№ 169
гр. Пазарджик, 03.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20215220103717 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Ищцата Н.П. се явява лично и с пълномощника си адв. А.Г..
Не се явява ответникът Б.У.. Не се явява и упълномощеният да го
представлява адв. П.Х.. От същия е постъпила молба за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Страните са редовно и своевременно призовани.
Не се явява представител за Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Пазарджик, също редовно и своевременно призована. От Дирекцията е
постъпил социален доклад.
АДВ. Г.: - Уважаеми господин съдия, считам, че не е налице
процесуална пречка. Моля да дадете ход на делото.
Съдът, при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК се пристъпи към изясняването на
спора от фактическа страна.
АДВ. Г.: - От името на моята доверителка поддържам предявената пред
Вас искова молба, ведно с писмените доказателства. Водим и допуснатия от
Вас един свидетел. Също така представям в днешното съдебно заседание
удостоверение за декларирани данни за движими и недвижими вещи на Б.У.
1
от Местни данъци и такси. Възразявам по отношение на отговора и по
отношение на предявения насрещен иск. Мотивите и становището съм
изразила в писмен вид по отношение на отговора.
Съдът счита, че ще следва да се състави доклад касаещ предмета на
делото, поради което и на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към тази
процесуална дейност.
Производството е за спорна съдебна администрация на гражданските
отношения. Образувано е по молба по чл. 127, ал. 2 от СК, подадена от Н. П.
П., в която същата твърди, че с ответника Б. А.. УЧ. са живели на съпружески
начала от 2010 година. Твърди, че в резултат на съвместното съпружеско
съжителство са родени децата Н. Б. У.а, родена на ** г. и А. Б. У.а, родена на
** г., които понастоящем са малолетни. Молителката твърди, че родителите
са разделени и децата живеят при нея в жилище под наем в гр. Пазарджик.
Твърди, че родителите не могат да постигнат съгласие относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, режимът за личните
отношения и издръжката на децата. Иска от съда да разреши този спор, като
постанови децата да живеят при нея, тя да упражнява родителските права, на
ответника да се определи режим за лични контакти с тях и той да бъде осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. за детето Н. У.а и 170 лв. за
детето А. У.а, считано от подаването на молбата до настъпването на
основания за изменения или отпадане задължението за издръжка. Сочи
доказателства и претендира разноски.
Ответникът не оспорва да е баща на децата, нито оспорва, че
родителите не могат да се споразумеят относно въпросите по чл. 127, във вр.
с чл. 59 от СК. Оспорва молбата на майката, родителските права по
отношение на двете деца да бъдат предоставени на нея, иска тези права по
отношение на детето Н. У.а да бъдат предоставени на него и това дете да
живее при него, а на майката да се определи режим за лични отношения и тя
да дължи месечна издръжка в размер на 180 лв. платима до десето число на
текущия месец, ведно със законна лихва за забава. Евентуално, предлага
съдът да определи споделено упражняване на родителските права. Предлага
вариант за споразумение по чл. 127, ал.1 от СК, което не е прието от майката.
Съдът УКАЗВА, че в настоящото производство за спорна съдебна
администрация са приложими правилата на охранителния процес по чл. 530 и
2
следващите от ГПК асубсидиарно и доколкото там липсват разпоредби, са
приложими общите правила за исковото производство.
Ето защо УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че в това производство няма
изчерпателност на основанията въз основа на които се иска разрешаването на
спора, нито важат правилата за процесуалната преклузия по отношение на
доказателствените искания. В това производство съгласно чл. 533 ГПК и чл.
59, ал. 2 СК съдът, може и служебно да разреши спора, което засилено
служебно начало е продиктувано от необходимостта да се охранят интересите
на децата. Ето защо в доклада не следва да се разпределя тежест за доказване
на релевантните факти, които между впрочем могат да бъдат допълвани по
всяко време до приключване на съдебното дирене, както като се посочват
новонастъпили такива, така и като се въвеждат за пръв път факти, които са
настъпили преди подаването на молбата, но не са били заявени от страните.
АДВ. Г.: - Нямам възражения по доклада. Моля да приемете
представеното удостоверение от МДТ. Други доказателствени искания на
този етап нямаме. Водим свидетеля.
Съдът ДОКЛАДВА, че в молбата на ответника се поддържа
направеното с писмения отговор доказателствено искане, по което съдът не се
е произнесъл, а именно за изискване на гр. д. №2465/2021 г. по описа на РС
гр. Пазарджик, съдържащо доказателства, че е осъден и дължи издръжка на
други две деца от прекратен брак, както и за разпит на двама свидетели за
установяване на факти посочени в писмения отговор.
АДВ. Г.: - Господин съдия, не се противопоставяме по тези
доказателствени искания, но също така не оспорваме факта, че ответникът
издържа две други деца, освен тези, които има от моята доверителка, и
признаваме, че дължи на всяко едно от тези деца издръжка по 180 лв.
По доказателствените искания на страните съдът намира следното:
Следва да се приеме като писмено доказателство днес представеното от
майката удостоверение за декларирани данни в Отдел МДТ гр. Пазарджик от
страна на ответника. Ще следва да се допуснат поисканите от ответника
двама свидетели. Не се налага да се изисква посоченото в писмения отговор
гражданско дело, тъй като молителката не оспорва фактите за чието
доказване същото е посочено. Тези факти ще следва да се обявят от съда за
безспорни и неподлежащи на доказване.
3
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство удостоверение от Отдел
„Местни данъци и такси“ гр. Пазарджик, касаещо ответника Б. А.. УЧ..
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от
ответника.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК ОБЯВЯВА за безспорно и
неподлежащо на доказване обстоятелството, че ответникът Б. А.. УЧ. е осъден
да заплаща месечна издръжка на други две свои деца – Д. Б. У. и А. Б. У., в
размер по 180 лв. за всяко дете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за изискване и за
прилагане на материалите по гр.д. № 2465/2021 г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик.
ПО ПРЕДСТАВЕНИЯ СОЦИАЛЕН ДОКЛАД, СЪДЪТ ЩЕ СЕ
ПРОИЗНЕСЕ СЛЕД СТАНОВИЩЕТО НА ОТВЕТНИКА.
Съдът пристъпи към изслушване на майката Н.П. по въпросите касаещи
родителската грижа:
Н.П. (ЛИЧНО): - Като за начало дъщерите ми са момичета. Имат по-
голяма нужда от майка си, отколкото от бащата. Н. ходи на училище. Трябва
да бъде проследена нейната учебна заетост, как се справя, как успява да
научи или не успява нещо и трябва да й се помогне, да й се обясни. През по-
голямата част от живота си те са прекарали с мене, не с него, те са свикнали с
мене. Не сме се разделяли и не желаят да ходят там – при баща им. Смятам,
че аз по добре ще се справя от бащата с обучението и образованието на
децата, убедена съм, защото понеже се познаваме и реално знам капацитетът
на неговите знания и моите. На дъщеря ми Н., която е ученичка й е по-лесно
да разговаря с мен отколкото с него. Малката почти не е живяла с него, така,
че още е рано да се каже за нейните предпочитания. Не съм съгласна със
споразумението, защото няма да го спазва, и е объркващо за нас, за децата.
Това споразумение е объркващо, ние предложихме по-опростен вариант,
обаче те не го приемат. Децата може да ги вижда по всяко време когато
пожелае, никога не съм ги спирала.
АДВ. Г.: – Водим един свидетел.
4
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИЯ ОТ ИЩЕЦА
СВИДЕТЕЛ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Н. Д. П.: - на 56 години, с двойно гражданство – и руско, и българско,
омъжена, неосъждана, майка съм на Н.П..
На свидетелката се разясниха правата по чл. 166, ал.1, т.2 от ГПК.
СВ. Н. П.: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. Н. П.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Н. и Б.
са разделени от края на месец октомври 2020 г. Имаха проблеми по време на
съвместното им съжителство и затова се разделиха. След раздялата майката с
двете деца дойде при нас в нашето жилище. До лятото на 2021 г. живееха при
нас, и от края на лятото вече са на квартира на адрес в гр. ****. Знам, че
бащата периодично и доста често особено през лятото, вземаше децата, но в
повечето случаи прекарваше времето с децата в нашия квартал, на детските
площадки или в парковете. На Г. води децата два-три пъти месечно. От
известно време Б. има друга жена – нова приятелка. Той запозна децата с нея
преди нова година. Тази жена търси контакт с тях, иска да им се хареса и те
там се забавляват в къщата в нейно присътвие. Вече децата не ги води по
паркове, взима ги в Г., с тази новата госпожа. Б. много рядко подпомага
финансово отглеждането на децата, няколко пъти 4 до 6 пъти е давал по 50-
100 лв. за лекарства, дрехи или играчки, и това става след многократни
напомняния от наша страна. Той не контактува с нас, избягва разговори с нас.
Наскоро едното дете беше болно и Б. дойде да го види, аз го попитах няма ли
да даде пари, ще участва ли при закупуването на лекарствата, той замълча и
нищо не каза, но не даде пари – мълчаливо ми отказа. Така няколко пъти вече
постъпва като му искаме пари за децата. По същия начин и за танците –
едното дете ходи на танци втора година. Тези танци струват 150 лв. за цялата
година, и по същия начин не дава пари. Ние с моя съпруг активно помагаме на
Н. при отглеждането на децата – и финансово, и с грижи. Малката я гледам аз
по програма родители в заетост, вече година и половина върви тази програма,
сега май месец 2022 г. свършва програмата и детето трябва да тръгне на
детска градина, защото става на 5 години лятото. Родителите на Б. не живеят
5
при него в с. Г.. Те живеят в същото село, но в друга къща. Те до момента
никога не са гледали децата, не му помагат. Той ги води периодично при тях,
но не ги оставя да ги гледат. Те не ги искат. Обичат повече внуците от първия
брак на Б.. Децата директно не са казвали при кого искат да стоят, те обичат
баща си, но все пак скланят повече към майка си. Те са момичета, те са
привързани и към мен и съпруга ми като техни баба и дядо. По всяко време,
когато майката е на работа ние ги гледаме.
АДВ. Г.: - Нямам други искания за днес.
Съдът счита, че ще следва да се отложи делото за събиране на
останалите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 31.03.2022 г. от 10:15 часа, за
която дата молителката Н.П. е уведомена лично, ответникът Б.У., се счита за
уведомен на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик, се счита за
уведомена на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Свидетелите на ответника са при режим на довеждане.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:12
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6