Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Русе, 30 септември 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 20 септември 2021 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Бисерка В.………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 387…… по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ (Закон за устройство на
територията), вр. с
чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
повод постъпила жалба от Г.Т.Н., Р.К.К., А.Г.А., С.Г.М., Л.А.С., М.Н.К., Ц.В.Х.,
С.М.П., Г.Н.С., В.Л., П.Г.Х., К.Й.Б., Ю.Х.С., И.К., П.А.П., В.К.С., З.Г., Ц.И.Д.,
И.В.Д., А.С.И., Б.А.Б., К.Р.П., В.К.П., А.Н.И. и Е.И.Г., всички действащи чрез
адв. Е. Н.,***.
Жалбата е
насочена срещу Заповед № РД-01-1461 от 03.06.2021г., издадена от зам. кмета на
община Русе, с която е наредено на община Русе да премахне преместваем обект
„Метална бариера“, разположен в ПИ(Поземлен имот) с идентификатор 63427.2.2072
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, с административен
адрес гр. Русе, ул. „Пазарна“ №1.
Жалбоподателите,
действащи чрез своя адвокат релевират с жалбата си оплаквания за незаконосъобразност
на заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, в нарушение на материалния закон, основания за оспорване, разписани от
законодателя в чл.146, т.3, т.4 от АПК. В съдебно заседание се сочат също подробни
съображения в подкрепа на оплакванията. Основният аргумент, на който стъпва
защитата на оспорващите е в това, че неправилно в проведеното административно
производство служителите, а после и зам. кметът, издал оспорената заповед, са
приели, че се касае за преместваем обект, а в действителност това е строеж. Правят
се и доказателствени искания с оглед правилното установяване на характера на
процесния обект, за който оспорващите са убедени, че не е преместваем обект, а ограда,
по същността си ажурна метална, която е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ,
чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ.
Иска се отмяна
на атакувания акт и присъждане на направените разноски за внесена държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. Представя се списък на
разноските.
Ответникът в производството – зам. кметът на община Русе, чрез процесуален
представител – началник отдел „Правно-нормативно обслужване“ Е. Т., в съдебно
заседание и в писмена защита счита жалбата за неоснователна и недоказана. Претендира
разноски.
Заинтересованата страна – община Русе, адресат на заповедта, не изпраща
представител и не ангажира становище.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото
лице по назначената и приета съдебна строително-техническа експертиза, намира
жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4
от ЗУТ, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването.
По отношение на наличието на правен интерес, съдът ще се произнесе след
като опише установената на база доказателствата, събрани в административното и
съдебно производство фактическа обстановка.
Фактически и правни съображения :
По повод сигнал
(л.8 от адм. преписка) от управителя на „Общински пазари“ ЕООД, подаден на
05.05.2021г. за монтиране на „незаконна бариера“, която би ограничила достъпа на
автомобили до двор, обособен от жилищните блокове „Керамик“, „Захари Стоянов“, „Кооперативен
служител“ и „Гоце Делчев“, всичките в гр. Русе, кметът на община Русе наредил
да се извърши нужната проверка, както и да се установи в имот чия собственост се
монтира тази „бариера“.
На 21.05.2021г.,
в община Русе е входирано и заявление (л.21 от адм. преписка) от наемателите на
търговски обекти в Централен общински пазар, касаещо същата „незаконна бариера“
и ограничаване достъпа до същия двор, обособен от описаните по-горе жилищни
блокове.
Междувременно, на
13.05.2021 г. била извършена проверка от служители в отдел „Строителен контрол“
към дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“ при община
Русе относно получения на 05.05.2021г. сигнал, за която бил съставен и нарочен
протокол (л.29 от адм. преписка). Комисията установила че в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.2072 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Русе се монтира „метално електрическо съоръжение“.
На 02.06.2021г.,
служители от същия отдел, направили нов оглед на място, в ПИ с идентификатор
63427.2.2072, с административен адрес гр. Русе, ул. „Пазарна“ №1. Проверката
установила, че достъпът до междублоковото пространство, обособено от жилищните
блокове „Керамик“, „Захари Стоянов“, „Кооперативен служител“ и „Гоце Делчев“ е
ограничен за МПС, като причината е монтирано метално ел. съоръжение. Това е
записано в нарочно съставен протокол (л.30-31 от адм. преписка).
След този
протокол, на същата дата е съставен и К.А.(констативен акт) №П-02 от
02.06.2021г. (л.32 и сл. от адм. преписка). В него вече е посочено, че се касае
за преместваем обект „Метална бариера“, разположен в ПИ(Поземлен имот) с
идентификатор 63427.2.2072 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Русе, с административен адрес гр. Русе, ул. „Пазарна“ №1. Съответно, ПИ с
идентификатор 63427.2.2072 според общинската администрация е общинска
собственост. Записано е още, че този обект е с неясен/неизвестен собственик, за
него няма налична документация. Направени са и снимки и окомерна скица досежно
обекта. Описано е какво представлява обекта и му е дадена характеристика на преместваем
обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, вр. с чл.56, ал.2 от същия закон.
В същия К.А.
като установено нарушение е посочено, че за същия обект не е налице одобрена
схема и не е издадено разрешение за поставяне. За нарушени са посочени
разпоредбите на чл.56, ал.2 от ЗУТ и е записано още, че КА е основание за
започване на производство по реда на
чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ – за премахване на обекта.
Екземпляр от
съставения К.А. бил залепен на 03.06.2021 г. върху самия обект, за което е
съставен и нарочен протокол, такъв е поставен и на таблото в община Русе (л.35
от адм. преписка).
В констативния
акт е записано, че възражения могат да бъдат подавани в 3-дневен срок от дена
на получаване на акта.
На 03.06.2021г.,
на същата дата, на която е поставен КА върху самия обект, и на таблото в община
Русе, зам. кметът на общината издал и оспорената пред АС-Русе Заповед №
РД-01-1461 от 03.06.2021г. В заповедта е записано, че адресат и задължено за
премахването лице е община Русе, като собственик на имота, в който е поставено
„съоръжението“, а собствеността на самата „бариера“ е неизвестна. Същият ден
основната част от този обект била премахната от служители на общината, за което
е съставен и нарочен протокол (л.39 от адм. преписка).
Други важни за
изясняване на обективната истина факти, които хронологични са по-назад във
времето и дават предисторията на случая, както и доказват и наличието на правен
интерес за жалбоподателите :
Собствениците на
самостоятелни обекти в описаните по-горе жилищни блокове, чрез техен
представител, неколкократно са сезирали община Русе с въпрос за собствеността
върху имота, затворен между тези блокове, който според тях се бил обърнал на
„импровизиран градски паркинг“. Това е видно и от писмо, отправено от Г. Н. на
15.06.2020г. до постоянната комисия по взаимодействие с гражданското общество (л.4
от адм. преписка). С писмо от 29.06.2020г., кметът на община Русе посочва на
председателя на тази комисия, че собствеността е частна общинска. В писмо от
27.08.2020г. (л.6 от адм. преписка), кметът на общината дава указания как може
да се затвори достъпа до междублоковото пространство. На 04.09.2020г.,
председателят на ПКВГО изпраща писмо-отговор до Г. Н. по повод направеното
запитване от 15.06.2020г. (л.7 от адм. преписка).
На 01.09.2020г.,
част от собствениците на самостоятелни обекти в жилищните блокове „Керамик“,
„Захари Стоянов“, „Кооперативен служител“ и „Гоце Делчев“ са взели решение (л.18-22
от делото), с което се съгласяват да се изгради съоръжение, затварящо подхода
към вътрешния двор в това междублоково пространство. Упълномощават Г.Т.Н./един
от жалбоподателите/ да ги представлява в процедурата по изграждане, като има и
право да подписва необходимите документи.
На 29.04.2021г.,
между Г.Т.Н., представител на живущите в жилищните блокове „Керамик“, „Захари
Стоянов“, „Кооперативен служител“ и „Гоце Делчев“ и фирма „ТЕХ-НЕТ“ ЕООД бил
сключен договор (л.24 и сл. от делото) за доставка и монтаж на „плъзгащ портал“-
описаният в оспорената заповед и определен като преместваем обект „Метална
бариера“, разположен в ПИ с идентификатор 63427.2.2072 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Русе, с административен адрес гр. Русе, ул.
„Пазарна“ №1. Освен договорът, жалбоподателите представят и документацията за
извършване на монтажа и предаването на изработеното съоръжение от страна на
фирмата-изпълнител. Като доказателства за наличието на правен интерес
представят и актове за собственост върху самостоятелните обекти в жилищните
блокове, включително и списъци, сред които и такъв, свързан с извършеното
заплащане на монтажа на съоръжението, спрямо % дял от общите части.
По делото бе
назначена и приета без оспорване строителна съдебно-техническа експертиза, при
защитата на която вещото лице сочи, че процесният обект не е преместваем,
защото няма характеристиката на такъв и не отговарят на определението за преместваеми обекти по смисъла на §5, т.80 от
ДР на ЗУТ, а се явява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и чл. 151, ал. 1,
т. 11 от ЗУТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
На първо място-досежно правния интерес на жалбоподателите:
Съгласно чл.149, ал.1, т.1 от ЗУТ : Заинтересувани лица по ал. 1 са : в
случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и
носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот
по силата на специален закон.
Дори и да е налице спор или неяснота относно това чия собственост се
явява ПИ, в който е изградено процесното съоръжение, фактът, че ЕС на живущите
в жилищните блокове „Керамик“, „Захари Стоянов“,
„Кооперативен служител“ и „Гоце Делчев“ е възложила на фирма „ТЕХ-НЕТ“ ЕООД
доставка и монтаж на „плъзгащ портал“, и безспорният факт на собственост върху
самостоятелни обекти в тези жилищни блокове, ги прави възложители на така
изграденото съоръжение.
Независимо, че
не са били адресати на Заповед № РД-01-1461 от 03.06.2021г., издадена от зам.
кмета на община Русе, по силата на закона те имат право на жалба срещу
заповедта, тъй като тя ги засяга пряко и непосредствено.
По същество:
Оспорената
заповед е издадена по реда на чл. 57а, ал. 1, т.1 и т.2, ал.2, 3 и ал.4 от ЗУТ,
от компетентен по материя и място орган – зам. кметът на Община Русе,
оправомощен с нарочна заповед на кмета на община Русе от 05.12.2019г.
Същата е
постановена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
Административният
орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените
правила и нарушение на материалния закон. Процедурата по издаване на
административния акт е опорочена до степен, водеща до неговата незаконосъобразност.
Съгласно чл.57а,
ал.1 от ЗУТ „Обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато: 1.
са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без
разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото
разрешение; 2. са поставени без правно основание или правното основание за одобряване
на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало. Нататък
законодателят определя и процедурата и реда за извършване на това премахване.
Според ал.2 на същата норма „Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с
констативен акт, който се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които
могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му“. Според чл.57а,
ал.3 от ЗУТ „В 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2
кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен
контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал. 1, който може да
я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1. Заповедта се публикува в Единния публичен
регистър по устройство на територията по чл. 5а.“
Дори и в
случая да се касаеше за преместваем обект, процедурата, описана в ЗУТ и
цитирана по-горе, не е спазена. А това безспорно води до съществено нарушаване
на административнопроизводствени правила. Видно от хронологията, още на същата
дата на обявяване на съставения на 02.06.2021г. КА, а това е следващия
ден-03.06.2021г., община Русе извършва премахване на приетия според служителите
в отдел „Строителен контрол“ към дирекция „Инфраструктура, строителен и
инвеститорски контрол“ при община Русе и зам. кметът на общината преместваем
обект - „Метална бариера“, разположен в ПИ с идентификатор 63427.2.2072 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, с административен
адрес гр. Русе, ул. „Пазарна“ №1. Така, на практика заинтересованите лица-в
случая възложителите на обекта, не са имали възможност за възражение и бележки.
Още повече, АО не си е направил и труда да издири кои са и да им обяви издадения КА, а е имал достатъчно
индиции за тях, с оглед водената през 2020г. кореспонденция по повод проблемът
за живущите в жилищните блокове „Керамик“, „Захари Стоянов“,
„Кооперативен служител“ и „Гоце Делчев“ относно подхода към вътрешния двор в
междублоковото пространство, образувано от тези жилищни блокове. А това
нарушава чл.35 и чл.36 от АПК, според които „Индивидуалният административен
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени“ и още „Доказателствата
се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този
кодекс или в специален закон случаи“.
Горното би имало
значение, ако обектът, определен в оспорената заповед имаше характеристиката на
преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ. А както се убедихме,
съобразно и заключението на вещото лице, този обект е строеж, по смисъла на §
5, т. 38 ДР ЗУТ и чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ. Строеж - шеста категория,
съгласно чл.12 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи.
Съдебната
практика е непоколебима във виждането, че за определянето на обекта като
преместваем или строеж следва да съди от неговите характеристики, както и от
неговото предназначение. Преместваемите обекти с предназначение търговия или
други обслужващи дейности са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 56,
ал. 1 ЗУТ, която е императивна по своя характер. Това са увеселителни обекти и
такива за търговски и други обслужващи дейности.
В случая
предназначението на обекта не е такова. Обстоятелството, че преградата не е
прикрепена трайно към терена няма съществено значение. Това обстоятелство не е
от значение дори при преместваемите обекти по чл. 56 ЗУТ, които могат да бъдат
и трайно прикрепени към терена, без това да променя характеристиката и
предназначението им.
В случая
предназначението на процесния обект /преграда/ не се обхваща от посочените
такива в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ.
Налице е ограда,
по същността си ажурна метална, която е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ,
чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, който строеж е шеста категория. Оградата, без
значение начина на изпълнението й, не е с предназначение по смисъла на чл. 56,
ал. 1 ЗУТ. Всяка ограда, както по предназначение, така и по начин на
експлоатация, не е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ.
В този смисъл е
и заключението на вещото лице, прието от съда, неоспорено от страните.
А заключението на вещото лице се подкрепя и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При това
положение, стигаме до извод за изцяло погрешно проведена процедура в
административно производство от зам. кмета на община Русе, свързано с
издаването на Заповед № РД-01-1461 от 03.06.2021г.
АО е приел, че
се касае за преместваем обект, провел е процедура за премахването на такъв,
която както видяхме по-горе, също е била опорочена, тъй като на практика
обектът е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ. За него процедурата е и по-различна, но де факто такава не е и проведена.
Всичко това сочи, че АО освен допуснатите съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, е нарушил и материалния закон.
Неправилно е приложил чл.57а от ЗУТ, след като обектът не е преместваем.
Ето защо съдът
намира, че оспорването на Заповед № РД-01-1461 от 03.06.2021г., издадена от зам.
кмета на община Русе се явява основателно и доказано, налице са основанията по
чл.146, т.3 и т.4 от АПК за незаконосъобразност на административния акт. Това
води до съдебно решение, с което жалбата следва да се уважи.
При този изход
на делото ответникът дължи на жалбоподателите, на основание чл.143, ал.1 от АПК,
направените и доказани разноски в процеса.
Адвокат Е. Н. не
представя списък на разноските, а заявява в съдебна зала, че претендира такива (л.198-гръб),
които се свеждат до възнаграждението на вещото лице и адвокатския хонорар. По
отношение на внесената държавна такса претенция няма. Видно от съдържанието на
пълномощното(л.10), дадено от собствениците на самостоятелни обекти в жилищните
блокове „Керамик“, „Захари Стоянов“, „Кооперативен служител“ и „Гоце Делчев“ на
адв. Н., в него липсват определен и заплатен хонорар. Съдът няма как да присъди
поискан адвокатски хонорар, при липсата на договорен и заплатен такъв. В тази
хипотеза, съобразявайки волята на представителя на жалбоподателите, разноски се
присъждат в размер от 250 лева-само досежно внесения депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-1461 от
03.06.2021г., издадена от зам. кмета на община Русе, с която е наредено на
община Русе да премахне преместваем обект „Метална бариера“, разположен в
ПИ(Поземлен имот) с идентификатор 63427.2.2072 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Русе, с административен адрес гр. Русе, ул.
„Пазарна“ №1.
ОСЪЖДА община Русе да заплати
на Г.Т.Н., Р.К.К., А.Г.А., С.Г.М., Л.А.С., М.Н.К., Ц.В.Х., С.М.П., Г.Н.С., В.Л.,
П.Г.Х., К.Й.Б., Ю.Х.С., И.К., П.А.П., В.К.С., З.Г., Ц.И.Д., И.В.Д., А.С.И., Б.А.Б.,
К.Р.П., В.К.П., А.Н.И. и Е.И.Г., всички действащи чрез адв. Е. Н.,*** направените
по делото разноски в размер от 250(Двеста и петдесет) лева, депозит за вещо
лице.
Решението е окончателно, предвид разпоредбата на чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ.
Съдия: