Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 128
гр.
Стара Загора, 19.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Юлиана Станева
като разгледа докладваното от
съдия ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н. дело № 55
по описа за 2022 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от Н.П.Т. *** против Решение № 61/ 30.12.2021 г., постановено по АНД № 162/
2021 г. по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 349а-53/10.03.2021 г., издадено от
Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основанияпо чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според
жалбоподателя са останали неизяснени факти и обстоятелства относно обстоятелството,
че той е бил с неправилно поставена маска поради обективни причини, и то за
кратно време. Той бил лишен от възможност да представи медицински документи за
наличието на заболяване, което не му позволаявало да носи предпазна маска. Неправилно
не било възприето от съда, че било налице маловажен случай на административно
нарушение, поради което НП следвало да се отмени на това основание. С подробно
изложени в касационната жалба аргументи моли първоинстанционното решение да
бъде отменено ведно с оспореното от него наказателно постановление.
Ответникът Областна дирекция на МВР Стара Загора с
писмено възражение от юрисконсулт Алексиев оспорва касационната жалба като
неоснователна. Счита решението на районния съд за правилно и моли да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две
съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за законосъобразност на решението. По съображения за безспорно
доказване и немаловажност на нарушението предлага съдебният акт да бъде оставен
в сила.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните
по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на
обжалваното решение на Районен съд Раднево прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение
се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Раднево е НП №
349а-53/ 10.03.2021 г., издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора
въз основа на АУАН рег. № 532002/01.11.2020 г. /№ 327а-1020
от 03.11. 2020г/, с което на Неделчо П.Т. ***, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 01.11.2020
г. около 10:45 ч Неделко П.Т. се намира на закрито обществено място, като
посещава магазин „Т Маркет“ в гр.Раднево, ул.“Митьо Стайнов“ № 4, без да има поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата, с което не е изпълнена т.1.7 от Заповед № РД-01-609/ 21.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63ал.4 от Закона за здравето/.
Радневският
районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като
наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание
на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна
страна административнонаказателното обвинение, с посочване на всички релевантни
за съставомерността на деянието факти и обстоятелства и законовата разпоредба,
която е нарушена. По съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства съдът е обосновал извод, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно
деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.209а, ал.1
от Закона за здравето, са доказани по безспорен и несъмнен начин, за което
нарушение на Н.Т. е наложено предвиденото в закона по вид и размер
административно наказание. В мотивите към решението са изложени и съображения,
че липсва основание допуснатото административно нарушение да бъде квалифицирано
като маловажен случай и съотв. да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Радневския районен съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Обоснован
е изводът на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Пълнотата на
описанието на нарушението както от фактическа, така и от правна страна, е
функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая касационния
жалбоподател Н.Т. Митев е санкциониран за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето. В разпоредбата на чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето е
предвидено, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.
В
нормите на чл.63, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето, респективно в чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от същия закон в съответните редакции, са
регламентирани само компетентността на определени държавни органи да въвеждат
противоепидемични мерки и процедурата за това. Следователно в тях не се съдържа
правило за поведение на правните субекти във връзка с установения ред на
държавно управление, неизпълнението на което да съставлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Ето защо посочването на нормата на чл.63,ал.4 от ЗЗ и при изрично
отразяване коя въведена противоепидемична мярка не е спазена от привлеченото
към отговорност лице /в случая по т.1.7 от Заповед № РД-01-609/ 21.10.2020 г. и
при словесно възпроизвеждане на
въведената със заповедта на Министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка/, не се отразява на формалната законосъобразност на санкционния акт.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето се явява и нарушената
законова разпоредба, и нормата, съдържаща санкцията за това неправомерно
поведение. Правилно и обосновано въззивният съд е приел, че не е налице
непълнота на формулираното административнонаказателно обвинение от правна
страна и съотв. че не е нарушено изискването по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за
посочване на законовите разпоредби, които са нарушени, като предвид направеното
фактическо описание на нарушението санкционираното лице не е било
възпрепятствано да разбере какво нарушение му се вменява.
Фактически,
правно и доказателствено обоснован е и изводът на Радневския районен съд, че по
несъмнен начин са установени и доказани описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно
деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.209а, ал.1
от Закона за здравето, като липсва основание допуснатото административно
нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Изложените в тази връзка мотиви в обжалваното
решение изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат
повтаряни при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Противно на
твърдяното от касационната жалбоподател, установените по делото обстоятелства,
при които е извършено нарушението, не сочат, че неправомерното поведение на
санкционираното лице обективно е застрашавало с по-малък интензитет
охраняваните обществени отношения по опазване на общественото здраве в
сравнение с неспазване на другите въведени противоепидемични мерки, което да обуслови
извод, че нарушението се характеризира с по-ниска степен на опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид. Ако лицето е твърдяло, че страда от
болест, която не му позволява да носи предпазна маска, е следвало да докаже
своите възражения чрез експертиза.
Касационното
основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение
е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При
формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи не са
установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
С оглед на
изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Н.П.Т. следва да бъде осъдена
да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в
касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 61/30.12.2021 г., постановено по АНД № 162/ 2021
г. по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 349а-53/10.03.2021 г.,
издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА
Н.П.Т. *** да
заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.