълномощно, с
нотариална заверка на подписи и съдържание от Г.Х., нотариус в района на
РС-К., вписана в регистъра на Нотариалната камара с № *, упълномощил
обв.Р.Ф. с широк кръг права, между които: да се разпорежда с недвижимите
имоти на дружеството - да ги продава, дарява, заменя и др. на когото сметне
за необходимо и на каквато цена прецени; да подава до Общото събрание на
дружеството молба от негово име като съдружник за прекратяване участието
му като съдружник в дружеството, да го представлява пред Общото събрание
на дружеството при вземане на решения за прекратяване на участието му като
съдружник в дружеството и прехвърлянето на дружествените му дялове на
други лица, в т.ч. и на самия него (т.е. на обв. Р.Ф.); да се разпорежда с
дружествените му дялове в дружеството след вземането на решение за
прекратяване на участието му в дружеството, в т.ч да ги продава, дарява и др.,
включително на самия себе си и да получава и се разпорежда със сумите,
получени срещу дружествените му дялове и др. имущество, като във връзка с
това го представлява пред Общото събрание на дружеството и гласува при
вземането на решения, както намери за добре (ако това е необходимо) и го
представлява и подписва навсякъде, където е необходимо; включително да
подписва договори и нотариални актове за разпоредителни сделки с дялове и
имоти.
От своя страна, по силата на предоставения му обем представителна
власт, съгласно горецитираното пълномощно, обв.Р.Ф. на 04.05.2009 год., в
качеството на пълномощник на Т.Х. отправил тримесечно предизвестие до
5
ОС на „Т.-С.” ООД - гр. К. за прекратяване на участието на св.Т.Х. като
съдружник и декларирал желанието му да прехвърли дяловете си на друго,
определено от Общото събрание лице. На 05.05.2009 год. обв.Р.Ф. депозирал
молба до Общото събрание на „Т.-С.” ООД - гр. К. за приемането му като
съдружник.
На 10.08.2009 год. било проведено Общо събрание на съдружниците на
„Т.-С.” ООД, на което присъствали св.Ф.Ф. и обв.Р.Ф., в качеството му на
пълномощник на св.Т.Х.. На това Общо събрание били взети следните
решения: дадено било съгласие съдружникът Т.Х. да прекрати участието си в
„Т.-С.” ООД; обв.Р.Ф. бил приет като съдружник; дадено било съгласие
прекратилия участието си съдружник Т.Х. да прехвърли собствеността на
притежаваните от него 60 дяла по 50 лв. всеки, на обща стойност 3 000 лв., на
новоприетия съдружник, а именно - обв.Р.Ф.; за управител на дружеството
бил избран обв.Р.Ф., който да управлява и представлява дружеството заедно и
поотделно с управителя Ф.Ф.; управителят Ф.Ф. бил оправомощен да сключи
договор за възлагане на управлението от името на дружеството с избрания
управител; изменен бил чл. 5 от дружествения договор относно
разпределението на дяловете, съгласно който Ф.Ф. притежава 40 дяла по 50
лева, или общо 2000 лв., а Р.Ф. притежава 60 дяла по 50 лв., или общо 3000
лв.; изменен бил чл.7 от дружествения договор относно представителството
на дружеството, съгласно който същото се управлява и представлява заедно и
поотделно от Ф.Ф. и Р.Ф.. Възложено било на управителите да направят
постъпки за вписване на настъпилите промени в Търговския регистър.
На 11.08.2009 год. с договор за продажба на дружествени дялове с
нотариална заверка на подписите, Т.Х. - продавач, представляван от обв.Р.Ф.,
продал на обв.Р.Ф. собствените си 60 дяла от капитала на „Т.-С.” ООД по 50
лв. всеки един, за сумата от 3 000 лв., като в договора било посочено, че тази
сума продавачът е получил напълно и в брой от купувача, чрез
пълномощника си. На 11.08.2009 год. бил подписан и изменения дружествен
договор. Обвиняемият Р.Ф. заявил промените в дружеството и същите били
вписани в Търговския регистър.
Прокурорът е приел от фактическа страна също, че за тези промени в
дружеството св.Т.Х. разбрал през 2011 г. Св.Т.Х. предявил пред Окръжен съд
6
- К. искове с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТР и преюдициални такива по
чл.26 ал.2 и чл.40 от ЗЗД, по повод което било образувано гр.д. № 335/2012
год. по описа на ОС - К.. С Решение № 279/10.12.2012 год. по гр.д.№ 335/2012
год. по описа на ОС - К. била прогласена нищожността на договора за
продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009 год. между Т. Х.,
като продавач, и обв.Р.Ф.Ф., като купувач, на основание чл.40 от ЗЗД - поради
договаряне във вреда на представлявания, като бил отхвърлен иска за
прогласяване нищожността на договора за продажба на дружествени дялове
на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД - поради липса на съгласие. Със същото
решение било признато за установено по отношение на Т.Х. и „Т.-С.” ООД
несъществуване на вписано в Търговския регистър обстоятелство относно
„Т.-С.” ООД - прехвърляне на дружествени дялове от Т.Х. на Р.Ф. с договор
за продажба на дружествени дялове с дата 11.08.2009 год., с нотариална
заверка на подписа рег.№ 2649/11.08.2009 год. на нотариус Г.Х., с район на
действие РС- К.; както и недопустимост на вписани в Търговския регистър
обстоятелства относно „Т.-С.” ООД - прехвърляне на дружествени дялове от
Т.Х. на Р.Ф. с договор за продажба на дружествени дялове с дата 11.08.2009
год., с нотариална заверка на подписа рег.№ 2649/11.08.2009 год. на нотариус
Г.Х., с район на действие РС - К.; прекратяване участието на съдружника Т.Х.
в „Т.-С.” ООД; приемането на Р.Ф. като съдружник в „Т.-С.” ООД;
избирането на Р.Ф. за управител на „Т.-С.” ООД, и изменение на чл. 5 и чл. 7
от дружествения договор на „Т.-С.” ООД.
Посоченото решение било обжалвано от „Т.-С.” ООД и Р.Ф. пред
Апелативен съд - П., по повод което било образувано въззивно търговско
дело № 474/2013 год. по описа на Апелативен съд - П.. С Решение №
131/05.03.2014 год. Апелативен съд - П. потвърдил Решение № 279/10.12.2012
год. по гр.д.№ 335/2012 год. на Окръжен съд - К., с което решение била
прогласена нищожността на договора за продажба на дружествени дялове,
сключен на 11.08.2009 год. между Т. Х., като продавач, и обв.Р.Ф.Ф., като
купувач, на основание чл. 40 от ЗЗД - поради договаряне във вреда на
представлявания; както и признатото за установено по отношение на Т.Х. и
„Т.-С.” ООД несъществуване на вписано в Търговския регистър
обстоятелство относно „Т.-С.” ООД - прехвърляне на дружествени дялове от
Т.Х. на Р.Ф. с договор за продажба на дружествени дялове, подробно описано
7
по - горе.
С Решение № 140/15.10.2015 год. ВКС отменил Решение №
131/05.03.2014 год. по В.т.д. № 474/2013 год. на П. апелативен съд, в частта, с
която е потвърдено решение от 10.12.2012 год. по гр.д. № 335/2012 год. на К.
окръжен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на Т.Х.
и „Т.-С.” ООД - гр. К. недопустимостта на вписването в Търговския регистър
на обстоятелства относно „Т.-С.” ООД - прехвърляне на дружествени дялове
от Т.Х., на Р.Ф. с договор за продажба на дружествени дялове, сключен на
11.08.2009 год., прекратяване на участието на съдружника Т.Х. в „Т.-С.”,
приемането на Р.Ф. за съдружник в „Т.-С.” ООД, избирането на Р.Ф. за
управител на „Т.-С.” ООД, и изменение на чл.5 и чл.7 от дружествения
договор на „Т.-С.” ООД. Отхвърлил предявения от Т.Х. срещу „Т.-С.” ООД
иск с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване недопустимост на
извършеното на 12.08.2009 год. вписване в Търговския регистър на следните
обстоятелства относно „Т.-С.” ООД - гр. К. - прехвърляне на дружествени
дялове от Т.Х. на Р.Ф. с договор за продажба на дружествени дялове, сключен
на 11.08.2009 год., прекратяване на участието на съдружника Т.Х. в „Т.-С.”
ООД, приемането на Р.Ф. за съдружник в „Т.-С.” ООД, избирането на Р.Ф. за
управител на дружеството, и изменение на чл.5 и чл.7 от дружествения
договор.
Прокурорът е посочил в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, че в хода на разследването, разпитан в
качеството на свидетел Т.Х. посочил, че Ф.Я. е негов братовчед. След като
през 2002 год. двамата учредили дружество „Т.-С.” ООД, със счетоводството
на дружеството се заела съпругата на Ф.Ф.. Т.Х. имал голямо доверие на
семейството на Ф.Ф., поради което упълномощил Р.Ф. - син на Ф.Ф. да се
занимава с част от дружествените дела. На 30.04.2009 год. в гр.К. подписал
пълномощно, представено му от Р.Ф., като подписът му бил нотариално
заверен. На този ден с него била съпругата му Е.Х, но последната не
присъствала при подписване на пълномощното пред нотариуса, като не
присъствал и преводач. Не бил изразил изрична воля пред Р.Ф. да продава
дружествените си дялове. Заявил, че дал повече правомощия на Р.Ф., тъй като
имал здравословни проблеми. Към този момент информация за състоянието
на дружеството получавал от семейството на Ф. Ф., като бил информиран, че
8
дружеството изпитва финансови затруднения и трябва да участват в
процедури за обществени поръчки и проекти, поради необходимост от
осигуряване на пари. Усъмнил се, че нещо не е наред с дружеството, когато
бил поканен на сватбата на Р.Ф.. Поради това в началото на 2011 год.
помолил негов познат адвокат да провери състоянието на дружеството, чрез
когото разбрал, че само четири дни след като упълномощил Р.Ф. с
пълномощно от дата 30.04.2009 год., последният на 04.05.2009 год., в
качеството на пълномощник на Т.Х. отправил тримесечно предизвестие до
ОС на „Т.-С.” ООД - гр. К. за прекратяване на участието на св.Т.Х. като
съдружник. Тогава разбрал и за взетите на ОС на дружеството решения, вкл. и
за това, че Р.Ф., като негов пълномощник, е продал на себе си собствените му
60 дяла за сумата от 3 000 лева, както и че в договора за продажба на дялове
било записано, че сумата от 3 000 лева била платена на продавача изцяло и в
брой. Заявил, че никога не е изразявал съгласие за такава продажба на
дружествените му дялове. Мислил, че паричните средства, които давал през
годините за дружеството, се осчетоводявали в дружеството. При
многократните посещения на семейството на Ф.Ф. в Република Т. Т.Х., в
присъствието на съпругата си Е.Х, давал на семейството на Ф.Ф. парични
средства. Паричните средства давал на ръка, без да се оформят документи за
това обстоятелство. Освен това посочил, че обвиняемият не му е давал
никакви пари в плик на сватбата си във връзка с продажбата на
дружествените му дялове. Самото пълномощно от дата 30.04.2009 год.
подписал без присъствието на преводач, като мислил, че упълномощава
обвиняемия с по - широк кръг от права във връзка с дейността на
дружеството, но не и да продава дружествените му дялове.
Разпитана в качеството на свидетел в хода на разследването по
досъдебното производство, Е.Х потвърждава заявеното от св.Т.Х..
В качеството на свидетел в хода на разследването е разпитан Ф.Ф. -
баща на обвиняемия Р.Ф., управител на „Т.-С.” ООД. Дружеството било
учредено през 2002 год. от него и св.Т.Х., като последният преимуществено
живеел в Република Т.. Заявил, че дружеството било учредено с цел синовете
на Т.Х. да избегнат военната служба в Република Т.. Св.Т.Х. сам
упълномощил обв.Р.Ф. да продаде дружествените му дялове в „Т.-С.” ООД -
гр. К.. След като Р.Ф. станал управител на дружеството, работата се
9
увеличила и съответно се увеличили приходите на дружеството. Основно с
дейността на дружеството се занимавал св.Ф.Ф.. Двамата - св.Т.Х. и св.Ф.Ф.,
имали уговорка постепенно в дейността на дружеството да се включат и
синовете на св.Т.Х., но това не се случило. През 2009 год. св.Т.Х. се разболял
и бил в болница в Т., където го посетил и св.Ф.Ф.. При тази им среща св.Т.Х.
заявил, че поради здравословни причини нямал възможност да се занимава с
дружествените дела и изявил желание да прехвърли дяловете си на обв.Р.Ф..
Впоследствие в гр.К., при едно от посещенията си, св.Т.Х. подписал
пълномощно, с нотариална заверка на подписите, с което упълномощил
обв.Р.Ф. да продаде дружествените му дялове. Св.Т.Х. не бил внесъл нищо в
имуществото на дружеството, освен 3 000 лева при учредяването му. Обв.Р.Ф.
предал сумата от 3 000 лева на св.Т.Х. във връзка с продажбата на
дружествените му дялове.
В качеството на свидетел в хода на разследването е разпитан Р.Ф. Ф. -
брат на обвиняемия и син на св.Ф.Ф.. Същият е посочил, че св.Т.Х. от 1977
год. живее в Република Т., като от 1990 год. започнал да идва в Република Б.,
като отсядал в тях. Св.Т.Х. имал здравословни проблеми (сърдечни), поради
което не можел често да пътува. Същият знаел перфектно български език.
Св.Т.Х., поради здравословните си проблеми, бил изявил желание да
прехвърли дружествените си дялове на обвиняемия Р.Ф., както и, че подписал
пълномощно за това. На сватбата на обвиняемия, самият обвиняем в плик
предал на св.Т.Х. сумата от 3 000 лева - стойността на продадените
дружествени дялове на св.Т.Х.. От своя страна последният не ги приел, като
казал, че тази сума от 3 000 лева я дава на обвиняемия като подарък за
сватбата му.
Разпитан в качеството на обвиняем в хода на разследването по
досъдебното производство, Р.Ф.Ф. обяснил, че св.Т.Х. сам изявил желание да
му продаде дружествените си дялове. Всички действия е извършвал
съобразно волята на св.Т.Х.. Последният е дал съгласие за стойността на
продажбата на дружествените дялове, дори заявил, че парите не го
интересували. На сватбата на обвиняемия не приел плика с парите от
продажбата на дружествените дялове, като ги дал като сватбен подарък на
обвиняемия.
10
Прокурорът е описал в постановлението и заключението на назначената
в хода на разследването стоково - оценителна експертиза, съгласно която
пазарната стойност на имуществото на „Т.-С.” ООД към дата 11.08.2009 год.
(датата на продажба на дружествените дялове) възлиза на 301 765.00 лева;
пазарната стойност на 1 дял възлиза на 3 017.65 лева; пазарната стойност на
60 дяла, собственост на Т.Х. възлиза на 181 059 лева; а пазарната стойност на
40 дяла, собственост на Ф.Я. Ф., възлиза на 120 706.00 лева.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, от правна страна
прокурорът е направил извода, че са налице условията за прекратяване на
наказателното производство. Този извод е мотивирал с обстоятелството, че от
обективна страна обвиняемият Р.Ф. е годен субект на деянието, тъй като е бил
пълномощник на Т.Х., като съгласно чл.39 ЗЗД, обемът на представителната
власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което
упълномощителят е изявил. Посочил е, че обвиняемият Р.Ф. бил
упълномощен от Т.Х. на 30.04.2009 год., с Пълномощно с нотариална заверка
на подписите и съдържанието на Г.Х., нотариус в района на РС-К., вписан в
регистъра на Нотариалната камара с № *, с широк кръг права, между които:
да се разпорежда с недвижимите имоти на дружеството - да ги продава,
дарява, заменя и др. на когото сметне за необходимо и на каквато цена
прецени; да подава до Общото събрание на дружеството молба от негово име
като съдружник за прекратяване участието му като съдружник в дружеството,
да го представлява пред Общото събрание на дружеството при вземане на
решения за прекратяване на участието му като съдружник в дружеството и
прехвърлянето на дружествените му дялове на други лица, в т.ч. и на самия
него (т.е. на обв. Р.Ф.); да се разпорежда с дружествените му дялове в
дружеството след вземането на решение за прекратяване на участието му в
дружеството, в т.ч да ги продава, дарява и др., включително на самия себе си
и да получава и се разпорежда със сумите, получени срещу дружествените му
дялове и др. имущество, като във връзка с това го представлява пред Общото
събрание на дружеството и гласува при вземането на решения, както намери
за добре (ако това е необходимо) и го представлява и подписва навсякъде,
където е необходимо; включително да подписва договори и нотариални
актове за разпоредителни сделки с дялове и имоти. Прокурорът е направил
извода, че представителната власт, с която обвиняемият разполагал, му е
11
давала право да извършва всякакви разпоредителни действия, включително и
сключването на договора за продажба на собствените дружествени дялове на
Т.Х. от 11.08.2009 год. Сключвайки този договор, обвиняемият е действал със
съзнанието, че има право да извърши такава сделка, предвид изричното му
упълномощаване, като прокурора е отбелязал, че в цитираното пълномощно
не е определена конкретна цена за продажбата на дружествените дялове.
Прокурорът е приел от правна страна също, че изпълнителното деяние на
престъплението по чл.217 ал.2 от НК изисква да е налице съзнателно
действие против интересите на представлявания, като злоупотребата на
доверие по чл. 217 ал.4, във вр. с ал.2 от НК се явява осъществена с всяко
съзнателно действие на представителя или пълномощника, което обективно
противоречи на законните интереси на представлявания. Посочил е още, че от
субективна страна, за съставомерността на деянието се изисква умисъл, т.е.
съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението по
чл. 217 ал.4, във вр. с ал.2 от НК, а именно - че се действа съзнателно против
законните интереси на представлявания и от това ще последват значителни
вреди за него. От заключението на назначената в хода на разследването по
делото стоково оценителна експертиза действително било видно, че пазарната
стойност на 60 дяла (от капитала на „Т.-С.” ООД), собственост на Т.Х.
възлиза на 181 059 лева, т.е. покрива критерия за значителни щети, която
съгласно трайно установената съдебна практика надвишава размера на 14
минимални работни заплати към датата на инкриминираното деяние.
Същевременно обаче основният капитал на дружеството „Т.-С.” ООД - гр. К.
при учредяването му е 5 000 лева, разпределен в 100 дяла по 50 лв., от които
60 дяла (3 000 лева) за Т.Х., а 40 дяла (2 000 лева) за съдружника Ф.Ф..
Намерил е, че по делото не са налице доказателства, които по несъмнен начин
да водят до извод, че обв.Р.Ф., продавайки сам на себе си дяловете на Т.Х. за
сумата от 3 000 лева ( на каквато стойност възлизал делът му при учредяване
на дружеството) е искал да ощети чуждото имущество - в случая на Т.Х..
Посочил е, че в тази насока не могат да се съберат категорични доказателства
за договорките между обв.Р.Ф. и св.Т.Х., предвид това, че от една страна са
налице свидетелските показания на Ф.Ф. и Р. Ф., в това число и обясненията
на обвиняемия, а от друга страна - свидетелските показания на Т.Х. и Е.Х,
поради което не можел да се направи категоричен извод за съставомерност на
деянието от субективна страна.
12
С оглед изложените съображения, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с
чл.24 ал.1 т.1 от НПК прокурорът е прекратил наказателното производство по
досъдебно производство № 60/2014 год. по описа на ОД на МВР - К., за
престъпление по чл.217 ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство по
посоченото досъдебно производство е било обжалвано от пострадалия -
св.Т.Х., чрез повереника му – адв.Л.Д. от АК – С., с оплаквания за
неправилност - незаконосъобразност и необоснованост на същото. В жалбата
били развити съображения, аналогични на тези, изложени и в частната жалба
против първоинстанционния съдебен акт
В образуваното производство по реда на чл. 243 ал.5 и ал.6 от НПК, К. районен съд
е приел напълно идентична на приетата и от прокурора фактическа обстановка. Съдът е
споделил изцяло и направените от прокурора правни изводи, като допълнително е посочил,
че са налице две групи свидетелски показания, които не могат да бъдат квалифицирани като
обективни предвид на това, че и двете са заинтересовани от благоприятния изход на делото.
При това положение съдът е приел, че прокурорът правилно е акцентирал върху
гореописаното пълномощно, в което нотариусът е удостоверил както подписа на
упълномощителя, така и съдържанието му, което дава възможност и представителна власт
на Ф. да извърши всички действия, предмет на настоящото производство. Съдът е посочил,
че с оглед на това не може да се направи категоричен извод за съставомерност на деянието
от субективна страна. С оглед изложеното съдът е намерил, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е правилно и законосъобразно, поради което е
постановил обжалваното определение, с което е потвърдил постановлението на РП – К. за
прекратяване на посоченото по-горе наказателно производство.
След като се запозна с материалите по делото, настоящият състав
намира, че обжалваното в настоящото производство определение на
първоинстанционния съд, както и потвърденото със същото постановление на
РП – К. за прекратяване на наказателно производство, са необосновани и
незаконосъобразни. Това е така по следните съображения:
Проведеното разследване по досъдебното производство не е всестранно,
пълно и обективно. Прекратяването на наказателното производство по
досъдебно производство № 60/2014 год. по описа на ОД на МВР, прокурорът
е обосновал с несъставомерност на деянието на обв.Р.Ф. по чл.217 ал.4, във
вр. с ал.2 от НК от субективна страна.
За да направи посочения извод, прокурорът от РП – К. е приел, че при
сключването на договора за продажба на собствените на св.Т.Х. 60 дяла от
13
капитала на „Т.-С.” ООД – гр.К., с който е продал същите на себе си за сумата
от 3 000 лв., обв.Р.Ф. е действал със съзнанието, че има право да извърши
такава сделка, предвид изричното му упълномощаване с пълномощно, в което
не е определена конкретна цена за продажбата на дружествените дялове;
както и че по делото не били налице доказателства, че с това действие
обвиняемият е искал да ощети имущество на св.Т.Х.. Приел е също, че по
делото не са могли да бъдат събрани категорични доказателства за
договорките между обв.Ф. и св.Т.Х., с оглед на това, че са налице две групи
свидетелски показания – от една страна показанията на свидетелите Ф.Ф. и Р.
Ф., в т.ч. и обясненията на обв.Р.Ф., и от друга страна – показанията на
св.Т.Х. и св.Е.Х, които не могат да бъдат квалифицирани като обективни
предвид на това, че и двете страни са заинтересовани от изхода на делото.
Тези изводи на прокурора са необосновани и са лишени от
доказателствена основа. Това е така, тъй като в постановлението за
прекратяване на наказателното производство прокурорът се е задоволил само
да преразкаже дадените пред органа по разследване обяснения на обвиняемия
Р.Ф. и показанията на всички разпитани свидетели, посочени по-горе, без да
подложи тези доказателства на какъвто и да анализ и оценка. Декларативното
посочване, че не могат да бъдат събрани категорични доказателства относно
наличието или липсата на осъществяване от субективна страна на деяние от
обв.Р.Ф., попадащо в диспозицията на престъпния състав на чл.217 ал.4, във
вр. с ал.2 от НК, с оглед наличието на две противоречащи си групи
свидетелски показания, които прокурорът е оценил като необективни, като
дадени от заинтересовани от изхода на делото лица, представлява недопустим
подход на прокурора, който не може да бъде споделен. Освен, че тези гласни
доказателства, установени чрез гласните доказателствени средства –
свидетелски показания и обяснения на обвиняемия, не са анализирани и
съпоставени помежду си, то същите не са съпоставени и с останалите събрани
по делото доказателства – напр. със извършените съдебно - счетоводна и
съдебно-оценителна експертизи, като ако такива съпоставка, анализ и оценка
на тези доказателства биха били извършени, то прокурорът би могъл да
достигне до други правни изводи относно наличието или липсата на
осъществено от субективна страна деяние по чл.217 ал.4, във вр. с ал.2 от НК
от обв.Р.Ф.. Същевременно, в постановлението на прокурора за прекратяване
14
на наказателното производство не са изложени каквито и да било
съображения относно значението на проведените по гражданскоправен ред
съдебни производства, завършили с влязъл в сила съдебен акт, по силата на
който договорът за продажбата на дружествените дялове в „Т.-С.” ООД –
гр.К. от 11.08.2009 год., собственост на св.Т.Х., от обв.Р.Ф., действащ като
пълномощник на Т.Х. като продавач, на самия себе си като купувач, е обявен
за нищожен на основание чл.40 от ЗЗД – поради договаряне във вреда на
представлявания. Вън от вниманието на прокурора е останало и твърдяното
от св.Т.Х. обстоятелство, отразено в свидетелските му показания – че при
подписване на пълномощното на 30.04.2009 год. пред нотариус Г.Х., същото
не му било прочетено и преведено, като същевременно не разбирал и не
можел да чете на български език, като не е изразявал воля и желание да
прекратява участието си в дружеството като съдружник и обв.Р.Ф. да продава
дружествените му дялове, като по делото не са събирани каквито и да било
доказателства за проверка на тези твърдения на св.Т.Х.. Не са изложени от
прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство
и съображения за разграничението между понятието „дружествен дял” /за
продажбата на каквито е упълномощен обв.Р.Ф. от св.Т.Х. с пълномощното
от 30.04.2009 год./ и „дял от капитала” на търговско дружество /каквито
всъщност е прехвърлил чрез договора за продажба от 11.08.2009 год. обв.Р.Ф.
на себе си/, респ. липсват изложени съображения има ли значение такова
разграничение за наказателната отговорност на обвиняемия.
Посоченият по-горе доказателствен дифицит на изводите на прокурора
се дължи на обстоятелството, че не са извършени всички необходими и
възможни процесуално-следствени действия за отстраняване на твърдените от
прокурора противоречия в доказателствените материали, напр. чрез
извършване от органа по разследването на разпит на осъществилия
нотариалните заверки нотариус Г.Х. относно обстоятелствата по подписване
на пълномощното от 30.04.2009 год. от св.Т.Х.; извършване съпоставка и
оценка на противоречивите доказателства, както помежду им, така и с други
доказателства по делото, съответно даване на вяра на някои от тях и
отхвърляне на други, с посочване на мотивите за това, и др. В тази връзка
следва да се посочи още, че за отстраняване на посочените противоречия в
доказателствените материали не са проведени от органа по разследването и
очни ставки между обвиняемия и свидетелите Ф.Ф. и Р. Ф., от една страна, и
свидетелите Т.Х. и Е.Х, от друга, въпреки неколкократното насрочване на
такива очни ставки, които не са били проведени, поради неявяването на
обвиняемия Р.Ф. и св.Ф.Ф. пред разследващия орган, което неявяване е
15
останало без каквито и да било последици.
Едва след изясняване на посочените по-горе въпроси и обстоятелства,
несъмнено относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК на
досъдебното производство, и извършване на необходимите и възможни
процесуално-следствени действия за това, биха могли да се правят изводи от
прокурора относно наличието или липсата на деяние, съставомерно от
обективна и субективна страна деяние, осъществено от обв.Р.Ф..
Изложеното по-горе прави постановлението за прекратяване на
наказателното производство необосновано и незаконосъобразно, тъй като
прекратяване на наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1, във
вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е допустимо и възможно само след проведено
обективно, пълно и всестранно разследване, и то не само когато не са събрани
доказателства за извършване на престъплението, за което е образувано
досъдебното производство, но и когато не са събрани доказателства за
извършено каквото и да било друго престъпление по НК, което в случая не е
налице.
Като не е констатирал това, а е потвърдил постановлението за
прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд също
е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Всъщност, в
потвърдителното си определение съдът не е изложил каквито и да било
съображения относно приета от него фактическа обстановка и относно
собствената му правна оценка и анализ на събраните по досъдебното
производство доказателства, а само се е задоволил да преповтори приетата и
от прокурора фактическа обстановка и направения от последния правен извод
за липса на осъществяване на престъплението по чл.217 ал.4, във вр. с ал.2 от
НК от обв.Р.Ф. от субективна страна. С други думи, по същество липсват
мотиви към определението на първоинстанционния съд, което представлява
съществено процесуално нарушение, но с оглед изложените по-горе
съображения за липса на пълно, обективно и всестранно разследване по
досъдебното производство и наложителното поради това връщане на делото
на прокурора за продължаване на разследването, не е необходимо връщане на
делото на първоинстанционния съд за отстраняване на нарушението.
С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че както
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, така и обжалваното в настоящото производство определение на
първоинстанционния съд, са необосновани и незаконосъобразни. Ето защо,
настоящата инстанция следва да постанови определение, с което обжалваното
16
определение на първоинстанционния съд да бъде отменено, вместо което да
бъде постановено друго, с което постановлението за прекратяване на
наказателно производство от 24.04.2020 година на Районна прокуратура - К.
да бъде отменено и делото бъде върнато на прокурора за продължаване на
съдопроизводствените действия по досъдебното производство, като бъдат
съобразени изложените по-горе съображения относно приложението на
материалния и процесуалния закон.
Водим от изложеното, и на основание чл. 243 ал.8, във вр. с ал.6 т.3 от
НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 115/08.05.2020 год., постановено по Ч.н.д.
№ 521/2020 година по описа на К. районен съд, с което е потвърдено
Постановление от 24.04.2020 год. за прекратяване на наказателното
производство на Районна прокуратура - К. по досъдебно производство №
60/2014 год. по описа на ОД на МВР – К., по обвинението срещу Р.Ф., за
извършено престъпление по чл.217 ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Постановление от 24.04.2020 год. за прекратяване на
наказателното производство на Районна прокуратура - К. по досъдебно
производство № 60/2014 год. по описа на ОД на МВР – К., за престъпление по
чл.217 ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - К. за продължаване на
съдопроизводствените действия по досъдебното производство, като бъдат
съобразени изложените в настоящото определение съображения относно
приложението на материалния и процесуалния закон.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18