№ 84
гр. С. , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200547 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на ХЮС. М. Х. против НП №19-
0804- 003919/12.02.2020г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР- гр. С., с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са
наложени наказания „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца и на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.190, ал.3
от ЗДвП. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в
частта относно наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание. Вместо него се явява упълномощен процесуален
представител, който моли да се отмени наказателното постановление в
обжалваната част като незаконосъобразно. Претендира направените по делото
разноски.
Органът издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован не изпраща свой представител и не изразява
становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
1
установена следната фактическа обстановка:
На 02.11.2019г. свидетелите И.Н. и Й.К. извършвали проверка на
организираната охрана на секциите във връзка с предстоящите избори на
03.11.2019г. Намирали се в с. Новачево, общ. С. и срещу тях от към гр. С.
приближавал лек автомобил марка „Мерцедес А140“ с рег. №........ Двамата
служители на реда решили да го спрат и да извършат проверка на водача. При
проверката установили, че автомобилът е управляван от жалбоподателя
ХЮС. М. Х.. Установило се, че той не притежава свидетелство за управление
на МПС. Те потърсили съдействие от дежурния екип на КАТ- С. за да бъде
проверен водача за употреба на алкохол. На място пристигнал такъв екип
като част от екипа бил св. Г. СЛ. Г.. Той изпробвал жалбоподателя с
техническо средство „Дрегер алкотест 7510“ за наличие на алкохол в
издишания въздух и уредът отчел концентрация в размер на 0,96 промила.
Извършил проверка за неплатени глоби и се установило, че жалбоподателят
има неплатени глоби в размер на 150 лева. Той съставил на жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение като приел, че са
извършени три нарушения по чл.150 от ЗДвП, по чл.190, ал.3 от ЗДвП и по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Впоследствие се установило, че жалбоподателят
управлява моторното превозно средство без да е правоспособен в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на МПС без съответното свидетелство за управление, т. е. прието било, че е
извършил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Поради тази причина
впоследствие въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение началникът на група в сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като
наложил на жалбоподателя Х. на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП две
наказания „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от ДВАНАДЕСЕТ месеца за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП. Наложил му и за нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП на основание
чл.185 от същия закон наказание „Глоба“ в размер на 20 лева. За третото
нарушение не му наложил наказание, тъй като е било образувано наказателно
производство за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
2
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
Безспорно се установи от приложените по делото доказателства, че
жалбоподателят се е движил на 02.11.2019г. в с. Новачево, общ. С., по ул.
„Момина сълза“, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес А140 ” с рег.
№....... и е бил спрян за проверка от свидетелите Н. и К.. Установи се, че е бил
поканен от св. Г. да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта му и при
проверката той е вкарал въздух в техническото средство „Дрегер алкотест”,
което отчело наличие на алкохол в размер на 0,96 промила. От свидетелските
показания на тримата служители от Полицията, свидетелите Н., К. и Г. се
установи, че техническото средство е отчело наличие на алкохол над
допустимото, а именно над 0,5 промила. Съдът кредитира показанията им
изцяло, тъй като те са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът счита, че административнонаказващият орган неправилно е
наложил и двете наказания предвидени в разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП като не се е съобразил с
факта, че жалбоподателят не е правоспособен водач, т. е. няма как да му се
наложи наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
дванадесет месеца. Ето защо в тази част наказателното постановление е
незаконосъобразно и съдът следва да го отмени.
Относно нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП съдът не следва да се
произнася, тъй като в тази част наказателното постановление не се обжалва и
същото е влязло в сила.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350
лева. Предвид изхода на делото съдът счита, че Областната дирекция на МВР-
С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него
разноски по делото в размер на 350 лева.
Ръководен от изложените съображения съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ НП №19- 0804- 003919/12.02.2020 год. на Началника на
група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- гр. С. в частта, с която на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на ХЮС. М. Х. с ЕГН ********** е
наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
ДВАНАДЕСЕТ месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- С. да заплати на ХЮС. М. Х. с ЕГН **********
сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4