П Р О Т О К О Л
06.02.2019 година град
Карлово
Карловския районен съд І граждански състав
На шести февруари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСИМА ВАНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
Съдебни
заседатели: С.Г.
В. А.
Секретар: Снежана Данчева
Прокурор: Свилен Братоев
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 157 по описа за 2018 година
На именно повикване в 10.30 часа се явиха:
Районна
прокуратура – Карлово, уведомена, явява се
прокурор Братоев.
Подсъдимият Л.М.Х., нередовно призован. По делото не е
върнат отрязък от съобщението, удостоверяващо призоваването му. Не се явява.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат П.С.Г. уведомена. Явява се лично.
Ощетеното юридическо лице – „Б.“ ООД
***, уведомен, представител не се явява. Представлява се от адвокат Г., с пълномощно
по делото.
Прокурорът
- С оглед нередовното призоваване да не се дава ход на разпоредително
заседание.
Адв. Г. – С оглед нередовното призоваване на
подсъдимия, хода на разпоредително заседание не следва да бъде даден.
Адв. Г. – Считам, че са налице предпоставки за даване
ход на делото, тъй като подсъдимият Л.Х. е редовно призован. Същият представя
молба пред Вас, с която посочва, че е получавал призовките за предходните
случаи, като представям и призовка, от която е видно, че същият е получил такава
за 06.02.2019 г. за 10.30 часа, ведно с обратна разписка, с която е изпратена и
надлежно ми е изпратил и пликовете, които са при мен, ако някоя от страните
желае да ги види, ще ги предоставя.
Прокурорът – С оглед обстоятелството, което съобщихте,
вероятно колежката пак ще заяви, че по съдържание това волеизявление той е
редовно уведомен.
Адв. Г.
– Да, редовно е уведомен.
Прокурорът - Да се даде ход на разпоредително
заседание.
Адв. Г. – Да се даде ход на разпоредително заседание.
СЪДЪТ,
с оглед представените в днешно съдебно заседание от защитника на подсъдимия
съдебни книжа, констатира, че същият е редовно призован за днешно съдебно
заседание, не е посочил уважителна причина за неявяването си, заявява, че желае
делото да се гледа в негово отсъствие, при което са нали основанията за
разглеждане на делото в негово отсъствие, по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК, тъй като макар и обвинението да е за тежко престъпление, присъствието му
не е задължително за разкриване на обективната истина. Поради което съдът
счита, че следва да постанови разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия и
даде да ход на разпоредителното заседание. Ето защо
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия Л.М.Х..
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Адв. Г. – Получила съм съобщение за насрочване на
разпоредителното заседание, както аз, така и подсъдимия, ведно с препис от
разпореждането на съда, както и препис от обвинителния акт преди повече от 7
дни. Уведомена съм за въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК. Разяснено е на подсъдими характера на разпоредителното
заседание и е получил разпореждането за разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ – Г-жо Председател, г-да съдебни
заседатели, намирам, че отново е тази поговорка: „Който сее вятър, ще жъне бури.“. Това процесуално, съобразно
изискванията на НПК казва, че: В многостранния съдебен акт на въззивната
инстанция изрично, в критичен дух и съдържание е посочено, че гледането на
делото в отсъствие на подсъдимия Х. на всичките му етапи е грубо процесуално
нарушение. Отделно има такъв извод, буквално чета, че: „При започване в отсъствие разглеждане на делото на подсъдимия Х.
първоинстанционния съд...“. Един вид съдът се е предоверил на защитника, че
подсъдимият е редовно призован. Затова съдът е казал, ако ще даваме ход,
изрично да се посочи, на кое основание ние приемаме, че това дело ще се гледа в
отсъствието на подсъдимия. Аз по същество ще взема отношение, но намирам, че
това е изключително важно. Той ще присъства ли в залата или няма да присъства,
ако не присъства – защо. Защото аз смятам, че разглеждането на делото в негово
отсъствие е изключително важно. Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм
уведомен за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, преди вече от 7 дни.
Адв. Г. – Получили сме съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и сме
уведомени за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, преди вече от 7 дни. Нямам
възражения към съда. Заявявам, че исковата молба е предявена в рамките на
производството и се намира вътре в делото по отношение на гражданския иск.
Адв. Г. – На подсъдимият са ясни правата по чл. 55 от НПК.
СЪДЪТ разясни на повереника на ощетеното ЮЛ правата по
чл. 84 и чл. 87 от НПК.
Адв. Г. – Наясно съм с
правата. От името на повереното ми дружество, желаем да бъдем конституирани
като граждански ищец, за съжаление не можем като частен обвинител. Исковата
молба за това е представена по делото в по-ранен етап и се съдържа в кориците
на делото. Поддържам същата искова молба, със съответни преписи за другата
страна, когато са били връчени.
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното
заседание правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитника и
съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за отводи.
Адв. Г. – Нямам
искания за отводи.
Адв. Г. – Нямам
искания за отводи.
ПРИСТЪПИ
се към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, а именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които
следва да се призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ – Делото е подсъдно на Районен съд - Карлово, не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По т. 3 – ще се спра
по-обстойно малко по-късно. Няма основания да се разглежда по особените
правила. Няма и основание за разглеждане на делото при закрити врати,
привличане на резервен съдия, нито за назначаване на защитник, както и да се
назначава вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация. Мярката за процесуална принуда, взета спрямо
подсъдимия, следва да бъде потвърдена. Нямам искания за събиране на нови
доказателства. Делото следва да се насрочи за разглеждане по общия ред. Следва
да бъдат призовани лицата, посочени в обвинителния акт. Относно отговора ми,
дали е допуснато на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия, както и на
пострадалия, така както се твърди във въззивния акт, намирам следното: Не са
налице тези основания, но, на първо място, за да се разглежда делото в
отсъствие на подсъдимия, така както и буквално е съдържанието на анализа на
въззивния съд, а и е прието от закона, че това е едно изключение. Това се явява
изключение от правилото, като водещото условие е той да присъстват в залата, а
изключението е съобразно преценката, дали няма да затрудни или с оглед
спецификата на предмета на обвинението е, че ще затрудни. Тогава са налице
преценка на останалите основания това, дали е редовно призован или е в чужбина
и т.н., както е посочено в чл. 269, ал. 3 от НПК. Намирам, че категорично е по
делото основанието, че Х. следва да е в съдебната зала. Ще ви дам един пример.
Съобразно обема на обвинението и анализа на доказателствения материал, се достига до извода, най-малко св.
З. е заявила, че когато е констатирала липсата на тези материални, парични
активи и му е заявила, че това е негова отговорност, той е заявил: „Да бе, ама, покрий ме“. Най-малкото е
при постановяване на очна ставка, като много важен способ за разкриване на
обективната истина. Ние сме лишени от тази възможност. На следващо място,
принципът за равнопоставеност на страните в процеса изисква съдът да си е
изяснил - а не беше ли това позиция на обвинението още на ДП, преди да се
напише обвинителен акт, че следва да се спре производството на тези основания,
защото няма основания да се гледа делото и след като се изпълнят всички онези
изисквания тогава да се даде. Тогава РС – Карлово отхвърли позицията, която бях заявил и
постанови, че разглеждане на делото в отсъствието ще попречи, обаче, като се
отиде на въззивната инстанция се установи, че видите ли прокуратурата е била
права да посочи това изискване на закона, а съдът не го е спазил и сега всичко
отново съдът го връща като вина на прокуратурата. Следващото ми основание
намирам, че в категорична степен не мога да се съглася с доводите, които са
изложени от въззивния съд, че: „Не
ставало ясно, че не бил изяснен механизма на присвоителното деяние от
подсъдимия. Не става ясно кога, в какво се е изразило промяна на поведението на
Х. относно основанията, на които дължи тези пари“. По делото е установено
категорично, че когато му е заявено, че има липси и е поканен да ги върне, той
е отказал. Неговото поведение е следвало да има една единствена форма – активно
да предостави вещите или да възстанови тяхната равностойност. Не е направил
нито едното. Известен е принципът в наказателното производство, че само липсата
не е основание да се направи извод за присвоително деяние. Да съпоставим изцяло
неговото поведение. На него са му били връчени автомобил, касови апарати и
т.н., изпълнявайки своята дейност. Той тях е върнал. Защо не е върнал другите
вещи? Защото е отказал и ги е задържал за себе си. Задържането за себе си,
липсата, след като е напуснал, изтичането на този срок, който прекратява трудовото
правоотношение и не е взел никаква друго отношение, нито се е обаждал по
телефона, нито е подал писмено, нито се е явил повече за нуждите на ДП е ясен
израз на неговото намерение да измени отношението си, тези вещи, които са
чужди, той да ги държи за себе си. Представете си, той едно връща, друго не.
Защото го смята за негово. Следващият порок е това, че съдът прави извода, че
това било нелогично твърдение в обвинителния акт, че изпълнителното деяние на
присвояване може да се извърши само и единствено с действие, не може да има
бездействие. Аз съм от това поколение, което съм свикнал да се позовавам от
написаното в учебниците – проф. А. С., изтъкнат финалист, професор в софийския университет,
Наказателно право, особена част, издание 1997 г., на стр. 60, когато анализира
престъплението срещу собствеността, изтъква, анализирайки тази форма на
изпълнителното деяние сочи – „разпореждането
се осъществява най-често с действие, но е прието в практиката, че то може да
стане и бездействие“. Например, когато не се отчете повереното имущество с
намерение да се задържи като свое. Съпоставен извода с въззивната инстанция, че
това е невъзможна форма, с анализа на професора е един: Съдържанието на акта е
незаконосъобразно. Друг аргумент, проф. д-р Н. Ф., отново
издателство „Сила“ - 2014 г. Може да е спорна личност, но е най-брилянтния и
теоретик, и практик. Неговите съждения следва да имат необходимата тежест. На
стр. 426, когато разсъждава за формата на изпълнителното деяние – за обсебване, но те са престъпления срещу собствеността, с
разликата с качеството на субекта, та, тогава когато престъпното поведение се
изразява в следното - След като правомерно е владял посочените вещи,
подсъдимият е започнал да ги третира
като свои. Изпълнителното деяние може да се изрази, както в разпореждане на
речта, тоест активни действия, така и с отказ да я върне, каквато е хипотезата.
Какъв е изводът? И съдебната теория, и съдебната практика няма колебание
относно това. Може ли присвояването да се изрази, както грешно е прието, само с
действие или би невъзможно с бездействие. При каква хипотеза сме извършили? Не
мога да приема това словосъчетание, че нелогично било обяснението за
противозаконно някакво бездействие. Направих си труда да намеря и да представя
пред Вас Решение № 178 от 10.04.2003 г. на ВКС, на 3 наказателно отделение, №
112/2003 г., което касае прословутото дело в дискотеката в София, където
загинаха изключително много деца. Буквално, това което се сочи, твърдението за
противозаконност и т.н., вижте какви са техните – противоправно, престъпно
бездействие и т.н. Тоест това са термите, които са приети в практиката и неможе
това да е довод, с който ние ще трябва да се съгласим с него. Може да не е
доказано. Не мога да се съглася. Аз платих „данък“ по това дело достатъчно,
когато изразих своето мнение относно поведението на съдиите, във връзка с
първоначалното връщане, но не мога да се примиря, че с този съдебен акт, че ние
трябва да се съгласим защото имало съществено процесуално нарушение. Моето
становище е следното: Винаги един акт може да е съвършен, по-съвършен и
най–съвършен. В случая в пълен обем са установени всички онези факти и пак Ви
обръщам внимание в заключение. При тези ограничени условия, които КрлРС постави
на прокуратурата да се разглежда разследването в негово отсъствие. Ако имахме
възможността той да се яви още на ДП можеше да се стигне и до други изводи.
Вижте какъв парадокс се получава. Лишени сме от възможността, в делото пише:
Постановление за спиране, за това, че сме направили извода, че провеждането на
ДП в негово отсъствие се явява пречка да се разкрие на обективната истина.
Съдът не се съобрази с това. Прав е прокурорът, но обвинителният акт страда от
пороци.
Адв. Г. – Присъединявам се към казаното от г-н
прокурора. Считам, че, на основание чл. 269, ал. 1 от НПК е налице
задължителност на присъственост подсъдимия в съдебната зала. Не са налице
изключенията по ал. 3. Напълно се солидаризирам от казаното от г-н прокурора по
отношение на липсата на съществени процесуални нарушения на правото на защита,
допуснати от работа в обвинителния акт, респективно в досъдебната фаза на
предварителното производство. Аз действително, също прегледах съдебната
практика и правната теория и изразявам пред Вас следното становище. Налице е
конкретизация на извършване на присвоителното деяние в обвинителния акт, тъй
като самото бездействие на Х., като длъжното лице и МОЛ при прекратяване на
трудовото правоотношение установява своителните действия. Защото той е могъл,
ако е налице липса, не по негова вина, тоест, не чрез присвояване, а друга
липса – кражба, фира, той е следвало да посочи същите на своя работодател и да
се разбере с него. Това не е сторено. Сега съжалявам негативните, отрицателните
факти ние няма как да ги доказваме. Ако някой твърди нещо различно, би следвало
да го установи макар и в рамките на трудовите правоотношения и след това в
рамките на наказателния процес. Това не е сторено. С бездействието си и с
факта, тук се цитира, като действително г-н Х. е казал на гл. счетоводител: „Ц., покрий ме сега, много важно“. Тогава
е било липса, но после се установя, че това не е липса въз основа на някакви
чрезвичайни обстоятелства, а когато един човек притежава една вещ, когато я
осребри, защото осребряването се установява в рамките на ДП и сложи паричките в
джоба, той извършва това присвояване и не ги отчете последствие. По отношение
на гражданския иска, аз поддържам внесената искова молба и моля дружеството да
бъде конституирано като граждански ищец по отношение само на част от нашата
претенция, тъй като за другата част имаме заведено гражданско дело в РС -
Пазарджик. Говоря само за вещите, които са описани.
Адв. Г. – На
първо място, за пореден път, въпреки моето въздържание и опит да бъда
толерантна, прокурорът прояви лично отношение към подсъдимия, изкривявайки
както показанията от свидетелите, така преиначавайки ги допълнено с това което
и адвоката, представител на „Б.“ заяви. С това се манипулира още в първото
съдебно заседание, се прави опит за манипулация на съдебния състав като цяло,
включително със съдебните заседатели относно конкретен случай, а именно
лайтмотива - „покрий ме“, „прекрий ме“, което първо нищо не значи, второ,
разговорът не е по този начин предаден, трето, при трите връщания на делото
Зайцева по различен начин коментира това извлечение и това е въпрос по
същество. Нееднократно установявам, включително и в предишното заседание,
близките отношения между адвоката на гражданския ищец и прокурора. Не
еднократно установявам, установих преди това, тогава, когато съдебната сграда
беше на друго място и когато беше срещу кантората на адвоката, представител на
„Б.“, присъствието на прокурора в неговата кантора и излизането му точно преди
съдебно заседание от там, включително и днес идването им заедно, което може да
е съвпадение, но такова отношение аз установих и при предишното разглеждане на
делото, то беше вече по средата на делото, когато се разпитваше единия от
свидетелите, репликата на прокурора беше: „Аз
се трудя за вас, а вие не казвате каквото трябва“ и буквално му се скара, и
това беше зам. директора на „Б.“. Разговор с Л. Б., предходното
разглеждане на делото, поради което още в началото на производството считам, че
следва да се позова на чл. 47, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 29, ал. 2 от НПК и
правя отвод на прокурора Свилен Братоев, участващ в настоящото производство и
казах тенденциозно преиначаване на фактите, включително и цитиране на закона.
Нямам предвид широкото изложение относно това дали обвинителния акт отговаря
или неотговаря на чл. 246 от НПК, имам предвид всичко останало, което е казано.
Считам, че е налице лично отношение спря подсъдимия, не еднократно, включително
и с начина, по който прокурора изразява, че подсъдимият едва ли не трябва да
преустанови местоживеенето си на друго място и да дойде в рамките на половин
или една година за разглеждане на делото, след като НПК е дало такава
възможност в чл. 269 и след като в чл. 271, ал. 2, т. 2 е посочено, че
съдебното заседание се отлага, когато не се яви подсъдимият, ако явяването му е
задължително, освен в случаите по чл. 269, ал. 3, а наистина е налице такова
основание по чл. 269, ал. 3 от НПК, а именно, че подсъдимият е редовно
призован, намира се - т. 4 извън пределите на Република България, не е посочил
уважителни причини за неявяването си, тъй като уважителните причини са болничен
лист или нещо друго, което е една обективна причина. Само и единствено
прокурорът твърди обстоятелства, че подсъдимият следва да е в съдебно заседание
и да дава обяснения, а той има право да не дава такива обяснения. Ако не даде
обяснение естествено не може да се извърши очна ставка. Освен това, налице е
разпит на подсъдимия както в ДП, така и в съдебното производство при първото
разглеждане на делото, което не пречи да бъдат прочетени тези обяснения, които
той е дал там. Освен това, прокурорът не посочва начин, по който според него
следва подсъдимият да се яви в съдебна зала. Начин, по който той да бъде
задължен да се яви в съдебно зала. Да не говорим, че преди това бяха правени
опити и му бяха налагани такива превантивни административни мерки при влизане в
страната, които бяха отменени от съда и в резултат на конкретни действия
прокурорът в случая, който се е явявал да защитава съответното обвинение. На
първо място, Ви моля да се произнесе съдът за отвод на прокурор Братоев,
предвид изложените ми съображения и тогава ще Ви моля да ми дадете възможност
за следващите, ако считате, че основанията ми са верни, то би следвало да
прекратим съдебното заседание, съответно явяване на друг прокурор. Ако
прецените, че съображенията ми не са достатъчно основателни, следва да отхвърлите
това ми искане и съответно да продължа с изразяване на становище по
разпоредителното заседание.
Прокурорът – При цялото ми уважение към колежката, при
всички тези усилия максимално да защити тезата си, учудва ме дори позоваването
на тези аргументи, особено позоваването на някакви близки отношения с адв. Г.,
което това влияело на моето вътрешно убеждение. Става дума за следното, не е
коректно да се позове човек първо на такива отношения за – „влизане, излизане“.
Спецификата на малкия град, вероятността да се виждаме с едни колеги много
пъти. Специфика на това дело е, че аз не съм го започнал като наблюдаващ
прокурор от неговото образуване. По някаква причина колежката, която е била, е
напуснала и е дадено на мене. Тогава възникна тази необходимост. Съществува
принципно положение в НПК да се положат всички възможни мерки за разкриване на
обективната истина въз основа на обективно, всестранно, пълно. Да, той има това
право и никой не му го е нарушил да отказва за дава обяснения. Но след като
логиката на разследването формира конкретни факти, въз основа на показания на
свидетели, се стига до извода, че тези способи следва да се използват тези
способи по НПК да се разкрие обективната истина и тогава да се вземе решение.
Каква пристрастност от изхода на делото.? Всички други закачливи - какво се
говори, как се говори са неща, които изобщо не искам да ги коментирам.
Преценката за заинтересованост на прокурора трябва преди всичко да се подложи
на анализ. Наблюдаващият прокурор, заинтересован ли съм от изхода на делото.
Единствената ми заинтересованост е да се постанови съдебен акт въз основата на
анализа, който съм направил публично, пред всички и немога да разбера какъв е
този боязън да дойде Х. в съдебна зала или на ДП.
Адв. Г. – Считам, че искането за отвод е неоснователно
и тъй като колежката започна с едно твърдение, че прокурорът манипулирал
процеса, аз трябва да Ви заявя категорично, че сме се събрали в тази зала да
изясним една обективна истина. Това, което ние вършим в тази зала, няма как да
бъде манипулирано. Манипулациите - те са ей там, някъде долу на тъмно. Така, че
процесът е публичен, въз основа на закона и събраните доказателства, така че
манипулация няма как да бъде извършена. Всеки си изразява становища, а Вие
вземате Вашето свободно решение. На второ място, имаше едни висши нападки, но
аз още като започнах адвокатската си кариера, заявих на колегите, с които вътре
имаме проблеми, излизам вън и казвам: „Колега,
нищо лично“. Ние не може да се гледаме като врагове с Братоев или който и
да е било в К., с който и да е било колега в България, че сме
противници. Отварям бележника и Ви казвам по НОХД № 823/2018 г., насрочено за
28.02., обвинител е той. Аз съм защитник и твърдя, че там искам оправдателна
присъда. Не мога да кажа, колеги, още едно дело на един Б. от с. П., там също
гоним оправдателна присъда. Колегата е любител на планината, аз също и много
пъти с него си говорим за маршрути, за пейзажи, които сме направили на
смартфоните си. В кантората си имам една прекрасна, огромна релефна карта на
България, поканвам го и ние си говорим. Не говорим за това дело, че Л.Х. трябва
да бъде осъден и т.н. ние искам обективната истина и справедливо прилагане на
закона. Нямаме основания за отвод.
Прокурорът - В кориците на делото ние имахме различия,
когато постанових акт за спиране, той пусна жалба.
Адв. Г. - Ще
видите, че по същото делото, ако ние имахме единна позиция, ако си шушукахме да
манипулираме процеса, нямаше да пусна жалба, че делото беше спряно спрямо ДП и
по повод тази жалба г-н Братоев да си има хиляди неприятности. Още тогава ми
светна, че това дело може някой да го манипулира, но това не е г-н прокурора
или аз. Излагаме си данните и това трикратно връщане там може би трябва да се
замислим, защо се получава това нещо.
Адв. Г.
- Поддържам становището си. Първо не казвам, че се манипулира, като цяло
развитието на процеса. Казвам, че се направи опит с начина, по който се
коментира точно една свидетелка за това, защото всеки ще се замисли „прекрий
ме“, „покрий ме“. Не е мястото на разпоредителното заседание да се коментират
определени свидетели, да се анализират свидетелите. Не е мястото тук, това имах
предвид. А що се касае за близките отношения, то стана и пред съда предходния
път, тогава когато колегата Г. каза, че е ангажиран и започнаха в съдебната
зала, в ъгъла, да си коментират как да стане, как прокурора какво становище да
вземе. На това бяхме свидетели всички, които са били в този момент в залата.
Считам предимно, че начина по който се изразява едно непрекъснато тенденциозно
отношение спрямо подсъдимия, а това е предимно според мен фактът, който говори
за заинтересованост от изхода на делото. Значи, щом като НПК е дал възможност
да се използва това основание и спрямо прокурора, който трябва да бъде
безпристрастен и да събира доказателства, както „за“, така и „против“ за
извършване на определено деяние считам, че няма как да се говори, че функцията
на прокурора е да внесе обвинителен акт и съответно, да, ще го внесе
обвинителен акт, да, той ще го защитава, но в рамките на НПК.
СЛЕД съвещание,
съдът намира следното: Личната безпристрастност на съда и органите на ДП по
дела се предполага, освен, ако не са налице доказателства за противното. В
случая доказателства за това, прокурорът да е лично заинтересован от изхода на
делото не са налице. Обстоятелството, че са видени да пристигат заедно с адв.
Г., че общуват заедно е разбираемо, предвид малкото населено място и малката
юридическа общност. Ето защо искането следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отстраняване на прокурор Свилен Братоев по делото.
Адв. Г. – По въпросите по чл. 248 от НПК, считам, че
делото, дотолкова доколкото е водено ДП, съгласно чл. 36, ал.1 от НПК, е
подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението или където е водено
ДП. С оглед на това, че в обвинителния акт е посочено, че в края на месец март
2012 г. в с. Ведраре и нататък съответно считам, че делото е подсъдно на КрлРС.
Не са налице основания, по смисъла на чл. 24, ал. 1 до т. 4 от НПК, както и по
чл. 25 и чл. 26 от НПК, за прекратяване и спиране на наказателното
производство. По т. 4 - няма основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. По т. 5 - не се налице основания за разглеждане на делото
при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаване на защитник и т.н. По т. 6 - не са налице основания за промяна на
взетите МН. Относно искането за събиране на нови доказателства ще взема
становище след становище по т. 3 - за допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение,
както считам, че е налице. Считам, че са налице основания за прекратяване на
делото и връщането му на прокурора, поради допуснати в ДП отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на
подсъдимия, състоящо се в следното: ДП, ако не е прекратено, приключва с
изготвяне на обвинителен акт, който следва да отговаря на изискванията на чл.
246 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да
се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективни признаци на
престъплението, както и участието на обвиняемия. Това идва от тълкувателно
Решение № 2 от 07.10.2002 г. по тълкувателно дело № 2/2002 г. на Общото
събрание на наказателна колегия /ОСНК/ на ВКС. С Решение от 18.09.2018 г. ВКС,
3 нак. отделение посочва, че обвинителният акт има съществено значение за
наказателния процес, като един от основните аспекти на неговата правна същност
са, че той е средство за формулиране на окончателното обвинение и единственото
такова за повдигане на обвинение пред съда, поради което обвинението трябва да
бъде точно и ясно формулирано, чрез посочване на обстоятелства, обуславящи
съставомерните признаци на деянието и на неговите правни рамки. При внасяне за
разглеждане от страна на гл. прокурор искане до ВКС, ОСНК посочи, че не следва
да се разглеждат отново въпросите за обвинителния акт и че тълкувателно Решение
№ 2/2002 г. продължава да действа и следва да се превеждат всички обвинителни
актове в съответствие със същото. Считам, че в диспозитива на обвинителния акт
е посочено, че в края на месец март 2012 г., в качеството на длъжностно лице -
търговски агент, е присвоил чужди пари, собственост на „Б.“, връчени му в това
качество и т.н, общо в размер на 8647.40 лева. Х. е освободен със заповед,
считано от 23.03.2012 г. Месец март е 31 дни, тоест края на месец март е 31-ви
март. Не е ясно и настъпва някаква колизия в конкретния случай между
диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, където се казва, че
след 22.03.2012 г. обвиняемия Х. повече не се е появявал в дружеството - стр.
8, абзац последен от обвинителния акт. Пак в диспозитива на обвинителния акт,
от една страна, в края на месец март 2012 г. е присвоил чужди пари, собственост
на „Б.“, връчени му в това качество, което оставя впечатлението, че са връчени
от „Б.“ – парите, след което се изброяват последователно отделни фирми, като
например: „Сумата от 1126.10 лева,
връчени му от „Т.“ ООД – Я., за продадени стоки с експедиционна бележка
23.11.2011 г“. В крайна сметка, въпросната сума, сборна от 8647.40
лв. са връчени от „Б.“ или са връчени от всяка една от фирмите, така както са
изброени. Във втората част на обвинението, говоря само за диспозитива, е
посочено: „както и движимите вещи,
собственост на „Б.“. Никъде не е посочено, че тези вещи са присвоени.
Понятието „чужди пари“, връчени в това му качество, но след изброяване, е за
първата част, но за движимите вещи не става ясно, че собственост на „Б.“ и
връчени на кога в това му качество, като длъжностно лице, без да е посочено
изрично разпоредителното действия и думата дори „престояване“. В
обстоятелствената част на обвинителния акт, на стр. 5, накрая се казва: „Обвиняемият получи от работодателя, но нито
продал, нито върнал на фирмата.“ Следва изброяване на вещи, като бройки,
наименование, стойност, както и обща стойност, без да е посочено по какъв начин
и как са формирани бройките и наименованията, и стойността на движимите вещи и
без да е посочено, в кой момент са присвоени. Тогава, когато Х. е напускал и се
предполага, че следва да ги отчете, освен, ако те не са дадени в определени
фирми, тъй като той е презентирал и оставял на фирмите някои от вещите
съответно и в по-късен момент са били плащани зависимост от това по какъв начин
се извършва плащането. На стр. 7, абзац последен, отново е написано: „както не е върнал получена от склада готова
продукция и по-специално движими вещи…“ следва изброяване, без да се
конкретизира от къде идват тези вещи, съответно бройки и стойност. На стр. 8,
подчертано с черно пише: „Х. не е
изпълнил задължението си да отчете и върне чуждите стоки и пари, а ги е
задържал за себе си.“, а по нататък, че „В края на месец март противозаконно е бездействал, защото не е отчел, а
бил длъжен да извърши това“, което не намира опора и в доказателствения
материал, тъй като няма нито издадена заповед, нито вътрешни правила
представени, нито по какъвто и да е било друг начин, ако се приеме, че Х. е
МОЛ, то при напускането му, включително и в КТ е предвиден срок в този случай,
когато МОЛ напуска за отчитане, съответно ревизията се извършва в присъствието
на това лице и хората, които извършват тази ревизия, се назначават със заповед
от съответния управител или лицето, което управлява предприятието има
съответните права за това, или ако той делигира тези права на друг.
Неизпълнението на задължение - бездействие на присвояването на суми безспорно е
действие. ВКС в константната си практика и в цитираното Тълкувателно решение №
2 сочи, че задължително следва, освен обективните и субективни признаци, да се
посочи участието на обвиняемия и начина, по който той обективно извършва
деянието. Не може да се работи на предположение и предполагането, че съответно,
ако едно лице напуска или подаде молба, с която желае да бъде освободено от
едно предприятие, да се предполага какви действия същото лице трябва да извърши
като задължение към съответното предприятие, което напуска. Още по-малко при
извършено престъпление може да работим с такива предположения. ВКС също сочи в
константната си практика, че понятието „липса“ или „неотчитане на имущество“ и
„длъжностно присвояване“ не са еднозначни фактически състави. На последна стр.
12, абзац първи, е посочено: „Всичко пари
и вещи на обща стойност 9402,31 лева да ги пази и управлява“. В чл. 201 от НК е посочено изрично: „да пази или
управлява“. Тоест или едното или другото. Така е и в чл. 93, т. 1, б. „б“
от НК. Тоест ако прокурорът твърди, че Х. трябва и да пази, и да управлява, той
трябва да посочи - кое налага пазенето и кое налага управлението, и как се
извършва и осъществя то, във връзка с присвоителните действия. Посоченото в
диспозитива е в противоречие и с написаното на стр. 2 от обвинителния акт,
абзац предпоследен, където е казано, че е същият извършвал работа, свързана с
пазене на чуждо имущество, но не е посочено управление на това имущество. Все в
тази връзка относно посочените движими вещи в обвинителния акт не става ясно от
обстоятелствената част, нито от диспозитива, кога са му били връчени. Посочено
е през 2011 г., което така е един пространствен период от 12 месеца, но не е
ясно кога ги е получил, дали ги е получи от склада или по друг начин. В две
последователни съдебни решения на ПОС – Решение № 233 от 17.09.2013 г. по ВНОХД
№ 766/2013 г. и Решение № 168 от 13.06.2016 г. по ВНОХД № 115/2016 г. въззивната
инстанция, в единия случай по-пространствено, в другия случай по-кратко, е
констатирала едни и същи нередности. Не е изяснен механизмът на присвоителните
действия и не става ясно, защо прокурорът приема, че липсите, представляват
присвоителни действия и затова делото е било върнато на прокурора. В
обвинителния акт, който е постъпил за разглеждане в настоящия състав на съда,
това също не е сторено. В съдебното решение на ПОС № 70 от 06.03.2018 г. по
ВНОХД № 2209 от 2017 г. делото е върнато във фазата на съдебното производство,
но в мотивите на това решение, с оглед на процесуално нарушение, което беше
задължително за съдебния състав, е посочено отново, че в обстоятелствената част
на обвинителния акт трябва да се посочат всички факти, които обуславят съставомерността
на деянието, а именно усвоителните действия. Усвоителните действия са едно
съзнателно отношение, което се проявява и ако имаме наличие на пряк умисъл, то
би следвало да се посочи изрично кога са възникнали и какви действия са
обосновани в тези присвоителни действия. Считам, че този порок на обвинителния
акт е достатъчно основание за връщане на делото, тъй като е налице остранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото
на защитата на обвиняемия да разбере в какво и въз основа на какво е. Имам
множество решение на ВКС по повод на престъплението „присвояване“, но всички те
опират до едно и също, а именно, че длъжностното лице трябва да се разпореди с
предмета на посегателството в свой или чужд личен интерес. При всички случаи
трябва да е налице своително намерение от дееца. В съдебната практика е
наложено също мнението, че престъпният резултат на престъплението по чл. 201 и
сл. от НК е реално причинена вреда на чуждо имущество, като престъпният
резултат включва в себе си не само безвъзмездното и невъзстановимо лишаване на
собственика от вещите, предмет на престъплението, но и облагодетелстването с
тях с дееца или на трето лице, чиято полза то се е разпоредило. Интелектуалният
момент на умисъла на длъжностното присвояване, включва съзнание от дееца, за
това, че предметът на престъплението са чужди пари или вещ, че са му връчени за
какво, точно и със знанието какво би могъл и в рамките на какво, и колко, и как
да се разпорежда с тези пари или вещи, и съответно в какви рамки, и кога същия
следва да върне предоставените му пари или вещи, или да предаде същите, което е
свързано с определени правила и норми за всеки отделен случай. Моля, с оглед
посоченото и изложеното до тук, да приемете, че са налице основания за връщане на
делото на ДП на прокурора. Съответно с указания да изясни в обвинителния акт
или ако прецени прокурорът, че следва да върне за допълнително разследване,
това вече е негово право, в неговите прерогативи и съответно да бъдат изяснени
всички обстоятелства около тези присвоителни действия. Освен от обективна
страна деянието следва да бъде доказано и от субективна. Липсва обосновка за
наличие от субективна страна при осъществяване на деянието, тъй като, така
посоченото на стр. 10, абзац 5, от обвинителния акт, липсва влагане на
съдържание относно тази страна. Ноторно известно е, че деянието се осъществява
както от обективна, така и от субективна страна. Затова и ВКС изрично иска да
бъде установено отношението на подсъдимия към обекта на престъплението, което са
елементи на фактическия състав на престъплението и което пряко влияе върху
правото на обвиняемия в ДП, на подсъдимия в СФ да разбере въз основа на какво е
обвинен, в извършване на кое престъпление, по какъв начин е осъществено това
престъпление, тъй като в противен случай води до накърняване правото му на
защита. Моля, с оглед на така изложеното, съдът да приеме, че по мое мнение са
налице основания за прекратяване на съдебното производство, на основание чл.
249, ал. 2, във вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като съдът върне делото на
прокурора и с определение посочи допуснатите нарушения, ако прецени, че
изложеното от мен отговаря на условията за това.
СЪДЪТ,
след като взе предвид становищата на страните и като съобрази въпросите,
предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, намери следното:
Делото
е подсъдно на съда.
Няма
основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното производство, но
съдът констатира, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, а именно - това да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество, по смисъла на чл. 249 ал. 4 т.1 от НПК.
Делото се
разглежда от районен съд - Карлово за четвърти път. С постановени по настоящото
дело съдебни решения на въззивната инстанция са отменени - Присъда №
24/29.04.2013г., постановена по НОХД № 777/2012г. и Присъда № 6/09.02.2016г.,
постановена по НОХД № 334/2014г. на РС- Карлово, като и в двата случая
въззивната инстанция е констатирала нередовности в обвинителния акт от
категорията на съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото
на защита на обвиняемия. Съдът намира, че в описателната част на обвинителния
акт не е изяснен механизма на присвоителните действия на подсъдимия. Не е било
ясно за съда, защо прокурора приема, че констатираните при ревизията в
дружеството „Б.“ ООД липси, са резултат от присвоителни действия на подсъдимия,
както и кога и в какво се изразява промяната на поведението на последния
относно основанието на което държи парите и вещите. Такива нередовности не са
били констатирани от съдията докладчик и при предходното разглеждане на делото,
като постановената по делото присъда е била отменена с Решение №
70/06.03.2018г. по ВНОХД № 2209/2017г. по описа на ПОС.
Въззивният
съд е констатирал, че в обвинителния акт, по който е образувано и настоящото
производство след връщането му от въззивната инстанция, отново не са отстранени
посочените в предходните решения на ПОС нередовности. Посочено е, а и съдът споделя,
че съобразно съдебната практика - липсата на определена парична сума или друго
имущество, поверени на длъжностно лице да ги пази и управлява, сама по себе
си не може да обоснове правен извод за
извършено длъжностно присвояване.
За да е налице присвояване, е необходимо да се докаже от обвинението, че
длъжностното лице, на което е връчено или поверено имущество, се е разпоредило
с това имущество в свой или чужд личен интерес, без да има право за това. В
този смисъл - Решение № 5 от 30.ХI.1983г. по н. д. № 4/1983г., Пленум на ВС. Съдът намира, че за да има
престъпление длъжностно присвояване по чл. 201 от НК, изпълнителното деяние се
извършва само и единствено с действие, като не може да има длъжностно
присвояване, което да се извърши с бездействие, като изпълнителното деяние
следва да се извърши с противозаконно разпореждане с предмета на престъпление,
в случая парични средства и вещи. Прието е в тази връзка от ОС - Пловдив, че е
нелогично твърдението в обвинителния акт, че „обв. Х. в края на месец март 2012г. противозаконно е бездействал,
защото не е отчел получените пари и вещи“. Този порок на обвинителния акт,
сам по себе си е счетен за достатъчно основание за връщане на делото на
прокурора, тъй като нарушава правото на защита на подсъдимия, а именно - да
научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви
доказателства.
При
въззивната проверка са констатирани и други самостоятелни основание за отмяна
на предходната присъда, наред с горепосоченото. С решението ПОС е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на
констатираните процесуални нарушения. Предвид, че обвинителният акт страда от
пороци в задължителното му съдържание, а именно – коментираната неяснота и
противоречие, относно механизма на извършване на престъплението в
обстоятелствената част, то съдът счита, че е накърнено съществено правото на
обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това му качество, което
е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4 т. 1 от НПК.
С оглед
горното, съдът следва да върне делото на прокурора за отстраняване на така
констатираното нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
правото на обвиняемия да разбере за какво престъпление е привлечен в това
качество.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 249 ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 248, ал. 1,
т. 3 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 157/2018 г. по описа на КрлС.
ВРЪЩА
ДЕЛОТО на Районна прокуратура - Карлово за отстраняване на посоченото
съществено процесуално нарушение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес, по реда на Глава 22 от
НПК, пред Окръжен съд – Пловдив.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 12.00 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: