МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  № 26/ 05.06.2015г. по НОХД №  236/2014г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

Производството е на основание чл.246, ал.1, пр.2 от НК; чл.246, ал.3; и чл.249, ал.4, пр.1, вр. ал.3 от НК,  и чл. 54 от НК.

 

На 10.06.2014г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура– гр.Стара Загора против подсъдимия Х.И.К. по повдигнатото му обвинение, за това, че:

- в периода м.септември 2010г. до 17.11.2010г. в гр. Казанлък се сдружил с И.П.Ц., П.И.П., К.А.К., А.К.К. и други неустановени в хода на разследването лица, с цел подправяне на платежни инструменти по чл.243, ал.2, т.3 от НК - престъпление по чл.246, ал.1, пр.2 от НК;

- на 17.11.2010г. в околностите на гр.Мъглиж, в лек автомобил марка „БМВ”, укривал предмет, изследван и описан в техническата експертиза, изготвена от експерти при Института за специална техника – гр.София, като обект № 3.8, за който знаел, че е предназначен за подправка на платежни инструменти по чл.243, ал.2, т.3 от НК - престъпление по чл.246, ал.3 от НК; и

- на 17.11.2010 г. в околностите на гр.Мъглиж, в лек автомобил марка „БМВ” съхранявал информация за съдържанието на 8/осем/ броя платежни инструменти – записи на пътечки от банкови карти на неустановени в хода на разследването лица, изследвани и описани в техническата експертиза, изготвена от Института за компютърни технологии към МВР – гр. София, като обект № 3.4-  престъпление по чл.249, ал.4, пр.1, вр. ал.3 от НК.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано не само от самопризнанията на подсъдимия К. на ДП, дадени в присъствието на защитник, но и от приложените по делото ВДС въз основа на проведените по отношение на него СРС. Счита, че същите са пряко доказателство по отношение на сдружаването му както с обвиняемите по НОХД № 201/ 2014г., /приключило със споразумение по отношение на тях като участници в сдружението/, така и с лицата, на чието име се привеждани сумите, изтеглени чрез получената неправомерно информация. Прави довод, че независимо от отказа на първата група лица да потвърдят като свидетели обясненията си от ДП, дадени от тях в качеството им на обвиняеми, както и обстоятелството, че някои от втората група свидетели не са се познавали помежду си, е доказано, че подсъдимият К. е свързващото звено между тези лица, тъй като всички са заявили, че го познават, и това е доказателство, че именно той ги е сдружил. Поради което намира, че обвинението за това е категорично доказано. Освен това намира, че и второто обвинение относно намереното устройство за подправка на платежни документи /така наречения “микроконтролер” /описано като обект № 3.8 в заключението на техническата експертиза/, и третото обвинение – за съхранението на информация за съдържанието на 8 броя платежни инструменти /описани като обект № 3.4 в заключението на техническата експертиза/, също са безспорно доказани с оглед липсата на друго обяснение за намирането им в багажника на подсъдимия.

Поради всичко това моли съда подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода” за всяко едно от престъпленията, размерът на които да бъде определен при условията на чл.54 от НК. Конкретно предлага по първото обвинение независимо от това, че лицето не е осъждано към този момент, предвид водещата роля на подсъдимия К. в сдружението, наказанието му да бъде определено при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства в размер над три години “Лишаване от свобода”. По второто обвинение предлага размера на наказанието да е под три години с оглед обстоятелството, че у подсъдимия е намерено само едно устройство за подправяне на платежен инструмент. За последното обвинение също предлага наказанието да бъде над средния размер с оглед обстоятелството, че само разкриването и задържането му е предотвратило настъпването на по-тежки последици, тъй като ако е била използвана неправомерно свалената информация за съдържанието на кредитните карти, щетата е щяла да бъде значителна. Счита, че поради наличието на условия за кумулация на горните наказания на подсъдимия следва да бъде определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода”. По отношение начина на изтърпяване на наложеното наказание счита, че тъй като подсъдимият К. е привлечен като обвиняем и по друго ДП за пране на пари, това допълнително засилва обществената опасност както на дееца, така и на деянието. Поради което намира, че с цел поправянето и превъзпитанието му, както и превъзпитателното въздействие върху останалите членове на обществото, и с оглед висока обществена опасност на деянието, наложеното му наказание следва да бъде изтърпяно от него ефективно в затворническо заведение от “открит тип” /ако наказанието е до пет години/, или в “закрит тип” /ако е над пет години/, като се приспадне и времето, през което същият е бил задържан с МН“Задържане  под стража” и МН”Домашен арест”.

Освен това прави искане при постановяване на ефективно наказание лишаване от свобода с оглед достатъчно дългия период на неоткриването му на адреса и промяната на имената му, както и обстоятелството, че може безпрепятствено да пътува в чужбина поради множеството му контакти и връзки с лица в чужбина, на подсъдимия да се наложи адекватна мярка за неотклонение.

 

Защитникът на подсъдимия Х.И.К., адв.С.П. *** намира, че обвинението е недоказано, тъй като няма безспорни доказателства, с които да се вмени вина на неговия подзащитен по повдигнатите му обвинения. Поради което моли същия да бъде признат за невинен. На първо място счита, че още във фазата на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение от органа на ДП предвид извършения без защитник разпит на обвиняемия К. веднага след привличането му на 18.11.2010г., който е незаконосъобразен поради това, че се касае до задържано лице. Счита, че  извършения му последващ разпит след два месеца - на 04.02.2011г., в присъствието на защитник, също е незаконосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 221 от НПК този разпит следва да е проведен незабавно. Прави анализ на събраните по делото доказателства като счита, че същите донякъде потвърждават написаното в обвинителния акт за наличието на някаква престъпна дейност, но няма нито едно конкретно доказателство за което и да е от посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства относно сдружаването на подс.К. с посочените лица. Счита, че освен обясненията на обвиняемия, въз основа на които е внесен обвинителния акт по делото, прокуратурата не е събрала нито едно конкретно доказателство. Като такива не могат да се кредитират обясненията на обвиняемите от ДП, сключили споразумение с прокуратурата, тъй като същите са дадени от тях под страх от репресия. Като достоверни следва да бъдат кредитирани дадените от тях показания като свидетели  по настоящото дело, тъй като именно в това им качество те са длъжни да говорят истината. По останалите две обвинения срещу подзащитния му, които са свързани с укриване на предмети, счита, че те също са недоказани. По отношение на обвинението за укриване на предмет, представляващ обект № 3.8, заявява, че не е доказана тезата на прокуратурата, че подзащитният му е знаел, че този предмет е предназначен за поправката на платежни инструменти, тъй като от  показанията на св.Ц. било ясно, че той е негов, а не на подсъдимия К., т.е. липсват убедителни доказателства за субективната страна на това деяние, включително и от приложените ВДС. Освен това по отношение на този обект счита, че не е доказано по категоричен начин предназначението му, а именно, че може да се използва само за поправка на платежни инструменти. Също така прави довод и за несъставомерност на това деяние като счита, че не е установено категорично дали се касае за годен предмет на престъпление с оглед заключението на експертизата, че без захранване този предмет не може да работи. По отношение на обвинението за съхраняване за 8бр. платежни инструменти - обект № 3.4, също счита, че не е доказана субективната страна на деянието, а именно, че този предмет е на подсъдимия с оглед заявеното от св.Ц., при разпита му пред съда, че такава /идентична/ информация има и в неговото обвинение, и по делото в тази насока са налице само косвени доказателства. Счита, че намирането у подсъдимия на големи парични суми, по отношение на които не е доказано, че са от престъпната му дейност в резултат на тегленето по неправомерен начин от кредитни карти на чужди граждани, не представлява обстоятелство, от което могат да се правят каквито и да било заключения за това, че той е разработил една престъпна схема, тъй като това било твърде елементарно и лесно разкриваемо. Не било доказано и, че той е плащал за това на лицата, на чието име са получавани преводите. Взема отношение относно предлаганото от прокурора наказание като заявява, че липсват доказателства за наличие на висока обществена опасност на дееца и деянието, които в случай на осъдителна присъда да налагат необходимост от ефективно изтърпяване.

Подсъдимият е дал подробни и детайлни обяснения по ДП, които по време на съдебното следствие не поддържа като заявява, че същите са дадени под натиск. Не поддържа нищо от казаното от него както в първия му разпит, извършен без участието на защитник, така и в разпита му от ДП в присъствието на защитник на 04.02.2011г.. Макар и да познава лицата А.В., И.К. /по прякор “П.”/, Й.В., Д. К., И.Ц., А.К., и П.П., никога не се е сдружавал с тях за извършване на описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт престъпна дейност. Относно обвиненията за укриване и държане на предмет, предназначен за подправка на платежни инструменти както и за  съхраняване на информация за съдържанието на 8 броя платежни инструменти заявява, че предметите не са негови, а на св.И.Ц.. В предоставената му дума за лична защита поддържа казаното от защитника си и заявява, че намерените у него пари са от законен бизнес, от лихвоточки и при игри със залози, както и от доходи от работа в чужбина. В последната си дума към съда заявява, че иска да бъде оправдан, тъй като никога не е бил престъпник и не се е занимавал с престъпна дейност.

 

Съдът с оглед съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал намира за установено следното:

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

От събраните по делото доказателства, както от тези на досъдебното производство по приложеното ДП № 609/ 2010г. по описа на ОДП - гр.Стара Загора, приобщени към доказателствата по делото на основание чл.283 от НПК след проверка, прочитане и приемане, така и от тези по настоящото дело, събрани по реда на съдебното следствие, съдът намира, че при проведеното разследване е изяснена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х.И.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с настоящ адрес-***, КК „Св.Св.К. ***, неженен, живеещ на съпружески начала, със средно техническо образование, безработен,  неосъждан, с ЕГН **********. От съжителството си с разпитаната по ДП като свидетел Е.Ц. има син на 1 година /видно от декларацията му за СИПМС/.

Живеейки и работейки в чужбина /в И./, подсъдимият К. се свързал с лица, посредством които се научил да сваля по неправомерен начин информация за чужди платежни инструменти-дебитни или кредитни карти, и използвайки ги да изтегля посредством създадените неправомерно фалшиви банкови инструменти авоарите от банковите сметки на лицата, чиито карти са копирани. След завръщането си в България с тази цел същият сам установил контакти с различни лица, които самостоятелно или в сътрудничество с него и/или други лица също извършвали такава дейност, като постигнал съгласие за това взаимно да се подпомагат чрез: предоставянето на технически средства или информация за съдържанието на такива сметки, обработка на свалената по непровомерен начин информация за чужди кредитни карти, която му била изпращана от чужбина, изработка на фалшиви такива посредством свалената информация, изпращане обратно на същите в чужбина за теглена на паричните авоари, и получаване посредством използване на чужда самоличност/ на името на други съпричастни към общата престъпна дейност лица/ на изтеглените парични суми. Впоследствие всеки получавал процент от своята част от извършената „работа” по подправката и източването на кредитните карти.

От пребиваването си в Испания подсъдимият К. се познавал със св.И.М.К., по прякор „П.” от гр.Казанлък, за когото знаел, че е бил задържан преди това в РФранция със скимиращи устройства. От обясненията на подсъдимия К., дадени в разпита му на ДП от 04.02.2011г. /л. 12-15, т.І/ се установява, че през лятото на 2010г. св.К. му се обадил от чужбина и му предложил да работят заедно. Той му дал телефони на „две момчета”, които той не познавал лично, но знаел, че едното се казва” В. и е някъде в К.”, а другият е „Т. и е в С.”, които се занимавали с източването на кредитни карти. За такава престъпна дейност св.К. е осъждан и от белгийските съдебни власти /на 38 месеца затвор/ като понастоящем е изтърпял присъдата си /видно от показанията му по настоящото дело/. В разпита си пред съда св.К., макар и да не отрича познанството си с подс.К., и че са разговаряли с него на тема скимиращи устройства и източване на кредитни карти, твърди, че не са се уговаряли помежду си за каквото и да е конкретно сътрудничество по предоставяне на скимиращи устройства от страна на подсъдимия във връзка с престъплението, за което е осъден - монтиране и източване на кредитни карти. Признава обаче, че познава лицето А.В., като заявява, че може би той го е запознал с подсъдимия, както и че последния е бил задържан също за такава дейност в чужбина. В тази насока показанията му подкрепят напълно горепосочените обяснения на подсъдимия като обвиняем, че В. и св.К. имат връзка помежду си, и че и двамата са се занимавали с такава дейност. Този свидетел е бил обвиняем по настоящото ДП, разпитът му е проведен в присъствието на защитник на 04.05.2012г., след като е бил издирван и е изтърпял присъдата си в Белгия, доброволно е дал обяснения, но впоследствие по време на ДП не е бил намерен и не е сключвал споразумение с прокуратурата. За отношенията и конкретно за срещите му с подс.К. по делото освен самопризнанията на подсъдимия са налице приобщените към доказателствения материал по делото ВДС в 5 папки от проведени телефонни разговори.

От обясненията на подсъдимия К. като обвиняем по ДП от 04.02.2011г. /се установява, че през м.септември 2010г. той е установил контакт и с друго лице на име А.В. /обвиняем по ДП/ като двамата са постигнали договорка за осъществяване на съвместна престъпна дейност по подправката на платежни инструменти. От своя страна В., който заминал за чужбина, трябвало да му предава незаконно свалената информация за платежни инструменти като му изпраща данни от чужди кредитни карти, изтеглени със скимиращи устройства, на определен от него имейл адрес. Това ставало чрез ползването едновременно на една и съща електронна пощенска кутия от двамата. Всеки път той му диктувал имейл адреса по телефона, а по-късно му звънял и му казвал и паролата за въпросната пощенска кутия в Интернет. По този начин посредством това лице подсъдимият К. получавал достъп до информацията, която представлявала различни файлове: някои от които кодирани, само разбъркани букви и цифри, други представляващи само звук. Чрез тази информация той получавал номера на кредитна карта, но без ПИН-кода, до който нямал достъп, тъй като той се давал само на човека, който теглил парите в чужбина /в САЩ, Канада и др./. Действайки по така разработената от В. и него самия схема, подсъдимият К. се установил като свързващо звено между лицата, които добивали незаконно информацията за чуждите кредитни карти, и лицата, които теглели сумите в чужбина след изработването от него на подправените кредитни карти в България. Съгласно уговорената предварително с В. и св.К. роля, която той имал в съвместната престъпна дейност, подс.К. следвало да обработва получената информация, представляваща кодирани файлове с номера на кредитни карти, като препечатва същата посредством специално печатащо устройство /което същевременно я разчитало/, за да може същата да се запише върху нови пластики, т.нар. „бели пластики”. Чрез новоизработените фалшиви платежни инструменти други лица изтегляли пари от чуждите банкови сметки в чужбина/главно в САЩ и Канада/. За целта подсъдимият К. следвало да изпраща обратно на А.В. или на другите неустановени в хода на разследването лица в чужбина така обработената информация и създадените неправомерно кредитни карти, които им се давали, за да теглят пари от чуждите банкови сметки в чужбина. След това изтеглените парични средства следвало да се получават в България посредством парични преводи и да бъдат изтегляни от името на други лица. Накрая се препращали отново в чужбина. За участието си в тази престъпна схема подсъдимият К. получавал по предварителна уговорка с В. по 20% от изтеглените пари, част от които, под формата на определен процент възнаграждение, давал на лицата, които теглели получаваните парични суми в България. За отношенията и конкретно за срещите му с подс.К. по делото са приобщени и ВДС в пет папки от проведени телефонни разговори.

Тъй като подсъдимият отначало не можел сам да сваля информацията, първоначално през м.септември 2010г. той се свързал с лице на име Н. от гр.София /също неустановено до момента/, на което предложил да дава по 10% за обработване на информацията. В горепосочения си разпит по ДП подс.К. твърди, че той не познавал лично този човек, тъй като двамата поддържали връзка помежду си само чрез пощенски кутии с имена: „Д.”; „С.” и др..

От Испания подсъдимият К. се познавал и с лицето Д.К./”М.”/ от гр.Карлово, с когото се запознали в Испания. Той бил познат и със св.И.Ц.. Тъй като той се занимавал с изработването на подправени платежни инструменти, в периода м.септември 2010г. до 17.11.2010г. подсъдимият го помолил да му подпомага при извършването на тази престъпна дейност. Двамата се разбрали К., който имал добри познания в тази насока да помага на подсъдимия за обработката на свалената чрез скимиращи устройства информация, както и в изработването на нови подправени платежни инструменти. В изпълнение на тази уговорка един ден К. се обадил на подсъдимия и го помолил да приеме една чанта с багаж, за който подсъдимият уточнява в разпита си, че е съдържала записващо устройство, пластики с магнитна лента и др. неща, които условно в проведените СРС, за които има съставени ВДС/, нарича ”машинките”. Подсъдимият се съгласил и К. оставил чантата при  племенника му в с.Г.С.. Един ден К. му се обадил и му казал, че „някакви софиянци” ще дойдат да вземат нещо от чантата, поради което племенника му трябвало да стои до тях, „за да не направят нещо на компютъра”. В компютъра на племенника му, /св.К.К. ***/, К. бил инсталирал програма, предназначена за изготвяне на запис върху магнитни карти, и подсъдимият К. се научил да работи с нея. Поради това именно се страхувал за това някой да не се възползва и да извлече тази информация без негово съгласие. К. му донесъл и устройство за записване на информация върху магнитна лента, чрез което се записвали данните върху т.нар. „бели пластики” с магнитна лента от кредитните карти, чрез които се теглели в чужбина пари от банкоматите. Освен това му донесъл и пластики с магнитна лента и подсъдимият К. сам започнал да пренася /записва/ тази информация върху такива карти, т.нар. „бели пластики”.

Лицата В., К. и другите уговорени от К. съучастници в сдружението, създадено с цел подправката на платежни инструменти, не са издирени и разпитани по делото поради пребиваването им на неизвестни места в чужбина. Спрямо тях и племенника на подсъдимия, св.К., са отделени материали в друго наказателно производство. Същите са участници в самото изпълнително деяние по сдружаването с цел извършване на престъпление по чл.243, ал.2 т.3 от НК, извършено от тях в условия на необходимо извършителство, тъй като са постигнали предварителна уговорка и всеки един от тях е изпълнявал определена роля в престъпното сдружение, което е функционирало благодарение на съучастието на всеки един от тях.

Тъй като получаването на големи суми пари щяло да привлече вниманието на правоохранителните органи, трябвало да се намерят хора, на които да се изпращат изтеглените в Щатите или други държави пари по „Уестърн Юнион”. Двамата с В. се уговорили и подсъдимият К. приел, да намери лица в България, на името на които да бъдат изпращани паричните преводи. За целта подсъдимият К. се свързал с лицето А.К. ***, който познавал много хора и успявал да ги убеди да предоставят личните си данни и да получават на свое име парите. С него подсъдимият също постигнал съгласие за извършване на обща престъпна дейност като го осведомил за същността и целта на действията си. С оглед на това през м.септември 2010г. в гр.Казанлък той се свързал с К. и му обещал за всеки превод да заплаща на лицето, което той щял да намери по 50 лева за услугата, а на него да дава отделно пари. Имената на хората, получатели на преводите, били изпращани от подс.К. на А.В. чрез някоя от пощенските кутии. Св.К. се съгласил да участва в престъпното съдружие и в периода м.септември 2010г. до 17.11.2010г. в гр.Казанлък намерил няколко лица, които получили на тяхно име по 3 000 евро от чужбина и ги предал на подс.К..

След получаването им посредством изтеглянето от други лица лично подсъдимият К. предавал получените парични суми от преводите в резултат на съвместната им престъпна дейност на брата на А./Й.В./ и на сина му. Тези парични суми не били никак малки. В разпита си по ДП подс.К. сам посочва, че е имало случаи, когато е предавал на Й.В. 10 000 лева и 4000 долара, а друг път - 10 000 лева и 4 000 долара. На сина на Й. пък бил предал веднъж 10 000 лева и 2 000 долара, като това били пари идващи от Канада и САЩ. Друга част от парите, които били теглени чрез подправените платежни инструменти в чужбина, и превеждали на името на тези лица, подс.К. задържал за себе си като договорен от съвместната престъпна дейност процент.

По време на съдебното следствие св.Й.С.В.  заявява, че брат му в момента е във Франция, тъй като има проблеми с правосъдието: осъден е за поставяне на скимиращи устройства и източване на кредитни карти, и в момента е изтърпял наказанието си за това. Потвърждава обстоятелството, че двамата с подсъдимия К. са се познавали, но лично той не е в близки отношения с подсъдимия. Показанията му досежно това обстоятелство обаче не се потвърждават от останалите доказателства по делото, а именно от самопризнанията на подсъдимия и от приложените по ДП, приобщени по настоящото дело ВДС-та. В разговор № 13 под ВДС № 3 /л.13/32 от 15.09.2010г./ двамата с подсъдимият К. се уговарят за това последният да го срещне с един човек, който може „……..”. Докато контактуват св.В. му казва, че трябва да ги прати някакви неща на неговия човек, който е „…………..”. В този разговор св.В. му съобщава, че е взел нещата и че иска да отиде там като иска да си съчетаят пътищата. За срещата м/у подсъдимия К. и Й.В. е налице и ВДС „видеозапис от 26.10.2010г.” приложен в папка № 3. Подсъдимият К. в разпита си от 04.02.2011г. също е посочил, че именно чрез него Андреан В. е получавал получените чрез неправомерното теглене парични суми в резултат дейността на престъпното сдружение след получаването им в България по „Уестърн Юнион” като конкретно е посочил размера им.

В същия период подсъдимият К. уговорил св.А.К. и за това да приема от негово име предмети от други лица, служещи за подправка на платежни инструменти. Същият следвало да контактува вместо него с лицата, доставящи му такива предмети и скимиращи устройства, за да не може подс.К. да бъде проследен и разкрит. Св.К. се съгласил да извършва тази дейност и веднъж отишъл на посочено му от подс.К. място, срещнал се с непознати за него лица и получил чанта с такива предмети, които след време предал на подс.К.. Гореизложеното се установява и от множество разговори от приложените ВДС-та в 5 броя папки.

За сдружаването му с подс.К. и други лица, на св.А.К. било повдигнато обвинение по същото ДП. Той се признал за виновен в престъпление по чл.246, ал.1 от НК и било сключено споразумение с Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора, одобрено в последствие от Окръжен съд – гр.Стара Загора.

По време на съдебното следствие св.А.К. заяви, че познава подсъдимия  К. както и, че „му е и извършил услуга” и затова бил осъден. Услугата се е състояла в това той и още две негови близки - Л. и Д., да получат на свое име едни пари от “Уестърн Юнион”. Подсъдимият му е дал едно номерче, по което те са получили парите и той му ги е предал. Не си спомня обаче колко пари са били както и дали на два пъти е теглел такива суми на негово име. На въпрос дали сумите не са били от порядъка на 3000 евро заявява, че е възможно и да са били в този размер. Отговаря уклончиво на въпроса дали подсъдимият го е карал да носи някаква чанта с предмети като признава, че същият може и да го е карал да носи чанта, а може и на него да са му носили такава. Тъй като показанията на свидетеля Ц. в тази им част се покриват напълно с показанията на св.К., както и с обясненията на подсъдимия, съдът изцяло ги кредитира с доверие. Освен това съдът прецени като достоверни и показанията на този свидетел относно получаването на паричните преводи и ролята на подсъдимия в тази дейност, тъй като макар и да заяви, че не си спомня на колко пъти и в какъв размер са били те, след предявяване на протокола му за разпит като обвиняем от ДП /на л.5, т.І от ДП/ същият заяви, че подписът е негов и потвърждава всичко, което е записано в този разпит.

Подсъдимият К. успял да убеди и племенника си св.К.К. да участва в дейността по подправката на платежни инструменти като през м.септември 2010г. му предложил, и същият приел, да съхранява на компютъра си специална компютърна програма, чрез която заедно с друго печатащо устройство, предоставени от подс.К., и изпращаната му и съхранявана по този начин информация за съдържанието на истински кредитни карти, било възможно да се изработват фалшиви такива. При него също се съхранявали и празни карти с магнитна лента, върху които се пренасяло /печатало/ съдържанието на съхраняваната в компютъра му информация. /По- късно този свидетел е заминал за Франция, където е пренесъл скимиращи устройства и се е занимавал и с източване на парични суми от сметките на чужди граждани посредством създадените по горния механизъм фалшиви кредитни карти/. Докато бил в България обаче същият изпълнявал по нареждане на чичо си само горната роля по получаването, съхраняването и предаването от на посочени от него лица на информация, устройства и други предмети, служещи за подправка на платежни инструменти, както и съхраняване на компютъра му на специална компютърна програма на такава информация, чрез която заедно с друго предадено му чрез подс.К. печатащо устройство последният изработвал подправените платежни инструменти.

През м.октомври 2010г. св.К. по указания на чичо си, получил от лицето Д.К. чантата с предмети, служещи за подправка на платежни инструменти – устройство за печатане на информация върху магнитна лента, празни карти с магнитна лента и други технически устройства. Тази чанта следвало да бъде предадена на посочени от подсъдимия лица, в посочено от него време. Когато тези лица били в дома му, св.К. следвало постоянно да следи тези лица, за да не могат последните, използвайки печатащото устройство, програмата в компютъра му и наличната информация за чужди платежни инструменти, да запишат информация върху празните карти, т. нар. „бели пластики”. Това продължило до средата на м.ноември 2010г., когато по указания на чичо си св.К. предал чантата с вещите на св.И.П.Ц.. Гореизложеното се установява и от приложените ВДС-та.

По време на съдебното следствие св.К. представи документи за задържането си в РФранция като признава, че същото е било образувано „по съмнение за скимиращи устройства, които е пренесъл от България”. Заявява, че не познава А.В. и не знае кои са останалите задържани по това дело, което в момента на разпита му е било на досъдебна фаза. По настоящото дело св.К. е бил задържан на 17.11 - 18.11.2010г., а във връзка с претърсването и изземването в дома му на тази дата обяснява, че от там е бил иззет един лаптоп, като заявява, че на него се съдържала негова информация, „снета от Интернет”.

По отношение на въпроса да ли познава момче на име „М. от гр.К.”, признава, че познава такова момче, но не е знаел, че фамилията му е К.. Заявява, че това момче му е донесло някакъв багаж /”чанта- стълба”/, за чието съдържание „нямал представа”. Същата съхранявал у тях около 1-2 седмици и трябвало да я предаде на момче на име И. по прякор “З.” /всъщност това е св.И.Ц./. Досежно предаването на тази чанта и всичко, което се е случило по време на тази среща у дома му, в показанията си като свидетел поддържа точно обратното на това, което е казал по ДП. Заявява, че това момче, когато дошло при него, е ползвало лаптопа му, но не било вадило нищо от чантата и не е свързвало устройство към него, нито е поставяло диск, а той изобщо не е бил през цялото време до него. По-късно лице на име „И.” в действителност дошло у тях и той му предал чантата. Той обаче не му се бил обаждал по мобилния телефон да пита за паролата за стартиране на някакви устройства. Нищо не му е говорил за такова устройство. Само му е показал „бяла пластика”, поради което той все пак разбрал, че това лице се занимавало с такава дейност. В показанията си категорично отрича да е получавал в тази връзка някакви разпореждания от чичо си по телефон, не знае дали той го познава, не му е казвал, че това момче ще му предаде някакви карти, които е наричал “………”. Признава, че телефонът, който ползвал по това време е бил с № ……… /който е обект на проведените СРС-та по приложените ВДС-та/. Отрича да е знаел, че подсъдимият се занимава с фалшиви кредитни карти и скимиращи устройства като заявява и, че не му е предлагал да съхранява в компютъра си информация за източени кредитни карти. Категорично отрича през 2010г. да е изготвял такива с помощта на устройства за пренасяне на информация, както и изобщо чичо му, подсъдимият К., да е разговарял с него във връзка с извършване на такава престъпна дейност.

По време на ДП като обвиняем този свидетел е разказал с подробности какво е съдържала въпросната чанта, как е процедирало „лицето М. от К. или К.”, как той му е показал как се свързва устройството и пр., които обяснения обаче в показанията си като свидетел по настоящото дело не поддържа. На въпрос откъде се е снабдил с устройството за източване на кредитни карти, за което е обвиняем по образуваното в РФранция наказателно производство, заявява, че сам си го е намерил и самостоятелно щял да извършва там такава престъпна дейност.

Неговите показания пред съда изцяло са в противоречие с показанията на св.А.К., както и с първоначалните обяснения на подс. К., и приобщените по настоящото дело ВДС, поради което съдът прецени показанията му като недостоверни като при преценката им отчете възможната им заинтересованост поради близките родствени отношения с подсъдимия К..

Този свидетел също е съизвършител в извършването на престъплението сдружаване с цел подправка на кредитни карти. Видно от обстоятелствената част на ОА, материалите, касаещи престъпната дейност на св.К. по сдружаването с подс.К. и другите лица с цел подправяне на платежни инструменти, както и престъпното съхраняване на забранени от закона вещи и компютърни програми, служещи за подправяне на платежни инструменти са отделени в друго наказателно производство.

Освен с лицата И.К., А.К., А. /Й.В./, Д.К.от пребиваването си в Испания, подсъдимият К. се познавал и със св.И.П.Ц. /обвиняем по ДП, сключил споразумение с прокуратурата/, който и самостоятелно се занимавал с подправянето на платежни инструменти. От първоначалните обяснения на подс.К. като обвиняем от 04.02.2011г. се установява, че той също е имал скимиращи устройства и можел да си обработва информацията у тях, но не разполагал със записващото устройство, което притежавал подсъдимия К.. Тъй като се познавал Д.К. и разбрал от него, че подс. К. разполага с такова записващо устройство, което се съхранявало у племенника му по негово нареждане, той поискал двамата да се срещнат и евентуално да се уговорят относно възможността за ползването му. Тъй като св.Ц. щял да пътува за Франция, той се оказал полезен на подс.К., който се свързал с него /с оглед осъществяване на евентуална връзка с лицето А.В./. Тази среща се осъществила през м.ноември 2010г. в гр.Казанлък и на нея двамата постигнали съгласие за осъществяване на съвместна престъпна дейност за подправка на платежни инструменти. По-конкретно се разбрали св.Ц. да пренесе скимиращите устройства, съхранявани от св.К., във Франция и да ги предаде на посочено от подс.К. лице. В замяна на което подс.К. трябвало да помага на Ц. сам да си подправя платежните инструменти, използвайки устройството за печатане, което се съхранявало при св.К.. В средата на м.ноември 2010г. подс.К. по телефон наредил на племенника си - св. К., да предаде на св.И.Ц. чантата с предметите, предназначени за подправка на платежни инструменти, в която имало устройства за монтиране на банкомати и записване на информацията от платежните инструменти, множество бели карти с магнитна лента, както и устройство за печатане на магнитни карти. Във видеофайл /ВДС №3/ е заснета срещата на 15.11.2010 г. между него и св.И.Ц., като на подсъдимия по време на съдебното следствие бе предявен въпросния файл /видно от протокол за изготвяне на ВДС „Видеозапис”- л.115-116, папка 3/. На него се вижда как св.Ц. разговаря с подс.К. и на рамото си държи черна чанта. В тази насока е налице и приобщеното като доказателство по делото ВДС № 3 - разговор № 45 от 16.11.2010г. /л.48/56/, от който се установява, че подсъдимият К. в този разговор дава нареждания на племенника си св.К. да предаде „…………” /св.И.Ц./ „………..” /Д. К./. Същевременно в този разговор той му съобщава, че трябва да стои при момчето и да не е ангажиран докато той е там.

От обясненията на подсъдимия на ДП и от останалите посочени по-горе доказателства при обсъждане показанията на св.К., се установява, че той е изпълнил нареждането на чичо си и му е чантата с предметите, която св.Ц. *** в къщата на баба си. На другия ден, 16.11.2010г. подс.К. отишъл при него и му показал по какъв начин се печата информацията чрез гореописаното устройство върху нови магнитни карти. Св.Ц. успял да свърже устройството и напечатал няколко карти пред подсъдимия. В замяна на това на една от флаш-паметите на подс.К. св.Ц. записал от своя компютър данните на 8бр. чужди платежни инструменти, които съхранявал. Видно от обясненията на подсъдимия К., дадени в качеството му на обвиняем по ДП на 04.02.2011г., тази информация представлява сбор от „около 40 цифри, записани в един ред, първо 16 цифри, след тях има знак равно и после са останалите цифри”. Във видеофайл /ВДС № 3/ е заснета срещата на 16.11.2010г. между него и св.И.Ц., като на подсъдимия по време на съдебното следствие бе предявен въпросния файл /видно от протокол за изготвяне на ВДС „Видеозапис”- л.118-119, папка 3/. На него се вижда как чантата, която предния ден е на рамото на св.Ц., вече е върната и е на рамото на подс.К.. Това потвърждава факта, че чантата, която е намерена при задържането на подсъдимия, действително принадлежи на подсъдимия, а не на св.Ц., на когото подс.К. е предоставил за временно ползване намиращите се в нея устройства и предмети.

След проведена полицейска операция на 17.11.2010г. били извършени претърсвания и изземвания в условията на неотложност, впоследствие одобрени от съдия, като от дома му в Г. били намерени и иззети голямо количество и видове предмети, които по предназначение могат да служат само или и за подправка на платежни инструменти, както и за информация за съдържанието на платежни инструменти /приобщени като ВД по делото/. В тази насока са и заключенията на изготвените технически експертизи от експерти при Института за специална техника и Института за компютърни технологии при МВР – гр.София, от които и с оглед устните изявления на експертите пред съда е установено по безспорен начин, че иззетите от св.Ц. вещи са предназначени за подправка на платежни инструменти, а съдържащата се в компютъра му информация също е предназначена за подправка на платежни инструменти. Именно с оглед на това огромно количество намерени у него вещи и предмети с такова предназначение у св.Ц. /както и у свидетелите П. и К./ са се признали за виновни и още на ДП са сключили споразумение с прокуратурата. Намирането на тези вещи и предмети представлява неопровержимо доказателство за същността на развиваната от тях престъпна дейност.

За сдружаването му с подс.К. и други лица, както и за укриването на предмети и информация за съдържанието на платежни инструменти, за които знаел, че са предназначени за подправка на такива платежни инструменти, на св.Ц. било повдигнато съответното обвинение. Същият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.246, ал.1 от НК, чл.246, ал.3 от НК и чл.249, ал.4, вр. ал.3 от НК и било сключено споразумение между него и Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора, одобрено в последствие от Окръжен съд – гр.Стара Загора.

Въпреки това пред съда св.Ц. промени обясненията си и в показанията си се опита да поеме вината на подсъдимия като омаловажи и собствените си престъпни деяния. От неговите показания пред съда се установява, че същият се познава с подсъдимия от Испания от повече от 10 години, където заедно са работили „в строителството”. Отрича той да го е молил за услуги, а именно за пренасяне на някакъв багаж. Признава, че действително през 2010г. у тях, в къщата му, били намерени 5-6 скимиращи устройства и една лайсна. По отношение на намерената у подсъдимия чанта със скимиращи устройства в деня на задържането му заявява, че е негова и бил помолил подс.К. да му я донесе, тъй като си я бил забравил в едно заведение в гр.Казанлък. Заявява, че в нея е имало един компютър /лаптоп/ марка “Фижитсу Сименс”, една флашка и дребна електроника /това са намерените в чантата в деня на задържането вещи, за които подс.К. е направил самопризнания/. Освен това по отношение на устройствата, намерени в чантата, заяви, че те служат за много неща - за зареждане на телефони, но могат да се прикрепят и към устройство за зареждане на батерия. Отрече да се е договарял с подсъдимия да го зарежда със скимиращи устройства и да му пренася багаж за чужбина. Заяви, че въпросните вещи, намерени у дома му, „бил закупил по Интернет”, където те се продавали в сайтове, и тепърва щял да ги използва. Относно начина им на ползване призна, че човек трябва да има специални познания, за да ги използва, но в Интернет имало сайтове, в които всичко било описано и разяснено, и той за това не е разчитал на помощ от познати. Посочи конкретни цени като заяви, че скимиращото устройство се продава за 500лв. и било китайско /ръчна изработка/, а драйвъра се продавал заедно със скимиращо устройство. Същото заяви по отношение на намерените в дома му пластики и информацията за кредитните карти, записвана във флаш паметта на лаптопа, за който твърди, че е негов. По отношение на ПИН-кодовете призна, че без тях не би могъл да извърши подправката, но заяви, че сигурно ги е имал, тъй като и те се купували и били някъде от порядъка на 50-60 долара, но нямало гаранция дали ще проработят или не. По отношение на казаното от него в разпита си като обвиняем заяви, че тогава е бил уплашен и за да го освободят, по съвет на адвокат, се признал за виновен и сключил споразумение с прокуратурата. След предявяване на протокола му за разпит като обвиняем от 18.01.2011г. /на л.39-40, т.І от ДП заяви, че подписа е негов, но не поддържа тези си обяснения. Потвърди обаче обстоятелството, че през м.11.2010г. св.К.К. действително му е дал някаква „чанта”, която била „чанта –стълба” и била негова, използвана от него в строителството, а подс.К. му я върнал. Горепосочените показания съдът прецени като изцяло недостоверни с изключение на частта им относно ръчната изработка на скимиращите устройства. Относно това чия е била въпросната чанта показанията му са изцяло недостоверни, тъй като те не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото /обясненията на подсъдимия, ВД по делото, приложените ВДС, показанията от ДП на св.А.К., и на св.И.А./. В частта им досежно обстоятелството, че до този момент той не бил ползвал въпросните устройства и предмети, предназначени за подправка на платежни инструменти, същите изцяло са в противоречие с показанията на свидетеля А.И.А., дадени по ДП, приобщени чрез прочитането им по време на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК поради наличие на пълни противоречия с казаното от него в разпита му на ДП /на л.57, т.І от ДП/, установява обстоятелства около престъпната дейност на св.И.Ц., с когото се познава от Испания, и който е бил задържан заедно с него по време на извършената мащабна операция на 17.11.2010г..

Видно от протоколите за претърсване и изземване от жилищата на И.Ц.,***, ж.к.”В. Левски” блок № 25, вх.А, ет.3, ап. 112, на 17.11.2010г.за претърсване и изземване се установява, че иззетите от жилищата на този свидетел ВД включват: Лаптоп „Делл Inspirion M5010” ведно със адаптер захранване; Лаптоп  „BENQ –Joybook R55” ведно със захранване; Два броя DVD –„ RIDATA”; Един брой компютър  „ДЕЛЛ” в сива кутия; Лаптоп „HP – Compaq 6720s”, ведно със захранване, Сим карта на Вивател с №89359030000007402488;както и Сим карта на Виваком с №89359032000009820164; Част от Сим карта на Вивател /само чип/; Сим карта на М-тел Прима с № 8935901990811216481;Сим карта на Глобул с №89359050100419594107; Сим карта на Глобул с №89359050000208326671;Сим карта на Глобул с №89359051000413630817; Сим карта на Глобул с №89359051000413143399;Сим карта на Глобул с №89359051000413631112; Един брой мобилен телефон „Нокиа–Сироко” с имей 352286010808094;Мобилен телефон „Нокиа – Movistar – Navigator”, ведно със СИМ карта и мултимедийна карта;Мобилен телефон „Нокиа” с имей 358827003767674, с поставена сим карта Yoigo 8934041209040297921 и поставена Multi Media Card – Apacer №210514504198; Фотоапарат „СОНИ” с поставена Memori stick PRO Duo; Мемори –карта с надпис 0631150-4.0; Един брой xD- „Picture Card – Fudjifilm”;Един брой мемори карта Mini SD –Transcend;Един брой мемори карта SanDisk M2;Един брой сим карта с номер ********* Movil;Сим карта на Yoigo №8934040408009695270; Сим карта на Водафон с № 34567020632771601; Сим карта на Movistar с №5100079621504;Сим карта на Vivatel с №89359030000008441741;Сим карта на Movistar с №4100075318874;Сим карта на Фрог мобайл с №89359051100271754178; Един брой „Memori Stick PRO Duo” –м. „Sony”;Мобилен телефон „Самсунг” с имей 352240001997424; Един брой модем USB  модел „TELTONIKA” с поставена СИМ карта на Вивател с №89359030101007818671; Един брой СИМ карта О2 с №2094961513632QF; Един брой мобилен телефон „LG” с imei: 357658031263142, с поставена сим карта на Глобул с № 89359050100209997221;Един брой мемори карта „ММС PLUS GPS –GALATEA”;Сим карта на  e-plus с № 103362263786;Сим карта на Vodafone с №34568910601012228; Един брой мобилен телефон „Самсунг” с две сим карти на Глобул и на Вивател с имей: 1 №355762023874841 и имей 2 №355763023874849, и мултимедийна карта, както и Един брой черна чанта за лаптоп с надпис „Targus” с намиращите се в нея два броя дискове, един брой слушалки за компютър, един брой СД –карта с надпис „ Том Том”; Четири броя празни стартови пакета за Виваком, два броя празни стартови пакета на за Би кънект; Четири броя пластики държачи за СИМ карти на Виваком, седем броя пластики държачи за СИМ карти на Глобул, един брой на М- тел- с извадени СИМ карти. Намирането на такова значително количество вещи и предмети, ползването на които от един човек в житейски план е необичайно и нелогично, между които и такива със строго специфично предназначение, изцяло опровергават показанията на св.Ц., че не се е занимавал с източване на кредитни карти с оглед установения голям брой и вид на компютърна и друга техника, предназначена не само за лично ползване, но и за извършване на такава дейност. Този свидетел също е участник в създаването на самото сдружение, поради което е съучастник в самото изпълнително деяние по сдружаването с цел подправка на платежни инструменти

От пребиваването си в Кралство Испания, подс.К. се познавал и със св.П.И.П.. След завръщането си в България, двамата продължили да се чуват и да се виждат от време на време. От обясненията на подс.К. като обвиняем по ДП от 04.02.2011г. се установява, че през м.септември 2010г. подс.К. споделил на св.П., че се занимава с подправка на платежни инструменти и му предложил да стане съучастник в тази му дейност срещу определено заплащане. К. знаел, че П. се занимава с рисуване на коли и работене с бои и затова ще му бъде полезен при изработването на пластмасови лайсни, които да имитират лице на банкомат и по-точно мястото, където се поставя платежния инструмент за теглене на пари, т.нар. „уста” на банкомат. Подсъдимият К. дал на св.К. една такава лайсна, като му поръчал да му тонира подходящ сив цвят за боядисването й така, че да имитира „уста” на банкомат. П. изпълнил поръчката.

В периода м.септември 2010г. – м.ноември 2010г. св.П. пътувал в чужбина. Разбирайки за това, подс.К. решил да го използва за пренасяне на устройства за копиране на платежни инструменти за Германия. През м.октомври 2010г. подс.К. се обадил на П. и го помолил да вземе един багаж и да го занесе в Германия като го предаде на посочено му от К. лице. Разбрали се П. да получи багажа от изпратено от подс.К. лице в гр.Д.. След като получил чантата с вещите, П. я отворил и установил, че багажа се състои от няколко устройства, представляващи пластмасови лайсни наподобяващи „уста” на банкомат, и могат да служат за подправка на платежни инструменти. Въпреки това той прибрал тези вещи в себе си на съхранение. При задържането му на 17.11.2010г. в гр.Димитровград, ул.”…….” №13, вх.А, ет.2, ап.3, са били иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.11.2010г.: Един брой мобилен телефон „Моторола” син/сив; Един брой мобилен телефон „Моторола” с imei 358268004158094; Един брой мобилен телефон „НОКИА” с imei 353798006705075, с поставена СИМ карта на Movistar №2193009589100, и един брой Multimedia Card pahst; Един брой пластика с магнитна лента с надпис “F4F”; Един брой флаш памет модел Conceptronic, с номер CBTU06020473845; Един брой кард рийдър марка Acer; Един брой USB кабел жълт на цвят с накрайник с три метални щифтчета; Един брой USB кабел сив на цвят с накрайник с четири метални щифтчета; Три броя пластмасови устройства сиви на цвят с процеп с монтирани от едната им страна електронни компоненти, /последните представляващи скимиращи устройства/; както и Един брой кабел черен на цвят  с два накрайника USB и накрайник с четири метални щифтчета, в гр. Димитровград, ул. „И. Вазов”№ 13,, вх. „А”, ет. ІІ, ап.3. като и Един брой сива лайсна с изрязани канали от задната страна и Четири броя гипсови отливки. Назначената по делото техническа експертиза е установила, че тези вещи са предназначени и могат да служат за подправяне на платежни инструменти. За устройството Кард рийдър марка “Асер” вещото лице В.Г. обяснява, че това е четец, а четците по принцип могат да се ползват за съхраняване на данни от различни електронни устройства. Могат обаче да се използват и за запис и за четене на информация посредством свързване с компютър, както и за вкарване на информация от компютър.

За сдружаването му с подс.К. и други лица, както и за укриването на предмети, за които знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти, на П. било повдигнато съответното обвинение. Видно от определението на съда за одобряването му, той се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.246, ал.1 от НК и чл.246, ал.3 от НК в съучастие с подсъдимия К..

По време на съдебното следствие св.П. признава, че се познава с подсъдимия от Испания, където работили той - в строителството, а подс.К. - като охрана на заведение. По повод намерените у него вещи заявява, че е художник и е рисувал на подсъдимия джанти за автомобили по поръчка. Признава, че веднъж Х. го е помолил да пренесе един багаж за негови приятели в Белгия. Когато отворил чантата видял, че в нея има някакви пластмасови неща с техника и от “Интернет” се осведомил, че тия неща служат за източване на банкомати. Тогава му отказал да ги пренесе, а когато след 1-2 дни било извършено претърсване у тях, полицията ги намерила. Заявява, че Х. му е казал, че трябва да крие тези неща, поради което съдът при съвкупната преценката дадените от него показания с останалите доказателства по делото прие, че същият е знаел какво е имало в чантата. В тази им част показанията му не се подкрепят и от приобщените като доказателства по делото протоколи за съставени ВДС от проведени по отношение на подс.К. СРС. От разговор № 30 от дата 02.10.2010г. /проведен от св.П. от телефонен номер **********, с подсъдимия, се установява, че макар и да използват кодирани изрази като “………”, „…………”, от начина, по който разговарят проличава, че става въпрос за една съвместна дейност и конкретно за устройства, представляващи пластмасови лайсни наподобяващи „уста” на банкомат, които са били в чанта, който подс. К. му е предал. Горното потвърждава извода, че св.П. действително се е съгласил да изработва, именно такива лайсни, и че много добре е знаел какво представляват, както и че именно подс.К. го е накарал да извършва такава дейност срещу заплащане, с което го е направил съдружник в извършваната от него престъпна дейност по подправяне на кредитни карти.

Относно стандарта на живот на подсъдимия този свидетел заявява, че е имал нормален такъв, но че го е виждал да кара различни коли /“Форд”, “Мерцедес”/. Поради гореизложеното и вътрешната противоречивост на показанията му както и противоречието с останалите доказателства по делото съдът не кредитира с доверие показанията му, че не е знаел, че подсъдимият се е занимавал с подправка на платежни инструменти. Тъй като този свидетел е сключил споразумение с прокуратурата и се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.246, ал.1 от НК и чл.246, ал.3 от НК в съучастие с подсъдимия К., съдът прецени показанията му пред настоящия състав на съда във връзка с посочените обстоятелства като недостоверни и целящи да услужат на подсъдимия. Този свидетел също е участник в създаването на самото сдружение, поради което е съучастник в самото изпълнително деяние по сдружаването с цел подправка на платежни инструменти

Тезата, че намерените в лекия автомобил вещи при задържането на подс.К. са собственост на св.Ц. не се потвърждава и от показанията на св.И.П.А. в разпита му от ДП. В показанията си пред съда този свидетел заявява, че е бил в лекия автомобил марка „БМВ”, в деня на задържането на подсъдимия К., и че подс.К. е пътувал само с една спортна чанта, а той самият е нямал никакъв багаж /само компютър “Хюлет Пакър” и телефон марка “Нокиа”/. Тъй като на ДП е заявил, че чантите на подсъдимия са били две, а той е карал „скъп” автомобил, марка “Ауди”, с оглед отстраняване на тези съществени противоречия на основание чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 от НПК са прочети показанията му от ДП, дадени в качеството му на свидетел по ДП на 18.11.2010г. в посочената им част /л.60, т.І от ДП/. Това, че чантите са били повече от една се установява и от протокола за претърсване и изземване в л.а.„БМВ”с ДК № СА № 7946 НХ, собственост на св.П., от 17.11.2010г. От този протокол /находящ се на л.30, т.ІІ от ДП/ се установява, че от всички намерени в лекия автомобил вещи само някои от вещите са били на св.А., които той е посочил като негови и на жена му, а по отношение на всички останали не е заявил това. С оглед на което следва да се приеме, че останалите намерени и иззети с този протокол вещи, са на подсъдимия К.. Предвид което, съдът прецени показанията на този свидетел като недостоверни и целящи да услужат на подсъдимия. Освен това съдът прецени като недостоверни и показанията на този свидетел в частта им, в която същият заявява, че подс.К. е водел нормален начин на живот като с оглед съвкупната преценка с останалите доказателства по делото досежно това обстоятелство прие, че действително същият е имал висок стандарт на живот, позволящ му да кара коли, които не са по стандарта на обикновения българин. В дадената му дума за лична защита подс.К. заяви, че се занимава с игри със залози, от които се издържа, но това обстоятелство не бе установено по никакъв начин пред съда въпреки дадената му многократно възможност за даване на обяснения.

Останалите свидетели, макар и да не са участници в престъпното сдружение по някакъв начин са съпричастни към самото му функциониране. В тази насока са показанията на свидетелите получатели на паричните преводи, а именно:

От показанията на св.С.Д.П., дадени по ДП, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал.4 във вр. с ал. 1, т.1 и т.2 от НПК /л.74, т.1 /, се установява, че той е едно от лицата, получили пари от престъпната дейност на подс.К. по системата „Уестърн Юнион”, за което последният го е уговорил, срещу възнаграждение в размер на по 100 лева за всяка транзакция, която получи на свое име. Пред съда поддържа показанията си от ДП като заявява, че подс.К. освен, че го е уговарял лично да получава парични преводи на свое име, го е карал и да му намери други лица, желаещи „да изкарат пари” по този начин, срещу възнаграждение от по 50 лева. Признава, че той се съгласил и без да го попита нещо повече му предоставил имената и ЕГН-та на такива лица за привеждането на паричните суми. Дал му името на един свой приятел „Д.”, който също се съгласил да участва. След което подсъдимият К. /когото нарича „Хари”/ му се обадил и му наредил в кой клон на „Уестърн Юнион”да отиде, какво да впише в бланката, а именно, че парите пристигат от Доминиканската република. След изтеглянето на парите /на два пъти по 3 000 евро/ той веднага ги предал на „Хари”, а той действително му дал 100лв..Приятелят му Д. също изтеглил 3 000 евро, когато бил с него втория път и също предал парите на подсъдимия, а той им дал по 100 лв..Същия ден той ходил с приятеля му до друг клон и също изтеглил на негово име още 3 000 евро. В този разпит е съобщил, че оттогава повече не се е свързвал с подсъдимия, защото той постоянно си е сменял телефонните номера. Въпреки че по време на съдебното следствие променя частично показанията си в частта им, в която заявява, че е правил това като услуга, съдът не кредитира с доверие показанията му в тази им част, тъй като същите в тази им част имат защитна функция и целят избягване от отговор на въпрос, за който той лично може да понесе наказателна отговорност.

Неговите показания от ДП се подкрепят и допълват от показанията на св.Д.А.М.. Последният също заявява пред съда, че не е вземал пари от подсъдимия за „услугата” да изтегли на негово име паричните суми, а имал да взема пари от св.С.П., поради което се съгласил да получи 100 лв.от него, с което С. щял да се му се издължи. След прочитане на показанията му от ДП на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК относно обстоятелствата, за които е налице липса на спомен или противоречие, този свидетел продължи да твърди, че не си спомня тези обстоятелства. Предвид казаното от св.П., както и с оглед обстоятелството, че по време на ДП за тях свидетелят е имал по-пресен спомен, е също и с оглед на обстоятелството, че този свидетел също защитава себе си от носене на наказателна отговорност за извършеното подвеждане на банките, съдът кредитира като достоверни именно прочетените показания, които са приобщени към доказателствата по делото. Още повече, че този свидетел заяви, че напълно поддържа прочетеното с изключение на частта за полученото възнаграждение. С оглед на което съдът прие за достоверни показанията му от ДП, че подсъдимият срещу заплащане му е предложил да изтегли паричните суми на негово име, че същото е станало на два пъти и са били изтеглени по 3 000 евро, че за услугата му е заплатено, а не е била изпълнена уговорка между него и св.С.П. за някакъв дълг, като прие за напълно достоверно и казаното от него в този разпит относно други обстоятелства около попълването на бланката, за които същият има непосредствени и лични възприятия.

Свидетелката Л.И., бивша приятелка на св.А.К., която също е била използвана с горната цел, първоначално заявява, че Х. не я е молил за услуга, нито някой друг я е молил. Заявява, че бившият и приятел А.К. е знаел личните и данни. С оглед приобщаване на показанията и, дадени по ДП /л.65, т.І/ след прочитане по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал. 1, т.1 и т.2 от НПК поради липса на спомен за това дали е теглила и предавала пари на подсъдимия, същата потвърди казаното от нея в този и разпит. Предвид което съдът прие за напълно установено обстоятелството, че два пъти е теглела пари, получени чрез системата „Уестърн Юнион” като и двата пъти те са били от порядъка на 2100- 2000 евро. Не е питала Х. откъде са тези пари, и доброволно се е съгласила да си предостави личните данни и те да бъдат изпратени на нея. И в двата случая тя е предала парите на Х., като услуга.

Свидетелят В.В. също заявява, че е получавал пари по системата “Уестърн Юнион” на негово име по молба на подсъдимия два пъти. И двата пъти били в размер на около 3000 евро, общо 6 000 евро, и идвали от някаква република. Не е получавал пари за тази услуга. След прочитане на показанията му от ДП /на л.67, т.І/, на основание чл.281, ал.4 във вр. ал.1 т.1 от НПК предвид наличие на противоречия относно обстоятелството с какви пари е разполагал подсъдимия, и какъв начин на живот е водел, и предявяване протокола му за разпит, заявява, че подписът е негов, но поддържа дадените от него показания пред съда. Видно от този разпит същият е заявил, че подсъдимият винаги е черпел компанията като „баровец”. Предвид обстоятелството, че показанията му от ДП са по-близки до момента на образуване на наказателното производство срещу подсъдимия, и следователно по-непосредствени, както и липсата на каквито и да е посочени от свидетеля обстоятелства досежно причината за промяната на тези му показания, съдът прецени като по-достоверни именно тези му показания като отчете възможната тяхна заинтересованост и страх от наказателна отговорност предвид начина, по който този свидетел се е съгласил да извърши посочените от него действия, насочени към сигурността на банковата система. С оглед на което съдът прие за безспорно установено, че действително по време на извършване на деянието и преди това подс.К. е имал висок стандарт на живот, което потвърждава показаният на св.А. и св.П. от ДП.

При проведена специализирана операция на служители при сектор „БОП” – Стара Загора на 17.11.2010г. подсъдимият Х.К. бил задържан в околностите на гр.Мъглиж. В лекия автомобил, в който пътувал заедно с други лица, била намерена чанта, за която същият първоначално е признал, че е негова. В нея е открита флаш-памет, както и устройство с монтирани на него електронни компоненти. При извършена по делото експертиза от експерт при ИКТ към МВР – София техническата експертиза /л.2-48, т.VІ, от ДП/, при изследването на иззетата от подс.К. флаш–памет под обект № 3.4 от експертизата се установява, че на това устройство за запис на данни в текстови файл с наименование aso2 документ.txt се съхранява информация за 8 бр. платежни инструменти – поредица от числа, наподобяващи записи на пътечки от банкови карти на неустановени в хода на разследването лица (том VІ, л.14 от експертизата). Намерен е файл с наименование newww.txt.sda.exe с PGP криптация /криптографски ключ и код/.

Иззетото от подс.К. електронно устройство било изследвано от назначената по делото техническа експертиза от ИСТ към МВР – София. За това устройство, като обект № 3.8 от експертизата, експертите дали следното заключение: обектът представлява печатна платка с монтирани върху нея електронни компоненти. Интегралната схема в средата на платката е микроконтролер, намиращата се вляво е операционен усилвател, а тази в дясно е енергонезависима памет. Има следи от спойки за връзката на електронното устройство с персонален компютър за прехвърляне на данни от енергонезависимата памет към компютъра (том VІІІ, л.58-59 от експертизата). Обект т.3.8 не е фабрично изработен и е възможно да бъде използван за четене и запис на данни от карти с магнитна лента. Обект 3.8 обаче може да бъде монтиран като скимиращо устройство в обект 4.43 /алуминиеви профили с размери 72 х 18 х 18 мм с процеп в средата 52 х 2 мм /уста на банкомат/. Това устройство е предназначено за сваляне на информация от банкови карти, а оттам и за подправка на платежни инструменти. Досежно обект № 4. 6 от заключението заявява, че при разглеждането на лаптоп марка “HP- Compaq 6720s”, е намерила данни, за който споменава свидетеля И.П.Ц.. По време на изследването е установила, че има вирус. Установила е, че в него се съдържат номера на банкови карти. Така изглеждат, както са описани от мен, като пътечки на лента. Обяснява, че когато се пристъпва към записване с устройство “MSR 206 Demo AP” /устройство за четене на запис, за четене на магнитни карти/ - това е информацията, която се копира, пренася през устройството, специално пригодено за магнитни карти. Чрез това устройство информацията може да се чете като то се включва към лаптоп и има подходящ софтуер, което позволява да се чете или записва. Използвайки софтуерната програма, тези данни се пренасят на бялата пластика /обект 3.4/, на който са намерени защитени файлове, които са годни за ползване. Намерила е и файлове, където са съхранени данни от банкови карти, като звук. В определени моменти има записи и на банковата карта. Относно криптираните /защитени с парола/ файлове заявява, че това е текстови файл, който е видеолизиран, но тя не разполага със средство за разбиване на паролите. Видно от изявленията на експерта в съдебно заседание, същата е заявила, че в предоставените и ми обекти е намерила повечето от елементите за скимиране на банковите карти, на целия процес за скимиране. Установила е и начина на въвеждане на пин-кода, което става чрез нагласяне на честотата, синхронизиране. Обяснява, че по нататък след като в звуков формат е записа на картата, и трябва подходящ софтуер, с който да се преобразува звука в цифри /да се детриптира/. Това също го е установила и отразила в експертизата си като е отбелязала как файла с времената променя съдържанието си като постепенно се прибавят пин-кодовете и числата по втора пътечка с номерата. Отбелязала е къде са съвпаденията. Установила е включването на устройствата в момента, когато се записва на бялата пластика. По отношение на файловете заявява, експертът е установил, че те са били пращани по скайп като електронни данни и видимо са многократно отваряни. По наименованията им може да се съди, че представляват информация от банкови карти. По принцип тя може да се съдържа в самото скимиращо устройство, но може да е свалена и като информация и да фигурира под формата на ауди или видео файл в компютъра. /Това според съда обяснява и множеството компютри, лаптопи, телефони и други електронни устройства, намерени у обвиняемите по това ДП/ свидетели по настоящото дело И.Ц., П.П. и А.К./. По отношение на възможностите за снабдяване със скимиращи устройства действително се установява, че в много случаи същите са самоделно изработени, и могат да се закупят от доверен човек като софтуерът също е самоделен, направен специално за този скимер.

При изслушването на тройната техническа експертиза, изготвена по досъдебното производство /л.1 - л.292, т.VІІІ от ДП/ и по-конкретно в частта и досежно обект 3.8, /л.58-59 т.VІІІ от ДП, експертите от същата заявяват, че този тип устройства - представляващ печатна платка с монтирани към нея електронни компоненти, с монтиран в средата микроконтролер и енергозависима памет, са универсални, т.е. може да се използват и за други цели освен за сваляне информация от банкови карти. /Това не изключва възможността да бъдат ползвани именно за такива престъпни цели/. В случая обаче върху тази платка е налице запис на аналогова информация, и те могат да се използват за аудиозапис, тъй като са като микрофон. В размерите, в които са изработени, може да се монтират в обект 4.47, тъй като размерите са подобни /л.188 - 189 от експертизата/. Поради което според съда няма съмнение, че в случая става въпрос за т.нар. „скимер” или „скимиращо устройство”. С оглед обясненията на експертите досежно функционалното му предназначение, а именно, че това устройство не може да се използва самостоятелно за сваляне на информация от банкови карти, а за да стане това трябва да има захранване и съответно да му бъде включен източник на захранващо напрежение, напр. магнитофонна глава, чрез която пък се извършва четенето на информацията от картите, и да е разположена на определено място, да бъде монтирана в обект 4.47 /л.188/, който е „устата” на банкомата, съдът прецени, че тези обстоятелства не са от съществено значение в случая и не променят предназначението му. Още повече, че експертите заявяват, че именно микроконтролерът служи за преобразуване на аналогия /звуковия/ сигнал в цифров, т.е. това устройство е най-важната съществена част, без която процесът на заснемане, преобразуване и печатане на подправените кредитни карти е практически невъзможен.

При преценката на горните обстоятелства относно участието и водещата роля на подс.К. в извършването на деянието и водещата му роля в него съдът прецени и обстоятелството, че лично от подс.К. по време на задържането му са били иззети големи парични суми: 74 броя банкноти по 50 евро, 18бр. банкноти с купюри от 100 лева и 8бр. банкноти с номинал по 20 лева, приобщени като ВД по образуваното друго наказателно производство за престъпление по чл.253, ал.5, вр. чл.26 от НК. На 26.11.2010г. неговата съжителка на семейни начала, св.Е.Ц., при опита и да изнесе други пари, които подсъдимият К. криел в дома на баба си и дядо си в с.Енина, общ.Казанлък, е била спряна за проверка и доброволно е предала сак с други доста големи парични средства, за които подс.К. няма логично обяснение: 1098бр. банкноти с номинал 50 евро, 53 бр. банкноти с номинал 500 евро, 44 бр. банкноти от по 100 евро, 2 бр. банкноти от 20 евро и 1 бр. банкнота от 10 евро, които също са приобщени като ВД по образуваното друго наказателно производство за престъпление по чл.253, ал.5, вр. чл.26 от НК. За тези значителни парични суми подсъдимият К. дава обяснения, че същите са от хазартна дейност- игри със залози, и от законен бизнес, а не са придобити от престъпна дейност, които обяснения съдът прие за недостоверни и намиращи се в противоречие с посочените и обсъдени по–горе доказателства /обстоятелството, че същият не работи и не може да обясни законния произход на горните парични средства, тъй като не представя доказателства за функционирането на фирмата си, нито пък други доказателства за реализирането на печалби чрез друг законен източник.

По повдигнатите му обвинения подсъдимият К. първоначално се е признал за виновен и е дал обяснения по ДП, които обаче не поддържа пред съда. Всъщност в тези обяснения, които са изключително конкретни, е направил пълни и подробни самопризнания, но след това е отказал да сключи споразумение с прокуратурата като останалите обвиняеми по ДП. Пред съда заявява, че нищо от това, което е записано в обясненията му в двата му разпита, не е вярно, както и че е подписал протокола си за разпит от 04.02.2011г. под натиск, тъй като му било отказано да бъде изплатен в болница и лекуван.

По отношение на заявения от него отказ за участие на защитника му в проведения веднага след привличането му като обвиняем протокол за разпит от 18.11.2010г. /които не са четени и приобщавани по делото/, дава противоречиви обяснения като първо заявява, че сам се е отказал от защитата на адв.Н.Н. и е пожелал този разпит да бъде проведен без участието му, а след това - че не е казвал, че не иска да участва защитник при този разпит. Признава, че сигурно е казал, че не желае адв.Н. да присъства на този разпит.

Досежно втория си разпит от 04.02.2011г. заявява, че действително е подписал предявения му протокол за разпит в присъствието на същия защитник, но това е станало поради оказан му физически и психически тормоз. Твърди, че е подписал този протокол, за да бъде уважено искането му да бъде приведен в специализирано отделение на затворническа болница, тъй като в ареста се разболял и не му било предложено адекватно лечение, а имал хипертонично заболяване. Поради което без да обръща внимание какво подписва подписал протокола за разпит на обвиняем, проведен без участие на адвокат. Нищо такова обаче не заявява по отношение на втория си разпит, за който категорично отсъстват основания за приемане на такова твърдение- че не е четен от него и от защитника му. С оглед на което съдът прие, че липсва основание да се приеме, че към момента на даване на вторите си обяснения по делото подсъдимият се е чувствал по някакъв начин притеснен за здравословното си състояние, нито пък е дал същите поради оказан физически или психически тормоз, а дадените от него обяснения са напълно достоверни. Видно от обясненията му по настоящото дело след прочитане на обясненията му, дадени във втория му разпит като обвиняем от 04.02.2011г. в присъствието на защитник пред органа на ДП на основание чл.279, ал.2, във вр. с ал. 1 т.3 от НПК, същият заявява, че записаното там изцяло не е вярно; подписа му под този протокол е резултат на притеснение за здравословното му състояние и оказано физическо насилие спрямо него - бой, притискане със стол и пр.. Последното му било оказано, за да го накарат насила да подпише споразумение, изготвено от прокурора и разследващия орган, поради което още в началото на разглеждането на настоящото дело е направил отвод на прокурора.

Съдът обаче прие, че тези му твърдения са недостоверни и представляват израз на една защитна позиция. Въпреки че пред настоящия състав на съда подс.К. заяви, че след като се върнал от затворническата болница, на няколко пъти устно помолил да бъде разпитан пред съдия, но това му било отказано, такива доказателства липсват по приложеното ДП. Във всеки един момент като обвиняем същият е могъл да промени обясненията си, тъй като е бил със защитник, а и сам по време на неколкократните искания за промяна на взетата по отношение на него МН, е могъл да поиска това да бъде направено. По ДП обаче липсват каквито и да е данни за промяна в процесуалното му поведение. Нещо повече, дори самият обвинителен акт /видно от обстоятелствената му част/, е съставен почти изцяло въз основа на неговите обяснения от ДП.

Действително подсъдимият има право да дава каквито и да иска обяснения или да не дава такива, и това е негово процесуално право. Предвид гореизложеното обаче съдът прие за изцяло недостоверни дадените по време на съдебното следствие обяснения от подсъдимия за липсата на съпричастност към деянията, за които му е повдигнато обвинение с оглед тяхната непоследователност, неубедителност вътрешна противоречивост, както и поради противоречието им с останалите доказателства по делото, обсъдени по-горе.  

Въпреки това с оглед даването на възможност на подсъдимия да развие своята защитна теза пред съда с оглед установяване състоянието, в което се е намирал същият по време на даване на обясненията си на 04.02.2011г. и способността му правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях, по делото бяха допуснати доказателства в тази насока.

От показанията на свидетелката д-р А.Д.К.–С., лекар ординатор към ОД на МВР– гр.Стара Загора, сектор “Арести”, се установява, че тя е лицето, което е извършвало прегледите на подсъдимия и е съставило писмените медицински документи относно здравословното му състояние по време на престоя в ареста, за които е представила справка по делото. Счита, че във връзка с осъществяваната от нея медицинска помощ е изпълнила лекарските си задължения във връзка със съобщените и клинични данни от подсъдимия и е предписвала необходимите лекарствени средства за овладяване състоянието на повишено кръвно налягане, което имал поради установена от 5-6 години артериална хипертония. В резултат на предписаната от нея терапия то се е повлияло, но е останало леко повишено. Поради това е направила необходимите консултации със специалисти - с д-р Калинов и д-р Камбуров, направени са били кардиографски изследвания и установена лекостепенна митрална стеноза. Изписана му е широка лекарствена терапия от специалиста кардиолог, но оплакванията в сърдечната област са продължавали, и четири пъти е била викана спешна медицинска помощ в периода от самото начало – до последния път - на 03.04.2012г..Към датата на проведения му разпит на 04.02.2011г. артериалното му налягане е било – 140/95. Което наложило подсъдимия да постъпи в кардиологично отделение в “Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода”- гр.София е постъпил на 22.02.2011г., където останал до 28.03.2011г. -около един месец. Там обаче е отхвърлена диагнозата „Исхемична болест на сърцето”/ИБС/. Кръвното продължавало да бъде повишено и след връщането му оттам като било в стойности 140/80, което е видно и от приложените медицински документи, приети като доказателства по делото. Не са му предоставени лекарствата, които той е искал, тъй като това не е позволено, когато те не са у него при постъпването му. Отразеното заболяване на белия дроб /ХОББ/ пък е възможно да се е получило вследствие усложнение от вирусна инфекция, и не е хронично. При извършваните от нея прегледи не са установявани следи от травматични увреждания по тялото на подсъдимия, и пред нея той не е правил оплаквания за употреба на физическа сила спрямо него от страна на разследващите. Счита, че тя като лекар е изпълнила задълженията си във връзка с даването и проследяването на предписания за задължителен режим на хранене и почивка на подсъдимия. Относно обстоятелството дали в тази връзка е следвало да бъде променено мястото, където лицето е пребивавало, заявява, че това е било в прерогативите на лекарите специалисти и по- скоро на кардиолога, но след като те не са преценили, че е налице нужда от такава специална среда и диета, и тя не е дала такова предписание. Преценката и е била, че състоянието на високо кръвно налягане не е застрашавало живота му, а в моментите, когато е имало такава опасност, са били взимани мерки и е била викана Бърза помощ.

Съдът при съвкупната преценка на показанията на тази свидетелка, както и отразеното в медицинската документация относно състоянието, в което се е намирал подсъдимият К. по време на задържането му в Следствения арест и към датата на даване на обясненията му- 04.02.2011г., с обясненията на същия, че това му състояние е единствената причина за подписването на протокола му за разпит от тази дата, намери тези му твърдения за недостоверни, представляващи израз на една защитна теза. Още повече, че отразените в тези документи анамнестични данни като виене на свят, повръщане, отпадналост, са били преценявани във всеки един момент от лекарски екипи, и са били вземани съответните мерки за опазване здравето и живота му, поради което същият не е имал основание да се страхува за живота си. Това е било потвърдено и от поставената му диагноза за липса на данни за ИБС след извършване на всички необходими изследвания по време на престоя му в затворническата болница

По време на този му престой и във връзка с оплакванията му органът на ДП е назначил и СМЕ по писмени данни за установяване на състоянието му и възможността да дава показания и да участва активно в извършваните спрямо него процесуални действия, както и да бъде задържан с МН „ЗС”. Тази експертиза обаче не е изслушвана от съда, поради това, че не е включена от прокурора към доказателствата по ОА. Това наложи по време на съдебното следствие да бъде назначена тройна комплексна съдебна психолого-психиатрична медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р И.Г.Н., д-р К.В.А. и д-р Е.Н.Б.. Видно от заключението на същата и устните изявления на вещите лица в съдебно заседание, не са налице данни за качествено и/или количествено нарушение на съзнанието на освидетелствания К. към датата 04.02.2011г.. При проведената коронарография не са установени данни за значимо стеснение на коронарните съдове като симптоматиката от страна на сърдечно-съдовата система следва да се обясни като последица от психо-емоционално натоварване. Заявяват, че и към момента няма данни, въз основа на които да се изгради прогноза за влошаване на здравословното му състояние до състояние, което да застрашава живота му. Предписаните лекарства са били достатъчни и към датата 04.02.2011г., както и понастоящем способността му с оглед неговото психическо и физическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях не е била и не е ограничена в количествено и/или качествено отношение. Високото кръвно налягане, което според тях е соматично  проява, няма отношение към тази възможност, която е била и е запазена. Бученето на ушите, чувството на тревожност, би могло да бъде следствие от емоционалното му състояние породено от условията на задържането в ареста, но то не води до нарушаване качественото и количественото функциониране на съзнанието му, и е било в рамките на нормата. От проведеното от експерта- психиатър д-р Н. клинично интервю както и поради липсата на проведени консултации със специалисти изобщо въпреки наследствената обремененост с психично заболяване, подсъдимия е преценен като психически устойчив. Оплакванията му, включително суицидните мисли, пък окачествяват като нормална психиатрична реакция към ситуацията, в която се е намирал, която не е по-различна от тази на всички останали задържани лица.

Поради компетентността, пълнотата и последователността, с която това заключение бе защитено в съдебно заседание от експертите, съдът счете, че няма основание да се съмнява в него като изцяло го възприе и включи към доказателствата по делото. Поради което остави без уважение искането за назначаването на повторна комплексна СМЕ със задачите, поставени от защитника на подсъдимия.

С оглед на което прие за безспорно установено, че дадените от подсъдимия обяснения на 04.02.2011г. са процесуално годни да бъдат включени към доказателствения материал като изхождащи от лице, което към този момент, /а и по време на цялото ДП, и понастоящем/, е било в състояние да дава достоверни обяснения, тъй като не е била ограничена по никакъв начин поради неговото физическо и психическо състояние неговата способност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото. С оглед на което и поради обстоятелството, че разпита му като обвиняем от 04.02.2011г. е даден в присъствието на защитник /л.12-14 от ДП, т.І/, включи същите в анализа на доказателствения материал по делото след прочитане на основание чл.279, ал.2, във вр. с ал.1 т.3 от НПК. В тази насока са и представените по делото протоколи от заседанията на съдебните състави, пред които са разглеждани исканията за вземане и изменение мерките за неотклонение по отношение на обвиняемия К., от които е видно, че в нито едно от съдебните заседания същият не е правил искания за разпит пред съдия, както твърди пред настоящия съдебен състав.

С оглед на което съдът прецени доводите на защитата и на самия подсъдим като една защитна позиция, на която последният безспорно има право, но която в случая не се подкрепя от нито едно доказателство по делото.

При задържането на подсъдимия К. са били извършени претърсвания и изземвания в жилищата на подсъдимия К., както и личен обиск и изземване, при които са иззети приобщените като ВД по делото множество предмети и  вещи, за които подсъдимият К. не дава никакви обяснения, а именно: Лаптоп „Компак-Presario CQ61” ведно със адаптер –захранване за НР; Лаптоп „Fujitsu Siemens – Amilo” ведно с захранване „Литеон”; Един брой кoмпютър – „Powercase”, иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.11.2010г. от л.а. „БМВ” с ДК № СА 7946 НХ; Мобилен телефон «Нокиа» с имей 356921039308769, с поставена СИМ карта на М—тел; Пластмасово устройство с надпис «Вивател» с поставена в него СИМ карта на Вивател, с включен  в него кабел с разклоняващ се на две с USB накрайници; Мобилен телефон «Нокиа» с имей 353406049893144, с поставена СИМ карта на М-тел –Прима, без батерия; Мобилен телефон «Нокиа» с имей 358997013051094, с поставена СИМ карта на Виваком и мултимедийна карта; Мобилен телефон «Нокиа» с имей 356829022860938, с поставена СИМ карта на Глобул; Пластмасово устройство с надпис „Виваком” с № 352079034817815 с поставена СИМ карта в него; Един брой micro SD карта модел – Kingdata; Един брой устройство с електронни елементи, 2,5х 0,5 см; Един брой СИМ карта на М-тел прима с №8935901990840027487; Един брой СИМ карта на Глобул, бикънект с №89359050100420868805; Мобилен телефон Нокиа с имей 356042039907680, с поставена СИМ карта на Глобул; Мобилен телефон Нокиа с имей 351523046674525, с поставена сим карта на М-тел и мултимедийна карта; Един брой мобилен телефон „Привилидж” с имеи както следва №356630030005478 и №356630030012676 с поставени СИМ карти на Глобул и М-тел и мултимедийна карта; Един брой мобилен телефон I-phone с поставена СИМ карта на Глобул; Мобилен телефон Нокиа с имей 359565012057997, с поставена сим карта на Т- mobile, всички иззети с протокол за претърсване изземване от 17.11.2010г. в л.а.БМВ с ДК №………….., одобрен от съдия при условията на чл. 161, ал.2 от НПК; Един брой тъмно-син на цвят тефтер с телефонни номера; Един брой карта VISA  на ОББ –АД с титуляр Х.К.; Един брой стартов пакет за Глобул –Би кънект с фабричен номер 29380050980131493389, с оставена в него неразпечатана СИМ карта с абонатен номер -…….; Мобилен телефонен апарат марка “LG”, модел KF510, с IMEI № 353023-02-075630-5, без СИМ карта; Зарядно устройство за преносим компютър марка “HP”; 54 Mbps USB модем за безжична връзка;Един брой батерия „NOKIA”, модел BL-5C; 1 бр. флаш памет „ADATA” – my flash и 1 бр. флаш памет без отличителни белези с бял на цвят механизъм, иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.11.2010г. в л.а. БМВ с ДК №………, собственост на подсъдимия, одобрен от съдия при условията на чл.161, ал.2 от НПК; които на основание чл.53, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК съдът отне в полза на Държавата, тъй като са предназначени или послужили за извършване на престъпленията, или са предмет или средство на престъпленията, притежаването на които е забранено, като постанови  след влизането на присъдата в законна сила същите да бъдат унищожени. При предявяването им подс.К. не дадени никакви обяснения.

Самопризнанията на подсъдимия К. като обвиняем се подкрепят изцяло и от веществените доказателства по делото, съдържащи класифицирана информация, внесени в Окръжен съд- гр.Стара Загора, в секретно деловодство от ОП-Стара Загора с писмо рег. № /ОП/12-110/11.06.2014г. (наш вх.№ 8-12/11.06.2014г.) във връзка с внесен обвинителен акт № ПД 28/10.06.2014г. по описа на ОП-Ст. Загора по ДП № 609/2010г. на ОД-МВР-Ст. Загора, съдържащи се в 5 папки , за които съдът в присъдата си постанови след влизането и в законна сила да бъдат върнати на ОП-Стара Загора за продължаване на наказателните производства по отделените материали. При предявяването им на  подсъдимия К. същият не даде никакви обяснения.

Категорично съпричастността на подс.К. към извършването на деянието по чл.246, ал.1 от НК – сдружаването му с посочените, както и с други неустановени лица, както и косвено към тези по чл.246, ал.3 от НК и по чл.249, ал.4, пр.1, вр. ал.3 от НК, се установява се установява от приложеното към ДП и приобщено като доказателство по делото ВДС № 3 /относно подслушани разговори на Х.К./: с лице с телефонен номер ……../ от 18.10.2010г. в 20:28 часа, в който това лице заявява, че му „излиза инвалид”и го пита да продължава ли, а подс.К. му дава указания; разговор от същата дата в 20:35 часа, в който друго лице от номер …………. се обажда на подс. К. и му съобщава, че банкомата му „………” картите, от които „………….”, т.е. в тях няма пари, но „……….”; разговор с трето лице от същата дата в 23,27 часа; а също така и от разговорите в папка ВДС № 5 /с лице по чл.12, ал.1, т.4 от ЗСРС/, а именно: от разговор на 12.08.2010г.  в  15:21ч., от който е видно, че той е поддържал контакти с това лице с неустановена самоличност, което е извършило теглене от банкомати с помощта на скимиращо устройство, предоставено му лично от него, както и че лично се е занимавал с предоставянето на такива устройства и на информацията за източването на чуждите кредитни карти. В друг телефонен разговор, проведен на 13.08.2010г. в 02:06 часа м/у подсъдимия и лицето с неустановена самоличност, последното му съобщава, че всички карти с номера завършващи на „9”, са невалидни, като „………..”…, „………….” и „………..”…, „ ………..”, че то му се отчита за тази си дейност като му звъни за резултата от тях. В телефонен разговор от 16.08.2010г. в 15:19часа подс.К. /от телефон № ……./ разговаряйки с неустановеното  лице съобщава с недомлъвки, че му е сложил в „………. ...”, а лицето му отговаря, че има някои, които вървят два часа, а други изтървава и „………….”. Става въпрос за предоставяне на информация за съдържанието на истински кредитни карти и предоставени от подсъдимия К. фалшиви кредитни карти, които са невалидни и с тях не могат да бъдат извършени транзакции. В други разговори става въпрос от ВДС № 5 за паричните суми, които са получавани от преводите чрез предоставените от подсъдимия подправени кредитни карти, и които ще му бъдат изпратени. Предвид което съдът прие, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин не само от самопризнанията на подсъдимия в качеството му на обвиняем, но и от всички посочени и обсъдени в настоящото изложение доказателства.

 

По направените от защитника на подсъдимия в пледоарията по същество доводи:

По отношение на довода за допуснато от органа на ДП съществено процесуално нарушение с оглед извършения без защитник разпит на обвиняемия К. на 18.11.2010г., съдът намира, че действително е допуснато съществено процесуално нарушение при провеждането му без защитник, тъй като въпреки вписания отказ от участие на такъв от страна на подсъдимия, при положение, че се касае до задържано лице, органът на ДП е нямал право да пристъпи към този разпит без участие на защитник. Поради това и съдът не приобщи този разпит към доказателствата по делото. При извършването на последващия разпит на датата 04.02.2010г., което действително не е незабавно след привличането му като обвиняем, не е допуснато обаче никакво процесуално нарушение на разпоредбата на чл.221 от НПК, а извършеното незаконосъобразно преди това процесуално-следствено действие е било санирано чрез законосъобразното му повторение - провеждането на последващ разпит с участие на защитник. Показателен за съда е и факта, че при този последващ разпит обвиняемият К. е потвърдил всичко, казано от него при първия му разпит.

Неоснователен е и втория довод на защитата за липсата на каквито и да е конкретни доказателства за обстоятелствата по обвинителния акт относно сдружаването на подс.К. с посочените лица. Действително поради обстоятелството, че обвиняемите, разпитани по настоящото производство в качеството им на свидетели, не са разпитани пред съдия на ДП и не потвърждават казаното от тях в тези им разпити, и липсата на съгласие за прочитането им от страна на подсъдимия и защитника му, не съществува процесуална възможност за прочитане и приобщаване на протоколите от тези им разпити към доказателствения материал по делото с оглед разпоредбата на чл.281, ал.2 от НПК /по аргумент за противното/. Това е така, тъй като в процесуалното им качество на свидетели те са задължени да говорят истината под страх от наказателната отговорност по чл.291 от НК, докато като обвиняеми те не са длъжни да говорят истината. Което формално поставя под съмнение казаното от тях в тези им разпити като обвиняеми. Поради което съдът не го приобщи към доказателствата по делото.

Тъй като обаче обвиняемите А.К., П.П. и И.Ц. са сключили споразумение с прокуратурата, признавайки се за виновни в извършването на престъплението по чл.246, ал.1 от НК в съучастие с подсъдимия К., а обвиняемият П.П. и И.Ц. – и самостоятелно за престъпление по чл.246, ал.3 и чл.249, ал.4, вр. с ал.3 от НК, макар пред настоящия  съдебен състав същите да дават коренно противоположни показания като свидетели, съдът не  кредитира с доверие техните показания. Същите не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, посочени по- горе, включително с  обясненията на подс.К. от ДП. Поради което възприе тези им показания като силно заинтересовани и целящи да услужат на подсъдимия, и не ги кредитира с доверие. С оглед на което както и с оглед конкретиката и детайлността в дадените от подс. К. обяснения като обвиняем по ДП, и при съвкупната им преценка с останалите доказателства по делото, съдът прие за достоверно казаното от тях в качеството им на обвиняеми.

По останалите две обвинения срещу подсъдимия К. съдът прие, че същите са изцяло доказани като не възприе довода на защитата в тази насока поради следното:

По отношение на обвинението за това, че на 17.11.2010г. в лек автомобил марка „БМВ” укривал предмет, изследван и описан в техническата експертиза, изготвена от експерти при Института за специална техника – гр.София, като обект № 3.8, за който знаел, че е предназначен за подправка на платежни инструменти по чл.243, ал.2, т.3 от НК, представляващо престъпление по чл.246, ал.3 от НК, съдът прие за безспорно установено, че това деяние е безспорно доказано както от обективна, така и от субективната страна. В тази насока съдът взе предвид обстоятелството, че същият е намерен в л.а., в който е пътувал подсъдимият в деня на задържането му и същият не е бил на св.А., което е отразено в протокола за извършеното претърсване и изземване, а също така не е бил и на св.Ц., тъй като това обстоятелство не е доказано предвид изложеното по-горе относно приемането на показаният на този свидетел за недостоверни както и обясненията на самия подсъдим, които са конкретни. Съдът намира, че този предмет е бил в чантата, която на датата 15.11.2010г. св.Ц. е взел от св.К. по нареждане на подс. К. и занесъл в дома си в Гурково, и която на следващия ден е върнал на подс.К., което е видно от  приложения като видеофайл ВДС от 16.11.2010 г./ за което е налице и ВДС от звукозапис на телефонен разговор между св. Костадинови подс. К./. Поради което с оглед съвкупната преценка не само с оглед на приложените ВДС, но и от всички останали доказателства, съдът прие, че подсъдимият много добре е знаел за какво служи този предмет, който е пренасял, и който е бил негов, както и че същият е предназначен за поправката на платежни инструменти. С оглед устните изявления на експертите в с.з. относно възможността този предмет да бъде използван и за посочената съставомерна цел, по категоричен начин е доказано и предназначението му, а именно, че може да се използва за поправка на платежни инструменти. Неоснователен е и довода за несъставомерност на деянието поради липса на годен предмет на престъпление с оглед заключението на експертизата, че без захранване този предмет не може да работи, тъй като законът не изисква такова установяване.

По отношение на обвинението за това, че на 17.11.2010г. в лек автомобил марка „БМВ” съхранявал информация за съдържанието на 8/осем/ броя платежни инструменти – записи на пътечки от банкови карти на неустановени в хода на разследването лица, изследвани и описани в техническата експертиза, изготвена от Института за компютърни технологии към МВР – гр.София, като обект № 3.4, престъпление по чл.249, ал.4, пр.1, вр. ал.3, съдът също прие, че същото е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. В тази насока съдът взе предвид казаното от св. Ц. в разпита му пред настоящия състав на съда, че такава /идентична/ информация има и в неговото обвинение, но с оглед устните изявления на експертите, че тази информация може да бъде ползвана многократно, и са налице такива обективни данни за това при извършената от тях експертиза, както и свидетелските показания на св.Ц., че същата може да бъде дори обект на възмездна сделка, налице е самостоятелен обект на престъпление, което е напълно съзнавано от подсъдимия с оглед собствените му признания при проведения му на 04.02.2011г. разпит, и това му деяние също е напълно и безспорно доказано.

Предвид всичко гореизложено съдът прие за напълно и безспорно установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка като прие за безспорно установено и, че по описания начин подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпленията по чл.246, ал.1, пр.2 от НК; чл.246, ал.3; и чл.249, ал.4, пр.1, вр. ал.3 от НК, за които го призна за виновен.

ОТНОСНО СЪСТАВОМЕРНОСТТА НА ДЕЯНИЯТА и ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

Престъплението по чл.246, ал.1 от НК – сдружаване с цел подправяне на платежни инструменти, инкриминира създаването на престъпна връзка между две или повече лица, но като форма на приготовление към съответните престъпления, във варианта „намиране на съучастници”. По същество това е дейност по създаване на условия, които ще осигурят извършването на намисленото престъпление. Тя се изразява във въздействие по отношение на определено лице да се съгласи да участва в бъдещото престъпление и деянието е довършено с факта на съгласието на лицето, върху което се въздейства. Не е необходимо участниците да са пристъпили към реализиране на целта или да са в етапа на осмисляне на отделни действия по осъществяването на тази цел.

„Престъпното сдружение” по принцип представлява организация или група, създадена с цел да върши престъпления и представлява обединение на две или повече лица, което има за предназначение да подготвя извършването на престъпления - предвидените в особената част на НК престъпления по чл.109, чл. 246, ал.1, пр.2 и чл. 356б, ал.2 от НК. За разлика от приготовлението и съизвършителството при предварителния сговор, участниците в престъпното сдружение се уговарят не за едно конкретно престъпление по принцип, а за неограничени по брой неконкретизирани престъпления, които са определени само по своя вид. Изпълнителното деяние на „сдружаването” като специфична форма на приготовлението под формата на намиране на съучастници, когато за извършване на намисленото престъпление са необходими множество съучастници, се изразява в това, че всъщност е налице една усложнена предварителна престъпна дейност. Последната се изразява в това, че чрез множество действия на извършителя се цели постигане на общ краен престъпен резултат – намиране на толкова лица –съучастници, колкото са необходими за осъществяване на престъплението, и постигането на съгласие с тях за осъществяването на този общ престъпен резултат. Това обуславя наличието на организационни връзки между отделните участници, а не само функционални такива. Поради това в доктрината се приема, че за разлика от съучастието и предварителния сговор престъпното сдружение предполага предварително установена организационна връзка между участниците. Тъй като постигнатото съгласие не е за индивидуализирани едно или повече престъпления, уговорката може да бъде не само за участие в извършването им, но и за причастност към тях. В доктрината и съдебната практика се приема и, че престъпното сдружение представлява необходимо съучастие, тъй като не може да бъде осъществявано само от едно лице, от един единствен участник. За разлика от приготовлението различните участия в него сами по себе си са завършени престъпления.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.243, ал.2 т.3 от НК /подправяне на платежни инструменти/ се изразява в създаването на платежен инструмент с такова променено съдържание, различно от това, което е имал в автентичния си вид, че на практика той става друг инструмент. „Платежен инструмент” по смисъла на чл.93, т.24 от НК е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият К. е съзнавал обществено опасния характер на деянието по чл.246, ал.1, пр.2 от НК, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици, като е искал и целял настъпването им, поради което при извършването на деянието е действал умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК. От субективна страна при това деяние освен наличието на пряк умисъл на дееца е необходимо също така да бъде доказано, че сдружаването е с цел извършване на престъпление по чл.243 от НК. В случая тази цел е безспорно доказана.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.246, ал.3 от НК в хипотезата „укриване” се изразява в пазене и укриване на предмети, компютърни  програми и др., за които деецът знае, че са послужили, или че ще послужат, за подправката на парични знаци или в случая на платежни инструменти /кредитни карти/. С оглед обстоятелството, че е доказано, че при извършеното претърсване и изземване на 17.11.2010г. в л.а., управляван от св.А., е бил открит т.нар. микроконтролер /обект № 3.8/ от техническата експертиза на ИСТ към МВР- София, предназначен за сваляне на информация от банкови карти, и оттам - за подправка на платежни инструменти,  в чанта, за чието съдържание подс.К. при задържането си не е съобщил на полицейските органи, е доказано не само изпълнителното деяние, но и субективната страна. С оглед на което съдът прие, че деецът, подс.К., е знаел, че в нея се намира това устройство, както и обстоятелството, че същият е предназначен за подправка на платежни инструменти /в случая кредитни карти/. Липсват каквито и да е доказателства, че този инструмент принадлежи на св. Ц., мотиви за което бяха изложени по-горе. С оглед заключението на експертизата е доказано по несъмнен начин както предназначението му така и годността му да бъде използван за такава цел. Предвид което при така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият К., е съзнавал обществено опасния характер на деянието по чл.246, ал.3 от НК, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици, като е искал и целял настъпването им, поради което при извършването на деянието е действал умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.249, ал.4, пр.1, вр. ал.3 от НК се изразява в съхраняване или предоставяне на другиго на информация, придобита чрез техническо средство, относно съдържанието на платежен инструмент. Не се предвижда настъпването на съставомерен резултат - изтеглянето на паричните суми, респ. използването на платежния инструмент. Имуществените вреди са изключени от диспозицията на престъпния състав и са ирелевантни за правната квалификация. Наказва се самата предварителна дейност по съхранението на тази информация, тъй като се цели да не настъпят обществено-опасните последици, които във всеки един момент могат да настъпят.

С оглед обстоятелството, че е доказано, че при извършеното претърсване и изземване в л.а., управляван от св.А., е било открито и това устройство за запис на данни, съдържащо информация за 8 броя платежни инструменти в текстови файл /обект № 3.4 от експертизата/, в чанта, за чието съдържание подс.К. при задържането си не е съобщил на полицейските органи, извършването на това деяние е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Без правно значение е направения от защитата довод, че идентична информация фигурира и по обвинението на св.Ц., за което той се признал за виновен, и бил осъден, с оглед експертното становище, че тази информация може да бъде копирана, прехвърляна и използвана многократно с посочената цел, т.е. чрез нея да се извършват многократно престъпни деяния по чл.243, ал.2 от НК. Поради което и това деяние на подс.К. е съставомерно.

С оглед на което съдът намира, че подсъдимият К. е осъществил състава на горното престъпление, за което съдът го призна за виновен както от обективна, така и от субективна страна, и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл. 249, ал.4, пр.1, вр. ал.3 от НК, тъй като същият много добре е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено- опасните последици, като е искал и целял настъпването им.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.246, ал.1, пр.2 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до шест години .

 При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди анализира обществено опасния характер на деянието, личността на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът счете, че в случая е висока степен на обществена опасност на извършеното деяние и на самия деец въпреки необремененото му съдебно минало, поради което прецени, че при определяне на наказанието следва да приложи чл.54 от НК.

При индивидуализацията на наказанието в този размер по отношение на първото деяние по чл. чл.246, ал.1, пр.2 от НК съдът взе предвид и наличието на две отегчаващи обстоятелства, а именно: лоши характеристични данни поради обстоятелството, че не полага обществено-полезен труд, а се издържа от хазарт, който окачествява като „законен бизнес”, срещу него има образувано друго ДП за пране не пари, и същият има водеща роля в сдружението. Посочените по-горе обстоятелства бяха преценени от съда като такива, които повишават обществената опасност на дееца, подс.К., го задължават да определи наказанието в размер, който да съответства на принципа на справедливост. С оглед обстоятелството, че същият не е осъждан до момента, семеен е и е баща на малко дете, за което е длъжен да полага грижи и да го издържа, че е с влошено здравословно състояние, които обстоятелства съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му, съдът счете, че следва да определи размера на наказанието му при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но в размер близък до средния, предвиден за това деяние. Предвид което съдът счете, че в рамките на този предел наказанието следва да бъде определено в размер на три години лишаване от свобода. Съдът определи същия като взе предвид, че един по-нисък или по-висок от посочения размер наказание лишаване от свобода с оглед гореизложените обстоятелства, не би удовлетворил целите на чл.36 от НК, и единствено този размер според съда е най- подходящ и целесъобразен в настоящия случай.

При индивидуализацията на наказанието за второто извършено от нея деяние, а именно това по чл.246, ал.3 от НК, за което законът предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” до шест години, съдът отново прецени горните обстоятелства. Наред с това отчете и обстоятелството, че става въпрос само за един укрит предмет /за разлика от укритите предмети, намерени у останалите участници в сдружението, за което те са се признали за виновни и са осъдени във връзка с горепосоченото определение за одобряване на споразумение/. Поради което счете, че при определяне на наказанието и за това и деяние също следва да приложи разпоредбата на чл.54 от НК, но да определи същото при един по-нисък размер. Поради което индивидуализира наказанието на подсъдимия за това му деяние при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно в размер на 2 години лишаване от свобода.

При индивидуализацията на наказанието за третото извършено от подсъдимия К. престъпление, а именно това по чл.249, ал.4, пр.1, вр. ал.3 от НК, за което законът предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” от една до осем години, съдът отново взе предвид горните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, но наред с това отчете и две допълнителни отегчаващи вината обстоятелства.

На първо място това  е обстоятелството, че с оглед механизма на извършване на деянието съхранението на такава информация, каквато в случая е била намерена у него, подс.К. обикновено не е осъществявал лично и в помещения, където могат да бъдат намерени, а за това са използвани други лица, участници в сдружението, на които именно той е давал нарежданията и той е предоставял за ползване такава информация, за да извършват сами и/или вместо него неправомерните източвания на чужди кредитни карти, което именно е неговия „законен бизнес”. Освен това съдът отчете и изтъкнатото от прокурора обстоятелство, че само разкриването и задържането му е предотвратило настъпването на по-тежки последици, тъй като ако е била използвана неправомерно свалената информация за съдържанието на кредитните карти, щетата е щяла да бъде значителна. Тези обстоятелства, които допълнително повишават неговата обществена опасност като деец в извършването на това престъпление, съдът отчете като допълнителни отегчаващи вината и отговорността обстоятелство при определяне на наказанието на подс.К.. Поради което счете, че това наказание следва да бъде определено по отношение на подсъдимия при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Поради което и при отчитане на горепосочените отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и приложението на разпоредбата на чл.54 от НК, съдът прецени, че следва да определи същото в размер на 4 години и 8 месеца.

Поради наличие на предпоставките на чл.23, ал.1 от НК съдът кумулира така определените по-горе наказания на подсъдимия К., като определи едно общо най-наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно наказанието в размер на 4 години и 8 месеца „Лишаване от свобода”.

 

ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

Съдът прецени, че с оглед липсата на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдения, е необходимо подсъдимият К. да изтърпи ефективно наложеното му общо най-тежко наказание, поради което определи подсъдимия К. да изтърпи ефективно наказанието в размер на 4 години и 8 месеца „Лишаване от свобода - в затворническо общежитие от „открит” тип при първоначален „общ” режим на основание чл.59, ал.1, вр. с чл.61 т.3 от ЗИНЗС.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

Тъй като подсъдимия К. бе признат за виновен на основание чл.53, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК съдът отне в полза на ДЪРЖАВАТА веществените доказателства по делото, предназначени или послужили за извършване на престъпленията, както и тези, предмет или средство на престъпленията, притежаването на които е забранено, собственост на подсъдимия и на останалите обвиняеми по ДП № 609/ 2010г. по описа на ОД на МВР-гр.Стара Загора, находящи се в специално помещение за съхраняване на ВД в Окръжен съд – гр.Стара Загора, като разпореди след влизането на присъдата в законна сила същите да бъдат унищожени.

 

Единствено по отношение на вещественото доказателство - един брой мобилен телефон «Самсунг – Армани», собственост на С.Х., иззет с протокол за личен обиск на 17.11.2010г. в град Мъглиж, разпореди след влизане на присъдата в сила същото да бъде върнато на собственика му.

 

Освен това съдът се произнесе и относно веществените доказателства, съдържащи класифицирана информация, внесени в Окръжен съд- Стара Загора, в секретно деловодство от ОП-Стара Загора с писмо рег. № /ОП/12-110/11.06.2014г. (наш вх. № 8-12/11.06.2014г.) във връзка с внесен обвинителен акт № ПД 28/10.06.2014г. по описа на ОП-Стара Загора по ДП № 609/2010г. на ОДМВР-Ст. Загора, съдържащи се в пет папки, като разпореди след влизане на присъдата в законна сила същите да се върнат на ОП –гр.Стара Загора за продължаване на наказателните производства по отделените материали.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

Тъй като подсъдимият К. е признат за виновен и му е  наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3, във връзка с чл.188, ал.1 и чл. 189, ал.1 от НПК, същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – гр.София – само направените при разглеждане на делото пред съда разноски в размер на сумата от 1215 лв./ хиляда двеста и петнадесет лева/, тъй като с определението за одобряване на споразумението по НОХД № 201/ 2014г. по описа  на ОС- Стара Загора обвиняемите А.К., П.П. и И.Ц., са били осъдени да заплатят съразмерно направените по ДП разноски в размер на сумата от 7 738, 95 лева за възнаграждение на експерти.

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА:

 

Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия К., незачитане нравствените устои и законите на обществото и желание да се облагодетелства по неправомерен начин.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                                                                                    СЪДИЯ: