РЕШЕНИЕ
№ 7473
*** 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110112127 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 3 589,05 лв., представляваща застрахователното обезщетение за претърпени имуществени
вреди – направени в периода от 11.08.2022 г. до 11.11.2022 г. разходи за медицински
прегледи, изследвания, лекарства, медицински консумативи и потребителски такси,
вследствие на ПТП от 09.08.2022 г., настъпило по вина на водача на застрахования при
ответника по застраховка *** л. а. „***“, модел „***, с рег. № ***, ведно с законната лихва
от датата на заявяване на претенцията пред застрахователя - 20.12.2022 г. до окончателното
плащане.
Ищцата Р. С. С. твърди, че на 09.08.2022 г., около 16:40 часа, в *** при движение по ул.
***, с посока на движение от бул. ***”, към ул. „*** е настъпило ПТП по вина на водача ***,
който при управление на л. а. ***”, модел „***, с рег. № ***, я е ударил докато е изчаквала
пристигането на автобус на спирката на градския транспорт № 1355 „По желание”, като
случилото се е вследствие на предприета от него спасителна маневра с цел да предотврати
удар с навлезлия в лентата му за движение л. а. „***”, модел „***”, с рег. № ***, управляван
от И. М. И. – Т.. Поддържа, че водачът на л. а. „***, модел „****, с рег. № *** не е реагирал
своевременно, тъй като е имал възможност да избегне удара, като се престрои в съседнаата
пътна лента и предприеме аварийно спиране. Сочи, че вследствие на инцидента е получила
следните телесни увреждания – травматичен шок; остра кръвозагубна амнезия, мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана на лявата теменно-слепоочна област, охлузвания по
лицето, гърба и четирите крайника, разкъсно-контузни рани на лявата подбедрица, закрито
многофрагментно счупване на костите на подбедрицата на левия долен крайник, счупване
на горното рамо на лявата срамна кост, разкъсно-контузна рана в областта на левия хълбок,
множество масивни кръвонасядания по двата долни крайника, отоци, охлузвания и масивни
кръвонасядания на двете глезенни области и стъпала, характерно кръвонасядане на горната
повърхност на дясното стъпало, фибринозно гноен плеврит вляво. Заявява, че след
настъпилото ПТП е откарана и постъпила за лечение в ***, където са й поставени следните
диагнози: фрактура крурис синистри и фрактура рамус супериор осис пубис синистри, като
1
по време на престоя си в отделението по ортопедия и травматология са извършени
множество изследвания и консултации при лекари специалисти, както и оперативна
интервенция на лява подбедрица – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фибула. Твърди, че след като на 17.08.2022 г. е изписана от болничното заведение е
преминала в домашно лечение с предписан хранително - двигателен режим, назначена е
медикаментозна терапия и контролни прегледи. Заявява, че на 19.09.2022 г. отново е приета
по спешност в клиниката по ортопедия и травматология на *** поради силна болезненост и
секреция в областта на извършената интервенция, като й е поставена и диагноза вулнос
регио крурис синистри, след което е направена нова оперативна интервенция на лява
подбедрица – ексцизия на лизия на друга мека тъкан, като впоследствие на 22.09.2022 г. е
изписана за домашно лечение. Допълва, че на 09.10.2022 г. е постъпила на лечение в ***
поради оплаквания от задух, с диагноза плеврален излив вляво, след което й е направена
пункция вляво, с която са евакуирани 1 300 мл. бистра плеврална течност, след което на
10.10.2022 г. е изписана от болничното заведение с насоки за динамично проследяване от
общо практикуващия лекар и спазване на хранително – двигателен режим. Разяснява, че във
връзка с лечението си е направила следните разходи: на 11.08.2022 г. – в размер на 2 430,00
лв. – за закупуване на медицинско изделие – тибиален пирон, на 15.08.2022 г. – в размер на
132,00 лв. - за патерици и проходилка, на 17.08.2022 г. – в размер на 46,40 лв. - за
потребителска такса, на 19.09.2022 г. – в размер на 35,63 лв. - за лекарства – Веносмил
капсули, на 19.02.2022 г. – в размер на 180,00 лв. - за постоперативна ортеза за подбедрици,
на 20.09.2022 г. – в размер на 25,50 лв. - за лекарства - калцитрой, на 29.09.2022 г. – в размер
на 42,23 лв. - за лекарства - ***, на 10.10.2022 г. – в размер на 500,00 лв. - за избор на
лекуващ лекар, на 10.10.2022 г. – в размер на 56,81 лв. - за лекарства - ***, мирамакс и ***,
на 29.10.2022 г. – в размер на 35,00 лв. - за патерица, на 01.11.2022 г. – в размер на 30,00 лв. -
за рентгенография – бял дроб лицева и на 11.11.2022 г. – в размер на 75,48 лв. - за лекарства
– калцитрой, веносмил и натаспин, или сумата от общо 3 589,05 лв., позовавайки се на
представени към исковата молба 12 броя фактури ведно касови бонове към тях. Сочи, че
срещу виновния за настъпването на процесното ПТП водач е образувано досъдебно
производство № 11244/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 16514/2022 г., по описа на
Софийска градска прокуратура. Твърди, че според справка в публичния регистър на
Гаранционния фонд към момента на настъпване на процесното ПТП – 09.08.2022 г. по
отношение на л. а. „***, модел „****, с рег. № *** е била налице задължителна застраховка
*** при ответника *** поради което с 2 броя молби съответно с вх. № 8821/02.09.2022 г. и с
вх. № 12847/20.12.2022 г. е отправил до него искане за заплащане на сумата от общо 3 589,05
лв., представляваща стойността на направените в периода от 11.08.2022 г. до 11.11.2022 г.
разходи за лечение на травматичните увреждания, настъпили вследствие на процесното ПТП
от 09.08.2022 г., но същият не е сторил това, поради което я претендира, ведно със законната
лихва от датата на сезирането му - 20.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с
които оспорва иска по основанието и размера. Не оспорва качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност ” по отношение на л. а. „***, модел „****, с рег. №
***. Сочи, че представените от ищцата документи в рамките на образуваната при него
застрахователна преписка не са били достатъчни за изясняване на обстоятелствата около
настъпване на инцидента, поради което с писмо с изх. № 6417/25.08.2022 г. по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ е изискал от нея допълнителни такива, каквито тя не е ангажирала, поради
което е бил поставен в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията й. Оспорва
твърдяния от ищцата механизъм на настъпване на процесното ПТП, твърдейки, че тя е
изчаквала извън границите на пътя пристигането на автобус и на обозначената за това
спирка. Оспорва вината на водача на застрахования при него л. а. „***, модел „****, с рег. №
***, още повече, че образуваното срещу него досъдебно производство все още не е
2
приключило. Счита, че вина за настъпването му има водачът на л. а. „***”, модел „***”, с
рег. № *** - И. М. И. – Т.. Претендира да са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК
за спиране на делото, без да отправя изрично искане в тази насока. Навежда довод за
допуснато от страна на ищцата нарушение на чл. 115, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е изчаквала
пристигането на превозно средство от редовните линии на градския транспорт на тротоара,
респ. на място, очертано с маркировка или на банкета, а се е намирала върху пътното платно
в района на спирка СМГТ № 1355 „По желание“, поради което прави възражение за
съпричиняване от нейна страна. Уточнява, че намирайки се на платното за движение ищцата
е създала предпоставки за настъпване на контакт с превозното средство. Оспорва
настъпването на твърдяните телесни увреждания вследствие на процесното ПТП, както и
причинната връзка между тях и разходите за лечението им. Оспорва и акцесорната
претенция за лихва, тъй като ищцата не е представила всички относими документи,
установяващи механизма на настъпване на процесното ПТП, още повече, че съгласно чл.
106, ал. 3 КЗ застрахователят разполага с 15-дневен срок за произнасяне по претенцията. С
тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника – И. М. И. – Т. изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Най-напред във връзка с доводите на ответника за недопустимост на иска поради
неспазване на реда и условията на чл. 380 КЗ за заявяване на претенцията от страна на
ищцата следва да се отбележи следното: по делото са ангажирани писмени доказателства,
установяващи, че извънсъдебно ищцата е заявила пред ответния застраховател претенцията
си за обезщетяване, без същият да се е произнесъл по нея. Така с молба с вх. №
8821/02.09.2022 г., чрез пълномощника си – адв. О., тя е сезирала *** с искане за изплащане
на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди – разходи за лечение,
причинени вследствие на ПТП от 09.08.2022 г., настъпило около 16:40 часа, в *** ул. ***,
прилагайки към нея епикриза № 16211/2022 г., болничен лист № Е20222643820/17.08.2022 г.,
рецептурна бланка от 17.08.2022 г. и фактура № **********/17.08.2022 г. ведно с касов
прикрепен към нея касов бон, а впоследствие тя е подала и втора молба с вх. №
12847/20.12.2022 г., с която инцидентът отново е описан с посочване на дата, място и час на
настъпване, като е отправено ново искане за изплащане на обезщетение за причинени
допълнителни имуществени вреди, които са предмет на настоящото дело, прилагайки към
нея 2 броя епикризи и 11 броя фактури ведно с фискални бонове към тях (с изключение на
