Решение по дело №16362/2018 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3153/10.7.2019г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №16362 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно осн. чл.422 ГПК от „*************************************”, чрез *******************************. клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес Парк София,  № 14 срещу В.Н.Б. ЕГН********** ***2 за приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 284.91лв. главница по договор за заем от 24.04.2017г., законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда-24.07.2018г. до окончателното й изплащане, 25.17лв. възнаградителна лихва за времето от 20.08.2017г. до 20.01.2018г., 23.36лв. мораторна лихва за времето от 20.09.2017г. до 11.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парична задължение по чл. 410 ГПК №5622/26.07.2018г., постановена по ч.гр.дело № 11298/2018г. на ВРС.

В исковата молба се излага, че ответникът е преустановил изплащането на вноските по отпуснатият му кредит по договор CREX-14748315/20.08.2017г., с оглед на което вземането е станало предсрочно изискуемо считано от 20.09.2017г.

В евентуалност сочи, че дължимите суми са изискуеми с оглед падежиране на всички погасителни вноски, считано от 20.01.2018г., поради което и към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда, задължението е станало изискуемо на това основание.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на ответника, с който не се оспорва, че между страните е сключен договор за кредит. Не се оспорва, че е налице изискуемо задължение за заплащане на непогасената главница от 284,91 лева.Излагат се възражения за дължимост на възнаградителна лихва.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е по делото договор за потребителски договор №CREX-14748315/22.04.2017г., по силата на който ищецът отпуска на ответника кредит в размер на 413,11 лева, при определена месечна погасителна вноска 51,68 лева, с падеж на първата вноска 20.05.2017г. и падеж на последното плащане на 20.01.2018г. Общия размер на плащанията по договора е уговорен на 465,12 лева, вкл. и първа погасителна вноска. 

Представен по делото е извлечение от погасителен плат към договор за кредит № CREX-14748315/22.04.2017г., от който се установява, че месечната погасителна вноска от 51,68 лева или общия размер на задължението от 465,12 лева съставлява съвкупност от сумата от дължимата главница и договорна възнаградителна лихва, от която413,11 лева – главница и 52,01 лева възнаградителна лихва. Посочва се, че общия размер на осъществените плащания възлиза на 155,04 лева или три погасени вноски от по 51,68 лева за периода 18.05.2.2017г. – 14.08.2017г. Посочва се, че общия размер на задължението възлиза на 310,08 лева, от което 284,91 лева – главница за периода 20.08.2017г.-20.01.2018г., като и 25,17 лева – възнаградителна лихва за периода 20.08.2017г.-20.01.2018г.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

От представените по делото писмени доказателства съдът намира за доказано, че страните се намират обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, оформено в  договор №CREX-14748315/22.04.2017г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 413,11 лева, като общия размер на плащанията е уговорен в размер на 465,12 лева. Установява се, че общия размер на дължимата главница по този договор възлиза на 413,11 лева, а размера на възнаградителна лихва в размер на 52,01 лева. Падежа на първата погасителна вноска от 51,68, включващ главница и възнаградителна лихва е определен на 20.05.2017г., съответно последната девета погасителна вноска е следвало да бъде заплатена на 20.01.2018г. Няма спор, че ответникът е заплатил три погасителни вноски, в общ размер на 155,04 лева. Излагат се твърдения от ищеца, че с оглед преустановяване плащането съобразно погасителния план е настъпила предсрочна изискуемост на задължението 20.09.2017г., като се посочва, че кредитополучателя е надлежно уведомен за това намерение на кредитора.

С докладът си по делото съдът указа на ищеца, че следва да установи твърденията си, че е довел до знанието на ответника намерението си да отнесе вземането като предсрочно изискуемо, което уведомление е следвало да бъде направено преди депозиране на заявлението в съда. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.Този извод се извлича от мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, от които може да бъде направен и извод, че предсрочната изискуемост следва да бъде съобщена на длъжника преди  депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Съдебната практика е категорична относно обстоятелството, че изявлението на банката – кредитор за предсрочна изискуемост на кредита, достигнало до длъжника в хода процеса не може да бъде отчетено като относим факт по чл.235, ал.3 ГПК в производството по чл. 422 ГПК.В тази хипотеза за приложение на предсрочната изискуемост е необходимо същата да е обявена на длъжника преди депозиране на заявлението в съда.

В настоящото производство и въпреки дадените от съда указания ищецът не установи, че преди депозиране на заявлението (24.07.2018г.) за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда е уведомил длъжника, че отнася вземането си по договор №CREX-14748315/22.04.2017г. като предсрочно изискуемо, поради което това твърдение на страната остава недоказано.

С оглед гореизложеното се поставя въпроса, как следва да постъпи съда в случай, че установи, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и има ли възможност да бъдат присъдени падежиралите вноски.

Положителен отговор на този въпрос бе даден с Тълкувателно решение от 02.04.2019г., постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на цитираното решение изрично се разясни, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. По въпроса досежно това за кои падежирали вноски следва да бъде уважена претенцията, ВКС посочи, че това е момента към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.

Съобразно задължителните указания съдържащи се в цитираното тълкувателно решение следва да бъде посочено, че от погасителния план, който е инкорпориран в самия договор за потребителски кредит е уговорен падежа на всяка една от общо деветте погасителни вноски, последната от която на 20.01.2018г. Към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция -14.06.2019г. е настъпил падежа и на последната погасителна вноска, поради което претенцията за заплаща на сумата от 284,91лв. - главница по договор за заем от 24.04.2017г. следва да бъде изцяло уважена.

По отношение на договорната лихва:

Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. С Тълкувателно решение от 02.04.2019г., постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС се посочи, че съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.

Не в хода на производството по чл.422 ГПК е настъпил падежа на последното уговорено задължение на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва.  Видно от погасителния план, падежа на това задължение е настъпил на 20.01.2018г., който факт предхожда депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 24.07.2018г. Задължението за плащане на възнаградителна лихва по основание, размер и период е предварително указано на кредитополучателя с погасителния план, при което и доколкото падеж на последната погасителна вноска за това вземане за възнаградителна лихва не е настъпил в хода на производството по чл.422 ГПК, а преди депозиране на самото заявление в съда, то следва да бъде уважена тази искова претенция, като възнаградителна лихва в размер на 25.17лв., за периода от 20.08.2017г. до 20.01.2018г., следва да бъде присъдена в полза на ищеца.

По отношение на мораторната лихва:

Обуславящо задължението за дължимост на това вземане съобразно наведените в исковата молба твърдения е обявената на 20.09.2017г. предсрочна изискуемост на задължението. Този факт, като вече съдът посочи не се установи от ищеца, поради което претенцията се явява неоснователна. На така посочената дата кредиторът не е довел до знанието на длъжника намерението си за отнасяне на кредита като предсрочно изискуем с настъпване на всички последици от това, включващи и спиране действие на погасителния план, поради което същия не може да претендира лихва за забава от този момент до 11.01.2018г. При тези съображения искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:

 В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове. За заповедното производство се присъждат разноски в размер на 69,74 лева. За исковото производство 441,72 лева, включващи доплатена държавна такса, заплатен депозит за особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

Приема за установено в отношенията между страните, че В.Н.Б. ЕГН********** ***2 дължи на „*************************************”, чрез *******************************. клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес Парк София,  № 14 сумата от 284.91лв. главница по договор за заем от 24.04.2017г., законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението в съда-24.07.2018г. до окончателното й изплащане на задължението, както и сумата от 25.17лв. възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017г. до 20.01.2018г., като отхвърля предявения иск за сумата от 23.36лв. мораторна лихва за периода от 20.09.2017г. до 11.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парична задължение по чл. 410 ГПК №5622/26.07.2018г., постановена по ч.гр.дело № 11298/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.

Осъжда В.Н.Б. ЕГН********** ***2 да заплати на „*************************************”, чрез *******************************. клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес Парк София сумата от 511,46 (петстотин и единадесет лева и 46 ст.) лева съставляващи съдебно – деловодни разноски, от които 69,74 лева дължими в заповедното производство и 441,72 лева дължими в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :