Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………24.10.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………двадесет
и седми септември…………..…….……..……..Година 2018
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 5120…по описа за………….….…………2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК за сумата от 1427,27 лв., представляваща неплатена главница по
договор за потребителски кредит „Експресо“ № 96488/24.11.2008 г. и 2/ по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 912,58 лв. представляваща договорна лихва за периода
30.05.2010 г. – 24.06.2015 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение /25.06.2015 г./
до окончателното плащане.
Ищецът „Сосиете Женерал Експресбанк” АД твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 417 ГПК за
вземанията си към ответницата С.П.Ц.. В резултат на това било образувано ч.гр.д.
№ 3086/2015 г. по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед за
изпълнение. Тъй като длъжницата възразила, ищецът предявил иск за установяване
на вземането си. Ищецът признава, че след предявяване на установителния иск
ответницата е заплатила сума в размер на 200,00 лв. /така молба вх. №
25216/10.09.2019 г./.
Ищецът
поддържа, че на 24.11.2008 г. между него и ответницата С.П.Ц. бил сключен договор
за потребителски кредит „Експресо“ № 96488/24.11.2008 г., по силата на който
ищецът предоставил на ответницата сумата от 2500,00 лв., която сума длъжницата
се задължила да върне на 60 месечни погасителни вноски, всяко от които в размер
на 51,83 лв. с падеж всяко 30-то число на месеца, считано от 30.12.2008 г.,
съгласно погасителен план приложение към договора. Ищецът предоставил на
ответницата заемната сума в размер на 2500,00 лв. В тази връзка признава, че са
били изцяло погасени първите 17 погасителни вноски, а от падежа на вноска № 18
длъжницата изпаднала в просрочие. Ищецът изяснява, че съобразно погасяването на
дълга първоначално били останали за изплащане сумата от 1863,94 лв. главница,
но след извършени допълнителни плащания от ответницата в периода 17.01.2013 г.
– 20.12.2013 г. в общ размер на 463,67 лв. останала за погасяване главница в
размер на 1427,27 лв. ищецът излага и обстоятелства за натрупала се наказателна
лихва в размер на 424,07 лв., която обаче от една страна не се претендира в
исковото производство, а от друга страна заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК е било отхвърлено в тази му част от заповедния съд
/така разпореждане № 8058/29.06.2015 г., влязло в сила като необжалвано, л. 21
и л. 23 от заповедното производство/
Моли съда да признае за установено, че ответницата
дължи на ищеца съществуването на вземане по договор
за потребителски кредит „Експресо“ № 96488/24.11.2008 г., за сума в размер на
1427,27 лв. за главница и сума в размер на 912,58 лв. за възнаградителна
договорна лихва за периода 30.05.2010 г. – 24.04.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1948/29.06.2015 г.
по ч.гр.д. № 3086/2015 г. на Старозагорски районен съд. Претендира разноски,
единствено за доплатена държавна такса в размер на 46, 80 лв. за исковото
производство и сумата от 200,00 лв. внесена за назначаването на особен
представител на ответницата.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, в който се сочи единствено, че ответницата
не оспорва предявения иск и желае споразумение.
В съдебно заседание проведено на 27.09.2019 г. ищецът
поддържа исковата молба, като признава получаването на сума от 200,00 лв. /така
становище от 26.09.2019 г. и молба от 09.09.2019 г./. В първото посочено
становище изрично е направено искане за постановяване на решение при признание
на иска. Претендира разноски единствено за държавна такса за исковото
производство и за особен представител.
В същото открито съдебно заседание ответницата не се
явява, като е депозирала становище от 19.08.2019 г. /л. 71 от делото/, с което
е направила признание на иска /моли да бъде даден ход на делото и да се
постанови решение удовлетворяващо иска/.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните намира, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска, визирани в чл. 237 ГПК. Направеното
признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение,
т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните
позиции на двете страни. Ответницата признава изцяло иска както в отговора на
исковата молба, така и с молбата си от 19.08.2019 г. /л.71 от делото/. Налице е
искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска. Предявеният
иск, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи
на закона и добрите нрави, предявеният
иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, нито пък е признато право, с което страната не може да се
разпорежда, поради което и срещу ответника ще следва да се постанови решение за
уважаване на иска съобразно извършеното признание, без съдът да се мотивира по
същество по аргумент на чл. 237, ал. 2
ГПК. Това е така, защото признанието не попада в някоя от хипотезите
на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго
предвидено в закона изключение.
Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва
да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента
на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право,
било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът придобива
спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в
течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска.
Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая по делото е налице и друго признание
– след подаването на исковата молба ищецът признава, че ответницата е заплатила
сума в размер на 200,00 лв. /така
молба от 09.09.2019 г./. Специфичните особености на производството по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и
размера на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и
размера на вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на
вземането към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК или по чл.
410 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искове за установяване на
съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично
предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа
изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява
съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от
фактическото положение към датата на подаване на заявлението /така и т. 1 на
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в
производството по чл. 422 ГПК, респ. чл.
415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4
вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът съобрази
факта, че част от задължението на ответницата е погасено в хода на процеса с
плащане в размер на 200,00 лв. на дата 15.08.2019 г. Тъй като нито ищецът, нито
ответницата са посочили кое задължение се погасява с това плащане от 200,00 лв.
следва да се приеме, че то погасява задължението за възнаградителна лихва до
размера на 200,00 лв. /арг. чл. 76, ал. 2 ЗЗД/. Поради това искът за присъждане
на договорна лихва в размер на 912,58 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен за сумата от 200,00 лв. поради извършеното плащане.
По отношение на разноските съгласно чл.
78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Тълкувайки
цитираната разпоредба съдът стига до извода, че за да се възложат разноските
върху ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: признание
на ответника, такова поведение на ответника преди завеждане на иска, което не
дава повод на ищеца да смята, че няма да получи търсената с иска сума. В случая
ответникът признава иска. Следва да се има предвид обаче, че това признание е
направено последователно едва в отговора на исковата молба и първото открито
съдебно заседание и то след като е възразено в заповедното производство, че
процесните суми са недължими. Поради горното съдът намира, че не е налице
втората предпоставка – поведение, което не дава повод на ищеца да предяви иск.
Ето защо на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК ответницата следва да заплати на
ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 46,80 лв. за исковото
производство /единствено тези разноски са претендирани от ищеца – така
становище от 09.08.2019 г. и становище
от 26.09.2019 г./. По отношение на внесената от ищеца сума за назначаване на
особен представител на ответницата, следва да се има предвид, че такъв не е
назначаван поради намирането на ответницата в хода на процеса и поради това те
следва да бъдат възстановени на ищеца, който е направил двукратно искане за
това /така становище от
09.08.2019 г. и становище от 26.09.2019
г./.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК /при условията на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска/, по отношение на С.П.Ц., ЕГН: **********
***, съществуването на вземането на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 92,
ЕИК: *********, за сумата от 1427,27 лв.
/хиляда четиристотин двадесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/ представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит „Експресо“ №
96488/24.11.2008 г. и за сумата от за сумата от 712,58 лв. /седемстотин и дванадесет лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода 30.05.2010 г. –
24.06.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за признаване на установено дължимостта сумата от 200,00 лв. /двеста лева/ на възнаградителна
лихва за периода 30.05.2010 г. – 24.06.2015 г. за разликата над сумата от 712,58 лв. /седемстотин и дванадесет
лева и петдесет и осем стотинки/ до пълния предявен размер от 912,58 лв. /деветстотин и дванадесет лева и петдесет и осем стотинки/ като погасен чрез плащане в хода на
съдебното производство, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 1948/29.06.2015 г., издадена по ч.гр.д. №
3086/2015 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.П.Ц., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД със седалище и адрес
на управление в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 92, ЕИК: ********* сумата
от 46,80 лв., представляваща направените разноски за платената държавна такса
по исковото производство.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ищеца „Сосиете Женерал Експресбанк” АД внесения
депозит за назначаване на особен представител в размер на 200,00 лв. /л. 52 от
делото/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: