Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен, 05. 02.
2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенският
районен съд, тринадесети граждански състав
в публично заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди и двадесета
година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като
разгледа докладваното от ЗАМФИРОВА гр.
д. № 1060, по описа за 2019 г, за
да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК. Делото е образувано по подадена
искова молба от *** . ЕИК/БУЛСТАТ , против ***. ЕГН **********, с посочено
правно основание чл. 415 , ал. 1 от ГПК
и цена на иска 6821, 61 лв. В молбата се
твърди, че по повод подадено заявление
по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е образувано частно гражданско дело по описа на РС – Плевен и е издадена Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния
срок от връчването на заповедта писмено възражение, което породило
необходимостта ***да предяви иск за съществуване на вземането си. Съдът е
сезиран с искане да признае за
установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно
подсъден на ПлРС.
Исковата молба не е връчена лично на
ответника, а чрез назначения му ***. И., който е подал в срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор, с който се оспорва искът.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, прави следните
правни изводи:
С
договора за
цесия ***прехвърля своето вземане по отношение на ***на ***, като за това не е
необходимо съгласие на ***, нужно е само постигнато съгласие между ***.
Сключването на договора за цесия води до промяна на страна в материалното
правоотношение, съществуващо до този
момент между първоначалните страни. За да произведе действието си спрямо ***,
договорът за цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на ***е предвидено с цел
той да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на
новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор.
Като
константна се е наложила практиката на
върховния съд, съгласно която уведомяването за извършената цесия може да се
прави от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария
кредитор, като това уведомяване може да стане и с връчване на исковата молба за
отговор, към която искова молба е приложено уведомлението по см. на чл. 99 ЗЗД.
Спорен по делото
е въпросът:
Счита ли се
за надлежно уведомен длъжникът за станалата цесия, ако уведомлението е получено
от ***, назначен му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК? Поради липсата на произнасяне
от ВКС до момента, съдебната практика е
разделена на две противоположни становища.
Настоящият съдебен състав не възприема становището, че длъжникът се
счита за надлежно уведомен, когато цесията е съобщена на ***назначен по реда на
чл., 47, ал. 6 ГПК, тъй като той не следва да черпи права от своето ***( ***му
е назначен, тъй като длъжникът не може да бъде намерен). Втори аргумент излаган
от подкрепящите тази теза е прилагането по аналогия на Решение № 198 от
18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС (1), съгласно което:
С определение № 274 / 31. 05. 2018 г. по т. д. № 193 / 2018 г.
на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на
основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по правния въпрос:
Допустимо ли
е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била
обявена на ***с връчване на копие от исковата молба на ***ия му представител,
назначен на осн. чл.47, ал.6 от ГПК?
На
основание чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1 - 5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава ***.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на ***и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС:
Решение № 148 / 02. 12. 2016 г. по т. д. № 2072 /2015 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 25 / 03. 05. 2017 г. по гр.д. № 60208 / 2016 г. на ВКС, II г.о. и др.
се застъпва становище, че ***, ако не е уговорено друго, може да избере начин
за връчване на горепосоченото изявление на ***, вкл. и чрез нотариална покана и
той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 от ЗННД, вр. чл.47, ал. 1 - 5 от ГПК – отсъствието от
адреса по чл.47 ГПК се удостовери от ***, а съобщенията се считат за връчени,
т.е. и без да е необходимо назначаване на ***в нотариалното производство.“
Съдът
приема, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, когато
съобщението за това е достигнало до знанието единствено на неговия ***, като
тук аргументите се черпят от ***ата фигура на ***, назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК.
Без
съмнение нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна норма, която
предвижда, че за да произведе действие цесията, е необходимо уведомлението за цесията да е
достигнало до ***. Законодателят не е предвидил уведомяването на ***да става по
конкретен, специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В съдебно
производство, обаче, в което на ***е назначен ***по реда на чл. 47, ал.6 ГПК,
длъжникът не се представлява от ***, който би могъл да доведе до знанието на
ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. Връчването на ***не би могло да се приравни, нито на
връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на ***, които да доведат до знанието на ***за цесията), нито на ***,
който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с
клиента му се предполага. Представителната власт на ***спрямо отсъстващата
страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като приложение
намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК – (в този смисъл и мотивите на т. 6 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6 /2012г. на
ОСГТК, ВКС), която представителна власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 от ГПК,
което води до извода, че *** не притежава пасивна представителна власт да
приема волеизявления, свързани с промяна
в материалното правоотношение. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото
тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на ***и
страната, която той представлява, като се посочва, че „Таксата се дължи от
страната, в чиято полза се предприема процесуалното действие по защита на
правата й, тъй като процесуалните представители упражняват нейните процесуални
права. Поради това, задължението за внасяне на държавна такса при обжалване не
може да бъде възлагано на други лица, които нямат качеството страна в процеса. ***,
макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява. Следователно не ***
е задължен за заплащането на такси и разноски, а представляваната от него
страна, която не е освободена от заплащането им.“. Върховните съдии поставят
ясно разграничение между ***назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК и страната,
която той представлява, като извеждат извода, че не би следвало той да бъде
задължен да заплаща дължимата от страната държавна такса – задължена е
страната, а не той, който има едно по-***о положение на процесуален
представител, поради което е наименуван „***“. Тук се поставя въпросът, как
тогава би могъл *** да доведе до знанието на страната съобщението за цесията и
съответно как цесията ще породи действие за ***. В този смисъл и Решение № ***г.
постановено по в. т. д. № ***недопуснато до касационно обжалване с Определение
№ ***г. по т.д. № ***/ *** г. на ***
Няма основание по аналогия да бъде приложена
посочената по - горе практика на ВКС относно предсрочната изискуемост (Решение
№ 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС). Аргумент в полза
на казаното е, че обявяването на предсрочна изискуемост представлява изменение
на договора, сключен между страните и в
който страните са постигнали съгласие при настъпване на определени
обстоятелства да възникне потестативно право в полза на кредитора за промяна
срока на договора. С договора за цесия, обаче, се променя една от страните по
материалното правоотношение – кредитора, която промяна не зависи от
настъпването на обективни факти предвидени в договора сключен между страните,
респ. наличието на конкретни уговорки постигнати от страните. Законодателят е
създал императивна материалноправна норма, която поставя изискване относно
действието на договора за цесия както за ***, така и за всички ***, каквато
императивна материалноправна норма не съществува относно предсрочната
изискуемост. Всичко посочено води до извода, че е немислимо да бъде приложено
по аналогия посоченото решение на ВКС, доколкото двата института – този на
предсрочната изискуемост и този на цесията притежават множество разлики,
изключващи аналогията.
Следва да се посочи, че изискването за съобщаване цесията на ***има още една функция – цесионерът
да е сигурен, че вземането не е цедирано
на ***. Възможно е един кредитор да е прехвърли вземането си по отношение на ***на
няколко лица, като конкуренцията между правата на новите кредиторите се урежда
с правилото, че титуляр на вземането е цесионерът, за който е съобщено най - напред
на ***, арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД (първият по време е пръв по право). Тогава, когато съобщението за цесията се изпраща на ***с исковата молба,
която искова молба се получава от ***, същият е малко вероятно да е уведомен за
останалите извършени цесии (едва ли един и същ ***ще е назначен на ***по всички
образувани съдебни производства). В тези случай *** е лишен от възможността да
направи възражение (у него липсва знание за останалите съдебни производства и
извършени цесии), а резултатът е наличие на изпълнителни основания в полза на
няколко кредитори за едно и също задължение на ***. Възниква въпросът, ако
разрешението, че съобщената на ***цесия поражда действие спрямо ***и ***, охранява правата на кредиторите от
недобросъвестни длъжници, как се гарантира охраняването на правата на ***от
недобросъвестни кредитори и чий права приоритетно следва да търсят защита –
тези на кредитора или тези на ***- икономически по - слабата страна?
Горното обуславя
извода, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като цесията не е съобщена на ***
на ***, а на ***.
При този изход на делото, ***следва да заплати разноските по делото в размер на 136, 43 лв. за държавна такса за исковото
производство.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТВЪРЛЯ предявения иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1,
вр. 422 от ГПК, че *** . с ЕГН **********,***,
дължи
н. *** . ***, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***
- ***, следните суми: сумата от 5025,95 лв,
представляваща главница; сумата от 767,14 лв, представляваща договорна лихва за периода от ***.
до ***; сумата от 1028,52 лв,
представляваща обезщетение за забава за периода от ***. до ***., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от ***. до окончателното
изплащане, както и сумите от 136,43лв. –платена държавна такса и 50 лв. – ***
възнаграждение, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, .
***, ЕИК, със седалище и адрес на управление *** - ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, разноските по делото в размер на 136, 43 лв. за държавна такса за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен
срок от съобщаването му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: