Номер 26720.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив1-ви търговски състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
Секретар:Цветелина Ю. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка А. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20205001000492 по описа за 2020 година
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 119 от 20.07.2020 година, постановено по т. дело №
71/2019 година по описа на Окръжен съд – К., е отхвърлен предявеният от С.
Х. Х. , ЕГН **********, с постоянен адрес село К., община К., със съдебен
адрес град К., бул. „Б.“ № 58, вх. Б, ет. 1, ап. 1, против „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление град С., бул. „В.“ № 89, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за присъждане
на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
настъпило ПТП на 22.08.2018 година с лек автомобил „О.А.“ с рег. № ....,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, в размер на 27 000 лева допълнително, освен
изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 15 000 лева, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от 22.08.2018 година
до окончателното й изплащане. Осъдена е С. Х. Х. да заплати на „ДЗИ – О.з.“
ЕАД направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на
1904,44 лева.
1
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство С. Х. Х. чрез процесуалния й
представител адвокат Д.И.С.. Оплакванията са за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Оспорени са както определеният от
първоинстанционния съд общ размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от 30 000 лева, така и определеният процент на
съпричиняване – 50%. Поддържа се неправилно приложение на критерия за
справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на общия размер
на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че този размер не е
съобразен с вида и характера на причинените травми на ищцата, установени с
представените писмени доказателства, както и с отговорите на въпросите на
вещото лице – медик, дадени в съдебно заседание, свързани с травматичната
генеза на увреждането на междупрешленния диск на ниво Л1-Л2 и връзката
му с процесното ПТП, станало на 22.08.2018 година. Поддържа се, че
неправилно първоинстанционният съд не бил взел предвид това увреждане
при определяне на размера на обезщетението. При постановяване на
решението не била съобразена задължителната съдебна практика – ППВС №
4/1968 година досежно конкретните обективно съществуващи обстоятелства,
които се вземат предвид при определяне размера на обезщетението,
включително социално-икономическата обстановка в страната към датата на
увреждането, непрекъснато нарастващите нива на застрахователно покритие
и общественото разбиране за справедливост. Оспорен е изводът на съда за
съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 50%. Този извод бил
направен, без да се извърши съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и без да се отчетат очевидните противоречия
между заключението на комплексната експертиза и поясненията, дадени от
вещите лица в съдебно заседание. Не било отчетено и противоречието между
автотехническата част на комплексната експертиза и протокола за оглед на
местопроизшествието ведно с фотоалбум и скица досежно механизма на
настъпване на ПТП. Твърди се, че в експертизата е описана траектория за
движение на лекия автомобил, която не съвпадала с установените при огледа
следи. Поддържа се и допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение, свързано със събиране на доказателствата. В тази връзка са
направени доказателствени искания пред въззивната инстанция, които са
оставени без уважение от въззивния съд с мотивирано определение в
2
проведеното по делото открито съдебно заседание.
Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за
постановяване на ново решение по същество, с което да се уважат изцяло
предявените искове.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „ДЗИ – О.з.“
ЕАД чрез процесуалния представител адвокат К.Г. с изразено становище за
нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищцата срещу решението, с
което са отхвърлени предявените от нея искове – главен и акцесорен. При
подаването на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно.
При проверка на допустимостта на първоинстанционното решение,
което е обжалвано изцяло, въззивният съд установи, че то е недопустимо в
едната си част. Става дума за акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва върху претендираната главница. Видно от петитума на
исковата молба, ищцата С. Х. Х. е претендирала присъждане на
обезщетението за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано
от 07.06.2019 година – датата, на която е получена от ответника претенцията й
за заплащане на застрахователно обезщетение. С доклада по делото, направен
от съда в съдебно заседание на 22.05.2020 година също е прието, че законната
лихва върху главницата се претендира с начален момент 07.06.2019 година.
Постановявайки съдебния си акт обаче, първоинстанционният съд е излязъл
извън очертаните с петитума на исковата молба рамки, като е отхвърлил иска
за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 22.08.2018
година до окончателното й изплащане. Решението, в частта, с която съдът е
отхвърлил иска за законна лихва за периода от 22.08.2018 година до
3
07.06.2019 година е недопустимо като постановено извън петитума, с който е
сезиран, поради което следва да бъде обезсилено.
В останалата част първоинстанционното решение е допустимо.
С представените по делото и неоспорени от ответника писмени
доказателства се установява, че ищцата С. Х. Х. е сезирала ответното
дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди при ПТП, станало на 22.08.2018 година, причинено
от Н.Б.М. при управлението на лек автомобил „О.З.“ с рег № .....,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Застрахователната претенция на ищцата е с вх. № 43072951800227 и е
получена от застрахователя на 07.06.2019 година. От представеното с
исковата молба писмо с изх. № 0-92-11024/29.07.2019 година / стр. 28/ се
установява, че застрахователят е определил застрахователно обезщетение в
размер на 15 000 лева по застрахователната претенция на ищцата и е
изплатил посочената сума с платежен документ от 26.07.2019 година.
Ищцата не оспорва получаването на сумата от 15 000 лева като обезщетение
за причинените й при процесното ПТП неимуществени вреди, но изразява
несъгласие с неговия размер. При несъгласие с размера на определеното от
застрахователя обезщетение по предявената застрахователна претенция,
предявеният пред съда иск е допустим съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3
от КЗ.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по
въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе. Те се свеждат
до вида на причинените на ищцата и установени по делото болки и
страдания при ПТП и дължимия за тях размер на обезщетението, както и до
наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
В обстоятелствената част на исковата молба, с която е сезиран
Окръжен съд – К. по т. дело № 71/2019 година, ищцата С. Х. Х. твърди, че
4
при ПТП на 22.08.2018 година е претърпяла и продължава да търпи болки и
страдания. Посочено е, че вечерта след ПТП е имала много силни болки в
областта на гърба, кръста и корема. При посещението й в болница на
следващия ден – 23.08.2018 година след проведена рентгенография на
лумбалните прешлени било установено „вентрално клиновидно снишение на
L2“ и била поставена диагноза „фрактура корпорис вертебре L1, L2“.
Ищцата не била оставена на болнично лечение, а й бил предписан лумбостат
и спазване на леглови режим. Поради интензивните болки и силно
ограничените движения една седмица след ПТП, на 28.08.2018 година,
ищцата постъпила в болница в Г., където живеела със семейството си.
Болничният й престой бил до 05.09.2018 година с диагноза фрактура на
лумбален прешлен, като след изписването й била дадена препоръка да носи
колана в продължение на 6 месеца. Твърди се, че травмата й е причинила
силни болки, страдания и ограничения. Тя носила в продължение на шест
месеца ортопедичен колан, стабилизиращ гръбначния й стълб. Около два
месеца била на легло, движенията й били силно ограничени и болезнени,
поради което приемала обезболяващи лекарства, имала нужда от чужда
помощ в ежедневието, близките й поели домакинските й задължения, грижите
за сина й и работата в градината. Твърди се също, че ищцата е изживяла
силен емоционален стрес, мислела за преживения от нея страх по време на
ПТП както за самата нея, така и за сина й, който бил в колата. Твърди се, че
негативните последици от ПТП – физически и психологически не са
отминали, все още изпитвала страх и напрежение при пътуване, сънувала
кошмари и изпадала в паника при мисълта за случилото се. Физически също
не била възстановена напълно, болките в кръста и гърба продължавали,
изпитвала затруднения при изкачване и слизане по стълби, не можела да се
изправя сама от легнало положение без опора или помощ, бързо се
уморявала, а при продължително ходене или натоварване болката се
засилвала. В исковата молба са изложени и обстоятелства, свързани с
проведен на 23.08.2019 година преглед при невролог и констатациите от този
преглед.
Това са обстоятелствата, изложени в първоначалната искова молба,
свързани с причинените на ищцата неимуществени вреди, за които тя счита,
че й се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42 000 лева.
5
При безспорното обстоятелство, което се признава и от двете страни, че след
сезиране на ответното дружество със застрахователна претенция по чл. 380 от
КЗ на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 15 000 лева, предявеният
иск е за разликата от 27 000 лева ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователната претенция – 07.06.2019 година до
окончателното изплащане на сумата.
С допълнителната искова молба ищцата е конкретизирала, че
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания от получени травматични увреждания, а именно
фрактура/счупване на телата на поясни прешлени L1 и L2 и охлузване на
кожата на лява гръдна половина, настъпили в резултат на ПТП на 22.08.2018
година.
Нито в първоначалната, нито в допълнителната искова молба ищцата е
посочила, че обезщетението, което претендира, се отнася и за други
увреждания, причинени й при ПТП, по-конкретно за увреда на
междупрешленния диск на ниво L1- L2. При липсата на такива твърдения и
обстоятелства съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната
жалба, че при определяне размера на обезщетението за неимущестевни вреди
не е взето предвид това увреждане, което според вещото лице било с
травматичен характер.
Фактът, че към допълнителната искова молба е представено писмено
доказателство – резултат от ядрено магнитен резонанс, издаден от Отделение
по образна диагностика на МБАЛ „ Д-Р А.Д.“ АД град К. не е достатъчен, за
да се приеме, че съдът при определяне на размера на обезщетението следва да
съобрази и този резултат. Той е от дата 30.01.2020 година, а ПТП, от което се
претендира обезщетението, е станало на 22.08.2018 година. Видно от
резултатите на проведеното изследване, то касае целия лумбален отдел на
гръбначния стълб и съдържа данни за различни увреждания по него, на
различни нива. Според заключението от това изследване са налице
компресионни фрактури на телата на Л1 и Л2 с голяма давност, подробно
описани парамедианни дискови протрузии на нива Л 4 – Л5 и Л5-Л1,
инстраспонгиозни дискови хернии / телца на Шморл / - хронични, възможно
посттравматични, на нива ТН12- Л1 – Л2, нискостепенни денегеративни
6
промени в интервертебралните дискове на нива Л 2-3-4 и физиологична
кифоза и лекостепенна дясно конвексна сколиоза на торакалния отдел на
гръбначния стълб.
При положение, че не са изложени обстоятелства за причинена при
ПТП увреда на междупрешленния диск на ниво Л1- Л2 на гръбначния стълб,
тази увреда е извън предмета на спора, очертан с исковата молба и с
допълнителната искова молба, към която е приложен като доказателство
резултата от ЯМР.
От обсъденото по-горе писмено доказателство - резултат от ЯМР е
видно, че ищцата има различни увреждания на различни нива от гръбначния
стълб, между които е и увредата на междупрешленния диск на ниво Л1-Л2.
Тези увреди на гръбначния стълб, включително между поясни прешлени Л1 –
Л2 не са посочени като такива, които да са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП и за които ищцата претендира обезщетение с предявения
иск.
При изслушването на вещото лице д-р Н.М. в съдебно заседание на
22.05.2020 година е посочено, че с ЯМР, направен на 30.01.2020 година е
установена травма с изменение на междупрешленния / хрущялния/ диск,
намиращ се между първия и втория поясни прешлени с наличие на т.нар
протрузия – начална форма на дискова херния, без все още да има херниране.
Вещото лице е обяснило, че според разчитането на ЯМР протрузията е с
травматична генеза, вследствие счупването на втория поясен прешлен, което е
настъпило по т.нар. компресионен механизъм, т.е. при действие на сили по
дългата ос на тялото, успоредно на гръбнака, вертикално, с огъване на тялото
напред, за което говори компресионното счупване на прешлена и
снижаването му в предната част.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че това, че протрузията
е от травматичен характер не означава, че тя може да се датира точно по
месец и по дата, нейната давност не може да бъде установена, тя може да е
настъпила при самия удар или вследствие на травма през периода от 2018
година до провеждането на ЯМР на 30.01.2020 година или дори без травма.
Т.е., освен че не е въведена от ищцата като увреждане, за което се
7
претендира обезщетение с предявения иск, по делото не е установено по
категоричен начин със събраните доказателства протрузията на
междупрешленния диск между поясни прешлени Л1 и Л2 да е в пряка
причинна връзка с процесното ПТП, настъпило на 22.08.2018 година.
В приетата по делото и неоспорена от страните комплексна съдебна
експертиза в медицинската й част, с допълненията, направени в съдебно
заседание, е посочено, че на ищцата при ПТП на 22.08.2018 година е
причинено счупване на тялото на първи и втори поясен прешлен, което е
довело до затрудняване на движението на снагата за повече от един месец и
охлузване на кожата в лявата гръдна половина, причиняващи болки и
страдания. Счупването на поясните прешлени при ищцата според вещото
лице е компресионно – с клиновидно снишаване на тялото на прешлена в
предната му част, то е закрито, без отчупване на фрагмент от тялото на
прешлена и е приложено консерватилно лечение – с носене на корсет за 100
дни и леглови режим в началото. Отразено е, че липсват данни за засягане на
спиналния канал в областта на счупването на втория поясен прешлен. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило, че с течение на времето, при
правилно лечение – в случая консервативно с носене на корсет и при
спазване на предписания хигиенно-диетичен режим засегнатите тела на
поясни прешлени Л1 и Л2 се възстановяват, като възстановяването трае
различен период от време. Описаната протрузия на междупрешленния диск
според вещото лице представлявала артрозна промяна, която се отразявала с
протрахиране на болковия синром, при което ако обикновено болката при
зарастване на костта траела шест месеца, при ищцата можела да продължи и
година и да се появява отново при неблагоприятни атмосферни условия и
физически усилия. Установената при ЯМР от 30.01.2020 година протрузия не
можела да се възстанови от само себе си, междупрешленният диск не можел
да стане толкова здрав, колкото е бил, което обяснявало проявите на
болковия синдром – от почти пълното му изчезване но засилването му при
физически усилия и неблагоприятни атмосферни условия.
От приложеното към исковата молба писмено доказателство –
амбулаторен лист от 23.08.2019 година се установява, че една година след
ПТП, след което е било установено снижение на тялото на Л2 при ищцата, тя
се е оплаквала от болки в гърба и кръста, засилващи се при ходене и качване
8
по стълбите и при физическо натоварване. При този преглед, видно от
отразеното в амбулаторния лист, както и в приетата по делото експертиза, е
установена „накуцваща походка“, съпроводена с болезненост на
паравертебралната мускулатура, засилваща се при ходене, физически
натоварвания, изкачване на стълби. В заключението е отразено, че е възможно
ищцата да има такива оплаквания и към момента, но по-слабо изразени.
По делото са събрани и гласни доказателства - показанията на Г.Х.,
разпитан в качеството на свидетел. Той е роднина на ищцата, братовчед.
Свидетелят заявява, че е посетил ищцата при болничния й престой в К., Г.
след ПТП. Тя била разтревожена, плачела, притеснявала се, че няма да може
да се оправи и да се вдигне на крака. Свидетелят разбрал от ищцата, че е със
счупен кръст. Тя носела медицински колан. След болницата свидетелят често
посещавал ищцата. Тя не можела да се изправи и да се грижи за
домакинството, поради което за нея се грижела друга жена. Така било около
четири месеца, през които ищцата била на легло. След това започнала да се
раздвижва.Ищцата продължавала да се притеснява и да се страхува, че няма
да се оправи и няма да може да се грижи за себе си и детето си. Тя и до
момента не се била оттърсила от психическия стрес, страхувала се като се
качи в кола, че ще катастрофира. Физически също не била възстановена,
изпитвала болки при качване по стълби, спирала, за да си почива. Преди
катастрофата ищщата била весела, жизнерадостна, усмихната, нямала
здравословни проблеми, отглеждала зеленчуци в двора. Сега не можела да
работи, непрекъснато се оплаквала.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъдат съобразени причинените на ищцата счупвания на поясни прешлени
Л1 и Л2, както и охлузванията на кожата на лявата гръдна половина, които са
въведени от самата нея като предмет на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди. Досежно увреждането на междупрешленния диск
между Л1 и Л2 съдът намира, че същото не е сред вредите, за които ищцата е
претендирала обезщетение с исковата молба, а и не е установено по делото
по категоричен начин, че то е в пряка причинна връзка с настъпилото на
22.08.2018 година ПТП. В обясненията си вещото лице е посочило, че
възможните причини за това увреждане са различни и че не може да бъде
9
фиксиран периода, в който то се е получило. При това положение и при липса
на други доказателства по делото съдът намира, че това увреждане не може
да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Съобразявайки причинените увреждания, които са в пряка причинна
връзка с ПТП, продължителността на болките и страданията, вида на
проведеното лечение, отражението им върху начина на живот на ищцата и
върху психическото й състояние, както и обстоятелството, че и до момента
болката не е напълно отшумяла и се засилва при определени обстоятелства,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 30 000 лева. От
една страна става дума да сравнително млада жена, на която след ПТП се е
наложило да разчита на чужда помощ за домакинските задължения и грижите
за детето си за период от четири месеца. Установена е промяна в начина на
живот на ищцата - невъзможност да се грижи за градината си, превръщането
й от усмихната и жизнерадостна жена в такава, която се оплаква и се страхува
за себе си и за детето си, страхува се да пътува с автомобил. От друга страна
обаче е установено, че става дума за счупване на поясни прешлени, чието
лечение е изисквало само поставяне на предпазен корсет и хигиенно-
диетичен режим, без да е била необходима друга лекарска намеса. Освен това
според вещото лице последиците от това счупване и свързания с него болков
синдром отшумяват с течение на времето, т.е. не е налице неблагоприятна
прогноза.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания, размерът на обезщетението от 30 000 лева е съобразен и с
конкретните икономически условия в страната и общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До 01.01.2010
година нормативно определените минимални размери на лимитите са
нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
10
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, приложим към
настоящия случай, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само
индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия в страната,
имат значение и следва да бъдат взети предвид при определяне на размерите
на обезщетението по справедливост, което становище се застъпва и в
съдебната практика.
Освен размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
спорен между страните е и въпросът за наличие на съпричиняване от страна
на пострадалата. В тази връзка възражението на ответника е, че при ПТП
ищцата е била без поставен предпазен колан. Това обстоятелство е установено
по категоричен начин от приетата по делото и неоспорена комплексна
съдебна експертиза. В заключението си вещите лица са посочили, че при
ПТП ищцата е била без поставен предпазен колан и че при правилно
поставен предпазен колан причинените й увреждания не биха настъпили или
биха били много по-леки.
Заключението на вещите лица опровергава изразеното в
допълнителната искова молба становище на ищцата, че е била с правилно
поставен предпазен колан в качеството си на пътник на предната дясна
седалка на автомобила, с който е причинено ПТП.Липсват каквито и да е
доказателства в подкрепа на това твърдение. От друга страна изводите на
вещите лица за липса на поставен предпазен колан са направени при
преценка на установения по делото механизъм на настъпване на ПТП и вида
на уврежданията на ищцата, подробно обсъдени по-горе.
11
Следва да се посочи, че комплексната съдебна експертиза е приета по
делото без възражения и оспорвания от страните, включително от ищцата и
нейния процесуален представител. Поради това съдът намира за
неоснователни оспорванията, направени едва с въззивната жалба за
противоречие между установения от съдебната експертиза механизъм на
настъпване на ПТП и приложените към исковата молба доказателства, по-
конкретно протокол за оглед ведно със скица и фотоалбум. Не са изложени
конкретни твърдения за това в какво се изразяват противоречията. Съдебната
експертиза е изготвена въз основа на представения от самата ищца протокол
за оглед ведно със скица и фотоалбум и при приемането и не са задавани
въпроси и не е направено оспорване, сочещо на такива противоречия и
разминавания. Нещо повече, дори да има такива, възможността ищцата да се
позовава на тях едва с въззивната жалба и да иска тяхното изясняване със
събиране на допълнителни доказателства е преклудирана още в съдебното
заседание, в което е приетата експертизата.
Изводът на вещите лица за това, че ищцата е била без поставен
предпазен колан е мотивиран по следния начин:
При процесното ПТП на 22.08.2018 година автомобилът марка „О.З.“,
управляван от Н.М., в който се е возила ищцата, е предприел маневра
„изпреварване“ и се е ударил челно в автомобил „О.А.“, който се е движел в
противоположна посока в лентата за насрещно движение, но след като е
възприел срещу себе си изпреварващия автомобил на Н.М., е спрял плътно
вдясно в прилежащата му лента. Лекият автомобил „О.З.“, в който се е возела
ищцата, се е блъснал челно в автомобила „О.А.“ и го е избутал назад по
дъговидна траектория. След това лекият автомобил „О.З.“ се е отклонил
надясно, придвижил се е напред и при завъртането си се е ударил със своята
задна лява част в предната част на другия автомобил. При този механизъм на
ПТП вещите лица са посочили, че върху пътниците в автомобила „О.З.“, сред
които е и ищцата, са действали инерционна сила, насочена напред по
посоката на движение и центробежна сила, насочена към лявата страна на
автомобила. Травмите на ищцата са възникнали при удар и триене в части от
интериора на купето при така действащите сили. Правилно поставеният
предпазен колан според вещите лица държи тялото към седалката и спомага
за предотвратяване на удар в твърди интериорни елементи от салона на
12
автомобила, като възпрепятства движението на тялото напред и нагоре при
челен удар. Счупването на поясния прешлен на ищцата според вещите лица е
получено при действие на сила по дългата ос на тялото и огъването му в
посока напред, които движенията не биха могли да се осъществят при
правилно поставен предпазен колан, доколкото става дума за челен удар и
последващ удар със задната част на автомобила, в който е била ищцата.
Тялото на пострадалата ищца първоначално се е придвижило напред при
челния сблъсък , а при последвалия удар със задната част на автомобила е
получило инерция назад. Допълнителен аргумент, който вещите лица са
посочили в заключението си в подкрепа на извода, че ищцата е била без
поставен предпазен колан е наличието на охлузвания по кожата в горната
лява част на гърдите на ищцата. От тях можело да се съди, че е имало
движение на тялото в купето на автомобила при ПТП и съприкосновение с
вътрешни части от купето, което не би могло да се получи при правилно
поставен предпазен колан.
При категоричния извод на вещите лица, че ищцата е била без
предпазен колан и че при правилно поставен предпазен колан уврежданията,
които е получила, биха били по-леки или нямаше да настъпят, следва да се
приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Противоправното й поведение се изразява в нарушаване на
установеното в чл. 137 а от ЗДвП задължение за водачите и пътниците в
МПС, които са в движение, да ползват обезопасителни колани, с които са
оборудвани МПС.
По тези съображения съдът намира за основателно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Налице са основанията, предвидени в чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на дължимото обезщетение. Съдът оценява приноса на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат в размер на 30%.
Нейният принос, изразяващ се в пътуване в автомобила без поставен
предпазен колан, който е щял да предотврати или намали значително
уврежданията й, описани по-горе, макар и да не е равен на приноса на самия
водач, не е малък, поради което съдът го определя на 30%.
При дължимо обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от
13
30000 лева, което следва да бъде намалено на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД с
приетия по-горе процент на съпричиняване - 30%, общият дължим размер от
застрахователя е 21 000 лева. При изплатени до момента 15 000 лева,
предявеният по делото иск е основателен за 6000 лева. Първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск до размера на 6000
лева следва да бъде отменено и следва да се постанови ново решение по
същество, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата допълнително
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция –
07.06.2019 година до окончателното изплащане на сумата.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Ответникът следва да заплати държавна такса за присъденото
обезщетение в размер на 240 лева за първоинстанционното производство и
120 лева за производството пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която ищцата С.Х. е осъдена да заплати на „ДЗИ – О.з.“
ЕАД разноски за производството пред първата инстанция в размера над
1481,23 лева до 1904,44 лева.
Съобразно изхода на спора ответникът „ДЗИ – О.з.“ ЕАД следва да
бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата - адвокат Д.С., определено на основание чл. 38 ал. 2
във връзка с чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно изхода на
спора е по 297,78 лева за първата и за въззивната инстанция.
Разноските на ответника по жалбата „ДЗИ – О.з.“ ЕАД за въззивната
инстанция са общо в размер на 1340 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Съобразно изхода на спора жалбоподателката С.Х. следва да
бъде осъдена да му заплати разноски в размер на 1042,22 лева за въззивната
инстанция.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
14
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 119 от 20.07.2020 година, постановено по
т. дело № 71/2019 година по описа на Окръжен съд – К., В ЧАСТТА, С
КОЯТО съдът е отхвърлил акцесорната претенция на С. Х. Х. , ЕГН
**********, против „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, ЕИК ...., за присъждане на законна
лихва върху претендираната главница от 27 000 лева за периода от
22.08.2018 година до 07.06.2019 година.
ОТМЕНЯ решение № 119 от 20.07.2020 година, постановено по т.
дело № 71/2019 година по описа на Окръжен съд – К., В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
- в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Х. Х. , ЕГН
**********, с постоянен адрес село К., община К., със съдебен адрес град К.,
бул. „Б.“ № 58, вх. Б, ет. 1, ап. 1, чрез адвокат Д.С., против „ДЗИ - О.з.“ ЕАД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град С., бул. „В.“ № 89, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило ПТП на 22.08.2018 година с лек автомобил „О.А.“ с рег.
№ ...., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, до размера на 6000 лева
допълнително, освен изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на
15 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2019
година до окончателното й изплащане.
- в частта, с която е осъдена С. Х. Х. , ЕГН **********, да заплати на
„ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ...., направените по делото разноски пред първата
инстанция в размера над 1481,23 лева до 1904,44 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление град С., бул. „В.“ № 89 да заплати на С. Х. Х. , ЕГН **********, с
постоянен адрес село К., община К., със съдебен адрес град К., бул. „Б.“ № 58,
15
вх. Б, ет. 1, ап. 1, чрез адвокат Д.С., застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 22.08.2018 година с
лек автомобил „О.А.“ с рег. № ...., застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, в размер
на 6000 лева допълнително, наред с изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 6000 лева, считано от 07.06.2019 година до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119 от 20.07.2020 година, постановено
по т. дело № 71/2019 година по описа на Окръжен съд – К. В ОСТАНАЛИТЕ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление град С., бул. „В.“ № 89 да заплати в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 240 лева за
производството пред първата инстанция и 120 лева за производството пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление град С., бул. „В.“ № 89 да заплати на адвокат Д.И.С. от АК – К., с
адрес град К., бул. „Б.“ № 58, вх. Б, ет. 1, ап. 1, адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществено процесуално
представителство на С. Х. Х. , ЕГН **********, в размер на 297,78 лева за
първата инстанция и в размер на 297,78 лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. Х. Х. , ЕГН **********, с постоянен адрес село К.,
община К., със съдебен адрес град К., бул. „Б.“ № 58, вх. Б, ет. 1, ап. 1, чрез
адвокат Д.С. , да заплати на „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление град С., бул. „В.“ № 89 , разноски за въззивната инстанция,
изчислени по съразмерност, в размер на 1042,22 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
16
Членове:
1._______________________
2._______________________
17