Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е         

гр.Ловеч,………..2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

  Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА                                                                                                             

                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                              ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

       

 При секретаря Веселина Василева, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№615 по описа за 2019г на Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 148 от 29.03.2019г. постановено по гр.д.№1201 по описа за 2018 г. Районен съд – Ловеч е отхвърлил предявеният от „Районна Ветеринарна Станция – Ловеч” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч ул.Райна Княгиня №3, представлявано от В.Й.К., с адрес за призоваване: чрез адв. А.Т.  против А.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: *** и С. П. А., ЕГН  **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, да се признае  за установено по отношение на А.Ц.А. и С. П. А., че „Районна ветеринарна станция – Ловеч” ЕООД, ЕИК ********* е собственик по давностно владение на 509,50/1886 ид.части от Поземлен имот с идентификатор 43952.506.372 с площ от 1886 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Ловеч ул.Райна Княгиня №3, трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 372, квартал 24, парцел 3, при съседи по кадастрална скица: 43952.506.373, 43952.506.8399, 43952.506.8400, като неоснователен и недоказан. Осъдил ищеца да заплати на А.Ц.А. сумата 139.00 лева разноските му по делото пред настоящата инстанция.

С Определение №891 от 05.08.2019г. постановено по гр.д.№1201 по описа за 2018 г. Районен съд – Ловеч е изменил на основание чл.248, ал.1 от ГПК Решение № 148 от 29.03.2019г. постановено по гр.д.№1201 по описа за 2018 г. Районен съд – Ловеч в частта за разноските, като осъдил „Районна Ветеринарна Станция – Ловеч” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А.Ц.А., ЕГН ********** сумата 1 139.00 лева разноски по делото. Осъдил „Районна Ветеринарна Станция – Ловеч” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на С. П. А., ЕГН  ********** сумата 1 139.00 лева разноски по делото.

Настоящето производство е образувано по въззивна жалба подадена от „Районна ветеринарна станция – Ловеч”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.Райна Княгиня №3, чрез адв.А.Т., с адрес ***, Бизнес Център ет.1,  офис 4, чрез адв.А.Т. против Решение №148 от 29.03.2019г. постановено по гр.д.№1201 по описа за 2018г. на  Районен съд – Ловеч.

Въззивникът твърди, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Релевирани са подробни оплаквания. Моли да се постанови решение, с което да се уважи предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подал отговор, с който въззиваемите оспорват изцяло подадената въззивна жалба..

Въззивник и въззиваеми не са правили доказателствени искания.

От „Районна ветеринарна станция – Ловеч”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.Райна Княгиня №3, чрез адв.А.Т., с адрес ***, Бизнес Център ет.1,  офис 4, чрез адв.А.Т. е постъпила и въззивна жалба против Решение №148 от 29.03.2019г. постановено по гр.д.№1201 по описа за 2018г. на  Районен съд – Ловеч, в частта за разноските, обективирано в Определение  №891 от 05.08.2019 година. Възразява, че в представените от процесуалния представител на ответниците договори не е посочен начина на плащане, като се позовава на т.1 от ТР №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк..№ 6/2012г. на ОСГТК.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован се представлява от адв.А.Т. – САК, която поддържа въззивните жалби.

Въззиваемите А.Ц.А. се явява лично, а С. П. А. не се явява, вместо тях адв.В.Н. ***, оспорва въззивната жалба.

Жалбите са подадени в законоустановения срок, от лице което има право да обжалва, при което са допустими.

Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни.

С обжалваното решение Районен съд – Ловеч се е произнесъл по предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.

Окръжен съд – Ловеч като разгледа въззивната жалба при правомощията си по чл.269 от ГПК, намира, че Районен съд – Ловеч е постановил валидно и допустимо, а по съществото на спора и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази подробно изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В исковата молба ищецът е изложил, че с Нотариален акт за договорна ипотека №53, том III, рег.№5440, дело 1049/2006г. на Нотариус Н.Т., вписан в Службата по вписвания с вх.рег.№6613 от 29.08.2006г., Акт №66, том II, дело 3972, за обезпечаване която и да е част от вземанията на „Райфайзенбанк България ЕАД на Кредитополучател „Лиал Апипродукт БГ” ООД по Договор за револвиращ банков кредит от 29.08.2006г. за отпуснат заем в размер на 350 000 евро и по Договор за инвестиционен банков кредит от 29.08.200бг. за отпуснат заем в размер на 650 000 евро, заедно с лихвата, евентуалната наказателна лихва, комисионните, таксите и разноските, „Районна ветеринарна станция – Ловеч” ЕООД е учредило в полза на Кредитодателя „Райфайзенбанк България”ЕАД ипотека върху следния собствен на дружеството недвижим имот, намиращ се в гр.Ловеч ул.”Райна Княгиня” №3, а именно: Урегулиран поземлен имот III-372 в кв.24 по ПУП-ПРЗ на гр.Ловеч, с площ съгласно АДС №398/13.02.2002г. 1376.50 кв.м., заедно с построените в него сгради - подробно описани в нотариалния акт. Поради неизпълнение на паричното задължение „Райфайзенбанк България”ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист за парично задължение по договор за кредит срещу длъжника „Лиал Апипродукт БГ”ООД, обезпечен с договорната ипотека и е предприело принудително изпълнение по отношение на ипотекирания от „Районна ветеринарна станция-Ловеч” ЕООД - ипотекарен длъжник имот - предмет на изп.д. №20179030400040/2017г. по описа на ЧСИ И. Л., рег.№903 на КЧСИ. ЧСИ Лаловска е изнесла на публична продан гореописания УПИ, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД018-10/17.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор 43952.506.372, с площ от 1886 кв.м.

Ищецът твърди, че ЧСИ Лаловска не се е съобразила с обхвата на принудителното изпълнение, което включва само ипотекирания имот от 1376.50 кв.м. - следвало да опише и продаде само тази площ от имота, която е посочена в документа за собственост /АДС №398/13.02.2002г./ и в нотариалния акт за договорна ипотека. Вместо това ЧСИ Л. е продала целия имот с площ от 1886 кв.м, т.е. продала е и 509.50/1886 идеални части от имота, които са извън обхвата на ипотеката и са собственост на „Районна ветеринарна станция-Ловеч” ЕООД.

Като допълнителен аргумент ищецът излага и обстоятелството, че последващата ипотека в полза отново на „Райфайзенбанк България”ЕАД, учредена с Нотариален акт, вписан в Службата по вписвания с Акт №169 том II дело 3998 от 03.09.2007г. с ипотекарен длъжник „Районна ветеринарна станция” ЕООД, отново е върху недвижим имот с площ от 1376.50/1886 идеални части.

С отговорите ответниците оспорват иска, като са възразявали по редовността на исковата молба, а по същество следва да бъде съобразено, че първият ищец е закупил имота при публична продан, като площта на имота по действащата кадастрална карта е 1886 кв.м., колкото и е обявен от ЧСИ и с каквато и площ е ипотекиран от ищеца, видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №113, том ІІ, рег.№1303, дело №138 от 2008 г., сверено копие от който е приложен към отговора. Твърди, че ищецът няма как е придобил каквато и да е идеална част от имота по давност,  тъй като, ако имота реално е бил с по-голяма площ от описаното в АДС, то тази площ е била държавна или общинска собственост, за която през процесния период е налице мораториум за придобиване по давност. На следващо място, счита, че дори този имот да не е държавен или общински, принципно е недопустимо да се придобиват идеални части от него чрез давностно владение, а освен това от исковата молба не става ясно къде точно в имота се намират претендираните в петитума 509,50/1886 идеални части от имота, представляват ли те някаква реална част от имота и ако това е така, къде се намира тя и съответно кой е бил предишния им собственик, от който ищецът ги е придобил по давност.

С вх. №12405 от 27.11.2018г. е постъпила молба, с която ищецът уточнява, че претендира да е установил  владение върху процесния 509,50/1886 идеални части от процесния имот, след като Държавата му е предоставила права и включила в капитала на дружеството Дворно място от 1376.50 кв.м.с АДС №398/13.02.2002 година. Сочи, че  в представения от ответника Нотариален акт за договорна ипотека от 06.03.2008г. описанието на имота с площ от 1886 кв.м. е по одобрената кадастрална карта, а не по документ за собственост  АДС №398/13.02.2002 година.

След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът установява следното:

По ф.д.№141 по описа за 2001г. Окръжен съд – Ловеч е регистрирал „Районна ветеринарна станция-Ловеч” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.Райна Княгиня №3.

Видно от Договор за приватизационна продажба на 2000 дяла, представляващи 100% от капитала на „Районна ветеринарна станция-Ловеч”ЕООД, сключен на 25.08.2003г. Агенция за приватизация прехвърля на „Лиал”ООД правото на собственост върху 2000 дяла, свободни и необременени с каквито и да е било тежести, залози и обезпечения, представляващи 100% от капитала на Дружеството. В чл. 2.5 „Право на собственост върху имущество. Обезпечения“ е посочено, че в Приложение №4 е представен Приемо–предавателен протокол от 02.08.2001г. на движимо и недвижимо имущество, което притежава дружеството. Съгласно чл.5 „Прехвърляне на собствеността” правото на собственост върху дяловете се прехвърля в момента, в които бъде извършено окончателното заплащане на посочената в т.6 цена – посочена в чл.6 в размер на 118 000.00 лева.

От писмо с изх. №92 – 00 –81–2687 от 17.09.2003г. на Агенция за приватизация се установява, че към 12.09.2003г. е платена цялата покупна цена по договора за продажба в размер на 118 000.00 лева, както и начислени лихви за забава в размер на 61.75 лева и собствеността върху дяловете следва да бъде прехвърлена.

С Решение №1290 от 23.12.2003г. по ф.д. №141 /2001г. на ЛОС е вписано прехвърляне на 2000 дружествени дяла с номинална стойност 10 лева всеки един от тях, , представляващ 100 % от капитала на дружеството от Държавата на „Лиал“ООД, като е заличена Държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството; за едноличен собственик на капитала е вписан „Лиал“ООД; вписан е нов учредителен акт; представителството.

Със Заповед №369 от 04.08.2006г. на Областния управител - Ловеч е наредил да се отпише от актовите книги за държавна собственост 1376.50/1786.70 ид.ч. от УПИ III-372, кв. 24 по плана на гр.Ловеч, целият с площ от 1786.70 кв.м. и построените в него сгради.

От Община – Ловеч, Дирекция „Местни приходи” е представено извлечение от Декларация по чл.14 от ЗМДТ, от което се установява, че партида ********* 001, док. 398, АЧДС, от дата 13.02.2002г. е декларирана земя площ 1886.00 кв.м., със собственик „Районна ветеринарна станция – Ловеч”.

С вх.№3109 от 30.06.2010г. от ищеца чрез М. Х. е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която се декларира земя в размер на 1886 кв.м., в т.ч. застроена площ 596 кв.м. и четири сгради.

От Удостоверение за данъчна оценка с изх. №ДО002352 от 15.06.2018г., от Община – Ловеч, Дирекция „Местни приходи”, се установява, че „Районна ветеринарна станция – Ловеч” е декларирал имот с площ земя: 1886.00 кв.м., застроена площ: 596 кв.м.; с данъчна оценка за целия имот: 221 588.40 лева.

От Скица на Поземлен имот №15-387639-14.06.2018г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - Ловеч, за Поземлен имот с идентификатор 43952.506.372, с адрес: гр.Ловеч, ул.Райна Княгиня №3-а е с площ 1 886 кв.м. и сгради №43952.506.372.1; №43952.506.372.2; №43952.506.372.3 и №43952.506.372.4.

От Областна администрация – Ловеч, с вх.№12785 от05.12.2018г.  са представени актове за държавна собственост:

В Акт за завземане на недвижим имот за държавен, б.с. на Ветеринарна лечебница, с пореден №11, с дата на съставяне 13.12.1950г., като основание за завземане и дата се сочи: имота е държавен от преди 09.09.1950г.; 100% дворно място в гр. Ловеч, с граници: площад сър пазар, при съседи: Сър пазар, Руски паметници и говежди пазар – общински; Сгради: Едноетажна – масивна сграда от 4 стаи, операционна, клозет и коридор. Една част от сградата е върху маза; В Акта допълнително е отбелязана площта на имота от 1367.50 кв.м., застроената площ 145 кв.м, както и, че „Имота е завзет по-рано и записан по инвентарните книги”; Учреждението на което се отстъпва имота: „Имота се ползва от лечебницата”; В Забележка на гърба на акта посочено: ”Преактуван с АДС №524/14.08.1997г., Преактуван с АДС №398/13.02.2002г.”.

В Акт за завземане на недвижим имот за държавен, б.с на Ветеринарна лечебница, с пореден №638, съставен на 20.12.1951г., като основание се сочи:” Имота е одържавен от преди 09.ІХ.1944г.; 100% одържавена част; дворно място: застроено 145 кв.м. и незастроено 1222,5 кв.м., гр. Ловеч, при граници: Сър пазар, Руски паметници и общ.говежди пазар. Сгради: Масивна едноетажна сграда, застроена върху 145 кв.м. от 4 стаи, операционна, клозет и коридор. Учреждението, на което е отстъпен имота: „Имота се ползва от ветеринарната лечебница”.

Съставен е Акт №524 за държавна собственост /частна/ от 14.08.1997 г., за имот стар държавен имот; вид и описание: Дворно място от 1367.50 кв.м заедно с функционална масивна  сграда с лаборатории ЗП 172 кв.м., на два етажа, сутерен, строен 1964г., сграда на старата станция /Бивша ветеринарна лечебница/ на един етаж , ЗП 145 кв.м., стр.1938г. Вивариум – едноетажна монолитна сграда, ЗП 253 кв.м. стр.1968г., бивш собственик : държавна.

И върху трите АДС е поставен щемпел: „Областен управител - Ловеч отписан Заповед №369/04.08.2006г. на Областен управител - Ловеч.

Акт №398 за държавна собственост /частна/ е съставен на 13.02.2002г. от Областна администрация Ловеч на недвижим имот, находящ се в гр.Ловеч, ул.Райна Княгиня №3,  вписан в Службата по вписвания с вх.рег.№2589 от 23.11.2002г., том IV, д.125, с правно основание чл.68 и 70 от Закона за държавна собственост, във връзка с чл.148, ал.1 от ППЗДС, с вид и описание на имота: Дворно място от 1 376.50 кв.м. заедно с построените в него сгради: Функционална масивна сграда с лаборатории, ЗП 172  кв.м. на два етажа и сутерен; Сграда на стара станция /бивша Ветеринарна лечебница/ на 1 етаж , ЗП 145 кв.м.; Вивариум, Едноетажна монолитна сграда, ЗП 253 кв.м.;бивш собственик на имота – държавно, с местонахождение: парцел III–372 в кв.24 по плана на гр.Ловеч , при граници: изток – Ветеринарен техникум; запад В и К; север – улица ; юг – Ветеринарен техникум; Предоставени права върху имота: „Районна ветеринарна станция – Ловеч” ЕООД – гр. Ловеч, Разпореждания с имота: Министерство на земеделието и горите, Имотът е включен в капитала на търговското дружество: „Районна ветеринарна станция – Ловеч”ЕООД – гр. Ловеч.

За обезпечаване на вземания на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД по отпуснатия на „Лиал Апипродукт БГ”ООД кредит „Районна ветеринарна станция – Ловеч” ЕООД /ипотекарен длъжник/ с Нотариален акт №53, том VІІ, рег.№5440, дело №1049 от 2006г. е учредило в полза на Кредитодателя ипотека върху недвижим имот, намиращ се в гр.Ловеч ул.”Райна Княгиня” №3, а именно: Урегулиран поземлен имот III-372 в кв.24 по ПУП-ПРЗ на гр.Ловеч, с площ съгласно АДС №398/13.02.2002г. 1376.50 кв.м., заедно с построените в него сгради - подробно описани в нотариалния акт.

С Нотариален акт №80, том VІІ, рег.№8985, дело №891 от 2007г. вземанията на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД по отпуснатия на „Лиал Апипродукт БГ”ООД кредит са обезпечени с ипотека върху 1376.50/1886 идеални части от ПИ с кадастрален №43952.506.372, заедно с построените в него сгради.

С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №113, том ІІ, рег.№1303, дело №138 от 2008 г. е учредена ипотека в полза на „Райфайзенбанк/България”ЕАД върху ПИ с кадастрален №43952.506.372, с площ от 1886 кв.м, заедно с построените в него сгради.

С вх.№3822 от 12.12.2011г. от „Райфайзенбанк/България/”ЕАД е постъпила молба с приложен изпълнителен лист до ДСИ при РС – Ловеч с длъжник „Лиал Апипродукт БГ” ООД ЕИК ********* и солидарни длъжници Ц. В. и М. Х., по повод на която е образувано изп.д.№20114310400788/2011г. при СИС – РС – Ловеч.

По Молба за вписване, отбелязване или заличаване с изх.№9154/16.12.2011г. на СИС при Районен съд – Ловеч до Съдия по вписванията е направено искане в полза на „Райфайзенбанк/България”ЕАД  да се впише възбрана върху ПИ с идентификатор №43952.506.372 с площ 1886 кв.м., при съседи: 43952.506.4, 43952.505.373, 43952.505.371, заедно с построените сгради с идентификатори №43952.506.372.1 №43952.506.372.2, №43952.506.372.3 №43952.506.372.4 и №43952.506.372.5, като възбраната е вписана под №260, том I, вх.№9132 на 16.12.2011 година.

С обявления №728/2011г., №788/2011г. и 203/2012г. е изнесен на публична продан възбранения имот с  площ от 1 886,00 кв.м.  С обявление №728/2011г. повторно е изнесен на публична продан процесния имот.

С Постановление от 19.12.2016г., ДСИ при РС – Ловеч Е. Н., въз основа на постъпила молба с вх.№3881 от 14.12.2016г. от взискателя „Райфайзенбанк/ България/”ЕАД е постановила да се препрати на ЧСИ И. Л., с рег.№903 с район ОС – Ловеч и прекратил изп.д. №788/2011г. по описа на СИС – Ловеч.

ЧСИ Ивилина Лаловска е образувала изп.д.№ 20179030400040. С Разпореждане от 26.02.2017г. е наложена възбрана върху процесния имот, съставен е Протокол за опис на недвижим имот на 06.04.2017г., извършена е оценка, с Разпореждане от 02.06.2017г. е насрочена публична продан на  недвижимия имот, собственост на „Районна ветеринарна станция – Ловеч” ЕООД. В Обявлението недвижимия имот е описан като УПИ ІІІ-372, в кв.24 по ПУП-ПРЗ на гр.Ловеч, с площ съгласно документ за собственост АДС №398/13.02.2002г. от 1 376.50 кв.м и като представляващ ПИ с идентификатор №43952.506.372 с площ 1886.00 кв.м. След обявени нестанали публични продани, с Протокол за обявяване на наддавателни предложения по насрочена публична продан на недвижим имот от 28.05.2018г. е обявен за купувач А. Ц.А..

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.06.2018 г. е възложен недвижим имот, така както е описан в обявлението за насрочената публична продан.

На 14.09.2018г. е съставен Протокол за предявяване на разпределение по изп.д.№ 20179030400040.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните  правни изводи:

В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2 от 2013г. на ОСГТК е прието, че публичната продан по ГПК е деривативен способ за придобиване право на собственост. Публичната продан не е гражданскоправна сделка, а представлява специфичен способ за прехвърляне право на собственост на трети лице независимо от волята на досегашния собственик. Редът за извършването й е регламентиран с императивни правни норчми. Обявяването на публична продан задължително се предшества от изрично разписана в закона процедура – чл.487, ал.1 от ГПК – след описа съдебния изпълнител  изготвя обявление за проданта, в което посочва собственика на имота, неговото описание, ипотекиран ли е той, установени към момента възбрани, цената от която ще започне проданта, място и деня, в който ще започне и завърши проданта.

В случая в Обявление  с изх.№007110/21.11.2017г. недвижимия имот е описан като УПИ ІІІ-372, в кв.24 по ПУП-ПРЗ на гр.Ловеч, с площ съгласно документ за собственост АДС №398/13.02.2002г. от 1 376.50 кв.м и като представляващ ПИ с идентификатор №43952.506.372 с площ 1886.00 кв.м., както е и възложен с Постановление от 12.06.2018 година. Купувачът става собственик от деня на възлагането, даже то е  било обжалвано – чл.438 от ГПК.След като  публичната продан е деривативно основание за придобиване на собственост, при възлагане на чужда вещ купувача не става собственик на вещта и не лишава от собственост истинския собственик. Истинския собственик може да ревандикира продадената вещ, без значение дали е знаел за публичната продан, дали е бездействал или се е противопоставял на нея, т.е истинския собственик може да брани правата си по исков ред и разполага с правен интерес да предяви установителен иск за собственост.

В случай, че възлагането на бъде обжалвано /в изп.д.№ 20179030400040 няма такива данни/, публичната продан може да бъде оспорена само по исков ред и то при два недостатъка – имотът е възложен на лице, което няма право да участва в наддаването и когато имота е възложен, без купувачът да плати цената – чл.496, ал.3 от ГПК. Извън тези случаи се постига стабилитет на постановлението за възлагане  на публична продан и се укрепват правата на купувача. С оглед деривативното основание за придобиване правото на собственост, публичната продан не е стабилизирана, когато е продадена чужда вещ.

В случая ищецът е твърдял, че е собственик по давностно владение на 509.50/1886 ид.части от Поземлен имот с идентификатор 43952.506.372 с площ от 1886 кв.м. предмет на публичната продан и по отношение на тези части не е настъпило вещнопрехвърлителното действие.

Ищецът е основавал исковата си претенция на посочените твърдения, като предявеното основание е придобивна давност, да е владял процесния имот в продължение на десет години.

В хода на процеса страните не са спорили относно границите на имота – имота е с трайно материализирана ограда и никаква част не е отделяна от него. За имота е учредена ипотека с Нотариален акт №113, том ІІ, рег.№1303, дело №138 от 2008 г. в полза на „Райфайзенбанк/България”ЕАД и вписана възбраната под №260, том I, вх.№9132 на 16.12.2011 г. именно върху ПИ с кадастрален №43952.506.372, с площ от 1886 кв.м, заедно с построените в него сгради. Купувачът – ответникът А.Ц.А. с постановлението за възлагане е придобил всички права върху  недвижимия имот, който  длъжникът е притежавал към момента на вписване на възбраната.

От страна на ищеца не са ангажирани доказателства кои идеални части е владял в продължение на десет години. В тази насока събраните гласни доказателства не само, че са показания на заинтересовани лица –св.Н. Х.а – съпруга на св.М. Х.– бивш управител на „Районна ветеринарна станция” и неговия баща - св.К. Х., но и не говорят за конкретни действия, които да са манифестирани, да са доведени до знанието на собственика – пред кой собственик. Още повече, че с вх.№3109 от 30.06.2010г. от ищеца, чрез М. Х. е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която се декларира земя в размер на 1886 кв.м., в т.ч. застроена площ 596 кв.м. и четири сгради. Не са доказани всички елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС.

В случай, че се приеме, че продадения имот е бил с по-голяма площ от описаната в Акт №398 за държавна собственост /частна/, съставен на 13.02.2002г. от Областна администрация Ловеч, то се касае за държавна или общинска собственост, за която през процесния период от време е налице мораториум за придобиване по давност.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение и потвърдено изцяло обжалваното решение.

Неоснователна е и въззивната жалба против определението, с което е изменено решението в частта за разноските. В предоставените договори е посочено, че адвокатския хонорар е платен в брой и именно в този размер от 1 000.00 лева и съответно в размер от 600.00 лева са присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение плюс разноски в размер на 139.00 лева за първия ответник.

При този изход на процеса „Районна Ветеринарна Станция – Ловеч” ЕООД следва да заплати на А.Ц.А., ЕГН ********** и С. П. А., ЕГН  ********** разносни за настоящата инстанция в размер по на 1 00.00 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148 от 29.03.2019г. постановено по гр.д.№1201 по описа за 2018 г. Районен съд – Ловеч.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №891 от 05.08.2019г. постановено по гр.д.№1201 по описа за 2018 г., с което Районен съд – Ловеч е изменил на основание чл.248, ал.1 от ГПК Решение № 148 от 29.03.2019г. постановено по гр.д.№1201 по описа за 2018 г. Районен съд – Ловеч в частта за разноските.

ОСЪЖДА „Районна Ветеринарна Станция – Ловеч” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч ул.Райна Княгиня №3 да заплати на А.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: *** разноски във въззивното производство в размер на сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Районна Ветеринарна Станция – Ловеч” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч ул.Райна Княгиня №3 да заплати на С. П. А., ЕГН  **********, с адрес: *** разноски във въззивното производство в размер на сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от  връчването му на страните. 

                                                                                            

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                           

                                                             ЧЛЕНОВЕ: