№ 14088
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110123578 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 123460/04.05.2023 г. на „..........“ ЕАД, ЕИК ...........
срещу Н. Г. Г., ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно, кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми във връзка с
топлоснабден имот с абонатен № ................ 1./ сумата 309,69 лева – главница, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.11.2019 г. –
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ............................ 2./ сумата 22,24 лева –
главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
19.09.2022 г. до окончателното плащане, 3./ сумата 44,60 лева – мораторна лихва върху първата
главница за периода 15.09.2020 г. – 23.08.2022 г., и 4./ сумата 4,71 лева – мораторна лихва върху
втората главница за периода 01.10.2019 г. – 23.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2022 г. по ч. гр. д. № 50713/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия
период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите
за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се,
че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на
потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за
плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите
условия падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Н. Г. Г., с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на
облигационно правоотношение с ищеца за доставка на ТЕ за процесния недвижим имот през
процесния период. Оспорва се, че обектът на доставка, за който се претендират начислените суми, е
1
част от етажна собственост, която да е присъединена чрез абонатна станция /АС/ към
топлопреносната мрежа на ищеца. Прави се евентуално възражение за прихващане на
претендираните от ищеца суми с дължима на ответника цена за ползване на абонатната станция в
размер на 1 397,76 лева за периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2019 г. В депозираното в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение е релевирано възражение за погасяване на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
С определение № 11/02.01.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219 ГПК,
„.............“ ООД, като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Третото лице – помагач „.............“ ООД не изразява становище по делото.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да
достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да
е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за
дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право
на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
2
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да
бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на
договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице.
Между страните не е спорно, поради което е и отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в проведеното на 14.02.2024 г. открито съдебно заседание обстоятелството, че ответникът
Н. Г. Г. е собственик на процесния имот – апартамент № 20, находящ се в гр. София, ул. „Странджа“
№ 150-154, вх. А, вкл. той е бил негов собственик и в процесния период. В този смисъл са и
представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 63, том I, рег. № 01485, дело 049/2003 г. на нотариус ....................... на НК, удостоверяващ
придобиването на исковия имот от ответника Н. Г. Г., като в посочени разпоредителен акт е
записано, че имотът е изграден в груб строеж.
Както се посочи, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение .
Следователно, освен качеството на ответната страна на собственик или вещен ползвател на
процесния имот, за основателността на исковите претенции е необходимо по делото да бъде
установен по безспорен и несъмнен начин и фактът, че процесният обект е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и именно това обстоятелство – дали
собственият на ответник недвижим имот е присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца, е
основаният спорен въпрос между страните в настоящото производство.
Правната регламентация на присъединяването на обекти към топлопреносната мрежа се
съдържа в нормите на чл. 133 и сл. ЗЕ.
Съгласно чл. 133 ЗЕ топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към
топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия,
определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и
производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1/ подаване на заявление за
проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към
топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до
топлопреносното предприятие: 2/ извършване на предварително проучване за присъединяване на
обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или
мястото и срока; 3/ изработване на инвестиционен проект на присъединявания обект и предаването
му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за
присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4/ сключване на предварителен писмен
договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или
съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се
иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с
условията за присъединяване – чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/отм./, респ чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, вр. с чл. 138
ЗЕ. Според идентичните норми на ал. 3 на чл. 17 от двете наредби, след завършване на строежа на
обекта и съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените
инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за
сключване на договор за присъединяване при условията на предварителния договор. Договорът за
присъединяване следва да има задължителното съдържание, посочено в идентичните норми на ал.
4 на чл. 17 от двете наредби, което включва и: срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни
права и за прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на
топлопреносното предприятие; финансови взаимоотношения между страните и особени условия,
свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по реда на чл. 137, ал. 2 ЗЕ.
Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда с
договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ при условията на разсрочено плащане за срок не
по-дълъг от 8 години.
Съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 1, 2 и 3 ЗЕ при присъединяване на клиенти на ТЕ за
битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се
изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, като е възможно
изграждането на тези съоръжения да се извърши и от клиентите, като в последния случай
топлопреносното предприятия заплаща цена за ползването им до прехвърлянето на собствеността
върху тях в негова полза.
С оглед конкретно наведените в срока по чл. 131 ГПК възражения, че процесният имот не е
присъединен към топлопреносната мрежа на ".........." ЕАД, с проекта на доклад, обективиран в
3
определение № 11/02.01.2024 г., съдът е задължил, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ищеца в срок до
първото по делото открито съдебно заседание да представи поисканите с отговора на исковата
молба документи за присъединяването на абонатната станция /АС/, посочена в процесното
разрешение за ползване фактура за цената за присъединяване, документ за плащането й, договор за
присъединяването й, протокол за проведена 72 – часова проба, разрешение за строеж, протокол от
ОС на ЕС с взето решение за присъединяване към ТПМ, одобрен проект на 2.07.1997 г. и
преработка на проекта от 28.09.2004 г. В изпълнение на дадените указания с писмена молба от
30.01.2024 г. ищецът е представил следните документи: разрешение за ползване № ДК-07-
472/20.12.2004 г., протокол за установяване годността на ползване на строеж, протокол за
проведена 72-часова проба при експлоатационни условия, заповед за назначаване на комисия за
провеждане на 72-часива топла проба на ТМ и АС. Посредством така представените доказателства
ищецът не е изпълнил в цялост указанията на съда – не се представят изисканите фактура за цената
за присъединяване, документ за плащането й, договор за присъединяването й, протокол от ОС на
ЕС с взето решение за присъединяване към ТПМ, одобрен проект на 2.07.1997 г. и преработка на
проекта от 28.09.2004 г. При липсата на посочените документи съдът счита, че ищецът не доказва
по делото при условията на пълно и главно доказване присъединяването на процесния обект към
топлопреносната мрежа. Същевременно с писмения отговор ответната страна е ангажирала
протокол, изготвен от „.............“ ООД на 29.11.2005 г., удостоверяващ факта, че в апартамент № 20
се ползва собствен източник на ТЕ – ел. котел и не се ползва топла вода, както и възражение на Н.
Г. до „..........“ ЕАД и до „.............“ ООД с идентично съдържание, в които се оспорва изравнителна
сметка за отоплителен сезон 01.05.2018 г. – 01.05.2019 г. поради това, че процесният имот не е част
от присъединените към топлопреносната мрежа обекти в сградата, ведно с влезли в сила съдебни
актове между същите страни, установяващи посоченото обстоятелство, както и възражение със
сходно съдържание по отношение на предходен период и заявления за отказ от договора,
подписани от Н. Г., които съдът цени като индиция за установяване на обратния факт – че имотът
не е част от топлопреносната мрежа.
Съгласно приетото по делото без възражения експертно заключение по вещото лице В. Т. по
допуснатата съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, което се кредитира от съда по реда на чл. 202
ГПК като компетентно и обективно изготвено, в процесния имот за исковия период не е
начислявана ТЕ за отопление на имот, нито ТЕ за БГВ, а единствено ТЕ за сградна инсталация.
Съгласно приетото по делото без възражения експертно заключение по вещото лице Н. М.
по допуснатата допълнителна съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда по реда
на чл. 202 ГПК като компетентно и обективно изготвено, включително след извършен оглед на
процесния имот, собственият на ответника недвижим имот се отоплява с бойлер – за топлата вода,
котел на ток и камина на дърва, без водна риза – за отопление на имота, в имота има радиатори, но
те са свързани с котела. При тези констатации вещото лице е направило категоричен извод, че в
имота не се потребява топлинна енергия за отопление на имот и жилищният имот на ответника не е
присъединен към топлопреносната мрежа на „..........“ ЕАД.
При съвкупния анализ на така събраните по делото доказателства и при съобразяване
констатациите на вещите лица по СТЕ съдът формира извод, че по делото не е доказано
процесният имот да е топлоснабден, т. е. да е присъединен към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение. Поради това, по аргумент от нормата на чл. 153, ал. 1 ГПК, макар и
собственик на процесния имот ответникът няма качеството на клиент на топлинна енергия спрямо
процесния имот поради недоказано топлоснабдяване на имота, което обуславя неоснователност на
главните искове за претендираната цена за доставена ТЕ и за услугата дялово разпределение.
За пълнота следва да се отбележи, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се дължи само
при присъединяване на обекта към топлопреносната мрежа, което обаче в случая не се доказва при
доказателствена тежест на ищеца за това.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед неоснователността на главните искове, на отхвърляне подлежат и акцесорните
претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед отхвърляне на исковата претенция не подлежи на разглеждане заявеното при
условията на евентуалност възражение за прихващане.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски има ответникът. Последният претендира
разноски за платен депозит за СТЕ в размер на 400,00 лева, както и разноски в полза на
процесуалния си представител адвокат Р. А. по реда на чл. 38 ЗА за заповедното и исковото
производство. По делото са представени доказателства за сторени разноски за депозит за СТЕ в
размер на 400,00 лева, поради което същите следва да се присъдят в цялост на ответника.
4
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното. В
практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. на
ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е необходимо и достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради
което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е
обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която
представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който му се
присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от насрещната
страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението
с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно практиката на СЕС,
обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно
цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка
относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния
представител действия. В разглеждания случай съдът намира, че в полза на процесуалния
представител на ответника, при съобразяване на разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
за минимални размери на адвокатските възнаграждение в редакцията към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие, следва да се присъди сумата в размер на 50,00 лева. За
исковото производство в полза на същата следва да се присъди пълния претендиран размер на
възнаграждение от 400,00 лева при съобразяване фактическата сложност на делото, вкл. вида на
извършените процесуални действия и броя на проведените съдебни заседания.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..........“ ЕАД, ЕИК ........... със седалище и адрес на
управление: гр. ............... срещу Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ............, обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми във връзка с
топлоснабден имот с абонатен № ................ сумата 309,69 лева – главница, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.11.2019 г. –
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ............................ сумата 22,24 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.09.2022 г. до
окончателното плащане, сумата 44,60 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода
15.09.2020 г. – 23.08.2022 г., и сумата 4,71 лева – мораторна лихва върху втората главница за
периода 01.10.2019 г. – 23.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 17.10.2022 г. по ч. гр. д. № 50713/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „..........“ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
................. да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ............, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 400,00 лева – сторени разноски по гр. д. № 23578/2023 г. на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА „..........“ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
................. да заплати в полза на адвокат Р. Ц. А., САК, личен № **********, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 50,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на Н. Г. Г. в заповедното производство по ч. гр. д. № 50713/2022 г. по
5
описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна защита на Н. Г. Г. в исковото производство по гр. д. № 23578/2023 г.
по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„..........” ЕАД – „.............“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6