Определение по дело №8218/2019 на Районен съд - Пловдив

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 6824                      19.06.2019 г.                                           гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  XXI гр. състав, в закрито заседание  на 19.06.2019 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8218/2019 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело” против Г.Н.Г., с която е предявен установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК за дължимост на сума, за която се твърди да е издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 11713/2018 г. на ПРС, XVII гр.с.

От постъпилото ч. гр. д. се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е била издадена заповед по чл. 417 ГПК и ИЛ.

Постъпило е възражение, в което се заявява, че сумата е недължима, тъй като задълженията са платени, приложени са документи. След дадени указания, постъпва уточнение, в което се излагат същите твърдения и се представят доказателства.

Производството е продължило с даване на указания по чл. 415 ГПК.

Образувано е настоящото дело.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е недопустим.

 

В заповедното производство не е извършена проверка относно срочността на подаденото възражение от длъжника на 29.01.2019 г. /заповедта и ИЛ са от 26.07.2018 г./. Не е изискана информация и не са представени доказателства за това – кога са връчени заповедта и ИЛ, при което не може да се извърши преценка дали е спазен преклузивният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. Подаване на възражение в срок е една от процесуалните предпоставки за допустимост на установителния иск и доколкото не е ясно дали същият е спазен, предявеният такъв се явява преждевременен. Тази преценка, респ. събиране на доказателства, не следва да се извършват от установителния съд, т.к. към момента на предявяване на претенцията, всички предпоставки за даване на указания по чл. 415 ГПК е необходимо да са налице в завършена процедура пред съда по ч.гр.д.

Отделно, настоящият състав приема, че преди даване на указания за предявяване на иск, е следвало да се развие производство по чл. 414а ГПК /след установена срочност на възражението/. Длъжникът, вкл. в уточнението си, поддържа, че не дължи сумата, поради плащане. Прилага доказателства. Тези негови изявления и представени документи, не са предоставени на насрещната страна за становище в тридневен срок, съгл. чл. 414а, ал.3 ГПК, респ. няма произнасяне на съда в хипотезата на ал. 4 за необходимостта от предявяване на установителна претенция – т.е. налице ли е или не спор между страните. Доколкото и тази процедура не е извършена, съдът приема, че искът по чл. 422 ГПК е преждевременно предявен. 

 

 

С оглед горното, не са налице предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, т.к. не е ясно дали има възражение изобщо, както и дали същото е подадено в преклузивния срок, поради което предявеният установителен иск е недопустим.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, т.к. той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.

Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки /подадено в срок възражение/ и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта и ИЛ не подлежат на обезсилване, въпреки прекратяване на делото, по аргумент от т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС.

Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд след стабилизиране на настоящия акт.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 33697/23.05.2019 г., подадена от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело” против Г.Н.Г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 8218 по описа за 2019 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез пълномощника – юрк. В., на посочения в ИМ съдебен адрес.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала.

АД