МОТИВИ ПО НОХД
№1259/2016 година по описа на РС Ловеч
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу подсъдимия И. ***
било предявено обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б. “б”, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 24.09.2011г., около 14.00 часа в гр. Червен
бряг, обл. Плевен, по бул. ”Европа”, в посока центъра
на града, при управление на МПС - л.а. „Шкода”, модел „Фабия”
с ДК № ЕН 4226 ВВ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5/1/
от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата: т.1 с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл.6 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение…. с пътните знаци”;
чл.50, ал.2 от ЗДвП – „Когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство
променя направлението си, водачите които се намират на този път се ръководят по
между си от правилата на чл.48”; чл.48 от ЗДвП: „на кръстовище на равнозначни
пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се намират или приближават от дясната му страна,…” в условията
на независимо съпричиняване с П.И.Б. - водач на л.а.
„Ауди А4” с рег. № ЕН 2525 ВР, който от своя страна нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП
и чл.21, ал.1 от ЗДвП/ като не контролирал непрекъснато пътното превозно
средство, което управлявал и се движел с превишена скорост – 65,77 км/час при
максимално разрешена - 50 км/час, по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на малолетния В.П.И., изразяваща се в трайно /за около и над месец/
затруднено движение на лявата му ръка.
Пострадалите И.Б.И. и В.П.И.
в съдебно заседание са предявили гр. иск за имуществени вреди в размер на 3559.84 лв., срещу подс. В., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието – 24.09.2011 год. до окончателното й изплащане,
който е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство, като
И.И. и В.И. са конституирани като граждански ищци и частни обвинители в процеса
с адв. А. от ПлАК.
Св. С.Н.Ч. като майка и
законен представител на пострадалия В.П.И. в съдебно заседание е предявила
срещу подс. В. гр. иск за неимуществени вреди в
размер на 15 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието – 24.09.2011 год. до окончателното й изплащане,
който е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство, като
С.Ч. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител в процеса с адв. А. от ПлАК.
Св. П.И.Б. като баща и
законен представител на пострадалия В.П.И. в съдебно заседание е предявил срещу
подс. В. гр. иск за имуществени вреди в размер на 337.20 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 24.09.2011 год. до
окончателното й изплащане, който е приет за съвместно разглеждане ведно с
наказателното производство, като П.Б. е конституиран като граждански ищец и
частен обвинител в процеса с адв. А. от ПлАК.
НОХД №1259/2016г. по
описа на РС Ловеч е било образувано, въз основа на Решение №96/19.10.2016г. по
ВНОХД №198/2016г. по описа на ОС Ловеч, с което е била отменена Присъда
№12/13.04.2016г., постановена по НОХД №897/2014г. по описа на РС Ловеч и
върнато делото за разглеждане от друг състав на съда от фазата на съдебното
заседание, за да се отстрани допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в участието на прокурор при разглеждането на НОХД №897/2014г. по описа на РС
Ловеч, който според въззивната инстанция не е имал
процесуално право да участва в разглеждането на наказателното производство, при
липсата на изрично издадено разпореждане от по – горе стоящ по степен прокурор
– окръжен, апелативен или главния прокурор.
В съдебно заседание на 20.03.2017
г. е поискано от прокурора изменение на обвинението, което е допуснато от съда
с определение и наказателното производство срещу подс.
В. е продължило по обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, във
връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за това, че на 24.09.2011г. около 14.00 часа
в гр. Червен бряг, обл. Плевен, на бул. ”Европа” посока
центъра на града, при управление на МПС собствен л.а. марка „Шкода Фабия” с ДК № ЕН 4226 ВВ, нарушил правилата за движение –
чл.50, ал.2 от ЗДвП – когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство
променя направлението си, водачите които се намират на този път се ръководят по
между си от правилата на чл.48 от ЗДвП – на кръстовище на равнозначни пътища
водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се намират или приближават от дясната му страна и при условия на
независимо съпричинителство с П.Б. ***, който при
управление на л.а. марка „Ауди А4” с ДК № ЕН 2525 ВР, собственост на И.Б.И. ***,
нарушил правилата на движение - чл.21, ал.1 от ЗДвП - забраната при избор на
скоростта на движение да се превишава стойността от 50 км/ч за пътно превозно
средство категория „В” в населено място, като се движил със скорост 65.41 - 65.77 км/ч и по
непредпазливост причинил на В.П.И. 5 - годишен от гр. Червен бряг, обл. Плевен, средна телесна повреда, трайно затруднение за
около и над месец движението на лява ръка, поради счупване на лявата ключица.
Представителят на
прокуратурата в съдебно заседание поддържа измененото по реда на чл.287 от НПК обвинение
срещу подсъдимия, така както е формулирано и отразено в протокола от съдебното
следствие. Излага, че на процесната дата подс. В. управлявал л.а. „Шкода Фабия”
с рег. номер ЕН 4226 ВВ, а бащата на пострадалия В.П. се движел с л.а.
„Ауди А4” с рег. номер ЕН 2525 ВР. Излага,
че било установено, че подсъдимия движейки се с л.а. наближавайки кръстовището
в гр. Червен бряг бул. ”Европа” и ул. „Антим І-ви” не осигурил предимството на
движещия се по път с предимство л.а.
„Ауди А4” от което настъпил удар между двата автомобила, в следствие на който била
причинена средна телесна повреда на В.П.И.. Излага, че водача на л.а. „Шкода Фабия” бил нарушил правата на движение, като не осигурил
предимство на движещия се автомобил „Ауди А4” по път с предимство. Излага, че в
огледния протокол, в скицата, бил посочен ориентир
знак еди кой си. Излага, че огледния
протокол бил подписан от поемните лица, от
техническия помощник, автоексперт, като била изготвена
автотехническа експертиза, която потвърждавала
обвинението на РП Червен бряг. Излага,
че в този смисъл, считал за изяснено криминалното поведение на И.В. за което
следвало да му бъде определено наказание, което да изпълни целите и задачите на
НК. Излага, че за деянието законодателя бил предвидил наказание до 3 години
лишаване от свобода или наказание „Пробация”, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС. Излага, че с оглед дългото време,
което било изминало от деянието, обстоятелството, че подсъдимия В. не е
осъждан, нямал криминална регистрация, и бил показал добро процесуално
поведения като се бил явил във всички
с.з., следвало да му се наложи наказание „Пробация”,
което би постигнало целите на закона. Излага, че по отношение на размера и вида
на наказанието „Пробация” предоставял на съда, но
мислел, че наказание „Пробация” по първите две точки
в рамките на една година би било справедливо, и че ще изпълни целите и задачите
на НК. Относно наказанието лишаване от право да управлява МПС, излага, че се
било изяснило в хода на съдебното следствие, че подс.
В. си изкарва прехраната като таксиметров шофьор, управлявайки таксиметров
автомобил, с оглед на което едно наказание от 6 месеца щяло да изпълни целите и
задачите на НК. По отношение на предявените граждански искове, счита, че същите
следва да бъдат присъдени изцяло в полза на гражданските ищци. В този смисъл
моли съда да постанови присъдата си.
Процесуалният
представител на гражданските ищци и частни обвинители адв.
А. моли съда да постанови присъда, с която на основание чл.303, ал.2 от НПК, да
признае подсъдимия за виновен по измененото от РП обвинение, да уважи изцяло
предявените и приети гр. искове, както и да осъди подсъдимия да заплати
направените съдебни разноски във всичките досегашни инстанции. Счита, че от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и съдебно техническата
експертиза по несъмнен и категоричен начин се било доказало обвинението.
Излага, че в хода на съдебното следствие били възникнали няколко въпроса,
единия от които бил при настъпване на ПТП подсъдимият да ли е бил изпълнил
задълженията които му вменява пътния знак „Спри осигури предимство”? Излага, че
в тази насока имало свидетелски показания, от които се установявало, че са
възприели поведението на водача на л.а. „Шкода Фабия”,
и че водача е навлязъл в кръстовището
без да изпълни задължението си да спре. Излага, че съдебно - автотехническата
експертиза, в нейния писмен вид и експертите, които я защитили в съдебно
заседание на поставените въпроси,
категорично поддържали, че с оглед скоростта на движението на водача на л.а.
„Шкода Фабия” е било изключено да е спрял в зоната на
знака „Спри осигури предимство”, а напротив тази скорост говорила, че той е
навлязъл в кръстовището без да спре. Излага, че самите експерти били посочили в съдебно заседание, че било възможно
подсъдимия да е спирал 20-30
метра преди зоната на кръстовището, но това не
съставлявало спиране произтичащо от задължението по ЗДвП и знака „Спри осигури
предимство”, като същия бил навлязъл в зоната на кръстовището, в лентата за
движение на другия водач и му отнел предимството, в следствие на което било настъпило
ПТП. Излага, че твърдението на подсъдимия за това, че е бил спрял и въпреки
спирането е бил ударен не се подкрепяло от свидетелските показания и автотехническата експертиза. Излага, че обстоятелството, че
сблъсъка между автомобилите е настъпил в лентата за движение на водача на л.а.
„Ауди А4” водел до извода, че подсъдимия не е спрял, като този спорен момент бил
изяснен и то главно от автотехническата експертиза. Излага,
че втория момент касаел въпроса, каква е максимално допустимата скорост за
движение в пътния участък на който е настъпило ПТП. Излага, че за него нямало
съмнение, че определящи били общите закони за движение по пътищата, които
определяли, че максимално допустимата скорост в населено място е 50 км/ч. Излага, че защита
се домогвала до това да установи, че максимално допустимата скорост в зоната била
40 км/ч.,
с аргумента, че на входа на гр. Червен бряг имало поставен знак сочещ
максимално допустима скорост 40
км/ч. Излага, че се било установило, че този знак е
поставен по решение на местната комисия по безопасност на движението, и че било
недопустимо с административен акт на някакъв местен орган да се дерогират повелителни правни норми, каквито са тези по ЗДвП,
и в частност разпоредбите касаещи максимално допустимата скорост в населено
място. Моли да се обърне внимание на показанията на свидетелите, особено на
полицейския служител С. Славчев - служител в КАТ гр. Червен бряг, че след въпросния
вход за гр. Червен бряг, където бил поставен този знак 40 км/ч до мястото на ПТП
следвали две кръстовища, а съгласно разпоредбите на ЗДвП всяко кръстовище
отменяло действието на поставения преди него знак. Излага, че дори на входа на
гр. Червен бряг да имало знаци ограничаващи скоростта от 40 км/ч, то наличието на
две кръстовища до мястото на ПТП вече било отменило действието на този знак, и че
допустимата максимална скорост, в зоната на участъка е 50 км/ч, а не 40 км/ч. Излага, че представеното
от защитата писмено доказателство в последното съдебно заседание, не изменяло
констатациите в огледния протокол, защото освен
кръстовището образувано от тези две улици, което е голямо кръстовище имало
други знаци образувани от други улици, които не били коментирани в представеното
удостоверение. Излага, че третия спорен въпрос бил не като фактология,
а като оценка от страна на участниците в процеса, за това къде се е намирало
пострадалото малолетно дете при настъпване на ПТП, респективно настъпване на
увреждане на горния му крайник. Излага, че се били събрали убедителни гласни
доказателства от свидетелите, които били възприели, че след ПТП, детето се е
намирало на задната седалка, поставено в изискуемо от закона детско столче на
задна седалка, обезопасено по съответния ред. Излага, че се било установи се,
че след ПТП бащата е извадил детето от задната седалка, като за това имало
множество свидетелски показания. Излага, че се било установило наличието на
така наречената предпазна щора, която била елемент от обезопасителната
система на л.а. „Ауди А4”, и която се била задейства автоматично при настъпване
на ПТП. Излага, че се било установило се, че от мястото където автомобила бил
наблюдаван от спътничката на подсъдимия, която той бил возил като такси, същата
не е имала видимост към вътрешността на автомобила, тъй като от мястото, където
тя е била седнала е била задействана тази щора, която изцяло закривала
страничните стъкла и нямала видимост за разположението на пътниците. Излага, че
местонахождението на детето било изяснено напълно, включително и от огледния протокол и свидетелските показания, а именно, че
то е било поставено отзад в детско столче. Излага, че по въпроса за
наказанието, съда следвало да съобрази обществената опасност на деянието, което
било със значителни имуществени вреди, със средна телесна повреда, и да
определи справедливо наказание. Излага, че гражданските искове, също били доказани
по основание и размер, като били доказани и имуществените вреди по л.а. ”Ауди А4”,
неговата собственост, размера на щетата, която е платена от застрахователя и
явяващата се разлика съобразно заключението на в.л. Излага, че относно средната
телесна повреда, били налице медицински експертизи и свидетелски показания,
като се било установило, че на детето е била поставена лонгета
за обездвижване на крайника, като същото е било ограничено в своята физическа
активност, и извадено от занимания от детската градина, като същото е изпитвало
болка, трудности в обслужването, трудности в учебния процес и панически страх
от пътуване в автомобил, като това продължило дълго време, вкл. и нощни кошмари
и безсъние. Излага, че за неимуществени вреди иска също е доказан по основание
и размер, а така също и другия за имуществени вреди за направени разходи по
лечението и закупуване на лонгета. Излага, че намирал,
че са доказани всички елементи от фактическият състав на обвинението,
фактическата обстановка, вредоносният
резултат и вината. Моли съда да им присъди обезщетение в пълния размер, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането, както и да им присъди разноските
направени при разглеждане на всичките дела до момента.
Подсъдимият И.Д.В. в
съдебно заседание се явява лично и с адв. С..
Подсъдимия дава подробни обяснения по обвинението, основно твърдейки, че не е
извършил деянието, и че към момента на настъпване на ПТП - то не е имало
никакви свидетели. Същия моли да бъде оправдан. Защитникът му адв. С. излага, че единствената насока, в която защита ще
пледира била, че нейния подзащитен е напълно невинен
да е извършил престъпление при условията
на независимо съпричиняване с бащата на пострадалото
дете, като моли същия да бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Излага,
че не можела да разбере защо и в обвинителните актове, които получавали в продължение на 6 години
непрекъснато се говорило за пътен знак „Спри осигури предимство”, след като
пред настоящия състав било представено писмено доказателство, от което било
видно, че такъв знак на кръстовището не съществувал поради което нямало как да
са го нарушили. Излага, че този пътен знак „Спри осигури предимство” фигурирал,
както в огледния протокол, така и в показанията на
свидетели, и че ако имало такъв знак е щяло да е налице много сериозно
нарушение от тяхна страна. Излага, че в началото на бул. ”Европа” съществувал
знак 40 км/ч,
разрешена скорост със спомагателна табела „Т-2 важи за цялото населено място”.
Излага, че нейния доверител бил спазил тази забрана на закона, което безспорно
се установявало от заключението на вещите лица. Излага, че на самото кръстовище
се намирал указателен знак, който указвал кой от всички пътища на кръстовището
е с предимство, но че нямало знак „Стоп” от където следвало, че липсвало
каквото и да е било задължение нейния подзащитен да
спре на кръстовището. Излага, че подзащитният й е погледнал на дясно, видял е, че автомобила
управляван от П.Б. е на доста голямо
разстояние, навлязъл е леко в
кръстовището, спрял е за да се увери, че може да продължи безопасно
движението си, като точно в този момент със несъобразена и неразрешена скорост
върху него е връхлетял автомобила на Б., който е ударил в десния калник спрелия
автомобил „Шкода Фабия”, като автомобила на нейния доверител
се бил отклонил по посока на удара, завъртял се на 45 градуса към посоката от
която е дошъл и се установил на място. Излага, че били безспорни и категорични описанията
в огледния протокол за уврежданията, които били нанесени
върху автомобила на подзащитния й, като тези
увреждания били главно в десния калник, който бил огънат, десния фар и дясната
джанта. Излага, че ако била вярна тезата на ЧО, че те са ударили автомобила на Б.,
то уврежданията по автомобила нямало да се намират в дясната част, а в предната
част на техния автомобил. Излага, че обстоятелството, че уврежданията по
автомобила на Б. били, в неговата предна част означавало, че удара е настъпил с
тази част на автомобила, по дясната част на автомобила на подсъдимия. Излага,
че по тази причина счита, че нейния подзащитен
установявайки се на място, изчаквайки да
премине колата на Б. с нищо не е нарушил правилата за движение. Моли съда категорично
да се съобрази със заключението на тройната автотехническа
експертиза според, която ако Б. се е движел със скорост 50 км/ч разрешена за
населено място според разпоредбата на
чл.21 от ЗДвП или с 40 км/ч, то удар между
двата автомобила и в двата случая не би настъпил. Излага, че относно това 40 км/ч дали е разрешена
скорост и най - вече за тези две кръстовища, разпоредбата на 21, ал.2 от ЗДвП,
казвала, че когато стойността на скоростта, която не трябвало да се превишава е
различна от посочената в ал.1 това се сигнализирало с пътен знак. Излага, че чл.60
от ЗДвП уреждал допълнителните табели, които се слагат към пътен знак В26, като
табела Т2 изрично указвала дължината на пътния участък за който важи пътния
знак. Излага, че от представените от тях писмени доказателства се установявало,
че в началото на гр. Червен бряг на всичките му пътни артерии е поставен знак
В26 на който е изобразено 40км/ч., като към този знак е поставена допълнителна
табела Т2, която гласи и важи за целия
град. Излага, че нейния доверител се е движел в рамките на разрешената в града
скорост, като вещите лица били категорични, както в писмената си експертиза,
така и разпитани пред съда, че навлизайки в кръстовището нейния подзащитен не е бил в опасната зона на П.Б., от което следвал
извода, че той не би могъл да отнеме предимство. Излага, че предимство се
отнемало само когато автомобила навлезе в кръстовище или пресече траекторията
на движение в опасната зона на идващия автомобил, като такова нещо тук нямало. Излага,
че ако Б. возейки малолетното си дете е спазвал правилата за движение, то удар
не би настъпил, и че това било ясно и на държавното обвинение след като е приел
независимо съизвършителство между двамата водачи.
Излага, че свид. В. твърдяла неистини пред съда и
затаявала истини, като извода й се базира на обстоятелството, че по делото са
представени неопровергани писмени доказателства, че датите от 24.09 до 25.09.
2011 година били почивни дни. Излага, че фирма „Калинел”
не е работела, като Д. е била в отпуск както била заявила лично, разпитана в
качеството на свидетел и съпоставена в очна ставка. Излага, че от фирма „Калинел” представили писмени доказателства за графика за работа
на служителите от който се виждал, че нито един от служителите на фирмата не е
работел през тези 5 дни и въпреки това св. В. първоначално твърдяла, че е била
втора смяна, че си е търсела работа, че е отивала на интервю, като поводи
поради, което се е намирала на процесното кръстовище.
Моли съда да приеме, че фирма „Калинел” не само, че
не е работела, а и че Д. не е била на работа. Излага, че св. В. заявила, че се
е провела среща между нея и свид. Д., което било отречено
от директора на фирма „Калинел”, с оглед на което
моли да не се кредитират показанията на св. В.. Излага, че св. В. също не е бил
на местопроизшествието, което не могла да докаже убедително, но че съмненията им
се пораждали от обстоятелството, че св. В.В., бил заявил, че преди да дойде да свидетелства е имал
среща с П.Б. и че тази среща касаела именно показанията, които трябвало да дава
пред съда във връзка с настъпилото ПТП, като без да бъде питан нито от съда
нито от страните бил заявил „ не помня кой е бил там, но и Гошо е бил”, което я
навеждало на мисълта, че св. Г.В. не е бил на местопроизшествието. Излага, че след
като е налице съмнение в обстоятелството бил ли е В. там или не моли съда да
приеме, че всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подзащитния
й и по тази причина да не се кредитират показанията на св. В., като това не
били голословни съмнения, а се потвърждавали и от обясненията на нейния подзащитен. Излага, че показанията на св. Н.Ц., били
категорични, че освен И.В., Н.Ц., П.Б. и малолетното дете, други лица на ПТП не
е имало, като малко след това бил пристигнал свидетеля, който отвел Н.Ц. до
болницата. Излага, че този свидетел и свидетелката Ц. били абсолютно
незаинтересовани от изхода на делото, и били категорични, че св. Г.В. не е бил
на ПТП. Излага, че съди и по това, че този свидетел не е бил на
местопроизшествието, тъй като се бил появил едва в съдебна фаза, воден от св.
Божилов. Излага, че нито той нито св. В. били разпитвани на ДП. Излага, че относно
заключението на вещото лице, че не може да се каже категорично от кой от
ударите на автомобила „Ауди А4” или автомобила „Шкода Фабия”
при качването на насипа е настъпило увреждането на детето, вещото лице било
категорично, че при всеки един от тези два удара би могло да настъпи
увреждането. Излага, че отново се касаело за съмнение, което следвало да бъде
тълкувано в полза на подсъдимия. Излага, че в.л. от съдебно-медицинската
експертиза обяснило, че ако лонгетата е била поставена
на детето в деня, в който е настъпило увреждането, тя е щяла да бъде свалена на
25-тия ден, поради което не ставало въпрос за обездвижване на горния крайник за
повече от 30 дни и тогава нямало да е налице хипотезата на средна телесна
повреда. Излага, че още едно съпричиняване от страна
на бащата на пострадалото дете било обстоятелството, че детето се е возило на
предната седалка, което било абсолютно забранено, вместо на задната седалка в
подходящо столче. Излага, че св. Ц. категорично била заявила, че е видяла, а
същото твърдял и подсъдимия, че детето е извадено от предна дясна врата. Излага,
че щорите, които биха били пуснати според представителят на ЧО можели да
закрият видимостта към вътрешността на автомобила, но не могли да попречат,
както на свидетелката така и на подсъдимия да видят, че предната дясна врата е
отворена, и че детето се изважда от там. Излага, че именно заради това
обстоятелство от къде е извадено детето на така наречения пострадал Б. му било необходимо
необходимо да доведе двама свидетели В. и В., които
да установят от къде е извадено детето, и че тези двама свидетели друга задача
в процеса нямали. Моли съда да приеме, че подс. В. е
абсолютно невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
От събраните в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, от
показанията на разпитаните свидетели, от приобщените по реда на чл.281 от НПК
свидетелски показания, от проведените очни ставки, заключенията по изслушаните
и приети експертизи, от обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка :
Подсъдимият И.Д.В. ***,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, като към датата на
деянието предмет на настоящето дело работел като таксиметров шофьор.
Подс. В. на 24.09.2011 г.
около 14,00 часа, управлявал л.а. ”Шкода Фабия” с ДК
№ ЕН 4226 ВВ, като се движел по прав участък в дясната пътна лента на бул. ”Европа”
в посока от изток на запад със скорост 40,36 - 45,00 км/ч. В автомобила
на подсъдимия, извършващ таксиметрова дейност пътувала свид.
Н.Ц., в качеството на клиент.
В същото време свид. П.Б. управлявайки л.а. ”Ауди А-4” с ДК № ЕН 2525 ВР с прикачено
товарно ремарке, се движел по ул. ”Антим І”, в своята дясна лента, в посока от север
на юг със скорост 65,41 - 65,77
км/ч.
Цитираните по – горе две
превозни средства почти едновременно приближили кръстообразното кръстовище,
образувано от бул. „Европа” и ул. „Антим І”.
В района на кръстовището
за движещите се по ул. ”Антим І” в посока север - юг и завиващи наляво в посока
изток на бул.”Европа” и за движещите се по бул. ”Европа” в посока изток - запад
и завиващи надясно в посока север на ул.”Антим І” имало п.з. Т-13 „Направление
на пътя с предимство в кръстовището”. За превозните средства, движещи се по
двете улици в района на кръстовището няма пътни знаци за допълнително
ограничаване на скоростта.
Водачът на л.а. ”Шкода”
- подс. В., видял приближаващият се л.а. ”Ауди” с ДК
№ ЕН 2525 ВР, но без да намали скоростта си навлязъл в кръстовището и продължил
движението си направо, като по този начин се насочил да пресече лента, в която
превозните средства движещи се по ул. „Антим І” в посока север – юг имали
предимство. Когато л.а. ”Ауди” бил на разстояние около 24 метра преди
конфликтната точка/при опасна зона 45,17 метра/, водачът П.Б. забелязал
посоката и скоростта на л.а. ”Шкода”, оценил пътно - транспортната ситуация
като опасна за движението и предприел аварийно спиране. В същото време на около
17 метра
преди конфликтната точка/при опасна зона 27,28 метра/, водачът на л.а. ”Шкода”,
забелязвайки идващият от дясно автомобил с предимство, също предприел аварийно
спиране. Независимо от усилията на двамата водачи, ударът бил неизбежен и
настъпил в дясната пътна полоса, на разстояние 1,05 метра вдясно от
мислената осова линия на ул. ”Антим І”. Л.а.”Ауди”
продължил движението си и се спрял в тревната площ извън кръстовището.
На задната седалка на
л.а. ”Ауди”, в столче се возел малолетния В.П.И., ЕГН: **********, син на св. П.Б..
При удара детето получило нараняване, поради което било транспортирано до Бърза
помощ - Червен бряг. След извършени прегледи, лекарите установили, че има
счупване на ключицата на лявата ръка и детето било откарано за лечение в
ортопедията в гр. Плевен.
Видно от заключението по
автотехническата експертиза /л.48 - л.69 от ДП/ се
установява, че произшествието се състои в страничен удар между л.а. ”Шкода” с
рег. № ЕН 4226 ВВ и л.а. ”Ауди” с рег. № ЕН 2525 ВР с прикачено към него високообемно ремарке с рег. № ЕН 4778 ЕХ. Ударът е станал
на 1,05 м.
вдясно от мислената осева линия на ул. ”Антим І” /по посока движението на л.а. ”Ауди”/,
като по това време и двете превозни средства са били в режим на аварийно
спиране. Преди ПТП - то л.а. ”Шкода” се движил със скорост 43,88 км/ч, а л.а.”Ауди”
със скорост 62,93 км/ч.
Опасната зона на л.а. ”Шкода” е била 27,85 метра, а на л.а. ”Ауди”
е била 45,17 метра.
В момента на удара двете МПС са се движили със скорости: л.а. ”Шкода” – 35,50 км/ч, а л.а.
„Ауди” – 55,40 км/ч.
Лисват конкретни и косвени данни за причини от техническо естество преди ПТП,
които да имат отношение към настъпването и възможностите за предотвратяване на произшествието. Няма
данни за наличие на странични явления или други участници в движението , които
да са изиграли съществена роля за настъпването на ПТП. Водачът на л.а.”Шкода” И.В.
е разполагал с време и технически средства да намали скоростта или да спре своя
автомобил, да осигури предимство и да пропусне л.а.Ауди”, като по този начин
предотврати настъпването на ПТП. Водачът на л.а. ”Ауди” П.Б. при избраната от
него скорост 62,93 км/ч
не е разполагал с време и технически средства да предотврати ПТП. При движение
с разрешената скорост от 50
км/ч също не би разполагал с време и технически средства
да спре преди конфликтната точка и да предотврати ПТП.
От заключението по
оценителната експертиза /л.72 - л.79 от ДП/ се установява, че нанесената щета
на л.а.”Ауди” с рег. № ЕН 2525 ВР при ПТП възлиза на 10243,70 лева, която е
равностойна на 37,94 минимални месечни заплати, определени от МС за периода след 01.09.2011 г.
От заключението по
тройната автотехническа експертиза /л.98 - л.110 от
ДП/ се установява, че водачът на л.а. ”Шкода” с рег. № ЕН 4226 ВВ е имал
техническа възможност да възприеме дясно стоящия и наближаващ кръстовището л.а.
”Ауди” с рег. № ЕН 2525 ВР, да спре преди кръстовището, да го пропусне, а след
това да продължи движението си в съответното направление. Водачът на л.а. ”Ауди”
с рег. № ЕН 2525 ВР е имал техническа възможност да реализира движение към
съответното кръстовище със скорост по-малка от максимално разрешената за
движение в населени места, а именно със скорост по - малка от 50 км/ч. При движение със
скорост 50 км/ч
и реагиране чрез спиране от страна на водача на л.а. ”Ауди” към момента на
реалното реализиране на такова, МПС ще достигне до мястото на удара 0,82 сек. по
- късно, за което време л.а. ”Шкода” ще напусне мястото на удара и ще отстои от
него на разстояние 5,02 м.,
с което ще предотврати удара между тях и ПТП. Водачът на л.а. „Ауди”
непосредствено преди удара се е движил със скорост 65,41 – 65,77 км/ч. Не е имало
конкретни или косвени данни за причини от техническо естество преди настъпване
на ПТП, които да имат отношение към настъпването и възможностите за
предотвратяване на произшествието. При скорост 40 км/ч на л.а.”Ауди”,
водачът на същия е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, с
което да предотврати ПТП.
От заключението по
оценителната експертиза /л.131 - л.135 от ДП/ се установява, че нанесената щета
на л.а. ”Шкода Фабиа” с рег. № ЕН 4226 ВВ при ПТП е
3238,90 лева, която е равностойна на 12 минимални месечни заплати, определени
от МС за периода след 01.09.2011 г.
От заключението по автотехническата експертиза /л.156 - л.162 от ДП/ се
установява, че към 24.09.2011 г. туристическо ремарке с рег. № ЕН 4778 ЕХ е
било технически изправно. Същото няма спирачна система. Липсата на спирачна
система на ремаркето не е била предпоставка и не е допринесла за настъпване на
ПТП. Липсата на спирачна система на ремаркето не е допринесла за допълнителни
вредоносни последици преди и след настъпване на ПТП.
От заключението по
съдебно - медицинската експертиза /л.82 - л.83 от ДП/ се установява, че на
пострадалия В.П.И. е причинено счупване на лявата ключица и наложило
обездвижване за 25 дни. Оздравителният период, заедно с обездвижване и раздвижване
трае около и над месец, т.е. причинено е трайно затруднение движението на лява
ръка на И..
От заключението по
съдебно - психиатричната експертиза /л.86 - л.87 от ДП/ се установява, че
освидетелстваният В.П.И. е психически здрав. Той е възрастово и психологично
незрял и не притежава психическа годност да възприема, запаметява и
възпроизвежда правилно фактите от значение за делото и да дава достоверни
показания.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият И.Д.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.”б”,
пр.2, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на 24.09.2011г. около 14.00
часа в гр. Червен бряг, обл. Плевен, на бул. ”Европа”
посока центъра на града, при управление на МПС собствен л.а. марка „Шкода Фабия” с ДК № ЕН 4226 ВВ, нарушил правилата за движение –
чл.50, ал.2 от ЗДвП – когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство
променя направлението си, водачите които се намират на този път се ръководят по
между си от правилата на чл. 48 от ЗДвП – на кръстовище на равнозначни пътища
водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се намират или приближават от дясната му страна и при условия
на независимо съпричинителство с П.Б. ***, който при
управление на л. а. марка „Ауди А4” с ДК № ЕН 2525 ВР, собственост на И.Б.И. ***,
нарушил правилата на движение - чл.21, ал.1 от ЗДвП - забраната при избор на
скоростта на движение да се превишава стойността от 50 км/ч за пътно превозно
средство категория „В” в населено място, като се движил със скорост 65.41 - 65.77 км/ч и по
непредпазливост причинил на В.П.И. 5 - годишен от гр. Червен бряг, обл. Плевен, средна телесна повреда, трайно затруднение за
около и над месец движението на лява ръка, поради счупване на лявата ключица.
Настоящата инстанция
намира, че от събраните на досъдебното производство и съдебното следствие писмени
и гласни доказателства, както и от заключенията на в.л. по реализираните в хода
на ДП експертизи, по безспорен начин е установено, че подсъдимия е автор на
деянието за което е признат за виновен.
От обективна страна
безспорно се установи, че подс. В. е прекият
извършител на деянието, тъй като при управление на МПС – л.а. марка „Шкода Фабия”
с ДК № ЕН 4226 ВВ, на 24.09.2011г. около 14.00 часа в гр. Червен бряг, обл. Плевен, на бул. ”Европа” посока центъра на града, нарушил
правилата за движение - чл.50, ал.2 от ЗДвП – когато на кръстовище е указано,
че пътят с предимство променя направлението си, водачите които се намират на
този път се ръководят по между си от правилата на чл. 48 от ЗДвП – на
кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната
му страна и при условия на независимо съпричинителство
с П.Б. ***, който при управление на л. а. марка „Ауди А4” с ДК № ЕН 2525 ВР,
собственост на И.Б.И. ***, нарушил правилата на движение - чл.21, ал.1 от ЗДвП
- забраната при избор на скоростта на движение да се превишава стойността от 50 км/ч за пътно превозно
средство категория „В” в населено място, като се движил със скорост 65.41 - 65.77 км/ч по
непредпазливост причинил на В.П.И. 5 - годишен от гр. Червен бряг, обл. Плевен, средна телесна повреда, трайно затруднение за
около и над месец движението на лява ръка, поради счупване на лявата ключица. За
тези изводи съдът се позовава на първо място на показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели, на приобщените по реда на чл.281 от НПК
свидетелски показания от ДП и тези дадени по НОХД №897/2014г. по описа на РС
Ловеч, както и на констатациите на изготвените съдебно - автотехническа
експертиза, оценителна екпретиза, тройна съдебно автотехническа експертиза, съдебно – медицинската
експертиза и съдебно психиатрична експретиза, които
приема за компетентни, безпристрастни, убедителни и научно обосновани. Същите
са изготвени изцяло и само въз основа на обективни данни и находки, както от
съставения непосредствено след произшествието Протокол за оглед на ПТП, с албум
към него, талони за медицинско изследване, амбулаторен лист. Всички тези
находки са обективни и конкретни, поради което съдът ги приема за единствено
верни и точно отразяващи фактическата обстановка на произшествието. Съдът
намира, че всички изготвени заключения са пълни и почиват на професионалния
опит и теоретическите познания на изготвилите ги в.л.
От субективна страна В. е
действал непредпазливо, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Допуснатото от него нарушение на правилата за движение е в пряка и
непосредствена връзка с настъпилото произшествие и произтичащите от него общественоопасни последици.
От заключението по
назначената съдебно - автотехническа експертиза се
установява движението на двата автомобила, между които е настъпило ПТП - то,
вида кръстовище, п.з. регулиращи движението в кръстовището, механизма на
деянието, мястото на настъпване на удара между двата л.а., както и че основна
причина за настъпилото ПТП е поведението на подсъдимия, който отнел
предимството на управлявания от Б. л.а., с оглед местоположението му в
кръстовището като дясно стоящ. От заключенията по двете автотехнически
експертизи и от разпита на вещите лица в с.з. се установява, че приближавайки
към кръстовището двамата водачи почти
едновременно взаимно са се възприели и са реагирали чрез аварийно спиране.
Мястото на удара е определено в лентата за движение на Б., а констатираното в
последствие разположение на превозните средства съответства на начина им на
движение при навлизане в кръстовището. При тези обстоятелства, по един
безспорен начин се налага извода, че от страна на подсъдимия е допуснато
нарушение на правилата за движение,
съдържащи се в чл.50, ал.2 от ЗДвП , като не е съобразил промяната на
посоката на движение на пътя с предимство
и необходимостта да се ръководи при преминаване през кръстовище от правилата на
чл.48 от ЗДвП, за правилото на предимство на дясно стоящия, като именно това
несъобразяване от страна на подсъдимия с цитираните разпоредби е станало
причина за настъпване на ПТП.
Съдът не споделя
направеното възражение от адв. С., че разрешената
скорост на процесното кръстовище е 40 км/ч, тъй като видно от
заключението по автотехническата експертиза в района
на кръстовището не присъстват пътни знаци за допълнително ограничаване на
скоростта. На следващо място в кориците на НОХД №20/2012г. по описа на РС - Червен
бряг е налично писмо от Община Червен бряг, от което се установява, че съгласно
заповед на кмета на общината и протокол от 16.09.2011 г. е извършена актуализация
на знаковото стопанство в гр. Червен бряг, но не е ясно дали към датата на ПТП
на всички входни артерии за гр. Червен бряг са били поставени фактически п.з.
В-26 с ограничение 40 км/ч
заедно с п.з. Д-11, за да е приложима разпоредбата на чл.55, ал.4 от ППЗДвП. Тъй като в хода на делото не се доказа по безспорен
начин наличието на тези два пътни знака едновременно, съдът намира, че дори на
входа на града да присъства п.з. В-26 с ограничение 40 км/ч, то е приложима разпоредбата на чл.50, ал.1 от ППЗДвП и забраната важи до следващо кръстовище. Безспорно
установено е по делото, че преди процесното
кръстовище на което е настъпило ПТП има още две последователни кръстовища. При
тези съображения, съдът приема, че разрешената скорост е тази предвидена в
чл.21, ал.1 от ЗДвП за населено място – 50 км/ч.
От дадените от подс. В. обяснения се установява, че същия е възприел
движещия се л.а.”Ауди”, който е приближавал от дясната му страна към кръстовището,
с голяма скорост, но въпреки това същия вместо да спре и да го пропусне, е
отнел предимството му, с оглед местоположението на Б. в кръстовището като дясно
стоящ, с което е станал причина за
предприетото аварийно спиране от страна на водача на л.а. ”Ауди”. Отнемането на
предимство е всяко действие на водач на МПС чрез което се нарушава правото на
дясно стоящия да премине в случая през кръстовище, независимо дали се касае за
промяна в скоростта или направление на движението на приближаващия автомобил. Безспорно
установено е по делото, че пострадалият Б. се е движил с превишена скорост, но предвид
факта, че се е движил по път с предимство, съдът намира, че основната причина
за настъпване на ПТП е било поведението на подс. В.,
изразяващо се в присъствие в лентата за движение на Б.. Съдът не приема за
достоверни обясненията на подс. В. и показанията на св.
Ц., че подсъдимият е спрял непосредствено преди навлизане в кръстовището и е
тръгвал, за да премине през същото. Тъй като тези техни твърдения противоречат
на заключенията по двете автотехнически експертизи,
от които безспорно се изяснява механизма на настъпилото ПТП, като са определени
скоростите и на двата автомобила преди предприетото от двамата водачи аварийно
спиране. Тази скорост за л.а. ”Шкода” е 40,36 - 45,00 км/ч, което означава,
че подсъдимият не е бил спрял, а е преминавал през кръстовището. Неоснователно
е и възражението на адв. С., че поради високата
скорост л.а.”Ауди” е излетял от местопроизшествието и се е установил на
намиращия се наблизо насип пръст, тъй като от заключенията по автотехническите експертизи се установява първото
съприкосновение между двата автомобила, а от разпита на в.л.К. се установява,
че л.а. ”Ауди” се е качил на насипа вследствие на удара на твърди тела, защото
е ударен в предно колело, двата автомобила се удрят и се разделят, а не от
скоростта на движение или вследствие присъствието на ремарке. Безспорно е
установено по делото, че наличието на прикачено ремарке към л.а. ”Ауди” няма
отношение към настъпилото ПТП. От
заключението по автотехническата експертиза /
л.156 - л.162 от ДП/ и от разпита на в.л. К. се установява, че към 24.09.2011
г. туристическо ремарке с рег. № ЕН 4778 ЕХ е било технически изправно, че
същото няма спирачна система, както и че липсата на спирачна система на ремаркето
не е била предпоставка и не е допринесла за настъпване на ПТП. Липсата на
спирачна система на ремаркето не е допринесла за допълнителни вредоносни
последици преди и след настъпване на ПТП. Неоснователно е възражението на адв. С., че между двата автомобила е имало само един удар,
а втория в лява задна част на л.а.”Ауди” е от ремаркето, тъй като от
заключението по автотехническата експертиза/
л.48-л.69/ се установява, че първото съприкосновение е било между десен рог от
предна броня на л.а.”Шкода” и предна част на преден ляв калник на л.а. ”Ауди”,
като почти едновременно с това предна лява гума на л.а. ”Ауди” удря предна
дясна гума на л.а. ”Шкода”, вследствие на което л.а. ”Шкода” се завърта спрямо
вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и със заден десен
калник удря заден ляв калник на л.а.”Ауди”. В огледния
протокол и в експертизата подробно са описани нанесените щети и по двата
автомобила, в т.ч. присъства отразяване на „огънати и сплескани” части на
л.а.”Шкода” в задната му дясна част. В тази посока са и показанията на свид. П.Б.. Едва след разделянето на двата автомобила и
насочването и установяването на л.а.”Ауди” на насипа е последвал т. нар.”камшичен удар” от ремаркето, прикачено към л.а.”Ауди”.
Безспорно доказано е по
делото и, че деянието е извършено от подс. В. при
условия на независимо съпричинителство с П.Б. ***,
тъй като от заключението на тройната автотехническа
експертиза е видно, че Б. се е движил с превишена скорост -65.41 - 65.77 км/ч, която също е
допринесла за настъпилото ПТП. Съдът е приел за скорост на движение на л.а.
”Ауди” – 65,41 - 65,77
км/ч и на л.а.”Шкода” – 40,36 - 45,00 км/ч към момента
на предприетото спиране от страна на водачите с оглед заключението по тройната автотехническа експертиза, при която е изследван по - голям
диапазон с цел определяне на ударния импулс за двата автомобила, който
съобразно действащите физични закони трябва да бъде еднакъв по големина за
двете МПС - та, да има едно и също направление, но противоположни посоки.
От заключението по
единичната автотехническа експертиза се установява,
че при движение с разрешената скорост от 50 км/ч Б. не би разполагал с време и технически
средства да спре преди конфликтната точка и да предотврати ПТП, но от
заключението по тройната автотехническа експертиза се
установява, че при движение с 50
км/ч и реагиране чрез спиране същият ще достигне до
мястото на удара по - късно, с което ще предотврати настъпването на ПТП.
Обясненията на подсъдимия
В. и направените в тази връзка възражения от защитата му, които са насочени към
пълното оневиняване на подсъдимия, съдът счита, че те са неубедителни,
противоречат на формалната логика и събраните доказателства. За
разлика от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в
наказателния процес с оглед възможната наказателна отговорност по чл.290 НК,
обясненията на подсъдимия са освен средство за защита /по арг.
от чл.55 от НПК/, но и доказателствено средство,
чиято доказателствена стойност се предопределя както
от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с
останалия приобщен доказателствен материал. В тази
насока, при пълно съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл.14 и
чл.107, ал.5 от НПК съдът счита, че обясненията на подсъдимия са неубедителни,
поради, което ги приема само като защитна версия /позиция/, която може да
реализира от избран от него начин /в т. см. р.№ 478/04.11.2008 г. по н.д.№
514/2008 г. І н.о. ВКС/ и не ги поставя в основата на присъдата. В този
контекст съдът намира за неоснователно твърдението на подсъдимия и защитата му,
че по делото следва да бъдат кредитирани единствено показанията на св. Ц.,
която е очевидец и обясненията на подс. В., като не
следвало да бъдат кредитирани показанията на св. В. и св. В., тъй като същите
не били присъствали на местопроизшествието. Съдът не кредитира дадените от
подсъдимия обяснения и показания на св. Ц., в частта, в която същите излагат,
че на мястото на ПТП не са били св. В. и св. В., както и относно това, къде се
е намирал малолетния пострадал в автомобила, и как е бил изваден от автомобила,
тъй като в тази част същите противоречат на показанията на св. В., св. В., св. Б.,
св. С.С. и св. С.В., които показания са безпротиворечиви,
последователни и съответстват на заключенията по изслушаните и приети
заключения по съдебните експертизи. Освен това показанията на тези свидетели са
събрани по предвидения в НПК ред, същите са предупредени за наказателната
отговорност по чл.290 от НК и не са
налице основания за изключването им от доказателствения
материал. Не без значение в случая е и факта, че двама от свидетелите, са
напълно незаинтересовани от изхода на делото, а именно св. С.С. и св. С.В.,
първия едно от двете поемни лица присъствали при
съставянето на огледния протокол за ПТП и
същевременно оперативен по криминална в РУП Червен Бряг, а втория мл. автоконтрольор към РУП гр. Червен Бряг, който е бил
изпратен след подаден сигнал на местопроизшествието, като няма данни по делото,
които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или
да сочат на наличието на мотив да набедят подсъдимия в престъпление, което не е
извършил, както и да сочат присъствието на мястото на ПТП на лица, които не са
били там. Дадените показания от последните двама свидетели, са конкретни, ясни
и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от тях при отиването им на мястото на ПТП. Относно обстоятелството
дали на мястото на ПТП е била св. В., съдът намира, че се събраха писмени
доказателства и гласни доказателства /показанията на св. Д./ от които се
установява, че цех „Калинел” на 24.09.2011 г. не е
работил, и че св. Д. не е имала среща в този ден със св. В., но същите не са
достатъчни да се приеме, че св. В. не е била на местопроизшествието. Възражението,
че св. В. е допусната и разпитана като свидетел, за да убеди съда в присъствието
– своето и на св. В. на местопроизшествието и относно това къде е седяло детето
в л.а.”Ауди” и да обори показанията на св. Ц., не се споделя от съда.
Действително св. В. не е разпитана в качеството на свидетел в хода на досъдебното
производство, но това обстоятелство не води до извода, че същата не е била на
мястото на ПТП и че поради тази причина не е разпитана първоначално, тъй като
от събраните по делото доказателства, писмени и гласни безспорно се установи,
че на мястото на ПТП е бил и св. С.В., но той също не е бил разпитан в хода на
ДП. Събирането на доказателства в хода на ДП зависи от преценката на
разследващия орган и прокурора, и не събирането на относими
по случая доказателства в хода на ДП не може да се приеме в ущърб на страните и
същите да се игнорират. Още повече, че страните имат право да сочат
доказателства по всяко време на процеса до приключване на съдебното следствие.
Неоснователно е и
направеното от адв. С. възражение, че св. В. не е бил
разпитван в хода на досъдебното производство, и че е доведен от Б. едва в хода
на съдебното следствие, тъй като същото противоречи на намиращия се в кориците
на ДП /л.44/ протокол за разпит на свидетел, от който е видно, че св. Г.В. е
бил разпитан още в хода на ДП на 04.10.2011г.
Съдът намира, че проведените
очни ставки между св. Ц. и св. В., между св. Д. и св. В. и между св. Т. и св. В.,
не доведоха до преодоляване на различията в показанията им. С оглед обаче
останалите събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на
назначените в хода на ДП експертизи, съдът дава вяра на показанията на св. В. и
св. В., както беше отбелязано и по-горе поради тяхната непротиворечивост и съответствие
с показанията на свидетелите Б., С.С. и С.В. и изготвените по делото
експертизи.
Относно показанията на
св. Ц., съдът намира, че същите следва само отчасти да бъдат кредитирани.
Извода си за това, съдът базира на база поведението на св. Ц. при даване на
показания от нейна страна, пред настоящата инстанция, а така също и при
предходното разглеждане на делото и показанията й от хода на ДП. Налице е
вътрешна противоречивост в показанията на тази свидетелка, объркване на посоки
и събития, свидетелстване за факти и обстоятелства, които не са споменати от
същата в протокола й за разпит в качеството на свидетел на досъдебното
производство, където същата е заявила, че няма спомен за обстоятелствата след
настъпване на ПТП. При последвалото даване на показания от страна на св. Ц., в
хода на проведените съдебни производства, се наблюдават колебливи и противоречиви
показания от нейна страна относно това откъде е слязъл водача на л.а.”Ауди”
и къде/на кое място в автомобила/ се е
намирал малолетния В.И., какви пътни знаци е имало за въпросното кръстовище.
Прави впечатление, и това, че при липсата на спомен за случилото се
непосредствено след деянието, когато същата е била разпитана в качеството й на
свидетел, едва в хода на съдебното следствие, и то години по – късно същата
дава подробно показания относно всички имащи значение за делото обстоятелства.
Предвид противоречията в показанията на св. Ц. дадени пред настоящия състав,
тези при предходното разглеждане на делото и тези дадени от същата в хода на
досъдебното производство, които бяха прочетени по реда на чл.281, ал.1 и
чл.281, ал.5 от НПК, и липсата на логика в твърдението й, че с изминаване на по
- дълъг период от време след ПТП, спомените й стават по-ясни, съдът намира, че
показанията на тази свидетелка пред съда целят да подкрепят изцяло обясненията,
дадени от подс. В., в опит да изградят защитната му
теза, но противоречат на останалите гласни и писмени доказателства по делото.
По отношение на
останалите обяснения на подс. В., дадени в хода на съдебното
производство, съдът намира, че същите противоречат и несъответстват на
останалите доказателства, относно това кога и къде е забелязал приближаващия
автомобил „Ауди”, колко пъти и къде точно е спирал автомобила си, каква
видимост на дясно е имал, кога е настъпил удара
между двата автомобила. Неоснователно и несъответстващо на останалите
събрани по делото доказателства се явява и обяснението на подсъдимия, че към
момента на удара между двата автомобила пострадалото дете се е намирало в
л.а.”Ауди” между предна дясна седалка и таблото/жабката/ на автомобила, т.е.,
че не е стояло в столче на задната седалка. Това твърдение на подсъдимия, което
се подкрепя единствено от показанията на св. Ц. противоречи и се опровергава от
показанията на св. В., св. В., св. В. и св. Б., както и заключението по
съдебно-медицинската експертиза, от която се установява вида и характера на
причиненото телесно увреждане. От
разпита на в.л. Т. се установява, че такава травма може са получи при
поставен колан в ляво горе към ключицата и дясно долу, където се закопчава и е
типична травма при ПТП при фиксирано тяло с колан, като може да е получена от
удара в задна лява част на автомобила, при последвалия удар от ремаркето или
при сблъсъка на л.а.”Ауди” с бордюра и качването му на насипа, въобще при
всички удари, при които има силно залюляване на купето на автомобила.
Действително вещото лице не уточнява вследствие на кой удар е получена травмата,
но следва да се има предвид, че последващия удар в
задна лява част на л.а.”Ауди” с задна дясна част на л.а. ”Шкода”, както и този
в бордюра и качването на автомобила на Б. на насипа са следствие от първия удар
между двата автомобила, състоял се в платното за движение на л.а.”Ауди”. С
оглед на гореизложеното, съдът намира, за недостоверни твръденията
на подс. В. и на св. Ц., че детето се е намирало
между предна дясна седалка и таблото на л.а. ”Ауди”, тъй като ако беше така, то
травмата нямаше да бъде в ключицата на лява ръка. Известно е, че на предна
дясна седалка обезопасителния колан фиксира тялото от
дясно на ляво, при което положение травмата би била в дясна ключица или ако
детето на предна седалка е без поставен колан, травмата би била в друга част на
тялото.
Неоснователни са
направените от адв. С. възражения, касаещи Протокола
за оглед на ПТП и посочването в същия за ориентир на огледа метална тръба с
монтиран пътен знак Б-2. Съдът намира, че при изготвяне на Протокола за оглед
на ПТП са спазени условията на чл.155 и чл.156 от НПК. В хода на съдебното
следствие бяха разпитани свидетелите В.В. и С.С. (поемни
лица по протокола), от показанията на които съдът стигна до извод, че не са допуснати
съществени нарушения при извършването на обсъжданото процесуално действие. И
двамата свидетели поддържат, че са били на мястото, участвали са в огледа,
както и че освен тях е имало служители на полицията, експерт и специалисти,
които са извършили измерванията, вписали са резултатите и данните в протокола,
изготвили са снимков материал, след
което са се подписали на протокола, поради което съдът намира, че протокола за
оглед на ПТП не следва да се изключва от доказателствената
маса. Относно възражението на адв. С., че на
кръстовището не е имало монтиран пътен знак Б-2, което опорочава съставения
протокол за оглед на ПТП, съдът намира за нужно да отбележи, че на л.21 от ДП
на три от снимките е видно, че в близост до кръстовището е имало монтиран на
метална тръба пътен знак Б-2, който е взет за ориентир от експерта, но никъде
не е посочено, че същия е бил монтиран и е важал за процесното
кръстовище. Действително в хода на съдебното следствие бе приета и вложена
служебна бележка издадена от Кмета на Община Червен Бряг, но в същата е
отразено, че на кръстовището на булевард „Европа” и ул. „Антим 1” никога не е поставян пътен
знак №68 „Стоп”, което не се оспорва по делото. Безспорно е установено по
делото, че на процесното кръстовище не е имало знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство”, тъй като ако същия е бил наличен нямаше да е налице нарушение на
разпоредбите на чл.50, ал.2 и чл.48 от ЗДвП.
От заключението по
съдебно - медицинската експертиза / л.82 - л.83 от ДП/ се установява, че на
пострадалия В.П.И. е причинено счупване на лявата ключица и наложило
обездвижване за 25 дни. Оздравителният период, заедно с обездвижване и
раздвижване трае около и над месец, т.е. причинено е трайно затруднение
движението на лява ръка на И.. От разпита на в.л. Т. се установява, че в
затруднение движението на травмирания крайник влиза не само периода на
обездвижване, който е традиционен, но и този на раздвижване на крайника, с
оглед на което направените в тази връзка възражения от страна на адв. С., че оздравителния период в случая е по малък и не е
налице средна телесна повреда, се явяват неоснователни.
От заключението по
съдебно - психиатричната експертиза /л.86 - л.87 от ДП/ се установява, че
освидетелстваният В.П.И. е психически здрав. Той е възрастово и психологично
незрял и не притежава психическа годност да възприема, запаметява и
възпроизвежда правилно фактите от значение за делото и да дава достоверни
показания. По тази причина в хода на досъдебното производство пострадалия И. не
е разпитан като свидетел.
От заключението по
оценителната експертиза /л.72 - л.79 от ДП/ се установява, че нанесената щета
на л.а. ”Ауди” с рег. № ЕН 2525 ВР при ПТП възлиза на 10243,70 лева, която е
равностойна на 37,94 минимални месечни заплати, определени от МС за периода след 01.09.2011 г. Тази стойност
на причинената щета съответства на критериите за причинени значителни
имуществени вреди по чл.343, ал.1, б.”а” от НК, който състав в случая се
поглъща от състава на престъплението по чл.343, ал.1,б.”б” от НК, за което е
повдигнато обвинение на подс. В..
Предвид на изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимия за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от събраните
на досъдебното и съдебното производство доказателства, от заключенията по
изслушаните и приети експертизи.
Причини за извършване на престъплението, съдът намира в несъобразяване
от страна на подсъдимия В. с установените в ЗДвП правила за безопасно движение
по пътищата.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подсъдимия В. за деянието по чл.343, ал.1, б. ”б”, пр.2 във
връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, настоящата инстанция съобрази като
смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало, невисоката обществена
опасност на деянието и на дееца, обстоятелството, че деянието е извършено при
условията на независимо съпричинителство с П.Б., и
изминалия сравнително дълъг период от време от извършване на деянието при
условията на чл.54 от НК му наложи наказание пробация
при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК, задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 6 /шест/ месеца,
като В. се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 НК, задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.343г от НК съдът постанови и лишаване от правоуправление за срок от 3
месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС,
като съобрази справката за подсъдимия като водач на МПС за налагани наказания
по ЗДвП/ същите са погасени по давност/ и че същият работи като таксиметров
шофьор.
Съдът не намери за
необходимо да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като не намери нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова.
Съдът прие, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца и, че чрез него ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В съответствие с чл.52, във
връзка с чл. 45 от 33Д, съдът уважи предявеният граждански иск от И.Б.И. и В.П.И.
срещу подсъдимия И.Д.В. за сумата от 3559,84 лева обезщетение за
имуществени вреди, като осъди подсъдимия да заплати на пострадалите тази сума,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2011 г. до
окончателното й изплащане. Съдът прие, че подсъдимият с виновното си противоправно поведение е осъществил фактическия състав на
непозволеното увреждане, като причинил имуществени щети на пострадалите И. и И., като между виновното и противоправно
поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна
връзка. Стойността на претърпените от пострадалите имуществени вреди се
установява от приетото заключение по съдебно-оценителната експертиза, от което
е видно, че причинените имуществени вреди по л.а. ”Ауди” с рег. № ЕН 2525 ВР,
собственост на И. и И. са в размер на 10 243,70
лева. С оглед събраните по делото писмени доказателства от ЗК „Лев Инс” АД, че на пострадалите е заплатена сумата от
6 683,86 лева, представляваща щета по автомобила, претенцията е за
разликата между претърпяната щета и заплатената от застрахователя сума, т.е. за
сумата от 3559,84 лева и в този размер гр. иск се явява основателен и доказан. Основателна
е и претенцията за присъждане на направените по делото разноски, поради което
съдът осъди подс. В. да заплати на И.И. и В.И. общо
сумата от 700 лева разноски по делото.
В съответствие с чл.52, във
връзка с чл. 45 от 33Д, съдът уважи предявения граждански иск от С.Н.Ч., като
майка и законен представител на В.П.И. срещу подсъдимия И.Д.В.
за сумата от 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.09.2011 год. до окончателното й изплащане,
като осъди подсъдимият да заплати Ч. посочената сума, като отхвърли предявения
гр.иск за разликата до 15 000 лева, като неоснователен и недоказан. Съдът прие, че
подсъдимият с виновното си противоправно поведение е
осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, като причинил
неимуществени щети, като между виновното и противоправно
поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна
връзка. Видът и характера на причиненото телесно увреждане се установяват от
заключението по съдебно - медицинската експертиза, като при определяне размера
на уважения гр. иск, съдът взе предвид оздравителния период на това увреждане,
показанията на свидетелите В., Б., В., П. и Ч. и съдебната практика при присъждане на
обезщетения за такъв вид телесно увреждане. Основателна е и претенцията за
присъждане на направените по делото разноски пред всички инстанции, поради
което съдът осъди подс. В. да заплати на С.Ч. сумата
от 1700,00 лева разноски по делото.
В съответствие с чл.52, във
връзка с чл. 45 от 33Д, съдът уважи предявения граждански иск от П.И.Б., като
баща и законен представител на В.П.И. срещу подсъдимия И.Д.В.
за сумата от 337,20 лева обещетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2011 год. до
окончателното й изплащане, като осъди подсъдимият да заплати Б. посочената
сума. Съдът
прие, че подсъдимият с виновното си противоправно
поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, като
причинил имуществени щети на Б., като между виновното и противоправно
поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна
връзка. Размерът на гр. иск се установява от приложените към молбата за предявяване
на гр. иск писмени доказателства, касаещи направени разходи във връзка с
лечението на малолетния В.И.. Основателна е и претенцията за присъждане на
направените по делото разноски пред всички инстанции, поради което съдът осъди подс. В. да заплати на П.Б. сумата от 300,00 лева разноски
по делото.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия И.Д.В. да заплати на ОД
на МВР - Плевен сумата от 660 лева разноски по делото, на РС -Червен бряг
сумата от 490 лева разноски по делото, на Ловешки районен съд сумата от 1647
лева разноски по делото и сумата от 355,90 лева държавна такса върху уважените
размери на предявените граждански искове.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: