№ 643
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Л. Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500483 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД срещу Решение № 263186/25.10.2022г. по гр.д.№ 3774/21
по описа на СГС, I- 29 състав, в частта, в която е осъден ответника ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД да заплати на ищеца П. А. Т. сумата над 20 000лв. до 50
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно
със законната лихва за забава, считано от 17.06.2020г. и на В. С. С. сумата над
1 000лв. до 3 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от 17.06.2020г. В жалбата
си жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на процесуалните правила и необосновано, тъй като е налице
несъответствие между приетото от съда за установено и правните му изводи.
Счита, че СГС неправилно бил приел, че не е налице принос на пострадалите
за реализиране на вредоносния резултат. Неправилно било прието, че
действията на В. С. не са допринесли за настъпването на ПТП, както и че
факта, че ищеца е бил поставен колана не е от значение за съпричиняването
на вредоносния резултат. Не били отчетени изискванията на чл. 52 от ЗЗД и
1
на трайно установената съдебна практика критерии при определяне размера
на обезщетенията за неимуществени вреди. Неправилно била присъден лихва
от датата на уведомяването на дружеството, тъй като той не е бил в забава,
след като ищците не са посочили банкова сметка нито с предявяването на
претенцията пред застрахователя, нито с исковата молба. Моли да бъде
отменено решението и постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени,
като неоснователни над посочените размери.
В срок е постъпил отговор от процесуалния представител на ищците, в
който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно. Представя се и е допуснато и
прието от съда писмено доказателство – влязло в сила Решение №
68/20.10.2022г. по АНХД 233/22 по описа на РС –Карнобат по чл. 789а от НК
срещу причинителя на ПТП В. И. К..
Пред настоящата инстанция са представени и доказателства, че на
ищците са заплатени обезщетения в размера, в който не се оспорват
претенциите на 28.03.2023г.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба
относно неговата неправилност в обжалваната му част.
С въззивната жалба не се оспорва механизма на настъпване на ПТП.
Същия е установен със заключението на съдебно-техническата експертиза,
както и от представения препис от Решение № 68/20.10.2022г. по АНХД
233/22 по описа на РС –Карнобат по чл. 789а от НК срещу причинителя на
ПТП В. И. К. се установява и вината на последния.
Не се спори, че гражданската отговорност на причинителя е била
застрахована при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Не е спорна и датата, на която е отправена
застрахователната претенция – 15.06.2020г., която дата е и тази, на която
ответника е уведомен за настъпилото застрахователно събитие.
Във въззивната жалба се оспорва на първо място наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата ищци, като се
твърди, че такова е налице, тъй като ищцата В. С. не е обезопасила мястото,
на което е спрял управлявания от нея автомобил по съответния ред, както и
2
че не е била включила аварийните светлини. За ищеца П. Т. се твърди, че е
съпричинил вредите, тъй като към момента на ПТП не е бил с поставен
обезопасителен колан. Наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия е налице тогава, когато с противоправните си
действия той е допринесъл за настъпването на по-големи вреди от тези, които
биха настъпили, ако неговото поведение е било съответно на предписаното в
подобни случаи. В конкретния случай не се установява за ищцата В. С., че ако
е била поставила светлоотразителен триъгълник или включила аварийни
светлини, то не би настъпило ПТП или вредите биха би били по-малки. От
събраните пред двете инстанции доказателства не се установява по какво
причина е бил спрян лекия автомобил, управляван от ищцата в аварийната
лента. Не е установено също така, дали е бил с включени аврарийни светлини,
но е установено, че на мястото не е бил намерен светлоотразителен
триъгълник. От механизма на настъпване на ПТП, обаче, описан от вещото
лице и от показанията на причинителя на вредата В. И. К. се установява, че
дори да са били налице тези сигнали, ПТП е щяло да настъпи, тъй като
причинителя е завил рязко надясно на конкретното място и навлязъл в
аварийната лента, по негови твърдения, за да избегне друг удар или според
заключението, по неизвестни причини т.е. сигнализирането на спрял
автомобил в аварийната лента не би предотвратило удара. Събрани са
доказателства, че не е имали причина за ограничаване на видимостта на
водача на товарния автомобил и тя е била на около 200 метра. Не е налице
съпричиняване на вредите от страна на ищцата, тъй като не е налице
причинна връзка между нейните действия и размера на вредата.
За ищеца П. Т. се установява, че е бил без поставен обезопсителен колан
в момента на удара. Според вещото лице д-р Б., ако е бил с колан в този
момент травмите, които са му били причинени биха били по-малки, тъй като
коланът би ограничил движението на тялото в купето в посока напред и то не
би взаимодействало в така степен с оборудването на купето, по който
механизъм са причинени травмите. Тъй като, обаче, към момента на удара,
автомобилът, в който ищецът е се е намирал на предна дясна седалка е бил
спрял, то ищецът не е имал задължението да бъде с поставен колан, поради
което не може да се приеме, че той е имал поведение, с което е нарушил
конкретна правна норма и което е довело да настъпване на вредите.
Второто възражение във въззивната жалба е относно присъдения размер
3
на обезщетенията за неимуществени вреди за двамата ищци. Възражението е
неоснователно. При определяне на размерите са взети предвид всички
относими обстоятелства от значение за тяхното определяне. В резултат на
удара от ПТП, ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се в:
закрити фрактури на двете зигоматични кости (скулите) вдясно; закрита
фрактура на предната стена на десния максиларен синус; фрактура на носните
кости, охлузвания по лицето и дясната слепоочна област на главата и мозъчно
сътресение, първите от които по своята медико-билогична характеристика
водели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето т.е средна телесна
повреда. За лечението им на ищеца своевременно била оказана спешна
медицинска помощ в МБАЛ гр. Ямбол, където уврежданията му се
обработили само външно, тъй като по негово желание бил транспортиран и
приет за оперативно лечение в Отделение Лицево-челюстна хирургия на
УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, където той постъпил контактен и афебрилен, но
повърнал няколкократно. При прегледа му били установени 4 бр. обработени
наранявания на лицето, деформация и асиметрия на дясната му част,
периорбитални хематоми на очите, хлътване на дясната зигоматична кост,
деформация и праг на носните кости. Ищецът е бил опериран по спешност,
като се извършило открито наместване на дясната счупена скулна кост и
фиксиране с титанова плака и винтове, наместване на счупените кости на
горната челюст и счупени носни кости. След гладко протекъл следоперативен
период ищецът бил изписан от болницата и лечението му продължило
амбулаторно, предписан специален хранителен режим и обезболяващи
средства. Зарастването на счупените костни увреждания на лицевия череп
при ищеца настъпило за срок от 45 дни, а на горната челюст за срок около 2
месеца. През този период той търпял болки и страдания с интензивен
характер, като през първите около 20 дни не е можел да говори, а през
първите 2 месеца е бил принуден да се храни само с течна или пасирана
храна, поради фрактурата на скулните кости и горната челюст. За срок от
около три месеца общо, ищецът търпял периодични болки в зоната на
фрактурите, като около година след произшествието при студено и влажно
време и при хранене с по-твърда храна получавал единични болки, които
отзвучавали бързо след употреба на аналгетици. Общо оздравителният
период при ищеца П.Т. е приключил за срок от 3 месеца. Понастоящем
счупените лицеви и носни кости са зараснали, като са останали трайни белези
4
от нараняванията и извършените лицеви операции в дясната част на лицето и
с хлътване в зоната на дясната скулна кост. Не са били отстранени металните
остеосинтези от скулните кости, което можело да се осъществи с провеждане
на нова операция по преценка на лекуващия му хирург, доколкото
провеждането й било рисково и можело да доведе до засягане на лицеви
нерви, а липсата й до запазване на хлътването на дясната скулна кост –
пожизнено. Налице са и два белега от травмата и от операцията, които ще
останат на лицето на ищеца.
Изслушано е и заключение на съдебно психологична експертиза пред
първата инстанция, от което се установява, че процесното произшествие има
характер на травматично събитие в живота на ищеца П. Т., което е нарушило
психологическото му благополучие и обичаен начин на живот за период от
около година, като по-негативни били изживяванията му за период от около
4-6 месеца.
Според събраните гласни доказателства, ищецът не можел да работи, за
около месец му била забранено да ползва електронни устройства и това
нарушило ритъма на работата му, тъй като той имал проектантско бюро. След
този период отново работил само по няколко часа на ден и едва след шест
месеца започнал пълноценна работа.
Причинените на ищцата В. С. телесни увреждания се изразявали в малка
открита рана на задната теменно-тилна област в окосмената част на главата от
пръскане на задното стъкло на автомобила. Спешна медицинска помощ й
била оказана в Спешен неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМ Н. И.
Пирогов, като около нараняването й се установили малки стъклени осколки
от счупено автомобилно стъкло, раната се обработила и привързала и се
провела противотетанична профилактика. След обработване на раната
лечението й продължило амбулаторно с назначени периодични превръзки,
като зарастването е станало за срок от 10-12 дни, от които през първата
седмица болките й били с по-интензивен характер.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява,
че тази ищца по време на произшествието е преживяла остър емоционален
стрес и страх за живота и здравето си, както и за тези на своя партньор,
преминали в адаптационна реакция с прояви на напрежение, безпокойство и
тревожност. Изпитвала е внезапен пристъп на тревожност при шофиране
5
около три седмици след произшествието, като понастоящем й е останал
травматичен спомен за произшествието.
При така изложените факти, определените обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 50 000лв. за П. Т. и 3000лв. за В. С.,
настоящата инстанция намира за справедливи с оглед претърпените вреди,
съдебната практика по подобен род дела и социлано-икономическите условия
в страната към момента на настъпването на вредите.
Последното възражение във въззивната жалба е относно началния
момента на присъждане на законната лихва за забава върху обезщетенията.
Твърди се, че такава не се дължи, тъй като не била посочена банкова сметка
от ищците за превеждане на обезщетенията. Възражението е неоснователно.
Ответникът не е доказал, че е определил и поискал да заплати на ищците
обезщетение и то не е заплатено само по причина, че липсва посочена
банкова сметка. Напротив, от представените от самия ответник доказателства
е видно, ме такова е определено с доклад по щета от 28.03.2023г. Забавата на
кредитора не влияе върху дължимостта на лихвата за забава върху
присъденото обезщетение в размер на законната лихва от датата на
уведомяването, тъй като тази лихва е част от дължимото плащане от
застрахователя, тъй като той отговаря за всичко което делинквента дължи от
дата на уведомяването.
С оглед изложеното и тъй като правните изводи на настоящата
инстанция съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено решението в
обжалваната част.
При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат
разноски. Първоначално с представения договор за права помощ между адв.
К. и ищците е било уговорено защитата да е безплатна за всички инстанции.
В последствие за защитата пред първата инстанция е заплатена сума от трето
лице, но това не дерогира първоначалната уговорка между страните. На
адвоката оказал безплатна адвокатска защита се дължи възнаграждение по чл.
38 ал.2 от ЗА в минимален размер с ДДС върху обжалваемия интерес – за П.
Т. – 3 660 лв.с ДДС и за ищцата В. С. в размер на 600лв. с ДДС.
Неоснователно е възражението на пълномощника на ответната страна, че не
са били налице условията за уговаряне на безплатна правна помощ, тъй като
вече е заплатена сума за обезщетение. Към момента на подаването на
6
отговора на жалбата, такова не е било платено.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263186/25.10.2022г. по гр.д.№ 3774/21
по описа на СГС, I- 29 състав, в частта, в която е осъден ответника ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД да заплати на ищеца П. А. Т. сумата над 20 000лв. до 50
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
08.05.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от 17.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата и на В. С. С. сумата над 1 000лв. до 3
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
08.05.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от 17.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застроховане“ АД, ЕИК да заплати на адвокат П.
К. от САК, гр. София, ул. „Лом“ № 1на основание чл. 38 ал.2 от ЗА разноски
за оказана безплатна защита на П. А. Т. – 3 660 лв.с ДДС и за ищцата В. С. С.
в размер на 600лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7