О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
15
гр. Пловдив, 21.01.2019 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева въззивно т.д. № 372/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 248 от ГПК, образувано по молба вх. № 9714/7.12.2018 г. на въззиваемата страна М. „ Х. „ АД, ЕИК ...... за изменение на постановеното по делото Решение № 308/13.11.2018 г. в частта за разноските. По подробно изложени съображения се твърди съдът неправилно да е определил дължимите се на молителя от насрещната страна разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 6 114 лв., а за въззивното производство в размер на 2 000 лв. – за адвокатско възнаграждение и се поддържа че разноските за първоинстанционното производство е следвало да бъдат намалени не с 1 112 лв. , а само с 350, 84 лв. / 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 50, 84 лв. за ДТ /, а за въззивното производство да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 700 лв. вместо присъдените 2 000 лева. В горния смисъл се иска изменение на решението.
Ответникът по молбата ........ – гр. С.е депозирала отговор за неоснователност.
Съдът установи следното:
Молителят е ищец по спора, с Решение № 114/17.5.2018 г. по т.д. № 182/2017 г. на ОС - П. са уважени изцяло предявените от него обективно съединени искове – за прогласяване за нищожни на основание чл. 26 ал. 1 т.1 от ЗЗД клаузите на чл. 20 т. 6 и чл. 40 ал. 6 във вр. чл. 30 ал. 2 т.1 от сключения между него и ....– П. ндивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № **************г. – поради противоречието им с разпоредбите на чл. 2 ал. 1 т.7 вр. чл. 29 от НРД 2015 г., чл. 31 т. 2 от НРД 2015 г. във вр. чл. 59 ал. 2 от ЗЗО и за осъждането на НК – гр. С.да му заплати главница 72 335 лв. – неразплатен остатък от извършена и отчетена за месец април 2015 г. медицинска дейност по горепосочения индивидуален договор, за която сума издадено дебитно известие № ***************г. към фактура № **************г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава върху главницата до предявяването на иска, считано от 31.05.2015 г. в размер на 17 694 лева. Съответно на този резултат са присъдени изцяло направените от ищеца за първоинстанционното производство разноски в общ размер от 7 332 лв. - ДТ – 3 652 лв., възнаграждение за един адвокат – 3 500 лв. и възнаграждение за експертиза – 180 лева.
Решението е потвърдено с въззивното решение – чието изменение по чл. 248 от ГПК се иска, в частта, с която осъдителните искове са уважени, а в частта за уважаване на установителния иск е отменено и този иск е отхвърлен. Съответно на този резултат присъдените на ищеца .........разноски за първоинстанционното производство са редуцирани, като в тази му част решението е отменено за разликата от 7 332 лв. до 6 114 лв., която разлика в размер на 1 218 лв. съставлява заплатените за установителния иск ДТ от 51 лв. / разликата между платената за осъдителните искове ДТ от 3 601 лв. и общо платената и за трите иска ДТ 3 652 лв./ и адвокатско възнаграждение в размер на 1 167 лв. – 1/3 от платените 3 500 лв. по трите иска доколкото в договора за правна помощ няма разграничение на договореното възнаграждение за всеки от исковете. По същия аргумент за въззивното производство на въззиваемия – ищец е присъдено 1/3 от общо заплатено адвокатско възнаграждение от 3 000 лв., а именно сумата 2 000 лева.
В молбата по чл. 248 от ГПК се поддържа че съдът неправилно разпределил и съответно присъдил заплатеното за всеки от исковете адвокатско възнаграждение по причина че не е съобразил относителната тежест на всеки иск в рамките на общия интерес. Установителния иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи от индивидуалния договор между страните е според молителя неоценяем и има „ символично „ изражение в рамките на общия интерес, поради което платеното за него адвокатско възнаграждение неправилно е определено в размер на 1/3 от общо платеното 3 500 лв. за първоинстанционното производство и 3 000 лв. за въззивното, съответно със сумите 1 167 лв. и 1 000 лв. са намалени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. В подкрепа на тези му възражения се навеждат аргументи относно дължимата за всеки от исковете ДТ съгласно Тарифата за ДТ по ГПК и относно определените в Наредба № 1/2004 г. адвокатски възнаграждения – в зависимост от вида и естеството на исковете и тяхната цена / интерес /. Така според молителя заплатеното от него адвокатско възнаграждение по отхвърления иск е следвало да бъде намалено с по 300 лв. за всяка от инстанциите / по аргумент на чл.7 ал.1 т.4 от цитираната наредба / и съответно на него да му се присъдят още 700 лв. разноски за въззивното производство / общо 2 700 лв. за адв. възнаграждение вместо присъдените 2 000 лв./ и още 867 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция – общо 3 200 лв. за адвокатско възнаграждение вместо присъдените 2 333 лв., както и заплатената за осъдителните искове ДТ от 3 601 лв., или общо 6 801 лв. за ДТ и адв. възнаграждение, вместо присъдените 6 114 лева.
Молбата е депозирана в срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледа по същество е неоснователна.
Заплатената от молителя – ищец ДТ от 3 601 лв. по сметка на ОС – П. за уважените осъдителни искове му е присъдена. Тя е включена в потвърдените с въззивното решение деловодни разноски от 6 114 лв., присъдени от първостепенния съд, които са формирани от 3 601 лв. ДТ / за осъдителните искове /, 180 лв. разноски за вещо лице и 2 333 лв. адвокатско възнаграждение / за осъдителните искове /от общо платеното за трите иска 3 500 лева. За осъдителните искове е присъдено с въззивното решение и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. от общо платеното за защита пред АС – П. и по трите иска 3 000 лева. Възнагражденията за един адвокат за всяка от инстанциите са намалени поради неоснователността на установителния иск за нищожност на отделни клаузи от сключения между страните индивидуален договор с размер от 1/3, тъй като – както се каза по горе, молителят и процесуалния му представител са посочили само общо договорено и платено възнаграждение , без да са го разграничили по отделните искове, предмет на производството. Неприложими са в случая Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, както и Наредба № 1/2004 г. Последната установява само минималните размери на адвокатските възнаграждения по отделните искове, без да ограничава страната и нейния процесуален представител да договарят в размери над тези минимуми. В случая няма данни – не се и твърди, по отхвърления иск договореното възнаграждение да е в размер на 300 лв., поради което съдът не може да го определя в размер по наредбата. В случая меродавна за съда е не Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а договора за процесуално представителство. Съдът съобразява Наредба № 1/2004 г. –досежно установените с нея минимуми само в случаите когато сам определя дължимото възнаграждение / напр. чл. 38 от ЗА / или е сезиран с искане по чл. 78 ал. 5 ГПК.
Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
Оставя без уважение молбата на .............., ЕИК ...... за изменение на Решение № 308 от 13.11.2018 г. по въззивно т.д. № 372/2018 г. на Апелативен Съд – П. в частта за разноските чрез осъждането на ........ – гр. С., булстат ........ да заплати на .........деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на още 867 / осемстотин шестдесет и седем / лева и за въззивното производство в размер на още 700 / седемстотин /лева.
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.