Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 5131/2018г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда
на § 4 к, ал. 13, т. 1 ПЗРЗСПЗЗ вр. чл. 28 в вр. чл. 28 б, ал. 11 ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на К.Ш. срещу
Заповед № 39/31.01.2018г. на Кмета на Община А., с която е отказано на
жалбоподателя изменение на ПНИ на местност „***“, землище на гр. А., одобрен
със заповед № РД – 12 – 7706/15.08.2012г. на Областния управител на област с
административен център Варна, в частта за стар имот № 37 по помощния
кадастрален план и съответно за новообразуван имот с № 509.2067 по заявление №
УТ 53.4 – 3/25.05.2017г., подадено от К.Ш..
В жалбата се твърди, че помощният
план, въз основа на който е изработен ПНИ на местност „***“ съдържа съществени
непълноти. Непълнотата се изразява в това, че в одобрения през 2012г. план за
новообразуваните имоти на местност „***“ на жалбоподателя не е отреден имот,
съобразно решение № 8063/12.11.2001г. на ПК, с. А., с което е признато за
възстановяване на наследниците на А. С. К. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници, измежду които и К.Ш. на следния имот, представляващ нива от 3
дка, четвърта категория, находящ се в землището на с. А. в местност „***“ при
граници: шосе и Ал. Стоилов.
Твърди се, че са налице основание за
отмяна на административния акт, поради нарушаване на материалния закон и
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и връщане на преписката на административния орган със задължителни
указания за изменение на ПКП относно имот № 37 и новообразуван имот № 2067.
Поддържа се още, че имотът, посочен в
решение № 8063/12.11.2001г. на ПК, с. А. е идентичен на имот с № 509.2067 по
ПНИ на местността „***“, попадащ с цялата си площ и граници в имот № 37 по ПКП.
Първоначално в ПНИ имотът е записан
на неидентифициран собственик, а след актуването му като общинска собственост с
АЧОС № 5886/28.08.2014г. на Община А..
Ответникът по жалбата – Кметът на Община
А. настоява за отхвърлянето й по съображения, че административният акт е
валиден и законосъобразен.
Заинтересованите страни – Д.С., А.В.К.,
В.К., С.П. – Б., А.Г.К., Г.А. и М.К. не са изразили становище.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ангажираните писмени доказателства
установяват, че с решение № 8063/12.11.2001г. на ПК – с. А., е признато право
на собственост на наследниците на А. С. К. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на 9 недвижими имоти измежду които и нива с площ от 3 дка,
четвърта категория, находящ се в землището на с. А. в местността „***“ при
граници: шосе и Ал. Стоилов, заявен с пореден № 9 от заявление вх. № 326 А от
03.01.1992г. и установен с декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ /л. 9 и л. 127/.
В решението е посочено, че
възстановяването ще се извърши по разпоредбите на § 4 ЗСПЗЗ.
В заявление под № 326 /03.01.1992г. П.А.К.
е заявил искане за възстановяване на недвижими имоти измежду които и имот
посочен под № 9 нива с площ от 3 000 дка в местност „***“, без посочване
на граници.
Безспорно е, че жалбопдателят
и заинтересованите страни се явяват законни наследници на А. С. К., починал на
17.11.1974г.
В случаите, когато процесът на правно
обособяване на имотите – тези, подлежащи на възстановяване от тези, подлежащи
на придобиване на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – е приключил след
влизане в сила на изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от
30.07.1999 г., издаденото решение на поземлената комисия има значението
единствено на признаващо право на възстановяване при условията на § 4 - § 4л, а
самото възстановяване на правото на собственост настъпва по силата на заповедта
на кмета на общината, издадена по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В конкретния случай, с издаване на
решение № 8063/12.11.2001г. на ПК – с. А., процесът на възстановяване правото
на собственост върху процесния имот не е приключил, тъй като липсва заповед на
кмета на Община А., в която да е описано местоположението, границите, съседите,
както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, към която да е
приложена скица на имота.
Не е спорно, че в ПНИ на местността „***“,
одобрен със Заповед № РД – 12 – 7706 – 235/15.08.2012г. на Областния управител
на област с административен център Варна, НИ № 509.2067 с площ от 2 163
кв.м., е записан на неидентифициран собственик.
Жалбоподателят К. Ш. не е обжалвал
административния акт на Областния управител на област с административен център
Варна в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.
С акт № 5886/28.08.2014г., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 56, ал. 1 ЗОС, чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ и Заповед № РД – 12 – 7706 – 235/15.08.2012г. на Областния управител на
Област с административен център Варна, НИ 509.2067 по ПНИ на местността „***“ с
площ от 2 163 кв.м., е актуван като частна общинска собственост.
На 25.05.2017г. К. Ш. е депозирала
искане вх. № УТ53.4 – 3 /л. 8/ до Кмета на Община А. за изменение на ПНИ
относно имот № 509.2067 по ПНИ на местност „***“.
Към искането е приложено решение №
8063/12.11.2001г. на ПК – с. А. и проект за изменение на ПНИ.
В протокол № 2/18.01.2018г.,
назначената със заповед № 701/01.11.2016г. на Кмета на Община А. комисия, е
констатирала, че представеният от жалбоподателя проект не е изработен въз
основа на получена информация от Община А.. От обяснителната записка не е ясно
по какъв начин е индивидуализиран имот, предмет на проекта по граници и съседи
с описаните в решението на ПК – налице е само една граница шосе. Отделно е
налице и АЧОС № 5886/28.08.2014г., вписан в СВ – Варна.
Комисията е взела решение за
отхвърляне на искането, поради липса на идентичност на имота по решение на ПК с
площ от 3 дка в местност „***“ и стар имот 1.37 с площ от 3.030 дка по ПКП, тъй
като е налице само една граница – шосе.
Със Заповед № 39/31.01.2018г. на
Кмета на Община А. е отказано изменение на ПНИ на местност „***“, землище на
гр. А., одобрен със заповед № РД – 12 – 7706/15.08.2012г. на Областния
управител на област с административен център Варна, в частта за стар имот № 37
по помощния кадастрален план и съответно за новообразуван имот с № 509.2067 по
заявление № УТ 53.4 – 3/25.05.2017г., подадено от К.Ш..
Заповедта е връчена на К.Ш. на
14.03.2018г., а жалбата депозирана на 27.03.2018г. в преклузивния
срок, явяваща се и процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 28в ППЗСПЗЗ,
влезлите в сила ПНИ, съответно кадастрална карта могат да се изменят в случаите
по § 4к, ал. 8 ПЗР на
ЗСПЗЗ по искане на заинтересованите лица до органа по чл. 29б, ал.
11. Изменението е допустимо единствено при установяване на изрично посочените в
§ 4к, ал. 8 от ПЗР
на ЗСПЗЗ пет фактически основания.
Съобразно разпоредбата на
§ 4к, ал. 8, т. 1
ПЗР на ЗСПЗЗ влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се
изменя когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа
съществени непълноти или грешки; при спор за материално право заинтересуваните лица
осъществяват правата си по съдебен ред.
Измененията в случаите на ал. 8, т.
1, 2 и 3 се извършват въз основа на решенията на комисия, назначена със заповед
на кмета на общината, в която се включват представители на областната
администрация, на техническата служба на общината и на службата по геодезия,
картография и кадастър (§ 4к, ал. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ).
Съгласно § 4к, ал. 2
ПЗР на ЗСПЗЗ, ПКП следва да се нанесат данните от КП на ползвателите
и имотите съществуващи преди образуване на ТКЗС, ЗС и ДЗС. Ако ПКП не отразява
границите на имота по идентичен начин с границите им в действащия до
изготвянето му КП и е налице съществена непълнота или грешка, съществува
първата предпоставка за изменение на влезлия в сила ПНИ.
Както бе посочено по-горе
не съществува спор за това, че с влезлия в сила ПНИ, на наследниците на А. С. К.
***, съобразно решението на ПК – с. А. и съответно те не са вписани за
собственици на новообразуван
имот с № 509.2067.
В конкретния случай, на първо място
твърденията, че имотът, така както е посочен в решение № 8063/12.11.2001г. на
ПК – с. А., е идентичен на имот № 37 по ПКП на местност „***“ с площ от
3 030 кв.м., идентичен на НИ № 509.2067 по ПНИ на местността „***“,
остават недоказани по делото от страна на жалбоподателя, чиято е и
доказателствената тежест, въпреки предоставената възможност за ангажиране на
специални знания на експерт.
Възражението на жалбоподателя, че не
дължи заплащане на депозит за изготвяне на заключение по допусната СТЕ, на осн. § 16 ПЗР на ЗСПЗЗ, е неоснователно. Посочената норма
визира, че производствата по ЗСПЗЗ пред съда са безплатни, т.е. жалбоподателите
не дължат заплащане на държавна такса, но не касае случая, при който се налага
събиране на доказателства за установяване на положителни факти, каквито се
твърдят от К.Ш..
На второ място,
представеният АЧОС №
5886/28.08.2014г., с който Община Варна се легитимира като собственик на
новообразуван имот с № 509.2067 сочи на наличие на
спор за собственост между общината и наследниците на А. С. К., поради което не
е налице втората предпоставка в т. 1 на § 4к, ал.
8 ПЗР на ЗСПЗЗ – да не е налице спор за материално право между
заинтересуваните лица или той да е решен по общия исков ред с влязло в сила
съдебно решение.
За пълнота на изложеното
следва да се посочи, че жалбоподателят е следвало да обжалва изработения и
одобрен ПНИ, в частта за НИ
№ 509.2067 по ПНИ на местността „***“, поради
неправилно записан неидентифициран собственик, което той не е сторил. При това
положение същият не е имал право да иска изменение на влезлия в сила ПНИ, на
основание § 4к, ал. 8, т. 1
ПЗР на ЗСПЗЗ, защото е пропуснал реда, установен от закона /чл. 28б, ал. 5
и ал. 8 ППЗСПЗЗ/
за обжалване на самия ПНИ, одобрен със заповед на Областния управител на гр.
Варна. Пречка за изменението, както вече беше посочено е и наличието на спор за
материално право между жалбоподателя и Община А., относно един и същи имот,
който като преюдициален на изменението следва да бъде
разрешен преди това.
Предвид изложеното,
подадената от жалбоподателя К.Ш. жалба срещу атакуваната заповед, следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора,
с право на разноски разполага административния орган, чиито размер, съобразно
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, възлиза на сумата от 500 лв., на осн. чл.143,
ал. 4 АПК вр. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № ЖЧ – 6/27.03.2018г.,
депозирана от К.В.Ш., ЕГН **********,*** срещу Заповед № 39/31.01.2018г. на
Кмета на Община А., с която е отказано на жалбоподателя изменение на ПНИ на
местност „***“, землище на гр. А., одобрен със заповед № РД – 12 –
7706/15.08.2012г. на Областния управител на област с административен център
Варна, в частта за стар имот № 37 по помощния кадастрален план и съответно за
новообразуван имот с № 509.2067 по заявление № УТ 53.4 – 3/25.05.2017г.
ОСЪЖДА К.В.Ш., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Община А. сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща сторени в настоящото
производство съдебно - деловодни разноски за юристконсултско
възнаграждение, на основание чл. 143, ал.4 АПК вр. 78
ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване
пред Административен съд – Варна в четиринадесетдневен срок от връчване препис
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: