РЕШЕНИЕ
№IV-260358
26.11.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 2599 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника М.Х.М., ЕГН **********,
чрез пълномощника адвокат Мутафчиева, против действията на ЧСИ Станимира
Николова, рег. № 805, район на действие – БОС, по изпълнително дело № 674/2015
г., изразяващи се в отказ да се прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и в насочване на принудителното
изпълнение върху несеквестируемо имущество по чл. 444, т. 7 ГПК.
В жалбата са изложени твърдения, че принудителното
изпълнение е насочено към недвижимо имущество, което е единствено за длъжника и
е предмет на молба по чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД. Навеждат се съображения, че
при преценката за наличието на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва
да се вземат предвид единствено извършените по отношение на жалбоподателката
изпълнителни действия, но не и тези, предприети по отношение на третото
задължено лице Р.К.. Поддържа се, че двегодишният срок е изтекъл на 15.06.2017
г. Жалбоподателката моли за отмяна на обжалваните действия.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащи на обжалване действия
на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 436, ал. 3 ГПК по делото не са
постъпили писмени възражения от взискателя „Банка ДСК“ АД, който е получил
препис от жалбата на 28.10.2020 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ
Станимира Николова е изложила мотиви по обжалваните действия, с които оспорва
жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Излага доводи, че изпълнителните
действия са насочени към поземлени имоти – лозя, които не попадат в хипотезата
на чл. 444, ал. 7 от ГПК. Поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20158050400694/2015
г. на ЧСИ Станимира Николова е образувано на 15.06.2015 г. по молба на
взискателя „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника М.Х. К. въз основа на изпълнителен
лист № 2679 от 25.05.2015 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №
1813 от 21.05.2015 г. по ч. гр. д. № 3167/2015 г. по описа на Районен съд –
Бургас, за сумата от общо 105 722, 16 лева по договор за жилищен
ипотечен кредит от 27.05.2008 г., от която 76 485, 32 лева – главница по
извлечение от счетоводните книги на банката към 20.05.2015 г., 26 736, 43 лева
– неплатена договорна лихва за периода от 20.01.2012 г, до 19.05.2015 г., 635, 01 лева – неплатена санкционираща лихва за периода от 28.04,2015 г. до
19.05.2015 г., такси в размер
на 1 865, 40 лева и законна лихва
върху главницата от 20.05.2015г. до изплащане на задължението, както и сумата
от 4 230, 27 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен нотариален
акт от 29.05.2008 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот със
страни „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор, М.Х. К. като
кредитополучател и ипотекарен длъжник и Р.Т.К. като ипотекарен длъжник. От него
се установява, че за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по
договор за ипотечен кредит от 27.05.2008 г. М.Х. К. и Р.Т.К. са учредили в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху следния свой недвижим имот: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХI-362 в кв. 61 по плана на ***, с площ от 690 кв. м., при
граници: североизток улица, северозапад – УПИ Х-361, югозапад-улица, югоизток
- УПИ ХП-363, ведно с изградената в имота едноетажна масивна сграда - МЕТАЛНО ХАЛЕ
с разгърната площ от 292,5 кв. м., при граници: от четири страни - външни
зидове, както и ведно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в
имота. По искане на взискателя върху
ипотекирания имот е наложена възбрана, вписана на 29.06.2015 г.
От приложените по делото удостоверения е видно, че М.Х. К.
(понастоящем М.) и Р.Т.К. са бивши съпрузи.
По искане на взискателя е
наложена възбрана, вписана на 29.06.2015 г., и върху следните недвижими имоти
на длъжника М.Х. К.: ½ ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, парцел
7, масив 42, с площ от 1,333 дка в местността „ЛОЗЯТА“ ,при граници и съседи: ПИ
№ *** - лозе на С.Щ.С., ПИ № *** - нива на Г.Н.С., ПИ № *** - пасище мера на
Община Бургас и ½ ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, парцел 8,
масив 42, с площ от 1,333, в местността „ЛОЗЯТА“, при граници и съседи: ПИ № ***
- лозе на Ж.Д.Д., ПИ № *** - нива на Г.Н.С., ПИ № *** - пасище мера на Община
Бургас.
По искане на взискателя на 25.06.2015
г. е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника М.Х. К. в „Кузманова“
ЕООД, ЕИК **********.
На 25.06.2015г. е изготвена покана за доброволно
изпълнение, ведно уведомяване за насрочен опис, получени от длъжника М.Х. К. –
лично и със задължение за предаване на ипотекарния длъжник Р.Т.К..
На 02.09.2015 г. е наложен запор върху притежаваните от
длъжника М.Х. К. три броя моторни превозни средства.
На 15.07.2015 г. е извършен опис на ипотекирания имот. За
периодите от 31.08.2015 г. до 30.09.2015 г., от 11.11.2015 г. до 11.12.2015 г.,
от 15.02.2016 г. до 15.03.2016 г., от 27.04.2016 г. до 27.05.2016 г., от
18.07.2016 г. до 18.08.2016 г., от 03.10.2016 г. до 03.11.2016 г., от
02.02.2017 г. до 02.03.2017 г., от 22.05.2017 г. до 22.06.2017 г., от
21.08.2017 г. до 21.09.2017 г., от 22.12.2017 г. до 22.01.2018 г. са били
насрочени общо 10 публични продани на ипотекирания имот, всички обявени за
нестанали поради липса на постъпили наддавателни предложения, като всеки път
взискателят е депозирал молба за насрочване на нова продан и изготвяне на нова
оценка.
За периода от 23.03.2018 г. до 23.04.2018 г. е била проведена
публична продан, при която е постъпило наддавателно предложение от С.А.Д.,
обявена за купувач с протокол от 24.04.2018 г. На 15.05.2018 г. е издадено е
постановление за възлагане на ипотекирания имот в полза на С.А.Д.. На
20.06.2018 г. е изготвено разпределение на постъпилата сума, влязло в сила на
26.06.2018 г.
На 21.04.2020 г. с молба от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е поискано
извършването на опис, оценка и продажба на възбранените по делото други
недвижими имоти – по ½ идеална част от гореописаните два поземлени
имота, представляващи лозя. Насрочен е опис за 29.09.2020 г.
На дата 13.08.2020 г. е входирана молба от длъжника М.Х.М.,
с която моли изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. С Постановление от 14.09.2020 г. искането на длъжника е
отхвърлено.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Не се установява по делото да е налице двегодишен период
на бездействие, който да обоснове прекратяване на изпълнителното производство
по перемпция. Изпълнителното дело е образувано на 15.06.2015 г., като по
отношение на длъжника М. К. (понастоящем М.) са били извършвани изпълнителни
действия на 25.06.2015 г., 29.06.2015 г., 15.07.2015 г., 02.09.2015 г., а в
периодите от 31.08.2015 г. до 30.09.2015 г., от 11.11.2015 г. до 11.12.2015 г.,
от 15.02.2016 г. до 15.03.2016 г., от 27.04.2016 г. до 27.05.2016 г., от
18.07.2016 г. до 18.08.2016 г., от 03.10.2016 г. до 03.11.2016 г., от
02.02.2017 г. до 02.03.2017 г., от 22.05.2017 г. до 22.06.2017 г., от
21.08.2017 г. до 21.09.2017 г., от 22.12.2017 г. до 22.01.2018 г. са били
насрочени общо 10 публични продани на ипотекирания имот, всички обявени за
нестанали поради липса на постъпили наддавателни предложения, като всеки път
взискателят е депозирал молба за насрочване на нова продан и изготвяне на нова
оценка. На 15.05.2018 г. след успешно проведена публична продан ипотекираният
имот е бил възложен на лицето, обявено за купувач. На 20.06.2018 г. е изготвено
разпределение на постъпилата сума. На 21.04.2020 г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД
е поискал извършването на нови изпълнителни действия. Насрочен е опис на два
възбранени имота за 29.09.2020 г.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че при
преценката за наличието на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да
се вземат предвид единствено извършените по отношение на нея изпълнителни
действия, но не и тези, предприети по отношение на третото задължено лице Р.К..
Видно от представения нотариален акт от
29.05.2008 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, ипотекираният
имот е собственост не само на Р.Т.К., но и на М.Х. К., която също има
качеството на ипотекарен длъжник. Поради това изпълнителните действия по
отношение на ипотекирания имот са били извършени не само по отношение на
третото задължено лице Р.Т.К., но и по отношение на длъжника М.Х. К.. Доводите
на жалбоподателката, че ипотекираният имот не е бил в режим на съпружеска
имуществена общност, а лична собственост на съпруга Р.Т.К., не могат да бъдат
обсъждани в рамките на настоящото производство, което не може да има за предмет
разрешаването на възникналия материалноправен спор за собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението
не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него. В процесния случай
изпълнението е насочено към ½ идеална част от два поземлени имота на
длъжника – лозя, които не попадат в хипотезата на чл. 444, т. 7 ГПК, тъй като
не представляват жилище.
За пълнота следва да се отбележи, че са напълно
неотносими към предмета на настоящото производство наведените с жалбата доводи
във връзка с прекратеното изпълнително дело № 20138050401545/2013 г. на ЧСИ
Станимира Николова, редовността на връчване на съобщенията по настоящото
изпълнително дело и погасяването на изпълняемото право по давност.
Въз основа на изложеното съдът намира, че не са налице
основания, които да обосноват отмяна на обжалваните действия на ЧСИ, поради
което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не
подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на длъжника
М.Х.М., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Мутафчиева, против
действията на ЧСИ Станимира Николова, рег. № 805, район на действие – БОС, по
изпълнително дело № 674/2015 г., изразяващи се в отказ да се прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и в
насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество по чл.
444, т. 7 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.