Р Е Ш Е Н И Е
№ 301
гр. Враца, 15.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в публично
заседание на 13.07.2022 г. /тринадесети юли две хиляди и двадесет и
втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. исково дело № 155
по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124
от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на Е.А.К. ***
против Заповед № РД-20/15.02.2022 г. на Областния управител на област Враца, с
която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „понижение в
по-долен ранг - III старши за срок от 1 година“.
В жалбата са изложени доводи, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с
материалния закон и целите му и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Поддържа се нарушение на изискванията за форма и мотиви на
административния акт. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът – Областен управител на
Област Враца, чрез процесуалният си представител, оспорва касационната жалба,
по съображения за неоснователност.
По делото са събрани
писмени доказателства. Представено е заверено копие от образуваната пред
административния орган дисциплинарна преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Видно от Заповед №
07/27.08.2013 г. на Областен управител на Област Враца, считано от 27.08.2013
г. жалбоподателката заема длъжността „Директор“ на Дирекция „Административно
обслужване, финанси и управление на собствеността“, с ранг Vст.,
а задълженията й се съдържат в длъжностна характеристика, връчена й на
22.06.2020 г.
Въз основа на Заповед
№ РД-18-ДС-68/13.12.2021 г. на Областен управител на Област Враца, нарочна
комисия е извършила проверка на фактическото състояние на недвижими имоти
частна държавна собственост, за което са изготвени Констативни протоколи на
14.12.2021 г. и 16.12.2021 г., видно от които комисията е констатирала държане
без правно основание на два държавни имота, находящи се в гр.Враца, бул.“Христо
Ботев“ №135 и в м.“Крайще“ с.Бели извор, общ.Враца.
С писмо №
0600-63-(40) от 26.01.2022 г. Областен управител на Област Враца, на основание
чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. е изискал от жалбоподателката да представи писмени
обяснения за извършени от нея нарушения на служебни задължения – неизпълнение на
разпореденото в утвърдената процедура за управление и разпореждане с имоти и
вещи – държавна собственост.
Обяснения са
депозирани на същата дата – 26.01.2022 г., с доводи, че текущ контрол съгласно
Раздел 1, т. 10 от цитираната процедура, на която се е позовал Областен
управител, се осъществява от служители в Дирекция АПОФУС и касае изпълнение на
сключени договори за наем /управление на имоти, дали са извършвани плащанията и
ползват ли се имотите по предназначение. Посочено е, че такъв контрол е осъществяван
ежемесечно, което е обективирано и в представените в дирекция АКРРДС справки за
платени наеми и консумативи. За цитираните два имота е посочена, че за същите
няма данни и документи, че са били отдавани под наем на физически или
юридически лица, за да бъдат предмет на проследяване и контрол.
Със Заповед №
РД-12/08.02.2022 г. на Областен
управител на Област Враца е наредено свикването на Дисциплинарен съвет, в
конкретен поименен състав, и образуване на дисциплинарно дело срещу Е.К..
На заседание на
дисциплинарният съвет, проведено на 14.02.2022 г. – л. 26 и 27 от делото,
единодушно е решено: 1. Образуване на дисциплинарно дело срещу К. и 2. Дадено е
становище за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл., за което да
се наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 от същия закон –
„понижение в по-долен ранг за срок от 1 година“.
Като доказателства по
делото са представени Процедура за управление и разпореждане с имоти и вещи –
държавна собственост; Заповед № РД-18-ДС-2/8.01.2020 г. на Областен
управител на Област Враца; Заповед № РД-20/27.03.2020 г. на Областен управител на Област Враца;
Заповед № РД-27/19.05.2020 г. на Областен управител на Област Враца;
Заповед № РД-44/23.06.2020 г. на Областен управител на Област Враца;
Заповед № РД-45/30.06.2020 г. на Областен управител на Област Враца;
Заповед № РД-81/14.10.2020 г. на Областен управител на Област Враца;
Заповед № РД-91/26.11.2020 г. на Областен управител на Област Враца;
Заповед № РД-97/21.12.2020 г. на Областен управител на Област Враца;
Заповед № РД-84/31.08.2021 г. на Областен управител на Област Враца;
Заповед № РД-25/22.02.2022 г. на Областен управител на Област Враца;
Заповед № РД-18/11.02.2022 г. на
Областен управител на Област Враца.
Със Заповед № РД-18-ДС-2/8.01.2020 г., Областен
управител на Област Враца е възложил на
комисия от гл. експерти, мл. Експерт и резервни членове да направи проверка на
място на всички недвижими имоти – частна държавна собственост, управлявани от
Областния управител, за което да бъдат съставени констативни протоколи,
придружени със снимков материал, в срок до 01.07.2020 г.
Със Заповед № РД-25/22.02.2022 г. и Заповед
№ РД-18/11.02.2022 г. на
Областен управител на Област Враца са налагани дисциплинарни наказания
на двама служители за същото нарушение, което е вменено и на жалбоподателката в
оспорената в настоящето производство заповед.
С останалите цитирани по-горе
заповеди са определяни противоепидемични мерки и действия на администрацията,
включително работа от разстояние в домашна среда, във връзка с въведеното в
страната извънредно положение.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в
законоустановения преклузивен срок,
против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е и основателно.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Оспорената
в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 92,
ал. 1 от ЗДСл., вр. с чл. 7,
т. 27 от Устройствения правилник на областните администрации /УПОА/. Съгласно
чл. 92,
ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарните наказания се налагат от органа по
назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3, а съгласно чл. 7,
т. 27 от УПОА, областния управител осъществява правомощия на орган по назначаване на държавните служители по ЗДСл.
и правомощия на работодател по трудовите
правоотношения по Кодекса на труда, при което по несъмнен начин се
установява материалната и териториална компетентност на дисциплинарнонаказващия
орган.
Въпреки изложеното,
обаче настоящият съдебен състав счита, че в хода на дисциплинарното
производство има допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение на
действащите материални разпоредби на закона, които по отделно и съвкупно
представляват основание за отмяна на наложеното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал.1 от ЗДСл., дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като
в т. 1 – т. 7 на посочената норма по императивен начин са регламентирани
реквизитите, които е необходимо да съдържа заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. В чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. е предвидено, че
в заповедта задължително следва да бъдат посочени описание на извършеното от
държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени.
Законовата регламентация изисква в заповедта да бъдат посочени всички
съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, които имат
значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно
поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от
хипотезите на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Това от една страна е от значение за
съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното и описано в
акта по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на наказаното лице се
осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно
нарушение – т.е. за правилното приложение на материалния закон при определяне
съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на
наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 91 от ЗДСл.
От друга страна чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се
гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на административния
орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на
държавния служител, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на
което се включва и правото му да знае точно какво дисциплинарно нарушение се
твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
В този смисъл следва да се посочи, че с даденото от дисциплинарно
наказващият орган непълно описание на нарушението, възможността на съда да
провери доказаността на конкретни факти и обстоятелства е силно ограничена и
възпрепятствана. Липсва дата и място на извършване на нарушението, които са
елементи от неговата обективна страна. На следващо място, както в заповедта,
така и в протокола от заседанието на дисциплинарния съвет, липсва каквото и да
било установяване на формата на вина, при която деянието е било осъществено. Не
са обсъдени дадените от лицето писмени обяснения. В този смисъл не би могло да
се направи проверка относно доказаността на каквато и да било форма на вина у
дисциплинарно наказаното лице, а съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл., държавният
служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с
предвидените в този закон наказания, т.е. само доказаната
вина, би могла да обоснове
законосъобразното ангажиране на дисциплинарна отговорност. Изключение от
изискването допуснатото нарушение да е извършено виновно, не е предвидено,
поради което
описаното от ДНО деяние се явява недоказано от
субективна страна.
В случая не са
представени каквито и да било доказателства, които да установяват, че имотите,
по отношение на които се твърди неосъществен контрол за използването им не по
предназначение, са държавна собственост, предоставена на областния управител за
нуждите на областната администрация, т.е. липсват доказателства, които да
потвърждават твърдяното нарушение на посоченото правно основание.
Основателни се явяват
и възраженията на оспорващата, че в хода на дисциплинарното производство е
допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., въвеждащ задължение за ДНО,
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да
му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него
доказателства. Формално органът е изискал писмени обяснения, но към датата,
когато са поискани – 26.01.2022 г. и съответно дадени от служителката на същата
дата, към която няма данни да е образувано срещу нея дисциплинарно
производство. Дисциплинарен съвет е свикан със Заповед № РД-12/08.02.2022 г., а
решение да се образува дисциплинарно дело срещу лицето е взето от
дисциплинарния съвет на 14.02.2022 г. Обяснения лицето е дало на 26.01.2022 г.
по повод извършени на 14.12.2021 г. и 16.12.2021 г. проверки, при които е
констатирано държане без правно основание на държавни имоти, намиращи се в гр.
Враца, бул. „Христо Ботев“ № 135 и в м. „Крайще“, с. Бели Извор, общ. Враца. Няма
никакви данни жалбоподателката да се е запознала с констативните протоколи от
тези проверки, за да узнае какво дисциплинарно нарушение ѝ се вменява да
е извършила и да организира защитната си теза в тези писмени обяснения, с
посочване на доказателства, които я потвърждават.
Липсва протокол или
друг нарочен документ, от който да се установи изслушана ли е оспорващата от
ДНО, преди да ѝ бъде наложено наказанието, запозната ли е с констатациите
от тези проверки, какво е казала или какви доказателства е представила в своя
защита. Изслушването на държавния служител и даването на срок за писмени
обяснения, посочени в чл. 93, ал. 1 ЗДСл. не са представени алтернативно, нито
са предоставени на волята на наказващия орган да избере кое от тях да изпълни,
а само и единствено тяхното кумулативно наличие преди издаване на заповедта за
дисциплинарно наказание е условие за нейната законосъобразност. Предвид това е
налице нарушение на правото на защита на наказаното лице, което на основание
чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. е самостоятелно основание за отмяна на заповедта
В процесната заповед липсва и преценка от дисциплинарно наказващия орган на
визираните в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. критерии за определяне
на наказанието. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки
нормата на чл. 91 от ЗДСл., визираща критериите за
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно: тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител,
се налага безспорно изводът, че в заповедта за дисциплинарно наказание следва
да бъде обоснован вида на наложеното наказание, което в конкретния случай ДНО
не е сторил и в най-малка степен. Съдържащата се в процесната заповед
формулировка „…като взех предвид тежестта
на нарушението, формата на вина на служителя, обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и цялостното поведение на държавния служител…“,
съставлява възпроизвеждане на текста на закона, но не и неговото конкретно
изпълнение. Както бе посочено по-горе, нито в оспорената заповед, нито в
протокола на дисциплинарния съвет е обсъдена формата на вината на държавния
служител, а дисциплинарно наказващият орган дори в най-малка степен не е
обсъдил поведението на държавния служител по време на службата. Обстоятелствата
какво е нивото на изпълнение на служебните задачи и дейности от оспорващата е
релевантно към преценката на цялостното ѝ професионално поведение. Как
оценката на професионалните качества ще повлияе на крайното решение относно
вида на дисциплинарното наказание преценява носителят на дисциплинарна власт в
зависимост от конкретните фактически и правни обстоятелства по казуса, но тази
оценка трябва да бъде обективирана в дисциплинарната заповед. Това е така,
защото дисциплинарно наказващият орган има
задължение да събере всички необходими за установяване на обективната истина и
относими по случая доказателства – както обвинителни, така и защитни. Съвкупността
от събраните доказателства следва да бъде анализирана в цялост, като се посочат
конкретните такива водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано
и дава превес на обратното. Съдът намира, че в конкретния случай такава
преценка не е извършвана.
Дисциплинарните
наказания са изброени в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл., но също така са степенувани по
тежест, което е видно от следващите законови текстове. Като вид наказание „понижение
в по-долен ранг“ е поставено преди най-тежкото „уволнение“ и изборът на ДНО да
наложи именно него следва да бъде мотивиран. Императивното изискване на закона
за точно и конкретно обосноваване и индивидуализиране на санкцията е логично,
доколкото налагането на дисциплинарно наказание е форма на осъществяване на
юридическа отговорност по отношение на конкретен правен субект, като
неблагоприятните последици, които същият следва да претърпи, очевидно във
всички случаи засягат в твърде съществена степен неговата правна сфера.
Налагането на дисциплинарно наказание за максимално установения в закона срок
от една година, задължава дори в по-голяма степен ДНО да направи конкретна
преценка и изложи съответни съображения относно вида и размера на санкцията.
Изложените до тук
фактически и правни съображения са достатъчни за да се приеме, че процесната
заповед е несъответна на материалния закон и е постановена при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, които имат за
последица нарушаване на правото на защита на лицето по отношение на което е
осъществена дисциплинарна отговорност и са основание заповедта да бъде
отменена.
Затова обжалваната
заповед се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна в условията на чл. 146,
т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
Своевременно е заявено
искане за присъждане на разноски на основание чл.
143, ал. 1 от АПК от оспорващата страна, чиито размер се претендира по реда
на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), съгласно представен Договор за
правна помощ и съдействие (л. 39), в който изрично е записано, че адвокатската
услуга се предоставя по чл.
38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Искането за
разноски е основателно, а представеният договор за правна защита има обвързваща
сила за съда и представлява валидно основание за прилагане на чл. 38
от ЗА. В съответствие с принципа за независимост на упражняваната
адвокатска професия, установен с чл.
2, ал. 1 от ЗА, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатът сам
определя кои лица са му близки, както и на кои от тях да окаже безплатна правна
помощ, поради което основанието за сключване на приложения договор, не подлежи
на установяване пред съда. Съгласно ал.
2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
За да бъде определен
размерът на дължимото възнаграждение на упълномощения от оспорващата страна
адвокат, следва да се съобрази Наредба № 1/09.07.04 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр. 64/04 г., посл. изм. ДВ, бр. 68/20
г.), в частта й по чл. 8, ал. 3 – за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-20/15.02.2022 г. но Областния управител на Област
Враца, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, на Е.А.К., е наложено
дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. „понижение в по-долен
ранг за срок от 1 година“.
ОСЪЖДА Областна
администрация – Враца ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Б.Т. *** адвокатско
възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 500,00 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 124, ал.
1, изр. последно от ЗДСл.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис
от решението да се изпрати на страните
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: