№ 121
гр. Ямбол, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330103824 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ЕООД против Д. Б. А., с която се иска да се приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***2021 г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството на кредитодател и
ответника бил сключен договор за потребителски кредит на 09.10.2018 год. за сумата
от 4 700 лв., и срок за връщане на кредита 36 месеца, на равни месечни погасителни
вноски, включително и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.На
длъжника бил предоставен стандартен европейски формуляр, както и бил запознат и
приел ОУ.Уговорената сума била преведена по посочена от ответника банкова сметка
09.10.2018.На 15.03.2019 год. било подадено заявление за промяна на погасителния
план по договора, поради което и на 26.03.2019 год. с длъжника бил сключен
анекс.Освен изложеното ответникът избрал да закупи пакет от подробно описани
допълнителни услуги, който не бил задължително условие за сключване на договора,
а опция по избор на потребителя. Длъжникът не изпълнявал точно поетите
задължения, като заплатил три пълни и една частична месечна погасителна вноска в
размер на общо сумата от 1080 лв. Предвид незаплащане на три и повече месечни
погасителни вноски договорът бил обявен за предсрочно изискуем, а длъжникът били
уведомен за това . Излагат се подробни съображения за основателност на иска. Иска се
уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор , с който оспорва
иска.Прави многобройни възражения за нищожност на договора, като се позовава на
противоречието му с разпоредбите на чл. 11,ал.1, т.10 от ЗПК, оспорва клаузата
уреждаща ГРП, твърди, че клаузата за договорна лихва е неравноправна и нищожна кат
противоречаща на добрите нрави, включително не е индивидуално уговорена. С оглед
на подробно изложени съображения счита, че целият договор се явява недействителен.
Оспорва уговореното възнаграждение за пакет допълнителни услуги като прекомерно.
1
Самата уговорка според ответника е и нищожна като противоречаща на добрите нрави.
С оглед на изложени съображения счита, че ответникът дължи връщане само на
чистата стойност по кредита, която след приспадане на главницата била в размер на
3620 лв. Претендира се отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител.С писмена молба моли за уважаване на
претенцията.
Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С писмена
молба процесалния му представител моли за отхвърляне на претенцията по изложени
съображения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***2021
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
ответникът да заплати на заявителя част от исковите суми, както и разноски в
заповедното производство. Предвид , че в законоустановения срок по чл. 414 ГПК
длъжникът е депозирал възражение и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за потребителски кредит – стандарт от 09.10.2018 год.,
сключен между страните, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер
на 4 700 лв., със срок за връщане 36 месеца , с посочен ГЛП – 41, 17 % и ГПР – 49,98
%, размер на погасителна вноска и общата сума, която следва да бъде върната. В
договора е посочено още, че кредитополучателят е избрал пакет допълнителни услуги
на стойност 4 139, 28 лв., като общата вноска по кредита със заплащането и на
избрания пакет е в размер на 344, 32 лв. и общата сума за връщане – 12 395, 52 лв.
Посочено е и, че изборът и закупуването на допълнителен пакет услуги не е
задължително условие за отпускане на кредита.
Представени са още ОУ, подписани от ответника на всяка страница, с което е
декларирал и приемането им, споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги, погасителен план към договора, искане за отпускане на кредит, както и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, включително анекс
от 26.03.2019 год. и погасителен план от същата дата.
Ответникът не е оспорил подписа си на горепосочените документи.
Прието е още уведомително писмо за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, връчено на 15.09.2021 год., видно от представената обратна разписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените
2
предпоставки за недължимост на сумата.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и
ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за
потребителски кредит – стандарт и анекс към него. Ответникът не е оспорил, че е
получил заемната сума, включително ищецът е признал , че за погасяване на кредита
ответникът е внесъл сумата от общо 1080 лв. Основните възражения на ответника
касаят нищожност на клаузи от договора , поради противоречие с императивни
разпоредби на ЗПК и с добрите нрави и по - специално уговореното възнаграждение за
пакет допълнителни услуги, уговорения ГПР , включително ГЛП.
Съдът приема, че между страните е сключен по ясен и разбираем начин и след
предоставяне на необходимата преддоговорна информация договор за потребителски
кредит, настъпили са предпоставките за обявяване на договора за предсрочно
изискуем, настъпилата предсрочна изискуемост е била надлежно съобщена на
кредитополучателя на 15.09.2021 год./видно от неоспорената обратната разписка/
преди подаване на заявлението за издаване на ЗИ, включително на 26.01.2022 год. е
настъпил и крайния падеж на договора. Следователно, след като всички вноски по
процесния договор са падежирали - някои преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, а останалите – след това, ответникът дължи връщане на заетата сума ведно с
договорната лихва, а имайки предвид и, че в случая ищецът се е възползвал от правото
си да направи договора предсрочно изискуем и обезщетение за забава.
Неоснователни са възраженията на ответника, касаещи начина на определяне и
размер на ГПР и ГЛП. В договора е посочен, съгласно изискванията на закона,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Методика за изчисляване изисква
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а, но относно референтния лихвен процент. В случая е
договорена фиксирана лихва, а не референтна и изискването за посочената методика е
неприложимо. Освен това ГПР съответства и на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, която
ограничава размера на ГПР до петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. В случая
ГПР, свързан с параметрите по договора за кредит, не надвишава този размер, тъй като
е под 50% (законната лихва е определена от МС и включва основния лихвен процент
плюс 10 пункта). Договорната лихва е възнаграждението (печалбата) на кредитора за
това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се
избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е
предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие със закона следва да се направи на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ГПР. В случая, както се посочи определеният в договора размер
на ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва, а договореният лихвен
процент е съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем, със
сравнително дълъг срок за погасяване от 36 месеца, отпуснат от небанкова финансова
институция, който е високорисков за кредитора, респективно следва да бъде отчетен
чрез заплащане на по-висока възнаградителна лихва. Клаузата от договора, с която е
приет размерът на договорната лихва не противоречи на добрите нрави. По
действащото българско право максималният размер на договорната лихва
/възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно
3
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то
не противоречи на добрите нрави.
По изложените съображения ЯРС, не сподели възраженията за
недействителност на процесния договор за кредит, която да доведе до приложение на
чл.23 ЗПК.
В горния смисъл и практиката на ОС – Ямбол, обективирана в Решение от
07.03.2022 год. по в.гр.д. № 347/2021 год., постановено по сходен правен казус;
Решение по в.гр.д. №374/2020 год.
Споразумението за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги,
според настоящия състав има самостоятелен характер. Това споразумение се преценява
за недействително, като неговата недействителност обаче не засяга действителността
на договора за кредит. В споразумението за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги е уговорено заплащане на възнаграждение независимо от
предоставянето на „услугите“. Уговорен е общ размер на погасителните вноски,
независимо от вида на различните услуги. Действително в ЗПК е уредено право на
кредитора на такси и комисионни за предоставени услуги, но не и за възможността да
бъдат предоставени. Освен това няма характер на услуга предоговарянето или
отсрочването на вноски по заема, което допълнително съглашение може да се постигне
във всяко облигационно правоотношение. Длъжникът следва да плаща цена за
получаване на „услуга“, предоставянето на която зависи изцяло от волята на кредитора
- дали да се стигне до допълнително споразумение (анекс), т.е. налице е неравновесие
между правата и задълженията между последния и потребителя, което води на извод за
наличие на неравноправни клаузи. Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза
в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая клаузата
за допълнително възнаграждение следва да се приеме за нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от ЗЗП. Освен това съда счита за основателно и възражението за
прекомерност на възнаграждението за допълнителни услуги. Договорено е заплащане
на сумата от 4139, 28 лв., почти равна на предоставената заемна сума от 4 700 лв.
Налице е очевидна нееквивалентност на насрещните престации, което води до
нищожност на споразумението поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и чието нарушаване
опорочава сключената сделка. Поради изложеното претенцията на ищеца за заплащане
на това вземане е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Нищожността на споразумението за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги и в частност на клаузата му за възнаграждение за допълнителни
услуги, касае размера на задълженията на ответника - длъжник за главница и лихви.
Платената от длъжника сума от 1080 лв. , отнасяна от кредитодателя за погасяване на
различни компоненти от погасителната вноска и такси следва да бъде приспадната от
действителните му задължения. Тя е достатъчна да покрие напълно четири вноски и
частично една вноска за главница и лихва по погасителния план. При това положение
неплатени са вземанията за главница и лихви в общ размер на 7176, 24 лв. Ето защо
претенцията за присъждане на остатъчна незаплатена главница по приложения
погасителен план в размер на 4488, 64 лв. се явява основателна в пълния си предявен
размер. Т.к. договорната лихва е претендирана от кредитора – ищец от датата на
първата неплатена вноска – 26.05.2019 год. до 10.09.2019 год. – датата, на която
4
кредиторът е отнесъл кредита като предсрочно изискуем и при преценка на общия
размер на дължимата възнаградителна лихва по погасителния план, съдът приема
претенцията за основателна до размера на 700, 27 лв. За горницата същата следва да
бъде отхвърлена поради невъзможността съдът да присъди нещо повече от поисканото.
По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за забава за периода
10.09.2019 г. – до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2021
год., съдът счита, че приложение следва да намери т.2 от ТР № 3/2017 год. на ОСГТК
ВКС. Следва да се има предвид още, че безпротиворечиво в съдебната практика се
приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Ответникът не е спорил, че уведомлението за настъпилата
предсрочна изискуемост е получено на 15.09.2021 год. Ето защо и обезщетение за
забава се дължи от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда. Изчислено с онлайн калкулатор същото е в размер на 18,70 лв., до която сума и
претенцията се явява основателна.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в намален размер,
предвид частичното предявяване на претенцията и частичното й отхвърляне или 127,
72 лв.Тук съдът намира за необходимо да посочи, че в полза на ищеца със заповедта
за изпълнение е присъдена сумата от 50 лв. юрисконсутско възнаграждение, а не
посоченото от него в списъка по чл. 80 ГПК – 150 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 154, 97 лв.-съобразно уважената част от
иска, заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на
минимума предвиден в НЗПП, предвид ниската фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно с.з. и неявяване на представител на ищеца.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от претенцията. Своевременно ищецът е релевирал възражение за
прекомерност на разноските в производството по чл. 410 ГПК и в настоящото.
Според практиката на ЯОС за определяне възнаграждението на процесуалния
представител при подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да е относима
разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004 г. – въз основа защитавания материален
интерес. В конкретното заповедно производство материалният интерес е 11 045, 69 лв.
и съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата минималния размер на адвокатското
възнаграждение следва да бъде 861, 35 лв. Това обстоятелство води до основателност
на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от
заявителя. Разноските в исковото производство са уговорени и заплатени на минимума
предвиден в Наредбата и съобразени с факта, че материалния интерес в исковото
производство е 10 988, 68 лв. Съотнесени с отхвърлената част от претенциите в полза
на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 436, 29 лв. за
заповедното производство и в размер на 437, 69 лв. за настоящото производство-
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Б. А., ЕГН **********, дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, сумата от 4488, 64 лв. – главница по договор за потребителски кредит от
09.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 700, 27 лв. –
договорна лихва за периода 26.05.2019 – 10.09.2019 год., обезщетение за забава за
периода 15.09.2021 – 29.09.2021 год. в размер на 18, 70 лв., като претенцията за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1629, 99 лв., за разликата над
сумата 700, 27 лв. – договорна лихва, до пълния претендиран размер от 1087, 45 лв.,
както и за сумата от 3782, 60 лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. Б. А., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
сумата от 127, 72 лв. - разноски в заповедното производство, както и разноски за
настоящата инстанция в размер на 154, 97 лв.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София да заплати на Д. Б. А., ЕГН ********** сумата от 436,
29 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 437, 69 лв. разноски за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6