РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 13.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети март през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
10703 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В.А.М. срещу З. „А.“ АД, по чл.432,
ал.1 КЗ, за сумата от 30 000 лв. (първоначално е предявен за сумата от
200 000 лв. и впоследствие намален), представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на нейния брат Б.А.М., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие
на 10.06.2016 г. в района на разклона на вила „Пазачница“, в близост до
панорамен път „Шуменско плато“.
В исковата молба се поддържа, че
пътнотранспортното произшествие е
настъпило, по вина на водача на мотоциклет марка „Хонда“, модел „СВР 954“, с
рег. № *****- самокатастрофирал, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество. Поддържа
се, че братът на ищцата е починал, като пътник на мотоциклета при инцидента.
Претендира се и законна лихва от датата на увреждането - 10.06.2016 г. до
изплащането, както и разноски.
В исковата молба се поддържа се, че при
определяне на обезщетението, следва да бъдат взети прeдвид близките отношения и
съществувалата обич и привързаност между В.А.М. и Б.А.М., които са се изградили
в годините през които са живели заедно в съгласие, разбирателство и пълно
доверие между тях. Поддържа се, че ищцата още не може да се възстанови от шока
преживян от преждевременната и нелепа смърт на брат си. Сочи, че е заявила
претенцията си пред ответното застрахователно дружество, с молба с вх. №
9125/26.07.2018 г., като ответникът е отказал плащане с писмо с изх. № 3835/26.07.2018
г.
Ответникът ЗАД „А.“ оспорва исковете по
основание и размер, като счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.
115, ал. 2 от ГПК, изм. ДВ бр. 65 от 2018 г., поради което местно компетентен
да разгледа претенцията е ОС - Търговище.
Ответникът оспорва механизма на
пътнотранспортното произшествие и виновността на дееца. Оспорва наличието на
материално - правна легитимация на ищцата да получи обезщетение за
неимуществени вреди, като сочи, че не е достатъчна формална връзка на родство и твърди, че не е съществувала
трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия й брат. Счита размера
на обезщетението за завишен и несъответстващ на обичайно присъжданите суми за
обезщетения от съдилищата. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
но оспорва наличието на покрит застрахователен риск в конкретния случай.
Релевира възражение за съпричиняване, като твърди че пострадалият е бил без
защитна каска, поради което моли обезщетението да бъде редуцирано.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Неоснователно е възражението на ответното
застрахователно дружество за местна неподсъдност на иска, защото исковата молба
е депозирана в СГС на 06.08.2018 г., а изменението на чл. 115, ал. 2 ГПК е в
сила от 07.08.2018 г.
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ,
дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск
за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. (Тълкувателно
решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС). В тежест на
ищцата е да докаже възникването на твърдените продъжителни болки и страдания,
причинени от смъртта на брат й, наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, както и всички обстоятелства, от значение за определянето на размера
на обезщетението по справедливост.
По аргумент от чл. 300 от ГПК, съдът е обвързан
влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 121 от 2018 г. на Шуменски окръжен съд,
относно обстоятелствата свързани с деянието,
дееца и неговата вина.
Не е спорно обстояството, че гражданската
отговорност на посочения от ищцата деликвент към датата на процесното
пътнотранспортно произшествие е застрахована при ответника, полица № BG/11/116001096402,
със срок на покритие от 10.04.2016 г. до 09.04.2017 г..
От представеното удостоверени за родствени връзки,
е видно че Б.А.М. е брат на ищцата В.А.М..
В мотивната
част на Тълкувателно
решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС, е прието,
че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.
Съгласно решение
№ 92 от 17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, от посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга
на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по
изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Съгласно показанията на свидетеля А.И.Х.(братовчед на
ищцата), когато е
узнала за смъртта на брат си, ищцата В.М. е припаднала, дали са й успокоителни.
Загубата на брат й е била тежка за нея, защото са били много близки, постоянно
са били заедно и брат й е помагал за всичко. В. е омъжена, като с мъжа си е
имала проблеми и той е заминал за чужбина и я е оставил с детето. Нейния брат
се е грижил за нея и за племенника си, включително и финансово, като със
заплатата е помагал на сестра си. Ишцата
няма други братя и сестри, отслабнала е много, била е на антидепресанти. Към
момента на катастрофата В. е живеела в Омуртаг, а брат й на квартира в Шумен,
като са се виждали в края на седмицата. Отношенията между брата и сестра са
били нормални.
Традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. (В този смисъл решение
№ 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.). В случая, от
събраните по делото доказателства, не се установяват конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка. Напротив, от събраните по делото
гласни доказателства се установява, че ищцата е омъжена и има дете, т.е.
създала е собствено семейство и не е живеела в едно домакинство с брат си.
От всичко
изложено следва изводът, че вредите, чиято обезвреда се претендира са не са
доказани, тъй като не се установява
създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението,
надхвърляща нормалната между брат и сестра. Следователно
не е възникнало задължение за ответника по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на
сочените от ищeца вреди, поради което останалите събраните по делото доказателства, е
безпредметно да бъдат обсъждани. Предвид горното, искът подлежи на отхвърляне,
като неоснователен.
Относно
разноските
При този
изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени разноски, в размер на
100 лв., за възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.А.М., ЕГН
**********,***, представлявана от адв. С.Н., гр. София, пл. „*****, срещу З. „А.“ АД, ***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане
на сумата
от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на нейния брат Б.А.М., настъпила вследствие на пътнотранспортно
произшествие на 10.06.2016 г. в района на разклона на вила „Пазачница“, в
близост до панорамен път „Шуменско плато“, ведно със законна лихва от датата на
увреждането - 10.06.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.А.М., ЕГН **********,***, да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *****, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: