Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София 04.05.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Маврова ч.гр. д.№ 14782 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 118503 от 01.10.2019
г. на К.К.К. срещу действия на ЧСИ по изп. дело № 20118630400893 на ЧСИ С.Х.,
изразяваща се в налагане насочване на изпълнението върху банковата сметка на
длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД и двукратно усвояване на средства – на 02.08.2018 г.
в размер на 1412,65 лв. и на
07.09.2018 г. – в размер на 1638, 14 лв.
Жалбоподателят К.К.К. излага, че банковата сметка, от която са изтеглени парите не е била предмет на запор,
тъй като е открита на 30.08.1973 г. от родителите му и после закрита от него
през 2000 г. Представлява сметка по жилищноспестовен влог и по която през месец
юни 2018 г. са преведени пари за лихвоточки, заради закупуване на жилище. Сочи,
че сметката е несеквестируема по силата на закона и обект на запор е друга
негова сметка в банка „ДСК“ ЕАД, по която получана доходите си. Сочи, че
частният съдебен изпълнител няма права да събира средства след 14.06.2016 г.,
защото е налице петгодишна погасителна давност и съдебният изпълнител е
бездействал три години. Счита, че незаконосъобразно ЧСИ С.Х. е изтеглила
средства от сметката в ДСК и до момента не е получил документ, как парите са
разпределени. След като е разбрал, че е извършено изпълнително действие е
посетил ЧСИ, и делото е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК. Освен това
споменатата банкова сметка ***пълнително дело, поради което моли казуса да бъде
разгледан с цел защита на гражданските му права.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД не взима становище във връзка с частната
жалба.
Постъпили са мотиви от частния съдебен изпълнител,
в която се сочи че жалбата е
допустима, а по същество неоснователна. Сочи, че в резултат на наложения запор
по изпълнителното дело, на 02.08.2018 г. постъпва сумата от 1412,65 лв., а на
07.09.2018 г. сумата от 1638, 14 лв. Няма данни, включително и в приложенията
към жалбата, постъпилите суми да са несеквестируем или частично несеквестируем
произход.
След преценка доводите в жалбата и материалите по делото, настоящият съд
намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20118630400893 на ЧСИ С.Х. е
образувано по молба на „Т.С.“ ЕАД срещу К.К.К., въз основа на изпълнителен лист
от 20.11.2001 г., издаден въз основа на решение
по гр.д. № 07035/2001 г. на СРС.
Запор върху банковите сметки на К.К.К. в Банка ДСК“ ЕАД“ е наложен със
запорно съобщение изх. № 14821/14.06.2011 г., а впоследствие са преведени през
2018г. посочените в частната жалба две суми.
Изпълнително дело № 20118630400893 на ЧСИ С.Х. е прекратено на 04.09.2019 г., на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, както е в случая. Съдът разглежда жалбата въз
основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства. (чл. 437, ал. 3 ГПК).
Липсват данни, вземането на
длъжника по посочената банкова сметка, ***ото дело, да представлява сметка по
жилищно- спестовен влог, т.е да попада в приложението на чл. 444 ГПК, респ. да
са несеквестируеми. Отделно от това, и в самата частната
жалба, не са посочени твърдения, нито приложени доказателства към нея, които да
обуславят несеквестируемост на сумите по
банковата сметка на жалбоподателя, като
сметката по която е наложен запор (л. 30 от изп. дело), е същата сметка от което са
преводите, видно от извлечението от банкова сметка, ***.
С
разрешението по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1,
т. 8 ГПК, респ. чл.330, ал.1, б.”д” ГПК (отм.). Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Разяснено е още, че каквото и да е основанието за
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания, както е в
случая.
Отделно от това, неотносими в настоящето производство са оплакванията в
жалбата, свързани с настъпила погасителна давност касателно вземането и
обстоятелството, че банковата сметка е обект на изпълнение по друго
изпълнително дело.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 118503 от
01.10.2019 г. на К.К.К. срещу действия на ЧСИ по изп. дело № 20118630400893 на
ЧСИ С.Х., изразяваща се в налагане насочване на изпълнението върху банковата
сметка на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.