Присъда по дело №63/2021 на Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към присъда № 16 от 06.07.2021 г. по НОХД № 63 по
описа на Окръжен съд - Благоевград за 2021 г.:

Окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д. Л. Д. от с.П.,
община- гр.Сандански, затова че на 03.06.2020 г. около 11.50 часа в с.П.
противозаконно е държал оръдие - метал детектор „WAVE“, фабрично
произведен, с бяла, кръгла, пластмасова бобина в основата, управляващ
електронен блок, монтиран в черна пластмасова кутия, под ръкохватката и
захранващ електрически блок /батерии/ в черна пластмасова кутия,
монтирана под поддържащия накрайник на горния край на уреда,
предназначен за търсене на метали, представляващ „специално техническо
средство“ по смисъла на §4, т. 2 от ДР на ЗКН и на §1, т.2 от Наредба № Н-00-
0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания,
издадена от министъра на културата, който не е регистриран по реда на чл.
152, ал. З от ЗКН, §16 от ПЗР на ЗКН и Глава VI „Регистрация на специалните
технически средства“ чл. 30- чл. 38 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г.
за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от
министъра на културата, за което знаел, че е предназначено и е послужило за
търсене на археологически обекти – престъпление по чл. 277а, ал.7 от НК.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от
НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тях. Тъй като признанието на подсъдимия се подкрепя от
доказателствата, събрани на досъдебната фаза, съдът с определение, правно
основаващо се на чл.372,ал.4 НПК, е обявил в с.з., че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието му без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
внесеното обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин – както
по отношение на фактическата обстановка, така и по отношение на правната
квалификация, сочейки, че незнанието на закона не извинява и предлага
под.Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Държавният обвинител пледира за налагане на наказание на подсъдимия при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, като
твърди, че същите обаче не могат да обусловят малозначителност на
деянието.
Подсъдимият Д. признава вината си и изразява съжаление за станалото.
Твърди, че е ползвал металдетектора, за да издирва артефакти, които да
дарява на музея. В последната си дума моли за справедлива присъда.
Служебно назначеният му защитник- адв.К. не оспорва фактите по
обвинението, но твърди, че доверителят не е извършил деянието умишлено,
като, бидейки вписан във Федерацията по металдетектинг, е действал със
1

съзнанието, че не върши нещо нередно. Поради това моли да не бъде
наказван, алтернативно пледира за налагане на наказание на подсъдимия при
условията на чл.55,ал.1 НК- пробация в минималния размер.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и анализира събраните по
делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Д. е 66-годишен български гражданин, пенсионер. Живее
в с.П., община –Сандански заедно със съпругата си Н. Д.а. С чисто съдебно
минало и добри характеристични данни е. Член е в сдружение с нестопанска
цел “Българска национална федерация по металдетектинг“ от 2016г., поради
което хобито му е металдетектинг и за целта закупил преди време
металдетектор /така обясненията му на л.68 от ДП, писмо-отговор от
председателя на УС на БНФМ, копия от заявление за членство за 2019г. и
членски карти за 2016г, 2019г. и 2020г./. На 19.06.2020г. подсъдимият подал
молба до министъра на културата с искане да бъде извършена регистрация и
вписан в съответния регистър притежавания от него металдетектор, който
няма да ползва за извършване на теренни археологически проучвания, а за
хобито си-търсене на метални предмети. С писмо от 25.06.2020г.
зам.министърът на културата е отговорил на под.Д., че в Министерство на
културата подлежат на задължителна регистрация специални технически
средства, използвани само за извършване на теренни археологически
проучвания или за друга специализирана дейност, изрично предвидена в
чл.152,ал.3,ЗКН, респективно- тъй като посочената от подсъдимия цел не
съответства на законово регламентираната, то заявеното от него техническо
средство не може да бъде регистрирано в МК /вж. л.48 и 49 от ДП/.
Подсъдимият притежава лозов масив в местността „Нивище“, намираща
се в землището на с.П.. В същата местност според археологическата карта на
България е регистриран археологически обект с площ от 65 дка,
представляващ група от селища с голям хронологически обхват на обитаване-
Елинистическа епоха, Ранна римска епоха и Късна античност, като при
археологически издирвания са открити керамични съдове и тухли /съгласно
писмо на директора на Археологическия музей –Сандански на л.26, ДП/. Така
че, освен да обработва лозето си, при посещенията си във въпросната
местност подсъдимият чрез металдетектора си търсел различни предмети и
когато откриел такива с някаква историческа /археологическа, културна/
стойност предавал на Археологическия музей в Сандански. Дарените вещи са
вписани с временни разписки /с № 26 от 17.02.20г. № 27 от 19.02.20г., № 28
от 26.02.20г., № 29 от 02.03.20г. и № 30 от 10.03.20г. – копия на л.6 до 10 от
ДП/, като някои от тях имат белези на движими културни ценности и се
съхраняват в хранилището на Археологическия музей в гр.Сандански и три от
тях са от местността „Нивище“, а една от местността „Гуменци“ /съгласно
писмото от директора на музея на л.56, ДП/. За благотворителността си
подсъдимият е награден от директора на Археологическия музей в Сандански
с плакет „С благодарност на Д.Д. дарител“ /вж. л.16, ДП/.
2

На 03.06.2020 г. преди обяд подсъдимият отново бил на лозето си в
местността „Нивище“, като носел със себе си металдетектора си. Същия ден
за времето от 07:00 до 19:00 часа полицейските служители в РУ на МВР-
гр.Сандански – свидетелите Борислав Б. и Антон Ш. били на работа. Около
11.50 часа те изпълнявали служебните си задължения по безопасност на
движението в района на с.П., община- гр.Сандански, когато спрели за
проверка под.Д., който управлявал мотоциклет – скутер марка „Пиаджо“. В
този момент подсъдимият взел торба от плат, поставена между краката си и я
изхвърлил в храсти, намиращи се в непосредствена близост до пътното
платно. Свид.Б. го попитал какво има в торбата, а под.Д. отговорил с
недомлъвки „…еми сега, едни неща, на стари години ще ми направите
проблем, ще ме срамите…“. Полицейският служител взел торбата и
установил, че в нея е поставен черен на цвят металдектор. Пред свидетелите
Б. и Ш., подсъдимият обяснил, че се връща от собственото си лозе, находящо
се в м.“Нивище“ в землището на с.П., където е търсел монети с
металдетектора, че има разрешителни за това /търсене на монети/ и че ако
намери такива, ги предава на музея в Сандански.
С протокол от същата дата подсъдимият предал доброволно 1 бр.
металотърсач/металдетектор, в който /протокол/ собственоръчно посочил, че
е негов. Впоследствие е извършен оглед на това веществено доказателство и
същото е фотографирано /л.64- л.66,ДП/.
Гореизложената фактическа обстановка не се различава съществено от
тази, описана в обвинителния акт, подкрепя се от направените признания от
подсъдимото лице, така и от писмените и гласни доказателства, събрани на
етап досъдебно производство и приобщени по надлежния ред в хода на
съдебното следствие. Доказателствената маса е еднопосочна и
непротиворечива, като с писмените доказателства /свидетелство за съдимост,
автобиография и декларация за семейно, материално и имотно състояние на
подсъдимия, писмата от директора на Археологическия музей в Сандански,
от зам. Министъра на културата и от председателя на УС на БНФМ, временни
разписки за дарени на музея предмети, плакет за дарител, копия на членски
карти/ се установяват както характеристични данни за подсъдимия, така и
такива относно членството му в сдружение „БНФМ“, хобито му, свързано с
търсене с металдетектора на монети и даряването им на Археологическия
музея в Сандански, а също и за невъзможността притежаваното от под.Д.
техническо средство- металдетектор -да бъде регистрирано по предвидения в
ЗКН ред в МК. Чрез гласните доказателствени средства- показанията на
свидетелите Ш. и Б. пък се установява случилото се на инкриминираната
дата- намереният у подсъдимия металдетектор при движението му с
мотоциклета му в посока с.П. и заявеното от последния пред полицейските
служители.
При тази фактическа обстановка, неоспорена от страните, съдът прие, че
деянието на подсъдимия съдържа признаците на престъплението по
3

чл.277а,ал.7 НК, но само привидно, без обаче в действителност да е
общественоопасно в такава степен (че да представлява престъпление по
смисъла на ал.1 на чл.9 НК) и засяга незначително обществените отношения,
които са негов обект.
Несъмнено е, че престъплението по чл.277а,ал.7 НК е формално, на просто
извършване и за изпълнението му е достатъчно деецът да упражнява
фактическа власт върху предмета на престъплението със знанието или
предположението, че е предназначено или послужило за търсене на
археологически обекти, като няма изискване самият деец да е използвал
техническото средство /металдетектора/ за търсене на археологически обекти,
в противен случай поведението му би реализирало състава на престъплението
по чл.277а,ал.3 НК. Безспорно е, че металдетекторът /“специално техническо
средство“, използвано при теренни археологически проучвания за откриване
на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата и
под вода –по смисъла на пар.1, т.2 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011г.,
издадена от министъра на културата/ не е забранена за ползване вещ и
държането му само по себе си не е престъпно, но е криминализирано с оглед
на обществената опасност на дейността, за извършването на която се явява
средство-противозаконното търсене на археологически обекти /вж. Р. №
107/18.07.17г. по к.н.д. № 180/17г., Р. № 31 от 15.04.19г. по к.н.д. № 18/19г., Р.
№ 111 от 27.06.2017г. по к.н.д. № 483817г., Р. № 496 от 27.01.15г. по н.д. №
1637/14г., Р. № 273 от 07.02.17г. по к.н.д. № 856/16г. Р. № 30 от 15.04.21г. по
к.н.д. № 987/20г., Р. № 231 от 23.09.15г. по к.н.д. № 553/15г. и др./. Както е
посочено и в писмото на зам.министъра на културата до подсъдимия, а така и
съгласно разпоредбите на ЗКН- чл.150 и сл.- собствениците на специалните
технически средства, сред които и металдетектора, са длъжни да ги
регистрират в МК в 14-дневен срок от придобиването им. В случая обаче –
както е сочи и от държавното обвинение- въпросният металдетектор
изначално няма как да бъде регистриран, защото подсъдимият не отговаря на
изискванията, възведени от законодателя в чл.150,ЗКН за извършване на
теренно археологическо проучване, а тази вещ може да бъде ползвана законно
единствено с тази цел. Т.е. формално както от обективна, така и от
субективна страна /доколкото подсъдимият е имал познания за
предназначението на притежавания от него уред за търсене на
археологически предмети от метал- предвид обясненията му пред
разследващия орган, приобщени като доказателство по съответния
процесуален ред; изявленията му /а и поведението му/ пред полицейските
служители Ш. и Б. и дарените от него предмети на музея/ под.Д. е
осъществил състава на престъплението по чл.277а,ал.7 НК.
От друга страна, законодателят в ал.2 на чл.9 от НК е посочил
обстоятелствата, които изключват обществената опасност на едно
престъпление, респ.- кога едно деяние е с явно незначителна обществена
опасност. Наличието на малозначителност или явна незначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
4

извършеното деяние. В казуса действително с разпоредбата на чл.
277а,ал.7,НК се защитават важни обществени отношения, свързани с опазване
на културното наследство. Отговорът на въпроса доколко обаче настоящото
деяние е застрашило тези обществени отношения определя и доколко същото
е общественоопасно. Т.е., за да бъде определено като престъпно конкретното
поведение, то следва да покаже типичната за този вид прояви степен на
засягане на обекта на деянието, което да оправдае използването на методите и
средствата на наказателното право и по-конкретно- санкционните му
механизми спрямо подсъдимия. За да изгради извода си за явната
незначителност на обществената опасност на деянието съдът отчете
обстоятелствата, че подсъдимият е бил член на Българската национална
федерация по металдетектинг и е закупил –както е заявил и пред
полицейските служители при направената му проверка на инкриминираната
дата- металдетектора да го ползва във връзка с хобито си. Съдът се съгласява
с прокурора, че членството на подсъдимия в сдружение „БНФМ“ не изключва
принципно противоправността на деянието, доколкото то /сдружението/ е
създадено да популяризира хобито металдетектинг в обществото и не
предоставя повече права отколкото ЗКН е предвидил за опазването и
закрилата на културните ценности. Но в случая у подсъдимия не са открити
ДКЦ или археологически обекти, липсват данни и за държане на такива в
дома му, напротив – откритите от него такива вещи през м.02 и м.03.2020г.,
той е предал на Археологическия музей в Сандански; няма
данни/доказателства същият да се е занимавал с иманярство с цел печалба. Не
без значение е и ниската обществена опасност на самия деец- под.Д. е 66-
годишен мъж, пенсионер, с добри характеристични данни, с чисто съдебно
минало, без криминалистични прояви, като настоящото деяние е инцидентно
в живота му; същият съдейства за изясняване на обективната истина и
бързото приключване на процеса, изразява искрено съжаление за случилото
се, като след деянието е подал заявление до МК за регистриране на
металдетектора. С оглед горното настоящият съдебен състав прие, че не е
изключена обществената опасност на деянието на подсъдимия, но ниската й
степен поради малозначителността му, не следва да води до третиране на
извършеното като престъпление по чл.277а,ал.7 НК, поради което и на
основание чл.9,ал.2 НК го призна за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
Извършеното деяние не съставлява според съдебния състав и
административно нарушение /доколкото съдът е длъжен да направи такава
преценка по аргумент от ал.4 на чл.301 НПК/, тъй като- съгласно
чл.219,ал.1,ЗКН- на административна санкция подлежи лице, което не
извърши регистрация по чл.152,ал.2 от закона, а –както се посочи-
подсъдимият не отговаря на законовите критерии и изисквания за това /по
чл.150,ЗКН/. Ето защо и съдът не му наложи административно наказание.

5

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

6

Номер на акта:	16
Дата:	6 юли 2021 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия:	Диана Узунова

Дело:	20211200200063
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 януари 2021 г.

Присъда по дело №63/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите