№ 22765
гр. София, 28.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20221110138341 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило искане от [**********] чрез юрк. M.K., за определение № 4477 от
01.02.2023 г., постановено по ч.гр. д. № 38341/2022 г. по описа на СРС, 41 състав, в
частта за разноските. Излагат се съображения, че при постановяване на посоченото
определение, съдът не се е произнесъл по искането на молителя за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 200 лева.
Ответникът по молбата – А. С. К. е подал отговор, с който моли искането да
бъде оставено без уважение, като е приложил платежно нареждане за заплащане на
сума в размер на 200 лева - претендираните от насрещната страна разноски.
Молбата е подадена от легитимирано лице, за което е налице правен интерес да
иска допълване на постановеното определение. Доколкото препис от същото не е бил
връчен на длъжника, то и искането е постъпило в срок, с оглед което и следва да бъде
разгледано по същество.
Заповедното производство е образувано пред СРС, който по искане на заявителя
е издал заповед № 22900 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу
издадената заповед в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника,
подадено чрез юрисконсулт M.K.. Същото е подадено по утвърдения образец, без да са
изложени допълнителни възражения срещу вземането по заповедта за изпълнение.
Заявена е претенция съдът да присъди юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство в размер на сумата от 200 лева съгласно Наредбата за правната помощ.
Исковата молба, с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, е била депозирана
в служба „Регистратура“ на [**********] и е била върната с влязъл в сила съдебен акт.
С оглед последното с определение № 4477/01.02.2023 г., постановено по настоящото
дело заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
22900/11.08.2022 г. е изцяло обезсилена. С посоченото определение, съдът не се е
произнесъл по искането на длъжника за разноски, заявено с възражението.
При така установеното развитие на заповедното производство и с оглед нормата
на чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се приеме, че страната своевременно е заявила искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по което съдът не се е произнесъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и
1
при прекратяване на делото. Систематичното място на тази разпоредба обуславя извод,
че не е налице основание да се отрече приложението на същата в заповедното
производство. От мотивите на Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК,
ВКС, може да се направи извод, че разпоредбите на чл. 78 ГПК са приложими в
хипотезите, в които съдът се произнася по отговорността за разноските в
производството, образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск. С
връчването на заповедта за изпълнение, издадена по заявление на кредитора, за
длъжника възниква правото да подаде възражение срещу вземането. Ето защо и без
съмнение длъжникът е страна в това производство, с оглед което има право на
разноски за подаване на възражение по чл. 414 ГПК.
Следва да се посочи обаче, че формализираното заповедно производство
принципно не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.
Възражението съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а
длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. В
случая длъжникът е юридическо лице, което извършва процесуални действия чрез
законните си представители, упълномощили служител на дружеството с юридическо
образование да представлява страната по делото. Ето защо и искането да се присъди в
полза на длъжника юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Същото е
дължимо за подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение и съгласно
нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда.
В конкретния случай заповедният съд приема, че следва да бъде съобразено с
предвиденото в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно която
разпоредба за защита по бързи производства, заповедно производство и производства
за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 180 лв. Съдът намира, че
извършеното от процесуалния представител на длъжника действие в заповедното
производство се изчерпва с подаването на бланкетно възражение срещу заповедта, с
оглед което и за същото дължима е сумата от 50 лева. Тук е мястото да се допълни, че
настоящият съдебен състав застъпва схващането, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
не е приложима в случаите, в които се претендира юрисконсултско възнаграждение,
доколкото последното е определимо от съда с оглед фактическата и правна сложност
на делото и обема на извършените действия по процесуално представителство на
страната от юрисконсулта. Следователно не е налице основание в конкретния случай
съдът да определи по-високо възнаграждение за подаването на възражението от сумата
от 50 лева до претендирания размер от 200 лева, независимо каква сума като разноски
заявителят е заплатил на длъжника преди произнасянето на съда по претенцията за
присъждането на такива.
По отношение на доводите на заявителя, че вече е заплатил разноски на
длъжника за настоящото производство, следва да се посочи, че приложимият ред за
защита на страната с оглед извършеното плащане е този по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. За
съда не е налице основание да откаже да се произнесе по искането, с което е сезиран,
независимо от това какви са фактическите отношения на страните във връзка с
претендираните разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА по искане на [**********] чрез юрк. M.K. определение №
4477/01.02.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 38341/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 41 състав, в частта за разноските, както следва:
2
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 8 ГПК А. С. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес [**********], партер, да заплати на [**********], ЕИК
[**********], с адрес [**********] сумата от 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК в заповедното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част - за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за сумата над 50 лева до пълния претендиран размер
от 200 лева.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в едноседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3