Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 08.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
14173 по описа на ВРС за 2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
исковете на Ц.К.К., ЕГН**********, с правно основание чл.200 КТ, за осъждане на „П.” ЕООД, ЕИК***, за следните суми:
- 15000.00лв.
– обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, които се изразяват в болки, страдания, стрес,
неудобства в ежедневието и затруднено самообслужване, вследствие премазване
показалеца на лява ръка по последвали операции, процедури и възстановяване;
-
995.33лв.
– обезщетение за претърпяни имуществени вреди, от
които претърпени загуби - 157.57лв: 40.60лева
за престой в
отделението по „Ортопедия и травматология“ при МБАЛ ,,Св. А.-В.“ АД, 105.00лева за
заплатена рехабилитация и 11.97лева
за заплатени
лекарствени продукти; и също пропуснати ползи - 837.76лв:
68.04лева -
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 662.99лева
и полученото от него
обезщетение за временна неработоспособност в размер 227.56лева
и получената от ищеца
заплата за 16 работни дни в размер на 367.39лева за
м. юли; сумата от 309.00лева, представляваща
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 662.99лева
и полученото от него
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 353.99лева
за м. август; сумата от
460.72лева, представляваща разликата между
получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 662.99лева
и полученото от него
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 202.27лева
за м. септември,
ведно
със законната лихва върху всяка от сумите от деликта – 16.07.2019г. до окончателното й изплащане;
които
вреди са резултат от настъпила на 16.07.2019г. трудова
злополука, в 9.00 часа, в гр. В., в стопанския двор на магазин на „М. и к.“ ООД в КК „С. С.. К. и Е.“, в работно време и по повод трудови задължения.
Ищецът твърди, че е служител по трудов договор при
ответника. На дата 16.07.2019г.,
в работно време и по указания на работодателя, следвало да посети и снабди с
продукти магазин на „М. и к.“ ООД в КК „С. С.. К. и Е.“. Около 9.00часа ищецът паркирал служебния си „Форд
Транзит“ в
двора на магазина. В този момент на паркинга се появил и друг снабдителен
автомобил „М. С.“. Последният не
взел добре завоя за влизане и се наложило ищецът да съдейства с придържане на
металната врата за влизане. Но вместо да продължи успешно маневрата
водачът на л.а. „М. С.“ позволил да тръгне микробуса
наобратно, в резултат на което лявото му странично огледало премазало лявата
ръка на ищеца. Пострадалият изпитал силна болка и стрес и се
наложило веднага да потърси лекарска помощ. Посетил МБАЛ „Св. А. В.“ и там му били направени оперативна намеса и процедури.
Твърди
още, че оздравителният процес протекъл бавно, като и досега не е приключил
изцяло. Лечението и
оплакванията продължавали, и в момента били налице силни болки в ръката,
приеманите болкоуспокояващи не помагали. Това
допринесло за преживяни страдания, стрес, неудобства в ежедневието, както и
затруднено самообслужване. Освен това допринесло и за
ограничване полагане на трудова дейност.
След
извършена проверка, с разпореждане на ТП на НОИ от 26.07.2019г.
гореописаното произшествие било квалифицирано като
трудова злополука, тъй като било в работно време и в пряка връзка с трудовите
задължения на ищеца, а самото разпореждане счита за влязло в законна сила.
По
тези причини претендира неимуществени щети от претърпяните болки и страдания,
както и имуществени такива от платените разходи за лечение и от разликите между
получените по ДОО и от работодателя суми и заплатата преди произшествието, в
исковите размер и периоди.
В о.с.з. поддържа
твърдянията, поддържа трудовия характер на инцидента и категорично оспорва да е
имало съпричиняване и груба небрежност от него.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни
разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
В него той не трудовото правоотношение с ищеца, нито самото
произшествие, като факт.
Исковете
обаче оспорва изцяло. Твърди,
че разпореждането на НОИ не е в законна сила в момента и затова не обвързва
съда. Твърди, че самото събитие не е „трудова
злополука“, защото не е настъпило в работна среда; не е по повод на възложената
работа; не е през време на изпълнение на трудовите задължения. В
условията на евентуалност твърди груба небрежност и съпричиняване от ищеца, тъй
като: пострадалият изобщо не е измал задължение да помага на друго лице; при
помощта е действал без елементарно старание и внимание, макар че е можел да
предвиди възможните последици от ситуацията; застанал е и на мястото на маневра
на МПС, което е опансно; обобщено сам се е поставил в риск за своето задраве. Поради всичко това се сочи ищецът да е единствена причина за
случая, евентуално да е допринесъл в много голяма степен за него. Отделно се оспорват вредите и причинната им връзка с
произшествието.Оспорват се и имуществените вреди по реализиране и относимост към
случая.
В о.с.з. поддържа
доводите, поддържа нетрудовия характер на инцидента, поддържа и да е имало съпричиняване и груба небрежност
от пострадалия.
По същество се моли за отхвърляне
на исковете и за разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и с становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Между
страните е безспорно, че
към дата 16.07.2019г.
страните по делото са били в трудово правоотношение, за което свидетелстват и приетите по делото трудов договор,
допълнителни споразумения и дълъжностна характеристика.
Видно от
длъжностната характеристика задълженията на ищеца са били да доставя до
търговските обекти стоки; да приема, предава, обработва и съхранява
счетоводните документи за това; да извършва товаро – разтоварителни дейности при
зареждане на автомобила със стока и при продажбата й; да стопанисва МПС,
поверено му за изпълнение на задълженията; и други.
На л.54-83 от
делото е прието цялото трудово досие на ищеца К..
Между страните няма
спор относно факта, че на 16.07.2019г., около 09.00 часа, в работно време за ищеца Ц.К., в
двора на „М. и к.“ ООД в
КК „С. С.. К. и Е.“, е настъпил инцидент, при който пострадал е ищецът К..
От приетото на л.11
от делото Разпореждане №51042438/26.07.2019г. на ТП на НОИ – Д. се установява,
че по подадената и приложена декларация на ищеца К. относно събитията на
16.07.2019г. е прието от компетентния орган на НОИ, че същата съставлява
трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. А от приложеното на л.119 писмо от ТП на
НОИ – Д. се установява, че този акт не е бил обжалван и е влязъл в законна сила
още на 13.08.2019г. В съответстиве, а не в противоречие на това, е и приетото
на л.121 удостоверение от АС-Д., за образувано дело по частна жалба на „П.“
ЕООД, защото жалбата е точно срещу Решение №13/07.04.2020г. на ТП на НОИ – Д.
за оставяне на жалба на „П.“ ЕООД срещу Разпореждане №51042438/26.07.2019г. на ТП
на НОИ – Д. – без разглеждане – очевидно защото последната е подадена много
по-късно след влизане на Разпореждането по чл.55 КСО в сила – на 13.08.2019г.
За факта и
условията на самия инцидент свидетелства и приетия на л.14 от делото протокол
за ПТП с пострадали лица, съставен от МВР на 16.07.2019г. и в присъствие на
служителя на МВР на мястото на инцидента, при съставянето.
На л.12-13; л.15-18;л.34
и л.85 от делото са приети официални медицински документи за здравословното
състояние на ищеца за след злополуката, които са взети предвид от вещото лице
по повод заключението му по приетата СМЕ.
От приложените на
л.24-30 банкови извлечения от сметка се установяват получените от ищеца К.
парични преводи след инцидента на 16.07.2019г., послужили при формиране на иска
за пропуснати ползи,като преводите и сумите не се оспорват от ответника, като
транзакции със записаното им основание.
От
приложените на л.30-33 от делото фискални бележки се изяснява, че ищецът е
заплатил общо 157.57лв. разходи за потребителски такси медицински услуги, за
терапефтични процедури и за медицински консумативи, които според заключението
по СМЕ имат връзка с претърпяната злополука и последиците й.
Заключението по приетата СМЕ
съдът цени като обективно и основано на личен преглед на ищеца. От него се установява, че в
резултат на регистрираната на
16.07.2019г. злополука Ц.К. е получил травматична ампутация на върховата част от
втори пръст на лява ръка. Вследствие на травмата е претърпял две операции за
отстраняване на увредените некротични тъкани от пръста и за оформяне
покриването на ампутирната част с тъкан. След зарастване на кожните рани е бил
проведен рехабилитационен курс. Възстановителният период е отнел около 2.5
месеца. Към настоящия момент като необратим резултат от травмата се е оформила
липсата на цялата нокътна част от пръста, водеща до видимото му скъсяване
спрямо другата ръка и другите пръсти на тази ръка. Освен естетически видимо
видоизменящ нормалния анатомичен вид, дефектът е съпроводен и с повишена
сетивност, парене, боцкане и тръпки при спонтанно или механично въздействие.
Вероятната намалена работоспособност и функции на крайника, в резултат на
уврежданията, би следвало да бъде до 5%. Лечението по клинични пътеки не е
освободило пострадалия от потребителски такси за някои услуги, в т.ч. болничен
престой, медицински консумативи и други,за които са приетите касови бонове. В о.с.з.
вещото лице поддържа изцяло заключението и пояснява допълнително, че е много
вероятно при откъсването на частта от пръста на пострадалия при злополуката,
той да е изпитал много силни болки.
Показанията на св. В. Б. (за доказване на моралните
вреди) съдът цени, като обективни и донякъде непосредствени. От тях се
установява, че на 16.07.2019г. свидетелката е разбрала от жената на Ц.К., че с
него се е случил инцидент на работа. Жената на К. била много разтревожена и
плакала. Свидетелката видяла Ц.К. два-три дни по-късно. Същият не изглеждал „на
себе си“, първоначално се затворил в другата стая, по-късно вече разказал за
случая, оплаквал се от силни болки и температура и че не е можел да спи. И
досега се оплаквал от леки болки или неприятни усещания в пръста. Били му
направени две операции през известно време,което за К. било шок. Той бил
притеснен и дали ще може да работи пълноценно, защото имал семейство. В момента
К. работи като монтажник на климатици и споделял, че понякога има затруднения
при работа, при ползване на инструменти или „пипкави неща“.
Показанията
на св. А. Г. (за оборване на моралните вреди) съдът преценява с невисока за
процеса доказателствена тежест. Първата причина за това е, че се касае за
показания на лице по чл.172 ГПК-служител на ответника и пряк ръководител на
пострадалия. Втората причина е известната абстрактност на отговорите по немалка
част от въпросите. Тълкувани заедно тези две причини мотивират невисока за
процеса доказателствена тежест на показанията. При това уточнение от
показанията се изяснява, че като разбрал за злополуката ведната се обадил да
провери как е Ц.К.,ако има нужда от транспорт до болница и отделно пратил човек
да свърши работата му.В следващите дни и включително след операцията на К.
свидетелят постоянно се обаждал и се интересувал за състоянието му. Поддържали
контакти и занапред. К. ползвал известно време отпуски и болнични, след което
се върнал на работа.Не е била предложена на К. друга работа или по-леки условия
на работа. След връщането му на работа К. не се е оплаквал от болки или
дискомфорт в ръката и пръста.
Показанията на св. С. Д. (за доказване на механизма)
съдът цени, като обективни и напълно непосредствени. От тях се изяснява, че
сутринта на 16.07.2019г., точно докато доставчикът и ищец Ц.К. разтоварвал
стоката в стопанския двор на магазин „Е.“, стопанисван от „М.
и к.“ ООД,
в КК „С. С.. К. и Е.“, пред порталната врата на двора дошъл бус със стока на
друга фирма „К. к.“. Тъй като от една страна вратата на входа на двора била
провиснала в едната си част, от друга страна другият бус е бил с дясна дирекция
на волата и от трета страна е било тясно и маневрата за да влезе бусът на „К.
к.“ е била трудна, водачът на последния автомобил е помолил намиращия се до в
двора К. да задържи металната врата. Ищецът помогнал и задържал вратата,
непосредствено пред свидетелката, която до този момент приемала от него стока и
я описвала. При влизането си обаче водачът на товарния автомобил на „К. к.“ загубил
управлението, бусът му тръгнал в обратна посока и с огледалото си „откъсна
пръста от ръката на Ц.“. К. изпаднал в шок, започнал да крещи и да гледа ръката
си, викал: „Осаката ме!“, а колеги на свидетелката излязли да помагат,като един
от тях намерил откъснатата част от пръста и го поставил в лед. Самата
свидетелка, на метри от която всичко се развило, също била в шок и дори
припаднала от това.
Допуснатият
на ответника втори свидетел (за оборване на механизма и за доказване на
възражението за съпричиняване и груба небрежност на ищеца при инцидента) изобщо
не беше доведен от ответника и той се отказа от него в о.с.з.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставките на предявения иск налагат пълното и главното доказване от ищеца на: наличието
на твърдяното трудово правоотношение с ответника към момента на злополуката;
настъпването на последната при или по повод изпълнението на трудовите
задължения на ищеца;наличието на влязъл в сила акт на НОИ относно трудовия
характер на злополуката; настъпването на твърдяните имуществени и неимуществени
вреди (по вид, размер и характер); причинната връзка между вредите и инцидента; размера
на исковете и изпадането в забава на ответника.
В процесуална
тежест на ответната страна е да докаже възраженията
си за причиняване на инцидента изключително по вина на пострадалия; евентуално
за груба небрежност, съпричиняване от ищеца; евентуално да
опровергае характера на доказаната пред НОИ злополука, ако това е допустимо в
случая; евентуално и другите положителни твърдения, на които основава
възраженията си; следва
още в случая да докаже „неистинността“ на плащанията, за които са представените
от ищеца фискални касови бонове.
За събитието
и съставомерността му по чл.200 КТ: Съгласно чл.200, ал.1-4 от КТ за вредите от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването. Работодателят отговаря и когато трудовата злополука
е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената
работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на
работодателя, както и по време на почивка в предприятието. В тези случаи работодателят дължи обезщетение
за разликата между причинената вреда, в т.ч. неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване, както и евентуално получените от пострадалия застрахователни
плащания.
Константна е актуалната съдебна практика на ВКС на РБ, че настъпването на злополука с работник и служител, в т.ч. време, място, условия и механизъм на същата, се доказват пред съда с влязло в сила разпореждане на НОИ по реда на чл.60 КСО. С постановените по реда на чл.290 ГПК съдебни решения на ВКС ясно се приема, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200, ал.1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ. А установяването на тази предпоставка не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред за целта, който не може да бъде игнориран. Предвидената в чл.57 и сл. от КСО
процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, обуславя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по см. на чл. 200 КТ. Липсата на разпореждане по смисъла на чл.60, ал. 1 КСО не е процесуална, но е абсолютна материалноправна пречка за установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство (така Определение №36/14.01.2020г. на ВКС по гр.д. №3040/2019г., 3-то ГО на ВКС; Определение №951/15.12.2015г. по т.д. №1072/2015г. на 1-во ТО на ВКС; Решение по гр. дело №204/09г. на 3-то ГО на ВКС; Решение № 31/2.02.2011г. на ВКС по гр.д. №1894/2009г., 4-то ГО; и др.). Следователно при влязло в законна сила разпореждане на НОИ по реда на чл.60 КСО вр. чл.55 и сл. от КСО същото съставлява достатъчно доказателство за факта, участниците, времето, мястото, условията и механизма на трудовата злополука, както и за това че тя съставлява именно „трудова“ по смисъла на чл.55 КСО. А както се отбеляза тези елементи от състава на отговорността по чл.200 КТ не могат да се доказват и съответно да се опровергават в производства пред съд по чл.200 КТ.юОт приетото на л.11
от делото Разпореждане №51042438/26.07.2019г. на ТП на НОИ – Д. се установява,
че по подадената и приложена декларация на ищеца К. относно събитията на
16.07.2019г. е прието от компетентния орган на НОИ, че същата съставлява
трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. А от приложеното на л.119 писмо от ТП на
НОИ – Д. се установява, че този акт не е бил обжалван и е влязъл в законна сила
още на 13.08.2019г. Официалната на тези документи доказателствена сила за
процеса изобщо не е опроверкана. Не е в противоречие, а е в съответстиве с
това, приетото на л.121 удостоверение от АС-Д., за образувано дело по частна
жалба на „П.“ ЕООД, защото жалбата е точно срещу Решение №13/07.04.2020г. на ТП
на НОИ – Д. за оставяне на жалба на „П.“ ЕООД срещу Разпореждане
№51042438/26.07.2019г. на ТП на НОИ – Д. – без разглеждане.Очевидно защото
последната е подадена много по-късно след влизане на Разпореждането по чл.55 КСО в сила – на 13.08.2019г. Тъй като няма законова пречка подадена много след
срока за обжалване жалба да бъде входирана в съответната сезирана институция е
съвсем ясно какво сочи последното удостоверение, а констатацията за
просроченост очевидно е довела до оставяне на жалбата „без разглеждане“, което последно произнасяне
се жали в момента. При тези данни би била мислимя дори индиция, че подадената в
хода на разглеждане на делото жалба от „П.“ ЕООД срещу вече влязлото в сила
разпореждане на НОИ цели именно да внесе несигурност при решаване на спора по
чл.200 КТ, но това не може да се приеме по мотивираните причини. Ето защо и
съдът приема Разпореждане №51042438/26.07.2019г. на ТП на НОИ – Д. за стабилен
акт на компетентен орган, постановен в производство с участието и на двете
страни, поради което и доказващ факта, участниците, времето, мястото, условията
и механизма на трудовата злополука, както и за това че тя съставлява именно
„трудова“ по смисъла на чл.55 КСО.
Съвсем отделен е
върпосът, че тези данни се потвърдиха и от ангажраните по делото свидетелски,
писмени и експертни доказателства, а съдът изобщо не споделя довода за
„нетрудов“ харакер на този инцидент, след като е настъпил в работно за ищеца
време, на място, на което той е изпълнявал задълженията си по длъжностна характеристика
и във връзка с тях (и възможността да приключи навреме доставката, да отчете
стоката, да получи документите за нея и да напусне обекта, за да продължи
безпрепятствено пътя си към следващия такъв).
За съпричиняването
от пострадалия: Съгласно чл.201,
ал.1 и ал.2 от КТ за обезщетения по чл.200 от КТ работодателят не отговаря, когато
пострадалият е причинил умишлено увреждането, а отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Последната, от своя страна, по смисъла на гражданския закон, се съотнася с
дължимите грижа, старание и внимание, които и най – небрежният човек не би
положил при обичайно извършване на аналогична дейност и при подобни условия.
Тоест наличието или не на „груба небрежност” в този смисъл е абсолютна
предпоставка за разглеждане на въпроса за компенсацията на вините, тоест
съпричиняването, а не критерий за последното. Меродавно в тази връзка е
обективното съпоставяне и съотношение на поведението на причинителя на
злополуката, с това на пострадалия от нея, досежно самото й реализиране и
досежно резултатния от нея вредоносен ефект. Или по друг начин казано – за да
се разглежда изобщо въпросът за съпричиняване по искове по чл.200 КТ следва на
първо място работодателят да докаже несъмнено, че служителят е действал в
момента на злополуката по възможно най-небрежния и немарлив начин, без да е
положил и минимална грижа за себе си, с оглед конкретиката на случая.
В
настоящия случай следва на първо място да се отбележи, че именно за да докаже
твърдението зи за груба небрежност и съпричиняване, на ответника бе допуснат
поискани от него един свидетел за това (л.101 от делото). Ответникът обаче не
се възползва от тази възможност, свидетел не беше доведен, а страната се отказа
от него във второ о.с.з. (л.127 от делото). По този начин възражението на
ответника остана напълно недоказано съобразно чл.154, ал.1 ГПК, тежестта за
което беше негова, но освен това възражението може да се индикира и невярно, по
арг. от чл.161 ГПК. Изложеното е напълно достатъчно да се отрече доводът за
груба небрежност, а оттам и за съпричиняване.
За
пълнота съдът не констатира груба небрежност у ищеца и при отчитане на
механизма на злополуката, по данните от НОИ и показанията на св. С. Д. (пряк
очевидец на инцидента). Установи се от тези доказателства, че основната причина
за произшествието е водачът на буса на „К.
к.“,който при маневра за влизане в стопанския двор и при управление на
повереното нему МПС, е загубил управлението, бусът му тръгнал в обратна посока
и с огледалото си е откъснал част пръста от ръката на ищеца. Очевидно този
водач е извършил нарушение на ЗДвП, от което е причинил и вреди на пострадалия
ищец, за което свидетелства и приетия протокол за ПТП, с вписан виновен за ПТП
въпросният водач, с вписан АУАН за случая и презумптивно последвало от него НП
срещу този водач. При така настъпилия деликт да се сочи, че увреденият ищец е
имал най-небрежното
и немарливо поведение и не положил минимална грижа за себе си, не може да се
сподели. Дори да е налице известна житейска небрежност, тя със сигурност не е с
изискуемата висока интензивност, за да се квалифицира за груба. Прочее и че
такава изобщо не се доказа от работодателя в процеса.
Относно
имуществените вреди: Както се посочи, в хипотези по чл.200 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда, в това неимуществена и имуществена (за претърпяна
загуба и за пропуснатата полза), и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване, както и евентуално получените от пострадалия застрахователни
плащания.
В настоящия случай от приетия трудов договор и споразумения към него се
изясни, че към деня на трудовата злополука ищецът е получавал БТВ в размер на
800.00лв. При формиране на иска за пропуснати ползи (пропуснати заплати) ищецът
е направил признание, че за м.юли 2019г. е получил: обезщетение за временна
неработоспособност в размер 227.56лева и
заплата за 16 работни дни в размер на 367.39лева; за м.август 2019г. е получил:
обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 353.99лева за
м. август; а за м.септември 2019г. е получил обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 202.27лева, като за това свидетелстват и приетите по делото извлечения от сметката
му. Тези плащания в полза на служителя, както и твърденията му за остатъчната
горница над тях до получаваната (по документи) заплата не бяха оспорени от
ответника, с оглед на което съдът приема за доказан и размерът на иска за пропуснати
ползи от горниците над заплати и обезщетения до сочения размер на
възнаграждението на ищеца, който иск по основание е без съмнение доказан с
оглед на посочените в предходните абзаци мотиви. Ето защо и сумата от 837.76лв.
за м.07-м09.2019г. следва да се присъди на ищеца.
От приложените на
л.30-33 от делото фискални бележки се установи, че ищецът е заплатил общо
157.57лв. разходи за потребителски такси медицински услуги, за терапефтични процедури
и за медицински консумативи. Доводите за недоказаност на плащанията са
абсолютно неоснователни, тъй като фискалните касови бележки съставляват
удостоверителен документ за регистрираните чрез тях плащания, по правилата на Наредба
Н-18 на МФ. От друга страна видно от заключението
по СМЕ, тези плащания имат връзка с претърпяната злополука и с преодоляване на
последиците й. Ето защо в заключение искът за заплащането на претърпяни разходи
общо 157.57лв. за потребителски такси медицински услуги, за терапефтични процедури
и за медицински консумативи, следва да се уважи.ю
Относно
моралните вреди: Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Нормата
предполага пълна обезвреда на всички телесни и психически увреждания на пострадалия
и претърпяните във връзка с тях болки, страдания, шок, стрес, дискомфорт и
други негативни емоционални усещания. Въведеният от закона критерий не е
абстрактен, а е детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства,
сред които икономическата ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, вида, обема и характера на вредите, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, изминалото време от увреждането, положените от
пострадалия усилия за преодоляване на последиците и други (така задължително за съда ППВС 4/68; така и съдебната практика: Решение № 83/06.07.2009
г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение №
233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012
г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
157/28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС; и много други).
Претърпяните по вид, обем,
характер и продължителност физиологични увреждания и болезнени изживявания са
установени в случая и са подробно описани в приетата и неоспорена СМЕ,
кредитирана от съда по посочените по – горе причини. Установиха се в случая
следните водещи данни: В резултат на претърпяната злополука
ищецът е претърпял травматична ампутация на върховата
част от втори пръст на лява ръка; вследствие на травмата е претърпял две
операции за отстраняване на увредените некротични тъкани от пръста и за
оформяне покриването на ампутирната част с тъкан; след зарастване на кожните
рани е бил проведен рехабилитационен курс; възстановителният период е отнел
около 2.5 месеца; към настоящия момент като необратим резултат от травмата се е
оформила липсата на цялата нокътна част от пръста, водеща до видимото му
скъсяване спрямо другата ръка и другите пръсти на тази ръка; освен естетически
видимо видоизменящ нормалния анатомичен вид, дефектът е съпроводен и с повишена
сетивност, парене, боцкане и тръпки при спонтанно или механично въздействие; вероятната
намалена работоспособност и функции на крайника, в резултат на уврежданията, би
следвало да бъде до 5%. От обясненията на вещото лице в о.с.з. и
кореспондиращите им показания на единия свидетел се установи още, че при
откъсването на частта от пръста на пострадалия при злополуката той е изпитал
много силни болки и е бил в шок.От показанията на св. Б. може да се изведе и че
два-три дни след инцидента Ц.К. би по-затворен, оплаквал се от силни болки и
температура и че не е можел да спи; бил притеснен и дали ще може да работи
пълноценно, защото имал семейство; и досега той се оплаквал от леки болки или
неприятни усещания в пръста, което съотвества и на данните от СМЕ; в момента
работи като монтажник на климатици и споделял, че понякога има леки затруднения
при работа при по-фини дейности.
Конкретни и реални насрещни доказателства не се ангажираха.
Така установените по
вид, характер и обем физически болки и страдания, както и негативни емоционални
преживявания, в своята съвкупност, обуславят като справедлив, според настоящия
съдебен състав, размер на обезщетението от 10 000лв., т.е. малко над средния присъждан в
практиката при подобни данни. В случая това се оправдава с водещите според съда утежняващи обстоятелства на доживотната травматична ампутация и липса на цялата нокътна
част от пръста, водеща до видимото му скъсяване спрямо другата ръка и другите
пръсти на тази ръка,което освен естетически видимо
видоизменящо нормалния анатомичен вид, е съпроводено и с повишена сетивност,
парене, боцкане и тръпки при спонтанно или механично въздействие, а общо
намалената работоспособност и функции на крайника е около 5%. Касае се за лице
в сравнително млада възраст (31 години) и безусловно в най-активна в
професионален, личен и семеен план възраст, което презумптивно ще предстои да
полага значителен труд, да води социален живот и потенциално да бъде родител,
които дейности, макар в малка степен, биха били повлияни от доживотния
физиологичен дефект. Не са без значение още и много силните болки при самото
принудително „откъсване“ на частта от пръста и шока от това, преживян от пострадалия.
От друга страна като известни редуциращи за случая фактори могат да се споменат
недоказаността да са преживяни
особени и тежки психологични или психични травми от случая; бързата реакция на
всички лица веднага след инцидента; известната готовност на работодателя да
съдейства на служителя си и все пак високата запазена работоспособност от около
95%. С оглед на последното пълния претендиран размер съдът не счита за
обоснован, но определения немалък размер на обезщетението – за справедлив за случая.
По тези причини
искът следва да се уважи до 10 000лв. и да се отхвърли за разликата над
тях до претендираните 15 000лв.
За законната лихва: По арг. от чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД всички суми се
следват със законната лихва от момента на трудовата злополука, като законна
последица от уважаването на исковете, с оглед приложимостта на деликтните
нормативи на ЗЗД за случая.
За пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че при особеностите
на случая с и след плащане на определените от съда обезщетения работодателят ще
има напълно оправданото регресно право да ги получи от виновния водач, който е
причинил произшествието, както и от застрахователя му по „ГО“, с което няма да
се накърни правната сфера на работодателя, носещ обективната отговорност по
чл.200 КТ, а същевременно и служителят ще бъде справедливо възмезден.
По разноските: На осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
следва да се заплати адв.
хонорар, който като база следва да се зачете в платения размер (1600лв.).
Според праговете, приети след измененията от 15.05.2020г. в Наредба №/2004г.,
които са приложими за случая с оглед момента на устните състезания пред ВРС,
размерът на минималния хонорар според интереса по делото е 1009.86лв. Тоест
платеният в случая такъв е под двукрания минимален размер, а същевременно
далото не е с минимална фактическа и правна сложност, по него са проведени две
заседания и са събрани немалко гласни, писмени и експертни доказателства.
Поради това не може в случая да се приеме прекомерност на платения хонорар. И
така, при тази база, съотнесена към уважената част от интереса, на ищеца следва
да се присъди окончателна сума от 1099.85лв. за възнаграждение на представителя
по делото.
На
осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника също следва да се заплати адв. хонорар, който като база следва да се зачете в платения
размер (1000лв.). Според праговете, приети след измененията от 15.05.2020г. в
Наредба №/2004г., които са приложими за случая с оглед момента на устните
състезания пред ВРС, размерът на минималния хонорар според интереса по делото е
1009.86лв. Тоест платеният в случая такъв е дори под минималния, поради което
всякаква прекомерност по делото е напълно изключена. И така, при тази база,
съотнесена към уважената част от интереса, на ответника следва да се присъди крайна
сума от 312.59лв. за възнаграждение на представителя по делото.
На
осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да плати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумите: 400.00лв.
– държавна такса по
иска за морални вреди; 100.00лв. такса по исковете за имуществени.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.” ЕООД, ЕИК***, да заплати на Ц.К.К., ЕГН**********, сумата от 10000.00лв. – обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди,
които се изразяват в болки, страдания, стрес, неудобства в ежедневието и
затруднено самообслужване, вследствие премазване показалеца на лява ръка по
последвали операции, процедури и възстановяване, които вреди са в резултат от настъпилата на 16.07.2019г. трудова злополука, в 9.00 часа, в гр. В., в стопанския
двор на магазин на „М. и к.“ ООД в КК „С. С.. К. и Е.“, в работно време и по
повод трудови задължения, ведно
със законната лихва върху сумата
от деня на злополуката – 16.07.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
10 000лв. до 15 000лв., на осн.
чл.200 и сл. КТ.
ОСЪЖДА „П.” ЕООД, ЕИК***, да заплати на Ц.К.К., ЕГН**********, сумата от
общо 995.33лв.
– обезщетение за претърпяните имуществени вреди, от които претърпени загуби - 157.57лв: 40.60лева за
престой в отделението по „Ортопедия и травматология“ при МБАЛ ,,Св. А.-В.“ АД, 105.00лева за
заплатена рехабилитация и 11.97лева
за заплатени
лекарствени продукти; и също пропуснати ползи - 837.76лв:
68.04лева -
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 662.99лева
и полученото от него
обезщетение за временна неработоспособност в размер 227.56лева
и получената от ищеца
заплата за 16 работни дни в размер на 367.39лева за
м. юли; сумата от 309.00лева, представляваща
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 662.99лева
и полученото от него
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 353.99лева
за м. август; сумата от
460.72лева, представляваща разликата между получаваното
от ищеца трудово възнаграждение в размер на 662.99лева
и полученото от него
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 202.27лева
за м. Септември, които
вреди са в резултат от настъпилата на 16.07.2019г. трудова злополука, в 9.00 часа, в гр. В., в стопанския
двор на магазин на „М. и к.“ ООД в КК „С. С.. К. и Е.“, в работно време и по
повод трудови задължения, ведно
със законната лихва върху сумата
от деня на злополуката – 16.07.2019г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл.200 и сл. КТ.
ОСЪЖДА „П.” ЕООД, ЕИК***, да заплати на Ц.К.К., ЕГН**********, сумата 1099.85лв. – адвокатски хонорар пред ВРС, съобразно с уважената част от интереса, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.К.К., ЕГН**********, да заплати на „П.” ЕООД, ЕИК***, сумата 312.59лв. – адвокатски хонорар пред ВРС, съобразно с отхвърлената част от интереса, на
осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „П.” ЕООД, ЕИК***, да заплати на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, сумите: 400.00лв.
– държавна такса по иска за неимуществени вреди и 100.00лв. – държавна такса по исковете за моралните вреди, съобразно
уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………