Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.Панагюрище,
24.03.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на 18.02.2020 г., в състав: районен съдия
Снежана Стоянова, при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 310/2019 год.,
за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Община С., ЕИК: *********, представлявана от Кмета на Общината С.П.Ч. против НП № 11-01-447/02.12.2019 г. на Директора
на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на основание чл.77, ал.1,
предл.2-ро от Закона за счетоводството и за нарушение на чл.24, ал.1 от същия
закон на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста)
лева.
В бланкетно
подадената жалба се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който
релевира конкретни възражения, основното сред които е че Община С. не е
осчетоводила цитираните в АУАН и НП фактури, тъй като ги оспорвала. Тези
фактури били издадени на основание констативни протоколи за извършени СМР,
които фактически не били извършени, въпреки че били подписани от инвеститорския
контрол на Общината. Евентуалното осчетоводяване на фактурите представлявало
признание за дължимост и щяло да лиши Община С. в бъдеще да инициира съдебен
процес за тяхното оспорване.
Процесуалният
представител на жалбоподателя признава факта, че процесните фактури били
получени в Община С. на 17.10.2018 г.
За ответника по жалбата - АНО, се явява юрисконсулт
М., която оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и устни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят Община
С. е санкционирана за това, че на 20.02.2019 г. като бюджетно предприятие по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за счетоводството е съставила баланс –
елемент на годишния финансов отчет за 2018 г., който не представя вярно и
честно имущественото и финансово състояние на Общината, тъй като в съдържанието
му: раздел Б „Пасиви и приходи за бъдещи периоди“, група ІІ „Краткосрочни
задължения“, т.2 „Задължения към доставчици“, не се съдържа информация за задълженията към „Е.Х.“
ООД по осем броя фактури, издадени от доставчика на 15.10.2018 г. в изпълнение
на договор № 25/19.01.2015 г. с предмет: „Ремонт на улици и пътища на
територията на Община С.“ на обща стойност 427 389, 40 лева с ДДС.
За извършеното нарушение, което било установено от
свидетелката Р.М. при извършена в
периода 04.04.2019 г. – 16.07.2019г. финансова инспекция на Община С., против жалбоподателя
бил съставен АУАН № 11-01-447 от
16.07.2019 година. Преди съставянето на АУАН св.М. ***, като го попитала защо
процесните фактури не са отразени в баланса за 2018 г., а той й отговорил, че
констативните протоколи, които били послужили като основание за издавеното на фактурите
били без дати, поради което според него нямали характеристиката на официални
документи. Освен това срокът на договора, в изпълнение на който били издадени
фактурите, бил изтекъл.
Въз основа
на АУАН било издадено атакуваното
НП. Последното било
връчено на нарушителя на 05.12.2019 г., а жалбата против НП била подадена чрез
АНО на 09.12.2019 г., с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на
НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз
основа на показанията на свидетелката Р.М., както и от събраните по делото
писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата
е неоснователна.
Няма спор по
делото, а това се признава и от жалбоподателя, видно от изявлението на неговия процесуален
представител, че на 17.10.2018 г. в Община С. били получени осем броя
оригинални фактури, издадени на 15.10.2018 г.
от доставчика „Е.Х.“ ООД в изпълнение на договор № 25/19.01.2015 г. с
предмет: „Ремонт на улици и пътища на територията на Община С.“ на обща стойност
427 389, 40 лева с ДДС. Фактурите били издадени на база одобрени 8 бр.
протоколи за извършени видове СМР, надлежно подписани от инвеститорския контрол
на възложителя по договора – Община С.. Няма спор по делото, а това се
установява и от писмените доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка, че констативните протоколи, послужили
като основание за издаване на процесните фактури са се намирали в Община С. далеч преди
получаването на фактурите, като 6 бр.от тях са били обект на обсъждане от
Общинския съвет през м.април 2018 г.
Няма спор по
делото, че задълженията по процесните фактури на обща стойност 427 389, 40
лева с ДДС не са били платени на доставчика „Е.Х.“ ООД, вкл. и към момента на
приключване на съдебното следствие по делото. Няма спор също така, че фактурите
не са били осчетоводени и задълженията по тях не са били отразени в съставения
на 20.02.2019 г. баланс – елемент на годишния финансов отчет на Община С. за
2018 г., като неплатени задължения към „Е.Х.“ ООД по договор № 25/19.01.2015 г. с предмет:
„Ремонт на улици и пътища на територията на Община С.“. Не е спорно също така,
че фактурите се съхраняват в Община С. и че след като били получени на
17.10.2018 г. Общината не е предприела действия по фактическото им връщане на
доставчика. До издаването на АУАН, датиращ от 16.07.2019 г., Община С. не е
оспорила фактурите и по съдебен ред, като след тази дата по повод на заведено
търговско дело пред Окръжен съд Пазарджик от „Е.Х.“ ООД
е подала писмен отговор, в който е оспорила фактурите.
Основните моменти,
от които зависи основателността на жалбата, като се вземат предвид възраженията
на процесуалния представител на жалбоподателя са следните: Предприела ли е
действия Община С. до датата на съставяне на баланса за отчетната 2018 година (20.02.2019 г.) и какви точно, след като е
получила процесните фактури на 17.10.2018 г. Както вече бе посочено, до 20.02.2019 г. Община С. не е платила
задълженията по фактурите на доставчика, като е бездействала и ги е задържала,
без да предприеме действия по фактическото им връщане на доставчика. Не ги е и
оспорила по съдебен ред чрез иницииране на съдебно производство. Като не е
сторила това Община С. е била задължена по Закона за счетоводството да отрази
неплатените задължения по процесните фактури в баланса, елемент от ГФО за 2018
г. Тук е мястото да се отговори на основното възражение на жалбоподателя, че
голословното оспорване на фактурите от Община С., което не е намерило никакво
документално отражение до датата на съставяне на баланса за 2018 г. -
20.02.2019 г. по никакъв начин не
освобождава жалбоподателя от задължението за отразяване на задълженията в ГФО. Това
задължение нямаше да съществува само ако
Община С. своевременно, т.е. до 20.02.2020 г. беше направила оспорване по
основание (на
дължимостта) по надлежния ред, посочен горе. В този смисъл
бездействието на Община С. по предприемане на действия по оспорване на дължимостта
на задълженията по процесните фактури до датата на съставяне на ГФО за 2018 г.,
без да се обсъжда основателността на оспорването, безусловно е породило задължението за тяхното
отразяване в баланса като неизпълнени задължения. Неизвинително е възражението,
че отразяването на задълженията по фактурите в баланса би означавало признание
за дължимост и щяло да лиши Община С. в бъдеще да инициира съдебен процес за
тяхното оспорване, след като Община С. е бездействала и не е предприела
надлежно оспорване повече от четири месеца.
По изложените
съображения жалбата не е основателна. АНО законосъобразно е наложил имуществена
санкция на жалбоподателя за неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на дейността му, представляващи несъобразяване с държавната
политика в областта на счетоводното отразяване на активи и пасиви.
Съдът, като съобразява всички обстоятелства по
делото и конкретната обществена опасност на неизпълнението, а така също и
обстоятелствата при които е извършено, вкл. и това че е извършено за първи път,
намира че при определяне размера на имуществената санкция, АНО се е съобразил с
изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил санкция в минималния размер от 300,00
лева.
С оглед на казаното
до тук НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Процесуалният
представител на АДФИ претендира юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда.
Съдът като взема
предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ определя на юрисконсулта на АДФИ възнаграждение
в размер на 80 лв., което следва да бъде присъдено в полза на Агенцията.
По изложените
съображения, Панагюрският районен съд в настоящия състав и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 11-01-447/02.12.2019
г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на Община
С., ЕИК: *********, представлявана от Кмета на Общината С.П.Ч., на основание
чл.77, ал.1, предл.2-ро от Закона за счетоводството и за нарушение на чл.24,
ал.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста)
лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА
Община С., ЕИК: *********, представлявана от Кмета на Общината С.П.Ч. да
заплати на Агенция за държавна финансова инспекция, гр.София Булстат: 175 076
479, с адрес: гр.София, ул. „Леге“ № 2, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: