№ 487
гр. Шумен, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание
на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630100638 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три положителни установителни иска, с правна квалификация чл.422
от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД –
по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на
възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение
на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Настоящото производство е образувано по депозирана в ШРС Искова молба от “***”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда ***, ет.2,
офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес: гр.Варна, ул.“***“
№45, партер, чрез юрисконсулт Б. Р. срещу М. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.Шумен, бул.“***“ №1, вх.1, ет.1, ап.2. Ищцовото дружество твърди, че на 07.03.2018 год.
между „***“ ЕООД и ответника М. В. К. бил сключен Договор за кредит с №**********, по
силата, на който Заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 1300 лева.
Страните са договорили олихвяване на усвоената сума с договорна лихва в размер на 43.80
лева, като кредитополучателят се задължил да върне кредита в срок до 06.04.2018 год.
посредством заплащане на една месечна погасителна вноска в размер на 1343.80 лева. На
19.11.2019 год. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „***“
ЕООД и “***” ЕАД, като в Приложение №1, представляващо допълнително споразумение
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, по силата на което било
1
прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор за кредит с №********** от 07.03.2018
год., сключен между „***“ ЕООД и ответника М. В. К..
До длъжника било изпратено уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършените продажби. Уведомителното писмо било изпратени от „***“ ЕАД, в качеството
му на пълномощник на цедента, но същато се върнало в цялост, тъй като не било потърсено
от длъжника.
Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума, ищцовото
дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им
била издадена заповед за изпълнение. Тъй като срещу издадената заповед било депозирано
възражение от страна на длъжника, за ищеца възниква задължение да установи претенцията
си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с
правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, от които първият с цена на иска 1300 лева –
главница по Договор за кредит с №********** от 07.03.2018 год., сключен между сключен
между „***“ ЕООД и ответника М. В. К., вземането по който е било прехвърлено чрез цесия
от „***“ ЕООД на “***” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 19.11.2019 год. и Приложение №1 към договора за периода от 07.03.2018 год.
/датата на сключване на договора/ до 06.04.2018 год. /падежа на погасителната вноска/,
43,80 лева – договорна лихва за периода от 07.03.2018 год. /датата на сключване на
договора/ до 06.04.2018 год. /падежа на погасителната вноска/, 1123.81 лева - обезщетение
за забава за периода от 07.03.2018 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е
депозирана писмена молба на 23.09.2021 год., в която излагат становище по съществото на
спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор. В отговора последният оспорва предявените искове по основание и по размер.
Твърди, че не е бил уведомен за извършената цесия и че не е получил посочената по
договора сума. Оспорва сключването на посочения договор за кредит, като твърди, че не му
е била предоставена преддоговорна информация, както и изискуемите документи – общи
условия и погасителен план. Прави възражение за нищожност на клаузите на договора,
касаещи претендираната лихва в размер на 1123.81 лева, като твърди, че размерът на
лихвата от 40.99% противоречи на разпоредбите на чл.33 от ЗПК и е нищожна по смисъла на
чл.21, ал.1 от ЗПК. Оспорва размера на посочените разходи по кредита както и сумата,
посочена като дължима за експресно разглеждане на кредита в размер на 268.20 лева. Моли
2
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В последното съдебно заседание ответникът не се явява лично. От името на
упълномощен представител – адв.С. Г. от ШАК е депозирана писмена молба на 29.09.2021
год., в която излага становище по даване ход на делото, като с оглед събраните в хода на
съдебното производство доказателства и направените възражения моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.03.2018 год. между „***“ ЕООД и ответника М. В. К. бил сключен Договор за
кредит с №**********, по силата, на който Заемодателят е предоставил на ответника кредит
в размер на 1300 лева. Страните са договорили олихвяване на усвоената сума с договорна
лихва в размер на 43.80 лева, като кредитополучателят се задължил да върне кредита в срок
до 06.04.2018 год. посредством заплащане на една месечна погасителна вноска в размер на
1343.80 лева.
Договарянето между страните било осъществено чрез средствата за комуникация от
разстояние, като кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата чрез системата
за разплащания „***“ АД. Съгласно Общите условия към договора за кредит при забава
плащанията по договора кредитополучателят дължал и надбавка за наказателна лихва,
прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законната лихва за забава върху
неплатената сума за времето на забавата, като към датата на сключване на договора
наказателния лихвен процент за просрочие бил 10 %. Поради изложеното на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
просрочието, считано от 07.03.2018 год. до 23.09.2020 год. в общ размер на 1123.81 лева.
На 19.11.2019 год. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
между „***“ ЕООД и “***” ЕАД, като в Приложение №1, представляващо допълнително
споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, по силата
на което било прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор за кредит с №**********
от 07.03.2018 год., сключен между „***“ ЕООД и ответника М. В. К..
До длъжника било изпратено уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършените продажби. Уведомителното писмо било изпратени от „***“ ЕАД, в качеството
му на пълномощник на цедента, но същото се върнало в цялост, тъй като не било потърсено
от длъжника.
Тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума, ищцовото дружество
инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена
заповед за изпълнение. Тъй като срещу издадената заповед било депозирано възражение от
3
страна на длъжника, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен
ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за кредит
№**********/07.03.2018 год., Общи условия, Разписка за извършено плащане
№2000000147125881/07.03.2018 год., Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.11.2019 год., Потвърждение изх.№10620/27.11.2019 год., Приложение №1,
Пълномощно, Уведомително писмо, известие за доставяне, обратна разписка, Пълномощно,
вносна бележка, както и от материалите, приложени по ЧГД №2529/2020 год. по описа на
ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
сумата по опуснатия кредит в размер на 1300 лева е била преведена на длъжника по негова
сметка в *** с разписка за извършено плащане №2000000147125881/07.03.2018 год.; че по
кредита не са постъпвали суми от страна на ответника; че размера на главницата към датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 1300 лева; че размера
на договорената лихва е 43.80 лева, съгласно договорения ГЛП от 40.99 %; че към датата на
цесията е била начислена наказателна лихва за забава в размер на 1075.62 лева, както и
други разходи в размер на 80 лева. Експертизата дава заключение, че общо задължението
към датата на цесията е в размер на 2767.62 лева, от които 1300 лева – главница; 43.80 лева –
договорна лихва; 268.00 лева – такса експресно разглеждане, 80 лева – други разходи и
1075.62 лева – лихва за забава.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Не се спори между страните по делото, че 07.03.2018 год. между „***“ ЕООД и
ответника М. В. К. бил сключен Договор за кредит с №**********, по силата, на който
Заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 1300 лева. Страните са
договорили олихвяване на усвоената сума с фиксиран годишен лихвен процент 40.99%, като
общата сума по кредита следвало да бъде платена чрез една месечна вноска, платима на
06.04.2018 год.
Поради неплащане на дължимите суми и изпадане на кредитополучателя в забава
19.11.2019 год. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „***“
ЕООД и “***” ЕАД, като в Приложение №1, представляващо допълнително споразумение
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, по силата на което било
прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор за кредит с №********** от 07.03.2018
год., сключен между „***“ ЕООД и ответника М. В. К..
Съдът не кредитира твърденията на упълномощения представител на ответника, че
4
договорът за цесия не е произвел своето действие, доколкото не е бил съобщен на длъжника
по предвидения за това ред. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че
действително, както става ясно от материалите по делото преди предявяване на иска по
чл.422 от ГПК длъжникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото
въпреки направените опити за връчване, уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не му е било
връчено. В същото време обаче е налице надлежно връчване на приложеното към исковата
молба уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и останалите документи относно извършената
цесия на ответника и връчването на книжата представляват редовно уведомяване за
извършената цесия.
В конкретния случай по делото е приложено пълномощно, с което старият кредитор е
упълномощил новия да уведоми длъжника от името на първия за прехвърлянето на
вземанията. В константната си съдебна практика ВКС трайно и последователно приема, че
такова упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава императивната норма на
чл.99, ал.3 от ЗЗД. С оглед на изложеното се приема, че уведомление, изходящо от
предишния кредитор или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на
новия кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и това
обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство на основание
разпоредбата на чл.235 от ГПК.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството-
жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се
явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Доколкото длъжникът е
физическо лице, на което по силата на сключения договор от 07.03.2018 год. е предоставен
паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в
отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за
потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК Договорът за потребителски кредит
5
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В случая
договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя на отказ от договора. Между
страните по делото липсва съмнение и относно шрифта на договора. В същото време на
ответника е била предоставена и изискуемата съгласно закона преддоговорна информация.
Съдът не споделя твърдението на особения представител на ответника, че ответникът
не е получил посочената в договора сума в размер на 1300 лева. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че видно от приложената по делото Разписка за извършено
плащане №2000000147125881/07.03.2018 год. сумата по кредита в размер на 1300 лева е
била преведена на длъжника чрез системата за електронни плащания еPay.bg. Посочената
разписка не е била оспорена от страните и следва да се приеме, че същата е годно
доказателство в тази насока. В подкрепа на този извод е и заключението на изготвената по
делото съдебно-иконокомическа експертиза, която също дава заключение, че посочената
сума е била получена от длъжника по посочена в *** сметка.
Ищецът твърди, че сключения между него и първия кредитор договор за кредит е
изцяло недействителен, поради наличието на нищожни клаузи, които не могат да бъдат
заместени с повелителните правила на закона, съгласно правилото, визирано в разпоредбата
на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
Конкретно ищецът на първо место визира клаузите, касаещи определянето на
възнаградителната лихва по договора и годишния процент на разходите.
В тази връзка съдът намира, че клаузите от процесния договор, касаещи ГЛП и ГПР
не са нищожни поради обстоятелството, че същите са договорени при съблюдаване
изискването за добросъвестност и при съобразяване с добрите нрави, по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.26 от ЗЗД. Същите не са нищожни на основание чл.21 от ЗПК. Съгласно
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за
потребителски кредит е ГПР и ГЛП. Видно от текста на процесния Договор за кредит
№**********/07.03.2018 год. ГПР е в размер на 49.7 %, а ГЛП е в размер на 40.99 %. Съдът
не споделя въведените от ищцовата страна възражения за нищожност клаузите за
възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че съществува съдебна практика по сходни казуси, която приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. Действително в
6
настоящия случай размера на уговорената възнаградителна лихва надхвърля трикратния
размер на законната лихва към момента на отпускане на кредита. В същото време обаче
посочената по-горе съдебна практика е несъотносима към настоящият случай, доколкото
подобни разрешения – за нищожност клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва са релевантни за периода преди приемането на
разпоредбата на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК /обн. ДВ, бр.35 от 2014 год., в сила от 23.07.2014
год.). Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на
разходите по потребителски кредити, не съществуваше нормативен текст, регулиращ
оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни принципи и морални
норми. Към настоящият момент е налице нормативен текст - чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК,
който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита, посочвайки, че годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР
и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие е същата
заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер. В
случая ГПР е в размер на 49.7%, което е под допустимия петкратен размер, поради което се
налага извода, че тази клауза от договора не е нищожна, както и клаузата, касаеща
годишния лихвен процент.
По отношение направеното с отговора на исковата молба оспорване на сумата от
268.20 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на кредита, доколкото от
страна на ищцовото дружество не се претендираа заплащане на посочената сума, то за съда
не съществува задължение да се произнася по нея.
С оглед задължението, визирано в разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК служебно да
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът при
проверка на представените по делото писмени доказателства намира, че клаузите на
сключения между страните договор, отговарят на предвидените в закона изисквания, като на
длъжника е била предоставена необходимата информация за потребителския кредит. В
същото време договорения размер на годишната лихва, както и годишния процент на
разходите са под допустимия, съгласно разпоредбите на ЗПК и съдебната практика размер,
поради което тези клаузи на договора не са неравноправни. Същото се отнася и до
останалите направени от ответната страна възражения.
С оглед на изложеното в настоящия случай следва да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1300
лева – главница, представляваща дължима и незаплатена сума по Договор за кредит с
№********** от 07.03.2018 год., сключен между „***“ ЕООД и ответника М. В. К.,
вземането по който е било прехвърлено чрез цесия от „***“ ЕООД на “***” ЕАД, по силата
на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 19.11.2019 год. и Приложение №1
към договора за периода от 07.03.2018 год. /датата на сключване на договора/ до 06.04.2018
7
год. /падежа на погасителната вноска/, 43,80 лева – договорна лихва за периода от
07.03.2018 год. /датата на сключване на договора/ до 06.04.2018 год. /падежа на
погасителната вноска/.
По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск съдът
установи, че страната, както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така също
и в исковата молба претендира обезщетение за забава в размер на 1123.81 лева за периода
от 07.03.2018 год. до 23.09.2020 год., въпреки, че е описала посочения в договора начин за
изчисляване на наказателна лихва. В този смисъл, както става ясно от материалите по
делото и по-конкретно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза, страната е изчислила посочената сума по начина, указан в чл.13.2, буква „а“ от
Договора, въпреки, че не е посочила изрично конкретно приложената норма от
договора. В тази връзка обаче съдът намира, че доколкото ищцовата страна, както в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така също и в исковата молба е посочила,
че претендира обезщетение за забава, а не наказателна лихва, то искът се явява основателен
и доказан за сумата от 325.35 лева, представляваща обезщетение за забава, плащането на
главницата от 1300 лева за периода от датата, следваща датата на падежа на задължението –
07.04.2018 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.09.2020 год. При преценка на периода за който страната е претендирала обезщетението
съдът съобрази, че ищецът е посочил период от датата на сключване на договора –
07.03.2018 год. В същото време обаче доколкото ответникът е изпаднал в забава едва с
настъпване на падежа на договорената погасителна вноска, то претендираното обезщетение
за забава е дължимо от деня следващ датата на падежа, а именно – 07.04.2018 год. до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.09.2020 год. В този
смисъл предявения иск за разликата над посочената сума от 325.35 лева и за периода от
07.03.2018 год. до 06.04.2018 год., като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен. С оглед изпадането си в забава ответникът дължи и законната лихва върху
дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.09.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 305.74 лева, включващи
заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.
От страна на ответника не са направени разноски, поради което независимо от изхода
на делото, такива не му се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.Шумен, бул.“***“ №1, вх.1, ет.1, ап.2 ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда ***, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес: гр.Варна, ул.“***“ №45, партер, чрез
юрисконсулт Б. Р. сумата от 1300 лева /хиляда и триста лева/, представляваща
претендирана главница представляваща дължима и незаплатена сума по Договор за кредит с
№********** от 07.03.2018 год., сключен между „***“ ЕООД и ответника М. В. К.,
вземането по който е било прехвърлено чрез цесия от „***“ ЕООД на “***” ЕАД, по силата
на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 19.11.2019 год. и Приложение №1
към договора за периода от 07.03.2018 год. /датата на сключване на договора/ до 06.04.2018
год. /падежа на погасителната вноска/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.09.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е била издадена заповед за изпълнение
№260259/12.11.2020 год. по ЧГД №2529/2020 год. по описа на ШРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.Шумен, бул.“***“ №1, вх.1, ет.1, ап.2 ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда ***, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес: гр.Варна, ул.“***“ №45, партер, чрез
юрисконсулт Б. Р. сумата от 43.80 лева /четиридесет и три лева и осемдесет стотинки/,
представляваща договорна лихва по Договор за кредит с №********** от 07.03.2018 год.,
сключен между „***“ ЕООД и ответника М. В. К., вземането по който е било прехвърлено
чрез цесия от „***“ ЕООД на “***” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 19.11.2019 год. и Приложение №1 към договора за периода от 07.03.2018
год. /датата на сключване на договора/ до 06.04.2018 год. /падежа на погасителната вноска/.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.Шумен, бул.“***“ №1, вх.1, ет.1, ап.2 ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда ***, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес: гр.Варна, ул.“***“ №45, партер, чрез
юрисконсулт Б. Р. сумата от 325.35 лева /триста двадесет и пет лева и тридесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата в размер на
1300 лева по Договор за кредит с №********** от 07.03.2018 год., сключен между „***“
ЕООД и ответника М. В. К., вземането по който е било прехвърлено чрез цесия от „***“
ЕООД на “***” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
19.11.2019 год. и Приложение №1 към договора за периода от 06.04.2018 год. /падежа на
погасителната вноска/ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.09.2020 год., като отхвърля иска за разликата над 325.35 лева до пълния
предявен размер от 1123.81 лева, както и за периода от 07.03.2020 год. до 06.04.2020 год.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. В. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №1,
9
вх.1, ет.1, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ НА “ “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда ***, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Д. Б., съдебен адрес: гр.Варна, ул.“***“ №45, партер, чрез юрисконсулт Б. Р.
сумата от 305.74 лева /триста и пет лева и седемдесет и четири стотинки/, включващи
заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10