П
Р О Т О К О Л
Година,30.05.2019 ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав,
на
тридесети май две
хиляди и седемнадесета година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Секретар: Д.Г.
Прокурор: Николай Пачевски
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ЧНД № 326 по описа за 2019 година
На именното повикване в 10:48 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Р.И.А., редовно призован, доведен от затвора – Белене, се явява лично.
ЗА
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ СЕ ЯВЯВА адвокат Ж.Н., с пълномощно към изготвената молба.
ЗА
ЗАТВОРА – град БЕЛЕНЕ се явява главен инспектор А.М., с пълномощно
от началника на затвора .
ЗА
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН се явява прокурор Николай Пачевски.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
ГЛ.ИНСП.М. : Да се даде ход на делото.
АДВ.Н.:
Да се даде ход на делото.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Р.И.А.: Знам за
какво съм тук. Да се гледа делото.
Съдът
намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА молбата на лишения от свобода Р.И.А. за УПО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ
СВОБОДА:
Р.И.А. - роден на ***г. в гр.Русе, с
постоянен адрес:***, турчин, български гражданин, със завършен трети клас,
неженен, ЕГН **********.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Р.И.А.:
Поддържам молбата си.
АДВ.Н.:
Имам информация за дисциплинарното нарушение. Преди да се изготви молбата съм
запознат. Не правя отводи на председателя на състава и съдебния секретар. Нямам
доказателствени искания.
ГЛ.ИНСП.М.:
Оспорваме молбата. Има наложени наказания. Нямам искания за отвод на
председателя на състава, съдебния секретар и прокурора. Имаме искане за разпит
на свидетеля Д.И.Ч., когото водим и
моля, да бъде допуснат до разпит.
ПРОКУРОРЪТ:
Молбата е неоснователна. Не се противопоставям да бъде допуснат до разпит
свидетелят. Не правя отводи на председателя на състава и съдебния секретар.
Нямам искания.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Р.И.А.: Не
възразявам да се допусне до разпит свидетеля.
АДВ.Н.: Не възразявам да се допусне
до разпит свидетеля.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, намира, че за изясняване на обстоятелствата по делото
е необходимо да бъде допуснат до разпит като свидетел Д.И. Ч. и за това
О П Р Е Д
Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Д.И.Ч..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
Д.И.
Ч. - 47 години, неосъждан, без родство.
Съдът
разясни на свидетеля наказателната отговорност по чл.290 от НК и същият обеща
да говори истината пред съда.
Съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ
Д.И. Ч.: В началото на изтърпяване на наказанието в затвора Белене, Р. е имал адаптационни
смущения и за това Администрацията на Затвора е подходила към него инпатийно,
по мое мнение дори, ласкаво и съпричастно. Подсигурено му е щадяща среда, с
която той да може да приеме по-лесно затворническия живот, да се развива и да
изпълнява плана на присъдата. Бил е
настанен към стационара към медицински център, където с доброволен труд да
помага и по-лесно да свикне със средата, в този по-тесен кръг и да се приучи
към полагането на труд в условията на
затвора. През 2016г. е бил стимулиран за продължаване на образованието и е
заминал за затвора – гр.В., защото това е било съществено при изпълнение на планираните
мероприятия с нето и за повишаване на образователната и общата култура. За
съжаление, той не е успял да приеме средата в затвора – гр.В. и след два месеца
се завърна в затвора Белене. Тоест не е могло да се повлияе в насока повишаване
на образователния ценз. Отново е бил настанен за кратко в стационара на
медицинския център, където е помагал вече по-убедително с доброволен труд, не
само за хигиенизирането, но и за ремонтните дейности там. Когато
Администрацията е преценила, че опасенията за справяне в средата и уязвимост са
ликвидирани, тоест вече се е приобщил и е могъл по-сериозно да влезе в
група, е настанен в 4-та група, където
се намира и понастоящем. В 4-та група е полагал труд. После благодарение на
положеното старание, режима му е бил заменен от „строг“ на „общ“ и е изпратен в
затворническото общежитие при облекчен режим. Там обаче допуска серия
дисциплинарни нарушения и точно заради тях режима, с решение на Комисията и на
Началника, отново е вдигнат до начално постановения от Съда, на „строг“ и е
върнат в „Закрития тип“, отново в 4-та група. По плана на присъдата и това,
което съм дал по изисканата справка, е че в по-голяма степен се изпълнява от
Администрацията на Затвора. Тоест, дадените му възможности за развиване на
трудова дейност, смекчаване на присъдата, и разбира се повишаване на
образователното ниво, за съжаление от страна на затворника А. не са изпълнени –
отказал се е от училище. За трудовата дейност, мога да кажа по-скоро позитивни
неща, добре се справя с възложените задачи, но възползването от облекчаване на
присъдата, като замяна на режима, е компрометирана от допуснатите дисциплинарни
нарушения. Плана на присъдата се изпълнява в много ниска степен, бих каза
незадоволителна. Развитието му спрямо критичните зони, които определят риска от
рецидив – имаме много добър напредък по трудова дейност, но за останалите не
може да се твърди същото. За опасенията, във връзка с изтърпяване на наказанието,
тези за уязвимост и за справяне в средата може да се твърди, че са със съвсем
снижени стойности. Бих казал вече почти символични, но откъм нарушения на задълженията
и въпроси на контрола, там може да се каже, че дълги години градения позитив
сега е в явен дефицит. Риска от рецидив към момента е в средните стойности,
около средните, даже малко над средите стойности - до 40 точки по скалата на системата
„***“ значи, че е нисък рецидив, ниска е вероятността да рецидивира. От 40 до 80 точки е среден, тоест еднаква е вероятността
да рецидивира или не, вече над 80 е висок риска.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ГЛ.ИНСП.М.:
Нямам въпроси.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Р.И.А.: Нямам въпроси.
ГЛ.ИНСП.М.:
Представям личното досие на лишения от свобода Р.И.А., справка за изтърпяно
наказание от Р.И.А. и становище по молбата му за условно предсрочно
освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ:
Запознат съм с доказателствата.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Р.И.А.: Запознат
съм с доказателствата. Поддържам молбата си.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на
страните намира, че като писмени доказателства по делото следва да бъдат приети
доказателствата, съдържащи се в личното досие на осъдения Р.И.А., както и
справка от затвора – град Белене за изтърпяно наказание на Р.И.А.,*** за
условно предсрочно освобождаване, както и психологическо становище.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото доказателствата,
съдържащи се в личното досие на Р.И.А.,*** за изтърпяно наказание от Р.И.А.,
становище от администрацията на затвора
– град Белене за осъдения Р.И.А. както и психологическо становище.
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.
ГЛ.ИНСП.М.:
Подкрепям становището на началника на затвора, че молбата за УПО на Р.А. не е
основателна, като имам предвид казаното от свидетеля и факта, че има допуснато
дисциплинарно нарушение и съответно наложени дисциплинарни наказания. Считам, че
не е уместно да бъде одобрена молбата му за условно предсрочно освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ:
Господин председател, твърде много са доказателствата и смятам, че не е налице
поправяне при Р.А. –наказанията, риска от вреди, замяна на режим. Предлагам да
неуважавате молбата.
АДВ.Н.: Уважаеми господин председател, моля да
приемете, че се налице материално правните и процесуално правните предпоставки
и приложите института на УПО по отношение на молителя. Моля, условно и
предсрочно да освободите молителя от остатъка от неизтърпяната част от наказанието
„Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД №62/2019г. на Окръжен съд - Силистра. Налице са доказателствата по чл.439а от НПК -
полагал е труд, съобразно здравословното си състояние и възможности, спазвал е
реда и дисциплината, но съобразно интелектуалното си ниво е осъзнал извършеното
от него престъпление и последиците. Риска от рецидив е в приемлива степен. Предвид
изложеното, моля постановите условно
предсрочно освобождаване от остатъка за изтърпяване от наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Р.И.А.: Моля да уважите молбата ми.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото намира за установено следното:
За
да бъде постановено условно предсрочно освобождаване по реда на чл.437-440 от НПК при материалноправните условия, регламентирани в чл.70-73 от НК. В аспекта на чл.70 ал.1 от НК предпоставките
за постановяване на УПО са:
1.
Лицето да е изтърпяло фактически не по-малко от ½ от наложеното
наказание и не по-малко от 2/3 от наложеното наказание в случаите на опасен
рецидив;
2.
Осъденият следва да е дал доказателства за своето поправяне.
При
преценка на горните законови условия следва да се имат предвид някои виждания в
Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум
на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г., които не са засегнати от
промените в НК и НПК в последствие, а именно: Констатацията, че предлаганият за
условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение, следва да
се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността. При разглеждане
на предложенията за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
наказание съдът, когато това е необходимо, може да събира и други доказателства
извън приложените към преписката такива. (Изм. т. 7, постановление № 7/87 г.,
Пл.) Съдилищата правилно да оценяват възпитателното значение на условното
предсрочно освобождаване и с цялостната си дейност да съдействат за
своевременното му постановяване спрямо лица, които за първи път изтърпяват
наказание лишаване от свобода и с цялостното си поведение са дали достатъчно
доказателства за своето поправяне. При приложението му спрямо лица с предишни
осъждания да се преценяват дали те действително са се поправили. При
изчисляване размера на фактически изтърпяното наказание лишаване от свобода
съдилищата следва да имат предвид следното: а) под "наложено"
наказание по смисъла на чл.
70 НК следва да се разбира наказанието, определено с
присъдата, независимо дали след това срокът му е намален чрез частично
помилване или чрез зачитане на положен общественополезен труд по смисъла на чл. 41, ал. 3 НК;
б) за "фактически" изтърпяно наказание се счита срокът на
пребиваването на осъдения в местата за изтърпяване наказанието лишаване от
свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен
отпуск. При решаване въпроса за основанията за условно предсрочно освобождаване
съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и 55 НК, както и на
квалифициращите деянието признаци, които се вземат предвид при постановяването
на присъдата. Член 70 НК
изисква осъденият през време изтърпяването на наказанието да е дал
доказателства, че се е поправил.
Горното
следва да се съобразява в аспекта на чл.439а от НПК, който посочва, че
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Още съгласно посочената разпоредба доказателствата за
поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.
155 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от същия закон, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Законодателят е ограничил възможността на съда при преценката на поправянето с
разпоредбата на чл.439а ал.3 от НПК, съгласно която неприлагането на мерки за
поощрение, неучастието в програми и дейности по ал. 1, когато такива не са били
достъпни за осъдения, или размерът на неизтърпяната част от наказанието не
могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно
предсрочно освобождаване, без да се изследва цялостно поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
В
аспекта на горното относимите факти по делото са следните:
Лицето
изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 17 години. Фактически
изтърпяно наказание е в размер на 9 години и 10 дни, а всичко изтърпяното е в
размер на 9 години 11 месеца и 2 дни. Към 07.06.2019г. лицето ще има остатък в
размер на 7 години и 21 дни. Относно поправянето на лицето следва да се има
предвид становището на администрацията на затвора, отразено писмено и
свидетелските показания. От последните се установява, че в началото на изтърпяване на наказанието
в затвора Белене Р. е имал адаптационни смущения и за това Администрацията на
Затвора е подходила към него ласкаво и съпричастно. Подсигурено му е щадяща
среда, с която той да може да приеме по-лесно затворническия живот, да се
развива и да изпълнява плана на присъдата.
Бил е настанен към стационара към медицински център, където с доброволен
труд да помага и по-лесно да свикне със средата, в този по-тесен кръг и да се
приучи към полагането на труд в
условията на затвора. През 2016г. е бил стимулиран за продължаване на образованието
и е заминал за затвора – гр.Враца, защото това е било съществено при изпълнение
на планираните мероприятия с нето и за повишаване на образователната и общата
култура. Той не е успял да приеме средата в затвора – гр.Враца и след два
месеца се завърна в затвора Белене. Тоест не е могло да се повлияе в насока
повишаване на образователния ценз. Отново е бил настанен за кратко в стационара
на медицинския център, където е помагал вече по-убедително с доброволен труд,
не само за хигиенизирането, но и за ремонтните дейности там. Когато
Администрацията е преценила, че опасенията за справяне в средата и уязвимост са
ликвидирани, тоест вече се е приобщил и е могъл по-сериозно да влезе в
група, е настанен в 4-та група, където се
намира и понастоящем. В 4-та група е полагал труд. После благодарение на
положеното старание, режима му е бил заменен от „строг“ на „общ“ и е изпратен в
затворническото общежитие при облекчен режим. Там обаче допуска серия
дисциплинарни нарушения и точно заради тях режима, с решение на Комисията и на
Началника, отново е вдигнат до начално постановения от съда, на „строг“ и е
върнат в „Закрития тип“, отново в 4-та група. По плана на присъдата в по-голяма
степен се изпълнява от Администрацията на Затвора. Тоест, дадените му
възможности за развиване на трудова дейност, смекчаване на присъдата, и разбира
се повишаване на образователното ниво, от страна на затворника А. не са
изпълнени – отказал се е от училище. За трудовата дейност, могат да се кажат
по-скоро позитивни неща, добре се справя с възложените задачи, но възползването
от облекчаване на присъдата, като замяна на режима, е компрометирана от
допуснатите дисциплинарни нарушения. Плана на присъдата се изпълнява в много
ниска степен, дори незадоволителна. Развитието му спрямо критичните зони, които
определят риска от рецидив – има много добър напредък по трудова дейност, но за
останалите не може да се твърди същото. За опасенията, във връзка с изтърпяване
на наказанието, тези за уязвимост и за справяне в средата може да се твърди, че
са със съвсем снижени стойности. Откъм нарушения на задълженията и въпроси на
контрола, там може да се каже, че дълги години градения позитив сега е в явен
дефицит. Риска от рецидив към момента е в средните стойности, около средните,
даже малко над средите стойности - до 40 точки по скалата на системата „****“
значи, че е нисък рецидив, ниска е вероятността да рецидивира. От 40 до 80 точки е среден, тоест еднаква е
вероятността да рецидивира или не, вече над 80 е висок риска.
Горните
факти налагат категоричния извод, че лицето не е дало доказателства за
поправянето си. Следва да се има предвид, че с поведението си е предизвикал
издаване на заповед №08-02/08.01.2019г., с която режимът му е заменен от общ на
строг. Същият преди това със заповеди от м. декември 2018г. е наказван за
допуснати дисциплинарни нарушения. Към установеното, че подсъдимия не е дал
доказателства за поправянето си като се добави и това, че остатъкът от
наказанието е съществен – повече от седем години, се налага извод за липса на
основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Р.И.А. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на наложеното общо най-тежко наказание по
ЧНД №608/2011г. по описа на Районен съд – гр. Русе, с остатък в размер
на 7 години и 21 дни.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на
началника на затвора – град Белене и Окръжна прокуратура – град Плевен за
сведение и изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и
протестирано по реда на Глава 22 пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в
7-дневен срок.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание,
което приключи в 11:05 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: