ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 166
гр. К., 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500081 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Ш.Р.О., чрез представител по
пълномощие, против определение № 139 от 10.02.2022 г. по гр. д. №
1598/2021 г. на Районен съд – К., с което е прекратено производството по
делото поради международна некомпетентност на българския съд. Счита, че
извода на съда, че делото не му е подсъдно поради международна
некомпетентност, е неправилен и противоречи на чл. 94 от Закона за
гражданската регистрация. В тази връзка излага съборажения, че съгласно
цитираният член настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, както и че
всяко лице има само един настоящ адрес и ако то живее в чужбина трябва да е
заявил това обстоятелство и то да е надлежно отразено в регистъра на
населението. Твърди също, че представените по делото удостоверения за
адресна регистрация във Федерална Република Г. не можели да обосноват
извод за настоящ адрес на територията на друга държава, като същите не
могат да бъдат противопоставяни на записите в националния адресен
регистър на Република Б.. Неправилен бил извода на съда, че е налице трайно
намерение на ответницата и децата да се установят на територията на друга
държава. Излага съображения и за неправилно приложение на нормата на чл.
48, ал. 1 от КМЧП. Поради изложеното, моли съда да отмени атакуваното
определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
1
действия и разглеждане на спора по същество.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба
от ответницата Л.М.Д., чрез представител по пълномощие, в който се излагат
съображения за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди
определението на районния съд. Претендира разноски.
Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие
следното:
Частната жалба е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба,
поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Гражданско дело № 1598/2021 г. по описа на Районен съд – К. е
образувано въз основа на подадена от Ш.Р.О. молба за изменение на
постановени мерки относно упражняване на родителските права по
отношение на децата Д.Ш.О. и А.Ш.О., режима на лични отношения между
децата и родителите и издръжката на децата.
В подаден отговор ответницата Л.М.Д. прави възражение за подсъдност
на делото и иска същото да бъде прекратено, поради това, че обичайното
местопребиваване на децата е във Федерална Република Г..
С атакуваното определение районният съд е прекратил производството
по делото, като е приел, че не е компетентен да разгледа спора, поради липса
на международна компетентност на българския съд.
Установява се по делото, че страните Ш.Р.О. и Л.М.Д. са родители на
малолетните деца А.Ш.О. (на 7 г. понастоящем) и Д.Ш.О. (на 13 г.
понастоящем), както и че бракът между тях е прекратен, като упражняването
на родителските права по отношение на родените от брака деца е
предоставено на майката Л.М.Д..
От представеното с отговора на молбата служебно удостоверение за
адресна регистрация, издадено от Служба за адресна регистрация – град Б.,
Федерална Република Г., се установява, че малолетните деца Д.Ш.О. и
А.Ш.О., както и тяхната майка – ответницата Л.М., са адресно регистрирани
на 29.03.2021 г. в град Б., Федерална Република Г., квартал Р., Ш. 1.
Представени са също така два броя училищни свидетелства, съгласно които
детето Д.Ш. е ученичка в училище Х. Б. в гр. Б. от 20.05.2021 г., а детето А.О.
е ученик в училище Х. в гр. Б. от 24.08.2021 г. Към отговора на молбата е
2
приложен и трудов договор, сключен на 26.05.2021 г. между майката на
децата и ответница Л.Д. и нейния работодател „Г.И. УГ“ гр. Х., Федерална
Република Г..
С оглед установеното по – горе и наведените от страните доводи,
спорен по делото е въпроса компетентен ли е Районен съд – К. да разгледа
молбата за изменение на постановени мерки относно упражняване на
родителските права по отношение на децата Д.Ш.О. и А.Ш.О., режима на
лични отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК, спорът между родителите относно
упражняването на родителските права спрямо дете, личните отношения с него
и издръжката му, се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В
тази връзка, следва да се посочи, че по силата на разпоредбата на § 1, т. 15 от
ДР на Закона за закрила на детето, прилагаща се субсидиарно, „настоящ адрес
на дете” е адресът, на който детето пребивава. Има се предвид фактическото
пребиваване на детето при подаване на молбата, т. е. мястото където е била
неговата обичайна среда на живот. Налице е установена практика на ВКС
(определение № 7 от 9.01.2014 г. по ч. гр. д. № 6366/2013 г. на ВКС, I г. о.,
определение № 225 от 16.06.2020 г. гр. д. № 1250/2020 г. на ВКС, III г. о.,
определение № 234 от 12.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1590/2017 г. на ВКС, IV г.
о., определение № 91 от 12.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3972/2020 г., ІІІ г.
о., ГК), съгласно която общата компетентност по искове за родителска
отговорност е определена в чл. 8 Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. по
обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда. В
практиката на СЕС (решение по дело С-523/2007) е разяснено, че понятието
"обичайно пребиваване" по смисъла на чл. 8, пар. 1 Регламент /Е0/ №
2201/2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства
на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и
семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността,
редовността, условията и причините за престоя на територията на държава
членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава,
гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения,
поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция
следва да установи обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички
фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай. Разяснено е
3
още, че обичайното пребиваване на едно дете според чл. 8 Регламент (ЕО) №
2201/2003 г. се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси,
както и че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде
непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване.
В случая, предвид данните по делото, следва да се приеме, че
обичайното местопребиваване на децата към момента на сезиране на съда е
във Федерална Република Г.. Това е така, тъй като от гореизложеното се
установи, че близо осем месеца преди завеждане на настоящата молба двете
малолетни деца – Д. и А., заедно с тяхната майка и законен представител, са
адресно регистрирани във Федерална Република Г., където са се установили и
живеят. В тази връзка са доказателствата, установяващи, че детето Д.Ш. е
ученичка в училище Х. Б. в гр. Б. от 20.05.2021 г., а детето А.О. е ученик в
училище Х. в гр. Б. от 24.08.2021 г., както и че от 26.05.2021 г. майката на
децата Л.Д. работи по трудов договор.
С други думи, установява се по един несъмнен начин, че децата имат
местоживеене във Федерална Република Г., където е и тяхното
местопребиваване по смисъла на §1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на
детето. В случая не се касае за епизодично или еднократно пътуване на
децата извън пределите на страната, а за създаване на лингвистични познания,
семейна и социална интеграция във Федерална Република Г.. Ирелевантно
при това положение е обстоятелството дали същите имат регистриран
настоящ адрес в Република Б., в каквато насока са изложените в частната
жалба доводи.
Поради изложеното, като е приел, че не е компетентен да разгледа
спора относно упражняването на родителските права по отношение на децата
Д.Ш.О. и А.Ш.О., режима на лични отношения между децата и родителите и
издръжката на децата, и е прекратил образуваното пред него производство,
районният съд е постановил правилен съдебен акт, поради което частната
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
При този изход на делото следва да се осъди частният жалбоподател да
плати на насрещната страна направените в тази инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 278 от ГПК и чл. 274, ал. 3, т. 1
от ГПК, Окръжният съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, с вх. № 1810/28.02.2022 г. на
Районен съд – К., номер на иницииращ документ – 997/07.04.2022 г., подадена
от Ш.Р.О. от гр. К., с ЕГН **********, чрез представител по пълномощие,
против определение № 139 от 10.02.2022 г. по гр. д. № 1598/2021 г. на
Районен съд – К., с което е прекратено производството по делото поради
международна некомпетентност на българския съд.
ОСЪЖДА Ш.Р.О. с адрес: гр. К., ул. „О.О.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. *, с
ЕГН **********, да заплати на Л.М.Д. с адрес: гр. С., ул. „О.“ № ***, ет. *,
ап. **, с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 400
лева.
Определението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, с частна жалба пред
Върховния касационен съд на Република Б. в едноседмичен срок от
съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5