Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2020 г.
СГС, VI – 4 състав, в закрито съдебно заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч. гр. дело №
408/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2,
т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „ЗАД ОЗК- З.“ АД, който е длъжник по изп.дело N 20197800400471 на ЧСИ В.Л., срещу постановлението
за разноски от 25.11.2019 г. Според жалбоподателя постановлението за разноски
на съдебния изпълнител, с което са възложени в негов тежест разноски за адв.възнаграждение от 480 лв., е незаконосъобразно, защото
надвишава минималния размер на адвокатско възнаграждение от 200 лв. за
образуване на изп.дело. Излагат се съображения, че
размерът не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, тъй като
единствено извършено от процесуалния представител на взискателя
действие е подаване на молба за образуване на изп.дело,
в която е посочен способ за изпълнение, поради което следва да се намали до
минималния размер. Иска се от жалбоподателя да се отмени постановлението на съдебния
изпълнител за разноски и да се намали адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв., както и да се
коригира размерът на таксата по т.26 от Тарифата таксите и разноските към ЗЧСИ.
Ответниците по
жалбата Ц.Н. Ч.и Ю.Л.Ч.-С.са представили възражение, с което оспорват жалбата с
довода, че по изп.дело срещу длъжника взискателите са двама, поради което уговореното за техния
адвокат възнаграждение от 480 лв. с включен ДДС не е прекомерно по размер.
ЧСИ В.Л.е представил мотиви.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ
на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Изп.дело N 20197800400471 на ЧСИ В.Л.е образувано по молба
на Ц.Н. Ч.и Ю.Л.Ч.-С.въз основа на изп.лист от 31.10.2019 г. на СРС, 85 с-в, по гр.дело N 15999/16 г., с който „ЗАД ОЗК- З.“ АД е
осъден да заплати сумата от 1500 лв., ведно със законната лихва от 10.04.2014
г., както и съдебни разноски от 1040 лв.
Представени са два договора за правна
защита и съдействие от 13.08.2019 г., с който всеки от двамата взискатели е възложил на адвокатско дружество „ Й.и Е.“ да
извърши процесуално представителство за образуване на изп.дело,
а към договорите са издадени фактура N
7953/12.11.2019 г. и фактура 7952/12.11.2019 г., в които се
сочи, че всеки от двамата взискатели дължи адвокатско
възнаграждение от по 240 лв. - с включен ДДС.
Представено е платежно нареждане от
12.11.2019 г., в която се сочи, че взискателите са
платили по фактурите адвокатско възнаграждение от 480 лв.
С покана за доброволно изпълнение, връчена
на длъжника на 15.11.2019 г., освен сумите по изп.лист
са включени и сумите от 480 лв. – разноски на взискателите
/за адвокатско възнаграждение/, както и 396,22 лв. – такси по Тарифата към
ЗЧСИ.
С платежно нареждане от 18.11.2019 г.
сумите по изп.лист са платени.
С възражение 22.11.2019 г. длъжникът е
направил искане да се намали размера на адвокатското възнаграждение и на
таксата по т.26 от Тарифата.
С обжалваното постановление от 25.11.2019
г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското
възнаграждение на взискателите.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред
съда е постановлението от 25.11.2019 г. на
съдебния изпълнител за разноски в изпълнението.
Според съда постановлението на
съдебния изпълнител, с което е отказал да намали размера на адвокатското
възнаграждение на взискателите, е законосъобразно.
Не се спори, че към подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело дългът по изпълнителния лист не е бил погасен,
поради което съдът намира, че в тежест на длъжника следва да се възложат
разноските на взискателите, които са сторени за
образуване на производството по принудително изпълнение – чл.79 ал.1 ГПК.
В случая взискателите
са две физически лица и всеки от тях е сключил с адвокатско дружество „Й.и Е.“
договор за правна защита и съдействие,
по който е уговорено адвокатско възнаграждение от по 200 лв. /без ДДС/ - на
колкото възлиза минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.10, т.1
от Наредбата. С начисляване на ДДС, което в случая е видно от представените
фактури, в които се сочи регистрационен номер по ДДС на адвокатското дружество,
размерът на адвокатското възнаграждение за всеки от взискателите
възлиза на по 240 лв., т.е общо 480 лв., която сума е платена с платежно
нареждане от 12.11.2019 г.
Общият размер на възложените в
тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение на двамата взискатели от 480 лв. – по 240 лв. за всеки с включен ДДС,
не надвишава минималният размер по чл.10, т.1 Наредбата, като се отчита, че е
начислен и ДДС. Когато предоставената от адвоката услуга
е облагаема "доставка"
по смисъла на ЗДДС, както е в случая, защото адвокатското дружество, с което взискателите са сключили договори
за правна защита и съдействие, е регистрирано по ДДС, към минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се включи начисленият ДДС / определение № 25 от 23.01.2019 г. по гр.д. № 3468/2018 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
По отношение на жалбата в частта,
в която се съдържа искане за намаляване на таксата т.26 Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ. Обжалваното
постановление на съдебния изпълнител от 25.11.2019 г. не съдържа произнасяне по отношение на таксата по т.26 от Тарифата,
поради което в тази част жалбата е безпредметна. Предмет на жалбата е
постановление на съдебния изпълнител от 25.11.2019 г., което обаче не съдържа произнасяне по размера на
таксата по т.26 от Тарифата, поради което съдът не разполага с правото да
коригира размерът на таксата, който е определен в друг акт на съдебния
изпълнител – поканата за доброволно изпълнение от 12.11.2019 г., който акт
обаче не се атакува с жалбата от 03.12.2019 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че
жалбата срещу постановлението на съдебния изпълнител от 25.11.2019 г. е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а в частта, с която се иска
намаляване размера на таксата по т.26 от Тарифата таксите и разноските към ЗЧСИ следва да се остави без разглеждане като
безпредметна.
Мотивиран
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД ОЗК- З.“ АД срещу
постановлението за разноски от 25.11.2019 г. по изп.дело
N 20197800400471 на ЧСИ В.Л..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на ЗАД ОЗК- З.“ АД в частта, с която се съдържа искане да се коригира на таксата
по т.26 Тарифата таксите и разноските към
ЗЧСИ.
Решението в частта, с която
жалбата е оставена без уважение, е окончателно, а в останалата част може да се
обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.