МОТИВИ към решение по АНД №1263/2019г. по описа на
КРС:
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е
внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на К.Р.К. *** за престъпление по чл.310,
ал.2 във вр. с ал.1, вр. с чл.309, ал.1 НК.
В постановлението се твърди, че К. ***,
като длъжностно лице „продавач-консултант“ в „Авенир Телеком“ЕООД, гр.София в
кръга на службата си сам е съставил неистински частен документ – договор за
мобилни услуги №61799469/21.06.2017г. в 2 броя екземпляри, на който е придаден
вид, че е сключен между „Теленор България“ ЕАД, гр.София и Р. К. *** и е употребил посочения документ
пред „Теленор България“ЕАД, гр.София, за да докаже, че съществуват правни
отношения между „Теленор България“ЕАД, гр.София и Р.
К. ***,
като деянието представлява маловажен случай.
Представителя на Районна
прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на наказание под средния предвиден в закона размер.
Обвиняемият се признава за виновен.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на
наказателното производство доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемият К.Р.К. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, *** гражданин, със средно специално образование,
неженен, управител на търговско дружество, неосъждан, ЕГН **********.
С трудов договор №9/01.06.2017г. К. бил назначен на работа като
„продавач-консултант" в "Авенир Телеком"ЕООД. Посоченото
дружество и „Теленор България"ЕАД били в търговски взаимоотношения.
Изпълнявал служебните си задължения в магазин "Интърнити", находящ се
в гр.Кюстендил, ул."Пауталия"№10. Съобразно подписаната от него
длъжностна характеристика за длъжността „Продавач-консултант", обвиняемият
имал задължението да отговаря пряко за процеса на обслужване на клиентите и
продажбите в магазина: предоставяне на промоции, продукти, тарифи, услуги и
други; извършване на продажби и поддръжка на съществуващи клиенти. По силата на
заеманата от него длъжност той носел материална отговорност за наличната стока
и парични средства в магазина, извършвал материално-отчетническа дейност, имал
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични средства и стоки,
като носи отговорност за вреда, причинена при отчетническата дейност пред
работодателя.
На 21.06.2017г. обвиняемият бил сам на смяна в търговския обект.
Възползвайки се от това, в кръга на службата си като продавач-консултант в
посоченото дружество, той съставил договор за мобилни услуги
№61799469/21.06.2017г., на който придал вид, че е сключен между "Теленор България"ЕАД,
гр.София и Р. К.К., ЕГН **********, лична карта №*** от гр.Кюстендил. К. собственоръчно изписал ръкописните попълнения в
договора и изпълнил вместо Р. К. подписите в тях, като в същото време подписвал договорите и като
представител на оператора. Така обвиняемият удостоверил невярното
обстоятелство, че заявителят - в случая Румен К., лично е положил подписа си
пред него във въпросните документи.
На същата дата, съобразно установените вътрешни правила в дружеството,
обвиняемият употребил посочения документ пред „Теленор България"ЕАД , като
го сканирал и го прикачил към електронната система на оператора, с което и
активирал телефонните услуги. За да стори това, обвиняемият използвал акаунта и
паролата в същата система на свидетеля Д. Г. - управител на магазина, които били въведени в компютъра в магазин
"Интърнити" в гр.Кюстендил и се ползвали от всички работещи в
търговския обект. Така обвиняемият употребил договора, за да докаже, че
съществува правно отношение между Р. К.К. и „Теленор България"ЕАД.
На 02.10.2017г. трудовото правоотношение между обвиняемия и "Авенир
Телеком" ЕООД, гр.София било прекратено от страна на работодателя.
При извършена справка в информационната база данни на МВР било установено,
че лице с данни Р.К.К. *** не съществува. Установено е също така, че лична
карта №********* е издадена на свидетеля П. Е., която заявила, че не познава лице с имена К.Р.К. ***, за да сключва
договор за мобилни услуги.
По делото е изготвена графическа експертиза - № 244/22.05.2019г. на НТЛ при
ОД на МВР - гр.Кюстендил, от заключението на която се установява, че всички
ръкописни попълнения и положените подписи в договор за мобилни услуги
№61799469, сключен на 21.06.2017г. между Р. К.К. и „Теленор България"ЕАД са изпълнени от К.Р.К..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства – показанията на посочените свидетели, заключението на
графическата експертиза, посочените писмени доказателства и справка за
съдимост.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин,
а преценката им налага извод, че обвиняемият К. ***, като длъжностно лице
„продавач-консултант“ в „Авенир Телеком“ЕООД, гр.София в кръга на службата си
сам е съставил неистински частен документ – договор за мобилни услуги
№61799469/21.06.2017г. в 2 броя екземпляри, на който е придаден вид, че е
сключен между „Теленор България“ЕАД, гр.София и Р. К. *** и е употребил посочения документ, за да докаже, че
съществуват правни отношения между страните по него, като деянието представлява
маловажен случай, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.310, ал.2 във вр. с ал.1, вр. с чл.309, ал.1 НК.
Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените отношения,
свързани с реда за създаване на документи.
От обективна страна е налице съставяне от страна на подсъдимия К. на частен
неистински документ – процесния договор за телефонни услуги. Неистинността на
документа се изразява в обстоятелството, че на същият е придаден вид, че е
сключени между „Теленор България“ ЕАД, гр.София и Р. К.К., като последният е несъществуващо лице, т.е. на
документът е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на обвиняемия, който в действителност го е съставил. Подсъдимият
изготвил неистинския документ на 21.06.2017г., като собственоръчно изписал
ръкописните попълнения в него и изпълнил подписа срещу „подпис на потребителя”.
Обвиняемият употребил на същата дата въпросния неистински частен документ, като
сканирал същия и прикачил сканирания документ към електронната система на мобилния
оператор, за да докаже, че съществуват правни отношения между посоченото
лице и него. Изпълнявайки длъжността
„продавач-консултант” в „Авенир Телеком”ЕООД – гр.София – работа, свързана с
пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице, подсъдимият е имал
качеството „длъжностно лице” по смисъла на чл.93, ал.1, б.”б” НК. Именно в
кръга на службата си като длъжностно лице – „продавач-консултант” подсъдимият е
съставил неистинския частен документ и го е употребил с указаната цел.
От събраните по делото доказателства по категоричен и недвусмислен начин се
установява авторството на деянието в лицето на обвиняемия.
С оглед незначителността на вредните последици, чистото съдебно минало на К.
и добрите му характеристични данни, престъплението представлява по ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
този вид. Престъплението, по смисъла на чл.93, т.9 НК, представлява маловажен
случай.
Субект на престъплението е обвиняемият.
Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял същите.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемия деяние се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или “пробация”, с
оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на него не е прилаган
института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието няма
нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът
съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемия и семейното
му положение.
Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът
направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения,
времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на
обществена опасност на дееца е ниска. Смекчаващи обстоятелства, в случая са направеното
самопризнание. Липсват отегчаващи обстоятелства.
Размера на глобата съдът определи при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно 1 200 лева.
С
така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат
целите на наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите
членове на обществото.
Обвиняемият беше осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на
74, 82 лева по сметка на РУ-гр.Кюстендил.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: