Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
298/18.2.2020г. Година 2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
пети февруари Година две хиляди
и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 5884 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № В-0046975/27.05.2019г. на
Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Търговище и Силистра към КЗП, с което на „” ЕАД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
1000 лева, на основание чл. 222А
от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА
” ЕАД да
заплати на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра към КЗП
на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в
размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Б.” ЕАД против Наказателно
Постановление № В-0046975/27.05.2019г.
на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Търговище и Силистра към КЗП, с което на „Б.” ЕАД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
1000 лева, на основание чл. 222А
от Закона за защита на потребителите.
Жалбоподателят
оспорва констатациите в акта, твърди че не е извършено нарушението, описано в
постановлението, както и че същото е постановено при процесуални
нарушения. Моли то да бъде отменено.
В съдебно заседание редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, явява се упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По
повод на потребителска жалба В- 03- 22/04.01.2019г. подадена от В. П., относно дефектирало мобилно устройство HUAWEI Р9 LITE mini, закупено с договор за лизинг на 23.03.2018г. била
извършена проверка от служители на КЗП, сред които св. А..
Съобразно
изложеното в жалбата, след като мобилното устройство дефектирало,
потребителят предявил рекламация в обект, стопанисван от търговеца, находящ се
в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик"
18, като за това му била издадена сервизна карта № **********/25.10.2018г.. На
потребителя бил предоставен оборотен телефон. Към датата на входиране на жалбата
04.01.2019г. потребителят все още използвал предоставения му оборотен телефон,
без налични приложения и продължавал да заплаща лизинга за дефектиралото
устройство, което след предявената на 25.10.2018г. рекламация, все още не му
било върнато.
На
10.01.2019г. служителите на КЗП, след които св. А. посетили обекта находящ се в
гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик"
18, стопанисван от „Б.т.к." ЕАД. На място била извършена провирка и били
изискани документи за изясняване на фактическата обстановка. На
насрочената документална проверка търговецът или негов представляващ не се
явил.
На
31.01.2019г. с ППД № К- 0111292 представляващ търговеца представил сервизна
карта № ********** от 25.10.2018г.,
където в описание на повредата е вписано „бутона за включване не работи,
буксата за зареждане прекъсва и при не вкл. Слушалки се индикира,
че има". Представен бил и констативен протокол от „Сръчко
сервиз" ЕООД. С гореописаното ППД е прието становище от търговеца, в което
той потвърждава, че г- н П. е предявил рекламация на 25.10.2018г. и стоката
обект на рекламация е налична в „Сръчко сервиз"
ЕООД, оторизирано дружество от производителя за извършване на сервизна
поддръжка.
Въз
основа на горните констатации било прието, че търговецът не е изпълнил
административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие
с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяване на
рекламацията от потребителя, с което е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 2
във връзка с чл.222а от Закона за защита на потребителите. Нарушението е
извършено в гр. Варна, на 27.11.2018г., от когато търговецът е изпаднал в
забава.
На
08.03.2019г. св. А. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството, вписвайки в обстоятелствената му част констатациите от
проверката. АУАН бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството.
Въз основа на
акта за установяване на административно нарушение е издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което
административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в
акта и е определил административно наказание имуществена санкция в размер на
1000 лева, на осн. чл.222а от ЗЗП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
други фактически изводи.
В
хода на съдебното производство депозира показания св. А.. Тези показания съдът
кредитира като дадени безпристрастно и обективно. Същите са в унисон с
писмените доказателства по делото, установяващи предявената рекламация и
неизпълнението на задължението на търговеца по чл.113 ал.2 от ЗЗП.
Анализът
на писмените и гласни доказателства сочи, че не може да се възприеме позиция,
че потребителят се е съгласил да бъде извършен извънгаранционен ремонт на
устройството. Видно от съдържанието на
сервизна карта №********** от 25.10.2018г. устройството е било прието като
гаранционно такова, с описание на повредата. Липсват каквито и да било
доказателства потребителя да е заявявал съгласие на устройството да бъде
извършван извънгаранционен, платен ремонт, като липсата на такова съгласие се
извежда и от действията на потребителя, който отказал да заплати ремонта и да
приеме устройството.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към
КТЗП, съгласно заповед №171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП.
В
хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът
намира, че АНО е приложил правилно материалния закон като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява факта на извършеното нарушение, а именно -
потребителската стока- мобилен апарат, не е била приведена в съответствие с
договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на
рекламацията от потребителя. Съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че
не извършено нарушение по чл.113 ал.2 от ЗЗП. Съгласно чл. 113, ал. 2 ЗЗП
привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба
трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на
рекламацията от потребителя. Разпоредбата на чл. 222а ЗЗП предвижда, че който
не се е произнесъл в срока по чл. 113 по приета от него рекламация, се наказва
с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в
размер от 1000 до 3000 лв. В конкретния
случай търговеца е отказал да приведе гаранционната стока в съответствие с
договора за продажба. В същата насока са и показанията на св. А..
Съдът
счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на
обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се
прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В
конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от
същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение
за спазване на принципите, условията и
реда на ЗЗП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
При определяне на размера на наложената
санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на
извършеното, с обстоятелството че жалбоподателят е бил наказван многократно за
други подобни нарушения. Съдът намира, че наказанието е определено в
предвидения в закона максимум, справедливо
е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че
НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С
решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юристконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: