№ 1479
гр. Русе, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520104688 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Непълнолетният М. О. А., род. на 07.04.2005г., действащ лично и със
съгласието на майка си Е. О. А. е предявил срещу О. В. А., негов баща, иск за
изменение на дължимата му месечна издържа, определена по гр.д.
№***/2021г. по описа на РС – Русе, като бъде увеличена от 280лв. на 500лв.
Твърди се, че получаваната до момента издръжка е с неадекватен размер на
нуждите на ищеца, който е активен спортист и национален състезател по
скокове на батут и е завоювал множество международни награди. Участието
му в тренировъчни лагери и спортни състезания били необходими много
средства. Също така ищецът се намирал в период на активен растеж и поради
спортуването си следвало да се храни с високопротеинова храна в немалки
количества, цената за която също била висока. Поради честите отсъствия от
училище М. имал нуждата от допълнителни уроци по някой от учебните
дисциплини, които също трябвало да се заплащат. Страдал и от автоимунно
заболяване, което налагало използването на скъпа медицинска козметика,
налагало му се и стоматологично лечение на стойност 1800 евро, за
заплащането на което ответникът отказал да помогне. Основната тежест за
задоволяване на всички потребности на ищеца била върху майката, а бащата
1
не заплащал никакви допълнителни средства извън определената му
издръжка. Същевременно от определяне на издръжката на ищеца бил изминал
период от време, в който цените на основните стоки и услуги значително се
повишили, което поставило майката в невъзможност да задоволи всички
негови потребности. Ответникът имал финансова възможност да заплаща по-
високия размер издръжка, който дори и в претендирания размер не можел да
покрие нуждите на сина му.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва да са налице основания за
изменение на определения на ищеца размер издръжка, които той редовно му
заплащал, както и издръжката на другия си син Н. О. А. в размер на 220лв. Не
оспорва твърденията в исковата молба за спортната дейност на сина си, но
счита, че всички разходи свързани с нея се покриват от държавата и спонсори
и се налага единствено заплащането на минимална такса към клуба в който
тренира. Оспорва се необходимостта от ползването на медицинска козметика
да е нововъзникнало обстоятелство, както и да не налице нужда от
провеждане на ортодонтско лечение. Твърди се, че ищецът и неговата майка
разполагат със значителни доходи, с които биха могли да покриват нуждата
му от издръжка.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
О. В. А. и Е. О. А. са родители на ищеца М. О. А., род. на 07.04.2005г.,
както и на още едно дете – Н. О. А., род. на 09.08.2007г. С решение от
09.03.2015г. по гр.д.№***/2015г. на РС – Русе е прекратен гражданския брак
на двамата родители, като на майката е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на двете деца, а на бащата е определен
режим на лични контакти и издръжка, която да им заплаща. Размерът на
определената издръжка е бил променен с утвърдено от съда споразумение от
06.10.2021г. по гр.д.№***/2021г., като ответникът се е задължил да заплаща
на детето М. месечна издръжка в размер на 280лв., а за детето Н. 220лв.,
считано от 05.08.2021г.
Няма спор по делото, че М. О. активно спортува скокове на батут и е
състезател на СКСБ „***“ – Русе, с множество участия в различни
състезания, включително и международни, със завоювани голям брой
2
отличия и награди.
Според представената от *** служебна бележка, ответникът О. В. А.
работи в ***, като в периода от месец октомври 2021г. до месец септември
2022г. включително му е изплатено брутно трудово възнаграждение в общ
размер на 22520,23лв. или средно месечно 1876,69лв.
По делото не са ангажирани доказателства за доходите на майката на
ищеца. Според изразеното становище на страните, няма спор по делото, че
същата осъществява електронна търговия, от която дейност се издържа, но не
са представени доказателства и не са направени твърдения за размера на
реализираните от тази дейност доходи, съответно за възможностите й да
участва в издръжката на ищеца и на неговия брат.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В
настоящия случай искът е за увеличение на издръжката. Предпоставка за
уважаване на иска по чл. 150 СК и промяна размера на издръжката е
наличието на изменение на обстоятелствата, при които тя е била определена.
В исковата молба, по която е образувано настоящото производство,
твърденията за новонастъпили обстоятелства, които да обуславят исканото
увеличение на издръжката са възникналата нужда от ортодонтско лечение,
предстоящото явяване на езикови изпити, което е предшествано от заплащане
на частни уроци, както и изминалия период от време, в който „драстично се
увеличиха цените на всички стоки, услуги и консумативи“, съответно и
порастването на ищеца и нарастване на потребностите му. Няма твърдения,
че активните спортни занимания на ищеца и свързаните с тях негови нужди са
нововъзникнали, т.е. да са се появили след месец октомври 2021г., както и
нуждата от специализирана козметика, за да бъдат разгледани като нови
обстоятелства, обуславящи промяна в размера на дължимата му издръжка.
Настоящото производство е образувано преди да изтече и една година
от сключеното между двамата родители споразумение относно дължимата от
бащата издръжка. Претендира се за нейното значително увеличение (с около
80%). Видно от приложеното ч.гр.д.№***/2021г., по което е било утвърдено
споразумението, няма доказателства относно онези обстоятелства, които
3
следва да бъдат съобразени при предходното определяне на дължимата на
детето М. издръжка, т.е. негови специфични нужди, различни от обичайните
такива за дете на неговата възраст, както и възможността на двамата му
родители да участват в издръжката му, съответно техните доходи, имущество
и пр. В настоящото производство въпреки дадените от съда указания с
определението му по чл. 312 ГПК също не са представени доказателства за
доходите на родителя, на когото е възложено упражняването на родителските
права и който е съдействал (дал съгласие) за образуване на настоящото
производство. Доказателства има само за реализираните от ответника трудови
възнаграждения. Поради това при преценка основателността на исковата
претенция биха могли да бъдат съобразени само установените в настоящото
производство обстоятелства, които са променени от предходното определяне
на издръжката и имат траен характер, т.е. това е изминалия период от време и
промяната във възможностите на ответника да заплаща издръжка на ищеца.
Според данните на НСИ, годишната инфлация за септември 2022 г. спрямо
септември 2021 г., измерена с хармонизирания индекс на потребителските
цени е 15.6%. , а МРЗ е нараснала от 650лв. на 710лв.(или с около 9%). Т.е.
нито един съществен и обективен измерител на променената икономическа
обстановка в страната за изминалия период не би могъл да обоснове
поисканото голямо увеличение на издръжката на ищеца, а единствено такова
в размера около 15-20%, с колкото би могло да се приеме, че са се увеличили
цените на основните стоки и услуги.
Порастването на ищеца с още една години, преминаването му от 10 в
11 клас като ученик също не би могло да обоснове значително нарастване на
нуждите му от издръжка, а евентуално минимално такова.
На следващо място видно от представената от ответника служебна
бележка, през последните три месеца от периода по същата, трудовото му
възнаграждение е по-високо от първите три месеца или средно 2052,32лв.
брутно към 1777,67лв., което е увеличение с около 15%. Въпреки, че от
представената служебна бележка не би могъл да бъде направен извод, точно
колко е нараснало трайно трудовото възнаграждение на ищеца за изминалата
една години, то с оглед данните от служебната бележка и общодостъпната
информация за увеличението на трудовите възнаграждения на държавните
служители и конкретно на тези в системата на *** би могло да се приеме, че с
посочените по-горе проценти се е увеличила и възможността на ответника да
4
заплаща издръжка на ищеца.
По изложените съображения би могло да бъде обосновано увеличение
на дължимата от ответника издръжка за детето М. с 40лв. или от 280лв. на
320лв. Съдът намира, че този размер на издръжка е във възможностите на
бащата за заплащане, включително и при съобразяване на обстоятелството, че
той дължи издръжка и на още едно дете. Ако се приеме, че с оглед
инфлационните процеси в страната тя също бъде увеличена с около 15%, би
била дължима в размер на около 250лв. В този случай общият размер на
дължимите издръжки от ответника би бил 570лв. или около 1/3 от неговите
нетни трудови доходи.
По останалите наведени от ищеца твърдения за нуждата му от
значително по-висока издръжка породена от спортната му дейност, както и
необходимостта от заплащане на частни уроци и курсове, съдът намира за
необходимо да отбележи следното: както беше посочено и по-горе, заплащане
на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно, но е такова
само да размера по чл. 142, ал.2 СК или ¼ от минималната работна заплата
или в случая 177,50лв. За да бъде определен по-висок размер от тази
безусловна издръжка, следва да бъдат доказани не само по-високи нужди от
такава, а и възможност на родителя да я заплаща. Поради това дори да се
приеме, че ищецът има значително по-висока нужда от издръжка,
включително и претендираната, то същата не би могла да му бъде присъдена
след като не се установява възможност на бащата да я заплаща. В тази връзка
следва да се отбележи, че заплащането на допълнителни парични средства на
ответника като командировъчни пари или други средства за ободряващи
напитки и храни по време на дежурства не биха могли да бъдат съобразени
при определяне на възможностите му да заплаща издръжка, поради което и
съдът е отказал да изследва това обстоятелство. Естеството на тези
допълнителни плащания е такова, че те ни биха могли да бъдат използвани за
заплащане на задръжка, а покриват необходими и допълнителни разходи на
ответника, за да изпълнява трудовите си възнаграждения.
На следващо място при преценка на дължимата издръжка на дете,
следва да бъдат съобразени възможностите и на двамата родители да участва
в нея. В случая иницииращата производството страна не е представила
доказателства за възможностите и на втория родител, упражняващ
родителските права. Недопустимо е да бъде споделена тезата на процесуалния
5
представител на ищеца, че съдът служебно следва да събира доказателства в
подкрепа на исковата претенция, за представянето на които доказателства е
задължена ищцовото страна и тя няма никаква пречка да ги осигури, като
такива за реализирани доходи от ищеца и неговата майка. Поради това, без
липса на доказателства за доходите и на другия родител, съдът не би могъл да
определи каква е и общата възможност на двамата родители да покриват
нуждите на детето си, продиктувани от спорните му занимания и
допълнителните обучения. Последните безспорно налагат изразходването на
допълнителни парични средства, но естеството на тези нужди би могло да
обоснове тяхното съобразяване при определяне на дължимата издръжка само
ако родителите имат възможност за покриването им. При липса на такава,
колкото и полезно и препоръчително да е за едно талантливо дете да бъде
насърчавано да се развива в областта на спорта и науката, тази необходимост
не следва да бъде съобразена. Поради и това събирането на доказателства за
конкретния размер на тези „допълнителни нужди“ съдът намира за
неотносими, след като не се установяват възможности на родителите да ги
покриват.
За твърдяната необходимост от ортодонтско лечение ищецът също не е
представил доказателства, който да дадат основание да се приеме, че е налице
действителна нуждата от такова. Също така този тип разход няма постоянен
характер и не би могъл да бъде съобразен при определяне на дължимата от
ответника издръжка за бъдеще време. В тази връзка следва да се отбележи, че
поначало задължението за заплащане на всички извънредни и непредвидени
разходи във връзка с отглеждането на дете тежи върху родителя упражняващ
родителските права и същият ги покрива според своите възможности. В
случая ако изразходването на твърдяната сума за лечение действително е
необходима и неучастието в покриване на поне част от нея от ответника, ако
има възможност за това е морално укоримо поведение.
По изложените съображения, предявеният иск следва бъде частично
уважен за сумата от 280лв. до 320лв. и отхвърлен като неоснователен до
пълния предявен размер от 500лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пропорционално на уважената част или 54,55лв.(от общо
300лв.)
6
Ответникът не е претендирал разноски за настоящото производство.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС – Русе 57,60лв.
държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената със споразумение от 06.10.2021г.
по гр.д.№***/2021г. по описа на Районен съд – Русе издръжка, която О. В. А.
ЕГН********** следва да заплаща на сина си М. О. А. ЕГН**********,
действащ лично и със съгласието на своята майка Е. О. А. ЕГН**********,
като я УВЕЛИЧАВА от 280лв. на 320лв. месечно, считано 08.09.2022г., до
настъпване на обстоятелства водещи до изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за увеличаване на издръжката за сумата над 320лв.
до пълния предявен размер от 500лв., като неоснователен
ОСЪЖДА О. В. А. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ****** да заплати
на М. О. А. ЕГН**********, действащ лично и със съгласието на своята
майка Е. О. А. ЕГН**********, със съдебен адрес адрес гр. Русе ул. „Алеко
Константинов“ №2, ет.2 сумата от 54,55лв. разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА О. В. А. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ****** да заплати
по сметка на Районен съд - Русе сумата от 57,60лв. държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок считано от 28.11.2021г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7