№ 111
гр. Добрич, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20223230100559 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ХИМОЙЛ
БГ“ ЕООД град София с ЕИК ********* , с която срещу В. С. Р. с ЕГН
********** е предявен иск с правно основание чл. 45 , ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 16364.75 лева, представляваща обезщетение за
имуществена вреда в размер на присвоени и невъзстановени парични
средства от касите на търговски обекти на дружеството в периода 01.09.2015
г. - 12.09.2017 г., за което е налице влязла в сила присъда по НОХД №
7**/2020 г.на Районен съд Добрич за присвоена сума в размер на 18220.92
лева, ведно със законната лихва върху главницата от 16364.75 лева от
12.09.2017 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноските по делото .
Излагат се следните обстоятелства : В. С. Р. е *** на „ХИМОЙЛ БГ“
ЕООД град София.На основание трудов договор от 26.11.2010 г. е ***
длъжността *** „ и е била *** на две бензиностанции –бензиностанция *** „
Химойл „ , ,находяща се в град Д. , *** и бензиностанция *** „ Химойл „,
находяща се в град Д. улица „ „ *** „ .
На 12.09.2017 г. трудовото и правоотношение с ищцовото дружество е
прекратено на основание наложено дисциплинарно наказание „уволнение „ .
1
С присъда по НОХД № 7** по описа на Добрички районен съд за 2020
г. В. С. Р. е призната за виновна в това ,че в периода 01.09.2015 г. -12.09.2017
г. в град Д. , при условията на продължавано престъпление , в качеството си
на длъжностно лице –*** на бензиностанции към „ХИМОЙЛ БГ“ ЕООД град
София, присвоила чужди пари –сумата от 18220.92 лева , собственост на
„ХИМОЙЛ БГ“ ЕООД град София ,представляващи средства от реализирания
оборот от два търговски обекта , стопанисвани от търговското дружество
,връчени и в това и качество да ги пази .
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Навежда възражение за погасяване на вземането по давност.
Заявено е възражение за прихващане със сума в размер на 13200.00
лева,прадставляващи сбор от направени без основание от ответното
дружество удръжки от трудовото възнаграждение на В. С. Р. в периода
01.09.2015 г. - 31.8.2017 г.
Правната квалификация на заявеното възражение за прихващане е чл.
55, ал.1, т. 1 от ЗЗД.
Настоява за отхвърляне на иска и присъждане на разноски .
Добричкият районен съд като прецени събраните по делото
доказателства , приема за установено следното от фактическа и правна
страна :
На основание сключен трудов договор от 26.11.2010 г. В. С. Р. е
работила при ответното дружество „ ХИМОЙЛ БГ „ ЕООД на длъжност
„*** „ .
Със заповед № ** г. на ***я на „ ХИМОЙЛ БГ“ ЕООД е прекратено
трудовото правоотношение с ответника, считано то 12.09.2017 г. поради
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
С присъда № 260001/18.01.2021 г. по НОХД№ 7** по описа на
Добрички районен съд за 2020 г. В. С. Р. е призната за виновна в това ,че в
периода 01.09.2015 г. -12.09.2017 г. *** , при условията на продължавано
престъпление , в качеството си на длъжностно лице –*** на бензиностанции
към „ХИМОЙЛ БГ“ ЕООД град София, присвоила чужди пари –сумата от
18220.92 лева , собственост на „ХИМОЙЛ БГ“ ЕООД град София,
представляващи средства от реализирания оборот от два търговски обекта ,
2
стопанисвани от търговското дружество -бензиностанция , находяща се *** ,
бул. „ *** „ № ** и бензиностанция , находяща се *** , *** ,връчени и в това
и качество да ги пази .
На основание чл.222 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд , който разглежда гражданските
последици от деянието , относно това дали е извършено деянието , неговата
противоправност и виновността на дееца .
Влязлата в сила присъда относно размера на присъдените вреди, когато
последните са елемент от фактическия състав на престъплението, формира
сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд.
Поради изложеното съдът намира, че при така установената фактическа
обстановка съдът са налице всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД-виновно противоправно поведение
на В. С. Р. , вреда , причинна връзка между деянието и вредата .
Следователно по правилото на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД ответникът следва да
обезщети ищцовото дружество за претърпените имуществени вреди.
Поради изложеното предявеният иск за възстановяване на причинени
имуществени вреди в размер на претендираната сума от 16 364.75 лева е
основателен и доказан .
Наведеното възражение за погасяване на вземането по давност е
неоснователно по следните съображения :
При вземане , възникнало на основание на деликт в ЗЗД са уредени две
хипотези .При първата от тях , вземането става изискуемо от момента на
извършване на деликта , когато извършителят е известен .По настоящото дело
деянието е извършено / довършено / на 12.09.2017 г. , от който момент
започва да тече общата предвидена в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност за
вземането , която към датата на подаване на исковата молба по делото
25.02.2022 г. не е изтекла .
С оглед основателността на предявения иск съдът е длъжен да се
произнесе по направеното възражение за прихващане .
Заявено е възражение за прихващане със сума в размер на 13200.00
лева,прадставляващи сбор от направени без основание от ответното
дружество удръжки от трудовото възнаграждение на В. С. Р. в периода
3
01.09.2015 г. - 31.8.2017 г.
Със заповед № ***-09-I от 30.09.2015 г. на осн чл. 210, ал.4 вр. с чл.
207, ал.1 , т. 2 от КТ спрямо В. С. Р. е реализирана ограничена имуществена
отговорност в размер на сумата 13190.00 лева.
Представя се справка за направените удръжки от възнаграждението на
В. Р. по издадената заповед в размер на 13190.00 лева в периода 01.09.2015 г. -
1.08.2017 г.
Имуществената отговорност на работника или служителя за вреди,
които по небрежност е причинил на работодателя при изпълнение на
трудовите си задължения, е ограничената отговорност. Тази отговорност се
реализира по ред, който цели да осигури бързото осъществяване на
отговорността, да защити правата и интересите както на работниците и
служителите, така и на работодателите и да гарантира събирането на
вземането на работодателя от работниците и служителите, за причинени от
тях вреди на работодателя по трудовото правоотношение. Заповедта по
чл.210, ал.1 КТ поставя началото на едно особено извънсъдебно
/рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената
имуществена отговорност на работника или служителя. Заповедта, с която
работодателят предявява претенцията си за обезщетение по естеството си е
едно изявление за прихващане на насрещни вземания- вземането на
работодателя за обезщетение срещу насрещно вземане на работника или
служителя за трудово възнаграждение. Компенсаторното действие на
заповедта настъпва ако заповедта не бъде оспорена в предвидения по чл.210,
ал.3 КТ срок. След изтичане на този срок се пристъпва към удържане от
трудовото възнаграждение на дължимото обезщетение, като по този начин
приключва доброволното изпълнение на задължението на работника или
служителя и събирането на вземането на работодателя на обезщетението за
вредите, които му е причинил работникът или служителят. Заповедта е
надлежно връчена на В. С. Р. ,не са ангажирани доказателства да е оспорена
в предвидения по чл.210, ал.3 КТ срок.
Предвид установеното възражението за прихващане е неоснователно .
Предявеният иск за сумата от 16364.75 лева следва да бъде уважени
като в полза на ищеца се присъди и законна лихва , считано от датата на
увреждането – 12.09.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45
4
във вр.с чл. 86 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД.
На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се следват
направените в производството разноски .
Ответникът е заявил възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съгласно договор за правна защита и съдействие е уговорено и
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 1300.00 лева ,
върху което е начислен ДДС в размер на 260.00 лева .
Същото е под минималния размер,изчислен съобразно чл. 7 , ал.2 , т. 3
от Наредба № 2 / 09.07.20017 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , поради което възражението се явява неоснователно.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на Районен съд град Добрич дължимата за производството държавна
такса в размер на 654.59 лева .
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. Р. с ЕГН ********** да заплати на „ХИМОЙЛ БГ“
ЕООД град София с ЕИК ********* , сумата от 16364.75 лева,
представляваща обезщетение за имуществена вреда в размер на присвоени и
невъзстановени парични средства от касите на търговски обекти на
дружеството в периода 01.09.2015 г. - 12.09.2017 г., за което е налице влязла в
сила присъда по НОХД № 7**/2020 г.на Районен съд Добрич за присвоена
сума в размер на 18220.92 лева, ведно със законната лихва върху главницата
от 16364.75 лева от 12.09.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. С. Р. с ЕГН ********** да заплати на „ХИМОЙЛ БГ“
ЕООД град София с ЕИК ********* разноски по делото в размер на 1560.00
лева адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА В. С. Р. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд Добрич държавна такса в производството в размер на 654.59 лева .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Добрички окръжен съд .
5
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6