№ 80/9.2.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Даниела Петърнейчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к. адм. дело № 1145 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна
жалба на К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца, против Решение
№ 611/20.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1090/2020 г. по описа на Административен
съд гр. Пазарджик.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и
необосновано. Иска се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд, който да установи имал ли е ищецът невърнати книги от библиотеката
на затвора.
Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно
призована, се представлява от юриск. Р., който по изложени съображения устно в
съдебно заседание и в представени писмени бележки моли съда да остави без уважение
подадената касационна жалба и остави в сила оспореното решение като обосновано
и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и обосновано,
поради което моли да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна,
за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд – Пазарджик се е развило по искова молба
от К.Д.И. с ЕГН **********,***, против ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
Твърди нанесени неимуществени щети от бездействието на администрацията на Затвора
Бобов дол, поради морално остаряла литература в библиотеката на затвора и отказ
да му бъде доставена на лавка правна литература, заявена от него. Твърди и отказ
на затворническата администрация да му предостави Държавен вестник. Искът е в размер
на 10 000 лв. за периода от 14.03.2018 г. до 27.06.2019 г.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото
факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил като неоснователни
предявените от К.Д.И. с ЕГН **********,***, искове в размер на 10 000 лв. за периода
от 14.03.2018 г. до 27.06.2019 г., против ГД „Изпълнение на наказанията" -
София за твърдени нанесени неимуществени щети от бездействието на администрацията
на Затвора Бобов дол, поради морално остаряла литература в библиотеката на затвора
и отказ да му бъде доставена на лавка правна литература, заявена от него, както
и отказ на затворническата администрация да му предостави Държавен вестник.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите
за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване
на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането,
и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно
и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото
фактическа обстановка, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, исковете
с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явяват недоказани.
Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗИНЗС във всеки затвор, затворническо общежитие и
поправителен дом се създава библиотека, до която се осигурява достъп на всички лишени
от свобода, а според нормата на чл. 154, ал. 1 от ППЗИНЗС библиотеки се поддържат
съгласно установения ред и практика на гражданските библиотеки. Съдът е приел за
безспорно установено, че ищецът е имал осигурен достъп до библиотеката на затвора,
тъй като е получавал книги – обстоятелство, доказващо се с поставените и неоспорени
резолюции върху молбите на ищеца, че има невърнати книги. Същевременно обаче се
доказва и факта, че част от заетите книги не са върнати от лишения от свобода, поради
което нови книги не са му предоставени. Освен това искът в конкретният случай е
за липса на правна литература. Видно е, че такава правна литература не е била заявявана
за ползване от библиотеката, същата е заявявана за доставка на „лавка“ - Семеен
кодекс и ЗИДНК. Установено е по делото, че правна литература, с изключение на ДВ,
е била налична в библиотеката, но същата няма данни да е била поискана по съответния
ред, а освен това е установено, че ищецът не получава книги, в частност и правна
литература, тъй като не е върнал получени от него преди това книги. Освен това законодателят
не задължава библиотеките в затворите да разполагат с всякаква права литература,
като семеен кодекс, а само с правна литература, която е свързана с наказание и изпълнение
на наказанията. Видно е, че библиотеката е разполагала с НК и НПК.
Освен това затворническата администрация няма задължение да доставя на „лавка“
правна литература. Относно твърдението за отказ да бъде абониран за ДВ се установи,
че с молбата си до началника на Затвора Бобов дол, ищецът е искал да му бъдат предоставени
стари броеве на ДВ, ако е възможно и има такива. Няма данни да е поискал да бъде
абониран за ДВ и да е налице отказ за това. Освен това от показанията на разпитания
по делото свидетел се установява, че всеки може да се абонира, чрез близките си,
за вестник и списание и да ги получава в затвора.
С оглед на това съдът правилно е приел, че анализът на установените факти и
обстоятелства чрез съответните доказателствени средства обуславя извод за липса
на незаконосъобразно действие/бездействие на специализираните органи по изпълнение
на наказанието лишаване от свобода спрямо ищеца, респ. за недоказване на нарушение
на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС в аспекта, който се твърди от ищеца. Липсата на първата
предпоставка по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС води до неоснователност на иска. Съдът
е счел за недоказани и втората, и третата такива, доколкото не са установени настъпили
вреди от неимуществен характер в правната сфера на ищеца, нито причинно-следствена
връзка между вреда и незаконосъобразно действие/бездействие – състоянията на тревожност
не са свързани по време на описаните от ищеца психотравми – лишаване от право да
ползва правна литература и ДВ от библиотеката на затвора.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, XI – състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 611/20.07.2021 г., постановено по адм. дело №
1090/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София направените по делото разноски
в размер на 100 (сто) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)