тази от 11.08.2022 г.) и банкова сметка, по която да се извърши плащането. По делото не са
представени останалите изходящи от ищцата и достигнали до насрещната страна отправени
от нея писмени претенции ведно с приложените към тях доказателства, но с отговора на
исковата молба ответникът признава наличието на такива, а именно: молба с вх. №
8434/19.08.2022 г., въз основа на която е образувана застрахователна преписка № 0000-1000-
03-7544 при него, ведно с констативен протокол за пострадали лица № К 236/09.08.2022 г.,
молба с вх. № 9348/20.09.2022 г., ведно със заверени копия на амбулаторен дневник и др.,
молба с вх. № 10392/17.10.2022 г. ведно със съдебномедицинска консултация, молба с вх. №
11546/14.11.2022 г. ведно с докладна записка. Изложеното обосновава извод, че
извънсъдебно ищцата надлежно е заявила претенцията си пред ответника, ангажирайки
множество доказателства в тази насока, без да става ясно защо се счита, че същите не са
били достатъчни за изясняване на обстоятелствата около реализиране на инцидента, неговия
механизъм и по причина на действията на кой участник е настъпил той. Нещо повече,
изобщо не се установява изпращането до нея на цитираното писмо с изх. № 6417/25.08.2022
г. по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, с което се твърди, че от С. са били изискани цитираните
документи – експертизи, актове на разследващи органи и др., доколкото такова изобщо не е
3
представено с отговора на исковата молба, а още по-малко да са ангажирани доказателства,
че същото е достигнало до своя адресат, поради което не може да се направи извод
съществувала ли е необходимост от допълнителна конкретизация и ако да – адресирано ли е
такова искане до ищцата, на което тя да не е отговорила. Нещо повече, видно е, че ищцата
представя като приложения към исковата молба документите, които ответникът твърди да е
изискал от нея, но тя да не е представила, поради което дори да се приеме, че към датата на
подаване на исковата молба претенцията пред застрахователя не е била приключена, до
какъвто извод съдът не достигна, то това е станало в хода на процеса, когато е изтекъл
тримесечният срок за произнасяне, като видно е, че той не е определил обезщетение по нея.
Изложеното дава основание да се приеме, че исковата претенция е допустима, поради което
ищцата Р. С. обосновава правен интерес от нея и съдът дължи да я разгледа по същество.
По иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищцата наличието на
следните предпоставки: ответникът да е застраховател по застраховка *** на автомобил,
като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение
на водача на застрахования при него такъв да е настъпило застрахователно събитие - ПТП,
което е покрит риск, в причинна връзка с което ищцата да е претърпяла телесни увреждания,
за лечението на които да е направила твърдяните разходи в претендирания размер, които са
били необходими за лечението им.
С определение от 01.05.2024 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 09.08.2022 г., около 16:40 часа, в
*** при движение по ул. ***, с посока на движение от *** към ул. „*** е настъпило ПТП с
участието на л. а. „***“, модел „***, с рег. № ***, управляван от Г. Н. М. и ищцата Р. С. С., в
качеството й на пешеходец, както и, че към 09.08.2022 г. по отношение на л. а. „***“, модел
„***, с рег. № *** е била налице задължителна застраховка *** при ответника – ***.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото - констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № К 236/09.08.2022 г., изготвен от инспектор Д. К. при отдел
„Пътна полиция“ на СДВР, показанията на свидетелката А. В. Г., както и заключението на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема, че процесното ПТП е
настъпило по следния механизъм: на 09.08.2022 г., около 16:45 часа, в *** водачът на л. а.
„***“, модел „***, с рег. № *** – Г. М. Н. се движи в дясната пътна лента по ул. *** с посока
от бул. ***“ към кв. *** със скорост от около 114 км./ч., като в същото време и посока
водачът на л. а. „*** ***“, с рег. № *** – И. М. И. – Т. предприема маневра за завой от
отбивката за „***, за да се включи в движението по ул. ***, при което водачът на л. а. ***“,
модел „*** възприема навлизането на другия автомобил в лентата му за движение и
предприема спасителна маневра за отклонение надясно, като при навлизане в уширението за
спирка на градски транспорт № 1355 „Пожелание“ удря с предната си дясна част
намиращата се в района на същата пешеходка К. Ш., след което задейства спирачната
система и продължавайки движението си по банкета със скорост от около 46 км./ч., удря
изчакващата в района на същата спирка втора пешеходка Р. С.. Действително, констативният
протокол за ПТП, неоспорен от участниците в процеса, изготвен от органите на МВР в кръга
на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради
което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените
в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Такива в случая са настъпилото на
процесната дата и място ПТП, както и обстоятелството, че Г. М. Н. – водач на л. а. „***“,
модел „***, с рег. № ***, е представил застрахователна полица за застраховка *** №
22121002502859 при ответника, който факт е отделен за безспорен по делото. По отношение
на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то протоколът няма
материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно факти, които
той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния
4
орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и
подлежи на изследване от съда /в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/. Ето защо, съдът
анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на
неговото настъпване във връзка с данните, които се извличат от останалите събрани по
делото доказателства – показанията на свидетелката А. В. Г., която непосредствено е
възприела фактите, за които разказва, доколкото е била водач на един от насрещно
пътуващите автомобили, както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, изготвено след запознаване с материалите по делото и
извършен оглед на видеозаписа от видеокамерите, разположени в близост до мястото на
инцидента. Съобразявайки същите, съдът приема, че от една страна процесното ПТП е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника л. а. „***“, модел „***, с рег. № ***, който поради движение с несъобразена
скорост не е могъл да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникнала пред него
опасност в лентата му за движение. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред,
че въз основа на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, която
кредитира като компетентно и обективно изготвена след запознаване със свидетелските
показания, материалите по делото и извършен оглед на записа от видеокамерите в близост
до мястото на инцидента, безспорно се установява, че водачът на застрахования при
ответника автомобил – Г. Н. се е движил със скорост от около 114 км./ч., поставяйки се по
този начин в невъзможност да предотврати съприкосновението с включващия се в платното
му за движение л. а. „*** ***“, с рег. № ***. Изрично вещото лице заявява, че възприема
поведението на водача на л. а. „***“, модел „***, с рег. № *** като една от техническите
причини за настъпване на процесното ПТП, доколкото същият се е движил със скорост,
която не му е позволила да спре в рамките на опасната зона при възникване на опасност,
както и, че същият е могъл да го предотврати в случай, че беше се движил с разрешената за
движение такава от 50 км./час и задейства спирачната уредба в момента, в който е възприел
навлизането на другия автомобил в пътното платно на ул. ***. В случая, при съобразяване
на установените по делото факти, а именно: движение в светлата част на денонощието, без
данни за нарушена видимост за водача Г. Н., съдът намира, че за него е съществувала
техническа възможност и той е бил длъжен да възприеме обозначената автобусна спирка и
намиращите се там пешеходци, сред които е била е ищцата С., от което за него се е породило
задължение да съобрази скоростта си на движение с това обстоятелство, преминавайки
покрай тях по начин, който не застрашава живота им. В случая, с поведението си той е
направил точно обратното, доколкото се е движил със скорост от около 114 км./час, т. е.
значително над разрешената такава в съответния пътен участък, което негово поведение
безспорно представлява нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като
същият не е съобразил скоростта си на движение с характера и интензивността на
движението, поставяйки се по този начин в невъзможност да спре при възникване на
опасност за него, каквато в случая са намиращите се на спирката пешеходци, както и
включващият се в движението друг участник – водачът на л. а. „*** ***“, с рег. № ***.
Безспорно приближаването на сигнализирана автобусна спирка и възприемането на друг
участник в движението, който също се включва в движението, представляват обстоятелства,
които пораждат задължение за водача Г. Н. да съобрази движението си с тях по начин такъв,
че да не създаде опасност за пешеходците, като най-малкото да намали скоростта си на
движение, каквато техническа възможност той е имал в случай, че се беше движил с
разрешената скорост в рамките на процесния пътен участък, но въпреки това не го е
направил своевременно, поради което се е стигнало до предприемане на аварийно спиране
от негова страна и отклонение вдясно от посоката му на движение. Тук следва да се
отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи фактическите
изводи на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, възприело поведението на
5
водача Н. като една от възможните технически причини за настъпване на инцидента, като в
частта относно изчислената от него скорост на движение на л. а. „***“, модел „***, с рег. №
*** (около 114 км./час) констатациите му се основават на извършени от него изчисления,
използвайки изходни данни на база прегледа на видеозаписа от видеокамерите в близост до
инцидента, чиято автентичност не е оспорена по делото. В случая, макар от показанията на
свидетелката А. Г. да не се извлича конкретна информация относно скоростта на движение
на отделните автомобили, прави впечатление, че тя описва по идентичен начин поведението
на застрахования при ответника такъв – Г. Н., възприемайки отклонението от посоката му на
движение вдясно към банкета, след което същият е преминал през спирката на градския
транспорт, в какъвто смисъл е и констатираният от експертизата механизъм. Действително, с
отговора на исковата молба от страна на ответника е заявено изрично оспорване относно
начина на настъпване на процесното ПТП в т. ч. и това да е станало по вина на водача Г. Н.,
но при съвкупна преценка на данните, които се извличат от всички обсъдени по-горе
отделни групи доказателствени източници - констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ К 236/09.08.2022 г., свидетелските показания и изготвената съдебно-автотехническа
експертиза, съдът приема, че те установяват по идентичен начин неговото поведение, още
повече, че от страна на ответника не е проведено насрещно доказване в различен смисъл.
Съгласно оборимата презумция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до
доказване на противното, като в случая тя не бе напълно опровергана в настоящото
производство чрез пълно и главно обратно доказване от ответника, като с оглед горните
констатации поведението на водача на застрахования при него л. а. „***“, модел „***, с рег.
№ *** безспорно представлява съществена част от съвкупния съпричинителен процес, довел
до настъпилото вследствие на инцидента съприкосновение с намиращите се на автобусната
спирка пешеходци, сред които е и ищцата С.. Наред с това обаче, съдът намира, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на л. а. „*** ***“, с рег. № *** – И. И. – Т., тъй
като с оглед изяснения по-горе механизъм на настъпване на произшествието, техническа
причина за това са не само действията на водача на л. а. „***“, модел „***, с рег. № ***, но
също така и нейното поведение, доколкото при предприемане на маневра за завой наляво и
навлизане на път с предимство, където се е движил автомобилът на водача Г. Н., в
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП тя не се е убедила, че преди започване на маневрата няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея, преди нея или
минават покрай нея, като я извърши така, че да се съобрази с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Нещо повече, в ал. 2 на същата разпоредба се предвижда, че при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, а
когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две
съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира
в дясната пътна лента. В случая, безспорно по делото се установява, че маневрата за
включване по ул. *** е била предприета в непосредствена близост до автобусна спирка, на
която са изчаквали пешеходци, за които няма основание да се счита, че не са били видими за
водача на л. а. „*** ***“, с рег. № ***, които И. – Т. е била длъжна да възприеме, като я
извърши така, че да не ги застраши, което обаче тя не е сторила. Отделно от посоченото, с
това свое поведение тя е допуснала и нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е
пропуснала движещия се по път с предимство друг автомобил, предприемайки маневра за
завой наляво и навлизане в него, което съдът също възприема като техническа причина за
настъпване на процесното ПТП, в какъвто смисъл е и крайната констатация на съдебно-
автотехническата експертиза. Действително по делото няма данни дали и ако да – в кой
момент тя е възприела водача на другия автомобил, но в случай, че по субективни причини
тя не е имала възможност да извърши точна преценка за поведението на другия участник в
движението, като напр. изобщо не го е видяла или го е видяла, но не е могла да съобрази с
6
каква скорост на движение се е движил той, то тя е била длъжна да изчака и да го пропусне,
тъй като той се е движил по път с предимство, като едва след това да завие наляво и да се
включи в него, което обаче не е сторила. На следващо място както от свидетелските
показания, така и от експертизата се установява, че процесното ПТП е настъпило на улица,
състояща се от две платна за движение с по две пътни ленти, което означава, че за водача на
л. а. „*** ***“, с рег. № *** е съществувала възможност да извърши маневрата за завой
наляво, разполагайки се в лявата пътна лента по посоката на движение на л. а. „***“, модел
„***, с рег. № ***, като продължи движението си в нея, доколкото няма данни тя да не е
била свободна, но въпреки това автомобилът я е пресякъл и е навлязъл в дясната пътна
лента, която обаче не е била свободна, тъй като в нея се е движил другият автомобил,
застрашавайки по този начин движението му. В тази връзка следва да се отбележи, че данни
относно вертикалната и хоризонтална маркировка в процесния пътен участък се извличат
както от заключението по съдебно-автотехническата експертиза (задача № 12), така и от
приобщените по делото фотоалбуми и схеми на организация на движението, като същите
безспорно установяват наличието на две пътни ленти във всяка от двете посоки на
движение, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелката А. Г., която също описва по
идентичен начин броя на лентите за движение във всяко едно от пътните платна. Нещо
повече, от съдържанието на представените схеми за организация на движението се
установява, че за водача на л. а. „*** ***“, с рег. № *** е действал пътен знак Б-2 – „Стоп“, с
който той е следвало да се съобрази преди да предприеме маневрата за включване в
движението по ул. ***, по което вече се е движил застрахованият при ответника друг
автомобил. Действително, в показанията си свидетелката А. Г. не споделя за възприет от нея
автомобил, който да се е включвал встрани от пътя, но тази непълнота в разказаното от нея
съдът приема, че се дължи на факта, че по думите й пряката вдясно се е намирала по-напред,
поради което житейски логично е тя да не е могла да възприеме събития, които са се
осъществили на значително разстояние от нея, още повече, че не е изключено в този момент
другият автомобил вече да е бил навлязъл в платното за движение на застрахования при
ответника такъв, поради което тя да е пропуснала да го възприеме. В случая, индиция в тази
насока е фактът, че свидетелката след слизането си от превозното средство тя е видяла сив
автомобил, който вече се е намирал в спряло състояние в насрещното платно обратно на
нейната посока на движение, именно където се установява да е навлязъл и управляваният от
И. И. – Т. такъв. Предвид изложеното, съдът приема, че своевременно наведеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на л. а. „*** ***“, с рег. № *** е
безспорно доказано по делото, тъй като нейното поведение също е допринесло в съществена
степен за настъпилото вследствие на инцидента съприкосновение с намиращите се на
автобусната спирка пешеходци. Действително, по делото не се установява между двата
автомобила да е имало непосредствено съприкосновение, но доколкото първопричина за
предприетата от страна на водача Г. Н. маневра за отклонение вдясно и последвалия
вследствие на нея удар в намиращите се на автобусната спирка лица представлява именно
поведението на водача на л. а. „*** ***“, с рег. № ***, то следва да се приеме, че същият има
непосредствено участие в цялостния съпричинителен процес, довел до настъпване на
процесния инцидент. Предвид изложеното, съдът приема, че своевременно наведеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на привлечената като трето лице –
помагач И. И. – Т. е безспорно доказано по делото, а това означава, че следва да бъде
разгледан и въпросът относно съотношението между приноса на всеки един от участвалите в
ПТП-то лица. Ето защо, при съблюдаване на приетото за установено поведение на двамата
водачи, съдът прави извод, че всеки един от тях е допринесъл в значителна степен за
настъпване на процесното ПТП, като в процентно съотношение приносът им се равнява на
по 50 % всеки, който следва да се отчете при определяне на размера на претендираното от
ответника застрахователно обезщетение. В случая, няма основание за отчитане на
допълнително съпричиняване, обосновано от ответника с твърдението, че ищцата С. е
7
изчаквала пристигането на автобуса извън границите на спирката за градски транспорт, тъй
като по делото не се доказва нейното местоположение да е било на твърдяното място. Нещо
повече, при отговор на задача № 20 вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза
посочва, че конкретното местоположение на пешеходеца – в или извън границите на
спирката на градския транспорт няма отношение към въпроса относно възможността за
предотвратимост на удара от страна на водача на л. а. „***“, модел „***, с рег. № ***.
При това положение на по-нататъшно изследване в настоящото производство подлежи
въпросът относно наличието на причинна връзка на твърдяните увреждания с процесното
ПТП от 09.08.2022 г., причинната връзка на направените разходи с вредите от него, както и
на колко се равнява стойността им.
В тази връзка по делото е изслушвано и прието без оспорване от страните заключение
на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, изготвено въз основа на представените
медицински и финансови документи (епикризи, болнични листи, фактури и касови бонове
към тях), според което като възможна последица от процесното ПТП от 09.08.2022 г. са
следните травматични увреждания: контузия на главата с разкъсно-контузна рана в
окосмената част вляво слепоочно – теменно, контузия в областта на таза вляво с рентгенови
данни за счупване на горното рамо на лявата лонна кост на таза, контузия с
многофрагментно, закрито счупване на костите на лява подбедрица, като характерът на
същите и констатирането им при постъпване в болница непосредствено след инцидента,
дават основание на експерта да приеме, че могат да настъпят по описания начин – при
участие в ПТП от 09.08.2022 г. като пешеходец, поради което същите са в причинно-
следствена връзка с него, приемайки, че процесът на възстановяване ще продължи около 3-4
месеца. До идентичен извод вещото лице достига и по отношение на констатираните по
време на прегледа при съдебен лекар такива на 01.09.2022 г. (22 дни след инцидента), а
именно: зарастващи охлузвания на малка площ над дясна и лява вежда, такива по задна
повърхност на ляво рамо и над лопатката, на лява предмишница, левия лакът, по гръбни
повърхности на дясна и лява длани, белег от зарастваща рана (35 мм.) и масивен хематом в
лява хълбочна област и назад към седалището, кръвонасядания на дясно бедро, по външно-
страничната част на дясна подбедрица и дясно стъпало вкл. вътрешен глезен, белег от
операция вътрешен глезен на десен крак, декубитална рана на дясна пета във вътрешната
половина, кръвонасядане над ляво коляно и по цялата лява подбедрица с оздравяващи
охлузвания на кожата, успоредни оперативни рани над вътрешната глезенна област на лява
подбедрица, зараснал хирургичен разрез с един шев и лекувана хирургично дискубитална
язва на лява пета, които независимо, че не са били отразени в медицинската документация
от ***, също касаят увреждания с давност към момента на прегледа, които е възможно да са
били причинени по време на инцидента от 09.08.2022 г., като освен като последствия от
травмите, тези увреждания могат да са вследствие и от медицински намеси по време на
проведеното лечение. Вещото лице не изключва възможността установената рана на
увредената лява подбедрица да е настъпило усложнение в хода на лечението на травмата от
поставената имобилизация или разместване при възпалителен процес на метална
остеосинтеза. Според експертизата при липсата на данни за каквато и да било гръдна травма
след инцидента и нормални резултати от клинични и образни изследвания на пострадалата
след него, тези находки следва да се отдадат на патологичен болестен процес, поради което
за тях не е възможно да се приеме, че са във връзка с получена травма при инцидента.
Отчитайки вида на установените травми и необходимостта от болнично лечение с метална
остеосинтеза, както и следстационарно лечение с медикаменти, закупуване на консумативи
и необходимост от контролни прегледи и изследвания, вещото лице обобщава, че част от
разходите, обективирани в представените фактури, са направени във връзка с лечението на
травматичните увреждания, получени вследствие на процесното ПТП от 09.08.2022 г. Като
такива са изключени тези по фактура от 10.10.2022 г. на стойност от 500,00 лв. - за избор на
лекуващ лекар в ***, тъй като лечението в това лечебно заведение е по повод установени
8
данни за болестен процес в областта на гърдите при установени данни за туморни
образования в лява плеврална кухина и доказан фибринозно гноен плеврит с преход във
фиброзиращ плеврит, както и по фактура от 10.10.2022 г. на стойност от 56,81 лв. - за
закупване на лекарства ***, *** и ***, назначени на пострадалата след същото това
болнично лечение. Експертът изяснява още, че по делото няма данни за поставена диагноза
травматичен шок включително и подозрение за такъв или да е констатирана симптоматика
на такъв шок след инцидента и/или да е провеждано лечение на такъв, още повече, че при
проследяване в болницата при ищцата са регистрирани нормални стойности на артериално
кръвно налягане, сърдечната дейност и дишането, което изключва такава диагноза. По-
нататък вещото лице посочва, че по делото липсват данни за поставена диагноза остра
кръвозагубна анемия, за констатирани лабораторни или клинични данни за анемия, както и
такива за проведено лечение с кръвопреливане или преливане на кръвни продукти
включително и след операцията, като при изследванията са установени нормални стойности
на всички кръвни показатели при постъпване в болницата на 09.08.2022 г., а след
проведената операция на 10.08.2022 г. е отчетен нормален спад на кръвните показатели.
Експертизата не е установила данни за травма на гръден кош както към момента на
постъпване на С. в болницата, така и при нейното изписване на 17.08.2022 г., а също така и
при последващия преглед от съдебен лекар около 20 дни след инцидента. Съдът възприема
заключението по съдебномедицинската експертиза, доколкото същото е изготвено след
изследване на представените по делото медицински документи от специалист в съответната
област и отговарящо на поставените задачи, а освен това е останало неоспорено от страните.
Ето защо, при съобразяване на данните, отразени в медицинските документи по делото –
епикризи, болнични листи, рецептурни бланки, 12 броя фактури и фискални бонове към тях,
изслушаното и прието без възражения от страните заключение по съдебномедицинската
експертиза, съдът приема, че вследствие на процесното ПТП от 09.08.2022 г. на ищцата Р. С.
са причинени множество телесни увреждания, за лечението на които е било необходимо
направата на голяма част от описаните в исковата молба разходи. В тази връзка следва да се
отбележи, че изясняването на въпроса относно необходимостта на претендираните разходи
се обуславя от установяване по делото най-напред на вида и характера на причинените
вследствие на инцидента телесни увреждания, за чието лечение те са били направени. В
случая, травматичните увреждания, получени вследствие на процесното от ПТП от
09.08.2022 г., се установяват от констативната част на заключението по
съдебномедицинската експертиза, което ги е описало подробно, приемайки, че настъпването
им се намира в причинна връзка с него. Съпоставяйки ги с разходите, обективирани в
представените 12 броя фактури, вещото лице обобщава, че всички те се намират в причинна
връзка с претърпяните увреждания, с изключение на две от тях – фактура №
**********/10.10.2022 г. на стойност от 500,00 лв. – за избор на лекуващ лекар в *** и
фактура № **********/10.10.2022 г. на стойност от 56,81 лв. – за закупуване на лекарства –
***, *** и ***, назначени на пострадалата за лечение на инфекции, причинени от гъбички.
Следователно, необходими разходи за лечение на травматичните увреждания, настъпили
вследствие на процесното ПТП от 09.08.2022 г., се явява тези, обективирани в останалите 10
броя фактури, а именно: № **********/11.08.2022 г. на стойност от 2 430,00 лв. – за
закупуване на медицинско изделие – тибиален пирон, № **********/15.08.2022 г. на
стойност от 132,00 лв. - за закупване на патерици и проходилка, № **********/17.08.2022 г.
на стойност от 46,40 лв. - за потребителска такса, № **********/19.09.2022 г. на стойност от
35,63 лв. - за лекарства – веносмил капсули, № **********/19.02.2022 г. на стойност от
180,00 лв. - за закупване на постоперативна ортеза за подбедрици, № **********/20.09.2022
г. на стойност от 25,50 лв. – за лекарства - калцитрой, № **********/29.09.2022 г. на
стойност от 42,23 лв. - за лекарства - ***, № **********/29.10.2022 г. на стойност от 35,00
лв. - за закупване на патерица, № **********/01.11.2022 г. на стойност от 30,00 лв. - за
рентгенография – бял дроб лицева и № **********/11.11.2022 г. на стойност от 75,48 лв. за
9
лекарства – калцитрой, веносмил и натаспин, или сумата от общо 3 032,24 лв., като за
доказване на реалното им извършване ищецът се позовава на представени от него фискални
бонове, които са годни да установят направата на всеки един от тях. В случая, това е така и
по отношение на разхода, обективиран във фактура № **********/11.08.2022 г. на стойност
от 2 430,00 лв., предвид данните по делото, че оперативната интервенция, свързана с
поставяне на тибиален пирон е действително извършена, което неминуемо означава, че
ищцата е заплатила стойността на това медицинско изделие. В случая, извод в тази насока
следва от изводите на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, изследвало
състоянието на пострадалата след проведеното оперативно лечение, изразяващо се в
поставяне на метална остеосинтеза на счупените пищяли на лявата подбредрица, поради
което съдът прие, че разходът за заплащане на същата е реално сторен от нея. Следователно,
общият размер на дълга възлиза на 3 032,24 лв., като предвид установеното по делото
съпричиняване на вредите от действията на водача на л. а. „*** ***“, с рег. № *** в
процентно съотношение от 50 %, то отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка *** на водача на л. а. „***“, модел „***, с рег. № ***, следва да
бъде редуцирана до размера от 1 516,12 лв. (50 % от 3 032,24 лв.), до който предявеният иск
е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 3 589,05 лв., или за размера от 2 072,93 лв.
За разлика от КЗ (отм.), новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ в чл. 429, ал. 3, изр. 2
изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка ***
на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице. В случая, ответният застраховател по
застраховка *** е бил уведомен за претенцията на увреденото лице, включваща разходите,
чието обезщетяване се претендира по настоящото дело, най-късно на 20.12.2022 г., видно от
входящия номер в горния десен ъгъл на молбата на ищцата (л. 104 от делото), т. е. това е
датата на извънсъдебно предявяване на претенцията му, поради което *** дължи законна
лихва считано от тази дата, както се претендира и от ищеца. Ето защо, посочената по-горе
сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на заявяване на претенцията
пред ответния застраховател - 20.12.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 468,71 лв. –
платена държавна такса и депозити за СМЕ, САТЕ и свидетел, съразмерно с уважената част
от предявения иск. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. В.
О. следва да се присъди сумата от 587,46 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда в
минимален размер по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване и на
представените от него доказателства за регистрация по ЗДДС (л. 335 от делото). На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 401,41 лв. –
10
депозити за СМЕ, САТЕ и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, обема на събрания
доказателствен материал, както и продължителността на делото, приключило в рамките на 4
открити съдебни заседания, в които той е участвал.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** бул. *** да заплати
на Р. С. С., ЕГН ********** и адрес: *** кв. ***, ул. „***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата от 1 516,12 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди – направени в периода от 11.08.2022 г. до 11.11.2022 г. разходи за
медицински прегледи и изследвания, лекарства, медицински консумативи и потребителски
такси, вследствие на ПТП от 09.08.2022 г., настъпило по вина на водача на застрахования
при ответника по застраховка *** л. а. „***“, модел „***, с рег. № ***, ведно с законната
лихва от датата на заявяване на претенцията пред застрахователя - 20.12.2022 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
1 516,12 лв. до пълния предявен размер от 3 589,05 лв., или за размера от 2 072,93 лв.
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** бул. *** да заплати
на Р. С. С., ЕГН ********** и адрес: *** кв. ***, ул. „***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 468,71 лв., представляваща разноски по делото, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в полза на адв. В. В. О., ЕГН **********, с адрес на кантората:
*** ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап. 2, сумата от 587,46 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
полза на ищцата.
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН ********** и адрес: *** кв. ***, ул. „*** да заплати на ***
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** бул. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 401,41 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ответника *** – И. М. И. – Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11