Р Е Ш
Е Н И Е
№ 41
гр.Кюстендил, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар И. С.и с участието на
прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова КАНД №1/2020г., за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
В.В.А. ***, съдебен адрес ***, офис
2 обжалва решение №393/22.11.2019г. на КРС, постановено по АНД №1077/2019г., с
което е потвърден ЕФ серия К №**** за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР -
Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт,
представляващи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на
ЕФ.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Заключението на прокурора
от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
въззивното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №393/22.11.2019г., постановено по АНД
№1077/2019г., с което е потвърден ЕФ
серия К №*** за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР
– Кюстендил. В.В.А. ***,
на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, е санкциониран като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
КРС е потвърдил ЕФ като
законосъобразен, приемайки че е издаден при спазване на законовите изисквания
за форма, съдържание и процедура и правилно установен субект на нарушението.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Същото е и правилно, тъй като правните изводи са
съобразени с установените фактите и доказателства по делото, както и със
закона.
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на В.В.А. *** срещу с ЕФ серия К №***, издаден от ОДМВР – Кюстендил. Прието е, че на
12.09.2018г. в 07.38ч., в с.Невестино, ВП ІІ-62, км12+700, посока гр.Дупница,
при разрешена за населено място скорост на движение от 50 км/ч, собственика на
МПС-то е управлявал лек автомобил А** с рег.№***** с 94 км/ч /приспаднат
толеранс от 3 км/ч в полза на водача/. Безспорно е, че нарушението е установено
и заснето с мобилно техническо средство ТFR1-М
№545. Изготвен е клип №2115. След направена справка е установен собственика на
МПС-то – В.В.А. ***. За констатирано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден
атакувания ЕФ. От собственика не е подадена декларация по чл.188 от ЗДвП,
сочеща друго лице управлявало МПС-то в деня и часа на извършване на
нарушението. Представени са доказателства за годността и техническата
изправност на АТТС, както и протокол от
13.09.2018г. за използване на АТСС.
В хода на съдебното производство пред
въззивния съд са представени договор за наем от 01.01.2015г. и анекс №01 към
него от 31.12.2016г., по силата на който процесното МПС е отдадено под наем на
„В. И“ **гр.Б.. Получаваният наем е деклариран от жалбоподателя в годишните
данъчни декларации за 2017г. и 2018г. /срав.декралациите/.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
в относимата редакция към момента на извършване на нарушението - ДВ бр.54/2017г.,
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС
или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ. Безспорно в случая
противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин – чрез
клип №2115, изведен от паметта на АТСС - мобилно техническо средство ТFR1-М №545. Тук касационният отбелязва, че поради настъпилата
законодателна промяна в сочената правна норма от 05.07.2017г. санкционирането
на нарушенията, визирани по-горе се извършва чрез облекчената процедура на
издаване на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП /ирелевантно е обстоятелството с каква
система за видеоконтрол е установено нарушението – мобилна или стационарна/. За
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП при хипотезата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП се
налага административно наказание „глоба“ от 600 лв. и не се отнемат контролни
точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. Следователно правилно АНО е провел
съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на
административното нарушение.
Събраният доказателствен материал КАС намира
за достатъчен, за да обоснове извод за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Представеният клип, както и протокола от 13.09.2018г., представляващ
Приложение №1 към чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., доказва мястото и
времето на извършване на нарушението – населено място с.Невестино, 07.38ч.,
както и измерената скорост – 94 км/ч след приспаднат толеранс от 3 км/ч. Клипът
се явява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, доколкото е направен от изправно АТСС
/срав. у-ние за одобрен тип средство за измерване, протокол
№5-21-17/23.10.2017г. за последваща проверка и протокол за извършено обучение
от 11.04.2016г./. Субектът на нарушението е установен от справка и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, която сочи, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил МПС-то, правилно е привлечен към отговорност. Не се възприемат
възраженията, че представения договор за наем е годно доказателство за
извършване на нарушението от служител на фирма „В И.“ **гр.Б. Законодателят е
предвидил две възможности за собственика на МПС за оборване на презумпцията на
чл.188, ал.1 от ЗДвП – 1.в хода на административнонаказателното производство
пред АНО чрез депозиране на декларация
по чл.189, ал.5 от ЗДвП и 2.по реда на чл.4, ал.3 от Наредба №I-45/24.03.2000г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства чрез вписване в СРМПС на ползвателя,
ползващ МПС-то на правно основание, различно от правото на собственост /в
случая наемател по договор за наем от 01.01.2015г./. След като и двете правни
възможности не са използвани от собственика на лек автомобил А** с рег.№****,
за да удостовери пред органите на КАТ ползването на автомобила от юридическо
лице, не може да се приеме за оборена презумпцията на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Сам
по себе си договора за наем не доказва факта на неуправление на МПС-то от
неговия собственик на 12.09.2018г. По тези съображения КАС намира, че
административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна, поради
което ЕФ се явява законосъобразен.
Като е формирал правни изводи за
законосъобразност на ЕФ въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което ще бъде оставено в сила, поради отсъствие на касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Воден от горното и на основание чл.222,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №393/22.11.2019г. на Кюстендилския районен
съд, постановено по АНД №1077/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: