Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260073
гр.
Пловдив, 26.8.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 25.8.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4704/2020 г. по описа на ПРС, 1 наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш серия К, № 2052113, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Р.Р.К. е наложена глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В
жалбата се излагат конкретни съображения
за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски.
Въззиваемата
страна не взема становище по основателността на жалбата.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице
основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 07.05.2018 г. в 10:54 часа в гр. Пловдив, на бул.
Санкт Петербург срещу № 1, при максимална разрешена скорост за движение в
населено място - 50 км/ч, лек
автомобил с рег. № ****** , при
отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се
движел с установена наказуема скорост- 97 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 47 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е Р.Р.К..
Изложената в
Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по
административната преписка статично
изображение № 6674, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за
регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното
МПС е именно наказаното лице Р.Р.К.
При правилно установена фактическа обстановка,
ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.
С
ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва
да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно
указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат
право да ги използват.
Тези
правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари
2018г/ следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от
одобрен тип
- техническото средство да е вписано в
Българския институт по метрология
-
техническото средство да е преминало
през първоначална и последваща метрологична проверка
-
автоматизираното техническо средство
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени
в удостоверението за одобрен тип
- при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
- да са спазени изискванията на
чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. като надлежно
е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
С
оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания
е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата
на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В
конкретния случай според съда не е спазено изискването на чл. 10, ал.1 Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г.
Действително
по делото чисто формално е представен
екземпляр от Протокол за използване на АТСС. В съдържанието му обаче са
допуснати, толкова съществени пороци,
че напрактика го лишават от легитимиращото му действие и същият следва да се
приравни на несъществуващ.
Така
от текста на Протокола е видно, че като дата
на изготвянето му е посочена 08.05.2018г. В същото време пак в текста
на протокола е посочено, че вече
изготвения протокол е приет от служител на ОДМВР, като въз основа на
него е свалил 29 броя статични
изображения. Като дата на приемане на
протокола е посочена- 07.05.2018г., един ден преди твърдяната дата на
изготвяне на протокола.
Посоченото
разминаване- посочване, че изготвения
протокол е приет на дата предхождаща с един ден датата на съставянето му, създава обосновано
съмнение коя е действителната дата на
изготвяне на протокола и което е още по важно съмнение дали такъв реално е бил създаден за конкретното
използване на АТСС или е съставен впоследствие и антидатиран с оглед подадената жалба и за нуждите на процеса.
Допуснатия
порок в дейността на наказващия орган е особено съществен, доколкото законовото
изискване за всяко използване на АТСС да се съставя протокол по чл. 10 от
Наредбата не е самоцелно. Съгласно трайната съдебна практика, Протокола по чл.
10 представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност. Така изрично Решение № 848 от
15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив.
При
липса на доказателства за надлежно попълнен протокол само може да се предполага, че са спазени императивите на чл. 6
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания,
а както е добре известно административно-наказателната отговорност не може да
почива на предположения.
Налице
е и допълнителен аргумент обосноваващ особена същественост на допуснатия порок
в дейността на наказващия орган. Това е така доколкото заснемането на водачите на МПС с АТСС представлява аналога в административно-наказателния
процес на използването на специални разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е, че при този метод за
събиране на доказателства се
нарушават основни конституционно-закрепени права и свободи на
гражданите /чл. 32 от Конституцията/. Поради това и с оглед гарантиране баланса
между интереса на обществото от разкриване на извършените престъпления/нарушения
и интереса на гражданите от неприкосновеност на личната им сфера, законодателят
е предвидил строга процедура по прилагане на тези доказателствени способи, всяко нарушение на което безусловно води
до процесуална негодност на извършеното заснемане.
В
този смисъл е както практиката на ВАС-
ТР 1/2014г., така и трайната практика на ВКС и ЕСПЧ- Така
Решение по делото на Асоциацията за
европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България, както и
решение по делото Горанова- Караенева срещу България.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. Доколкото обаче в случая е издаден
ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест той
представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за
саниране на пороците в административния процес е неприложим.
В
процесния случай процесуалният проблем във връзка с датата на издаване на
протокола по чл. 10 се задълбочава и с оглед представените от самата въззиваема
страна писмени доказателства. От приложения списък с намерени фишове е видно,
че процесният фиш е издаден на
07.05.2018г. В същото време, както вече се отбеляза протокола по чл. 10 от Наредбата е
издаден на последваща дата-08.05.2018г. Изготвянето на протокола по чл.
10 от Наредбата след издаването на самия електронен фиш непоправимо
компрометира надлежността на удостоверяването в него, че са спазени всички
нормативни и технически изисквания, което се явява самостоятелно основание за
отмяна на НП.
При
този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН би
имал жалбоподателя. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са
представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.
В
тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с
решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са
представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на
делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да
санира този пропуск.
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №
2052113, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
Р.Р.К. е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.