Р E Ш Е Н И
Е
№ 28.06.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: Н. КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 3900
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно
основание по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.99,
ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД твърди, че се е снабдило със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.Е.И. по ч.гр.д. 1369/2018 г. по
описа на РС – Стара Загора. Тъй като длъжникът не бил открит на известните му
адреси, съобщението до него било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5
и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Ищецът твърди
следните обстоятелства, на които основава вземанията си:
На 25.02.2017
г. бил подписан Договор за кредит „Бяла
карта” с № 497044 от 25.02.2017 между „Аксес Файнанс” ООД, като кредитор и И.Е.И.,
като кредитополучател.
Вземанията по
горепосочения договор били с прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 10.01.2018 г.,
сключени между „Аксес Файнанс” ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД.
С подписването на
Договор за кредит „Бяла карта” с № 497044 от 25.02.2017 г. „Аксес Файнанс” ООД
се задължило да предостави на И.Е.И. револвиращ кредит в максимален размер на
800 (осемстотин) лева - главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който
се усвоявал чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а
ответникът се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор. Заедно с подписването на договора, кредитодателят предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт
Файнанс" АД /Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния
размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на
договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение № 1
към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта
Access Finance/iCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.
И.Е.И. усвоил
сумата в общ размер на 800 лева от предоставения максимален кредитен лимит,
като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към настоящия
момент непогасена главница била в размер на 800 лева.
Съгласно чл.4,
ал.1, т.2 от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят
дължал дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна лихва
за периода от 01 март 2017 г. - датата на първата транзакция по кредитната
карта до 6 юни 2017 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като
предпоставките за настъпване на същата били визирани в чл.22, ал.1 от Договора.
В настоящия случай дължимата договорна лихва била в размер на 60,62 лева.
В чл.16 от Договора
страните се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си
задължение, представляващо сбор от сумите по чл.3, ал.3, т.1-4, на падежа -
2-ро число на месеца (чл.3, ал.2), да предостави на кредитодателя в 3-дневен
срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при
конкретно посочени в чл.16, ал.1, т.1-5 предпоставки. Съгласно чл.21 от
процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число), кредитополучателят
дължал на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница съгласно чл.3, ал.3, т.1 и т.2 от Договора. Неустойката се дължала за
всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.
Същата се начислявала на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число
кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. В конкретния случай на
кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 160.00 лева.
Съгласно чл.22,
ал.4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на
кредитополучателя или на сумата по чл.12, ал.1 - 15% от максималния кредитен
лимит, ответникът дължал и разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се начислявали до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1.
Страните се споразумели (чл.22, ал.5), че при настъпване на предсрочна
изискуемост се начислявала и еднократна такса в размер на 120.00 лева,
включваща дейността на служител/лице, осъществяващо и администриращо дейността
по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Съгласно чл.22,
ал.4 и ал.5 от Договора били начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение в общ размер на 200 лева.
Поради трайната
забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на
ответника, цялото му задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост била обявена на 06.06.2017 г. Считано от тази дата ответникът И.Е.И.
дължал заплащането на лихва за забава/мораторна лихва/ върху главницата в
размер на 60,41 лева за периода от 07.06.2017 г. - датата на настъпване и
респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 09.03.2018 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Искането на ищеца
до съда е да постанови решение, с което да се признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу ответника И.Е.И.: 800
лева - главница по Договор за кредит „Бяла карта” с № 497044 от 25.02.2017г.;
60,62 лева - договорна лихва за периода 01.03.2017 г. - датата на първата
транзакция по картата до 06.06.2017 г. - датата на настъпване на предсрочната
изискуемост; 160 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 200
лева - разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение;
лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 60,41
лева за периода от 07.06.2017 г. - датата на настъпване и респективно обявяване
предсрочната изискуемост до 09.03.2018 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника И.Е.И. - адв. А.С. е
подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
На първо място,
счита иска за недопустим, поради неизпълнението на задължението на предишния
кредитор да уведоми длъжника за прехвърленото вземане по реда на чл.99 от
Закона за задълженията и договори. Предвид това обстоятелство, счита че за
ищеца в настоящото съдебно производство липсва съответната процесуална
легитимация да води иск срещу ответника за неизпълнение на договора за паричен
заем.
Алтернативно, ако
съдът приеме исковата претенция за допустима, счита същата за недоказана и
неоснователна.
Не били представени
доказателства, както за усвояването на главницата, така и размерът на същата,
ако евентуално бил усвоен да не е бил върнат на Кредитодателя в уговорения
срок, от страна на заемателя.
В исковата молба не
бил посочен начина, по който била формирана стойността на неустойката. Към
исковата молба не били представени доказателства, че такова обезпечение по
чл. 16 от договора не е било предоставено от страна на длъжника.
На следващо място,
от ответника се претендирало сумата от 200 лева за разходи и такса за извън
съдебно събиране на просроченото задължение. В случая дори да се приеме, че
ответникът бил изпаднал в забава, то по делото не били представени
доказателства за това, че заемодателят действително е направил разходи за
събиране на задължението. От друга страна, за да се претендира заплащането на
еднократна такса от 120 лева Кредитодателят е следвало да е обявил задължението
на Кредитополучателя за предсрочно изискуемо /арг. от чл.22, ал.5 от договора/.
В случая към исковата молба не били представени доказателства Кредитодателят да
извършвал действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, въпреки, че
в исковата молба се твърди, че това е станало на 06.06.2017г. От договора не
ставало ясно какъв е редът за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Ето защо счита, че и тази сума не следва да се приема като дължима от
ответника.
Не бил доказан и
точния размер на претендиралата лихва, тъй като както било посочено по-горе не
били представени доказателства за размера на главницата
По всички изложени
съображения моли иска, предмет на настоящото съдебно производство да бъде
отхвърлен, като недоказан и неоснователен.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по
делото заявява, че поддържа предявените искове по изложените в исковата молба
съображения.
В съдебно заседание особеният представител на
ответника И.Е.И. оспорва исковете по
наведените доводи в отговора на исковата молба.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 1369/2018г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД срещу И.Е.И.
заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 800 лева - главница по договор за кредит
„Бяла карта” с № 497044 от 25.02.2017г.; 60,62 лева - договорна лихва за
периода 01.03.2017 г. до 06.06.2017 г.; 160 лева - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 200 лева - разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената
главница в размер на 60,41 лева за периода от 07.06.2017 г. до 09.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда – 21.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и за
разноските в заповедното производство – 100,62 лева. Тъй като длъжникът
не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено
по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е
предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения
договор за кредит „Бяла карта” № 497044,
сключен на 25.02.2017 г. между „Аксес
Файнанс” ООД /кредитодател/ и ответника И.Е.И. /кредитополучател/, кредитодателят се е
задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер
на 800 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта (предоставена при подписване на договора), а
кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на
договора, а именно: при годишен процент на
разходите 45,90% и годишен лихвен процент 43,20%. В чл. 12, ал. 1 от договора е
предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж,
кредитополучателят в 3-дневен срок от датата, следваща падежа на текущото
задължение, следва да заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит,
като наред с това представи допълнително обезпечение – поръчител, който да
отговаря на определени условия (виж и чл. 16, ал. 1). Според предвиденото в чл.
21 от договора, в случай че кредитополучателят не предостави допълнителното
обезпечение по чл.16 дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за съответния месец, като
неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
Уговорено е в чл. 22, че в случай, че
кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е парично
задължение с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения
кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец
да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, кредитодателят
има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, като в този
случай съгласно ал. 5 от същия член кредитополучателят дължи еднократно
заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитора за
дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението. Наред с това, в ал. 4 на чл. 22 е предвидено
задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на
текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. Във всеки
случай на забава кредитополучателят дължи лихва за забава (чл. 22, ал. 3). Срокът
на договора е 6 години (чл. 4 от договора)
Видно от рамков договор за цесия от 11.11.2016 г.,
сключен между „Аксес Файнанс” ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД и Приложение 1 от 10.01.2018 г. към него,
вземането на „Аксес Файнанс” ООД, произтичащо от договор за кредит № 497044, сключен на 25.02.2017г. с кредитополучател
- ответника, е било прехвърлено на
ищеца. „Аксес Файнанс” ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на
вземания, от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия, видно от пълномощно, на л.30 от делото. Уведомление за извършената цесия
е приложено към исковата молба с искане да бъде връчено на ответника.
От заключението на вещото
лице (неоспорено от страните), прието от съда като компетентно и добросъвестно
изготвено, се установява, че сумата от 800 лева по горепосочения договор е
усвоена от ответника на 28.02.2017г., като на 20.04.2017г. е направил една
единствена вноска по договора в размер на 150 лева. Вещото лице в табличен вид
е изчислило договорните лихви и мораторните лихви по дневно и е отбелязало, че
с платената сума от 150 лева, кредиторът е погасил 32.50 лева договорна лихва,
80 лева –неустойка и 37.50 лева – разход за събиране на вземане по чл. 2, ал.4
от договора (макар това плащане да не е приспаднато при формулирането на
исковите претенции). Вещото лице е посочило също, че ищецът е начисли сумата от
160 лева – за неустойка и 200 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземане по чл. 21и 22 от договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Представеният
по делото договор за кредит „Бяла карта“, подписан и неоспорен от ответника,
установяват възникналото заемно правоотношение между „Аксес Файнанс” ООД и кредитополучателя
– ответника. Усвояването на отпуснатата сума от 800 лева на 28.02.2017г. от ответника се установява от
заключението на СИЕ. От същото заключение се доказва и платената от ответника
сума в размер на 150 лева на 20.04.2017г.
Следователно
със заплатената от ответника сума от 150 лева се погасяват дължимите по
процесния договор договорни лихви към датата на плащането – 20.04.2017г., а
именно сумата от 48 лева (50 дни *0.96 лева – виж таблица на л. 107 и 108 от
делото). А с остатъка от платеното в размер на 102 лева е погасена част от главницата.
Следователно неплатената главница по делото възлиза на 698 лева, а договорната
лихва за периода от 21.04.2017г. до крайната, посочена в исковата молба, дата –
06.06.2017г. е 12,62 лева. Оттук следва пък, че претендираната мораторна лихва
върху неплатената главница от 698 лева за посочения от ищеца период
07.06.2017г. до 09.03.2018 г., след извършено служебно изчисление от съда, е 53,51
лева.
Съдът не
възприема извършените от ищеца приспадания на платената сума според
установеното от вещото лице при проверката при
ищеца (които освен това не са отразени при формулирането на исковите
претенции), а именно, че със заплатената сума ответникът е погасил сумата от
32.50 лева – договорна лихва, 80 лева – неустойка и 37,50 лева – разходи по чл.
22, ал.4 от договора, защото приема, че клаузите от договора, с които са
уговорени неустойката и таксата разходи за събиране на вземания и таксата
разходи за дейността на служител, са нищожни, по изложените по – долу
съображения:
Процесният договор
за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в
сила от 25.07.2014г./, в който се
съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат
съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно,
е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Искането на ищеца обаче включва установяване на вземане за
неустойка, такса разходи за събиране на просрочени вземания и такса за
разходите на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението- чл. 12 ал. 1, чл. 16, чл. 22, ал. 4 и 5. Видно от съдържанието на тези клаузи от
договора отговорността на длъжника за сочените неустойки и такси възниква не от
възможното неизпълнение, а от реално настъпила забава, тоест, изключена е
превантивната функция на неустойката и се касае само и единствено до санкционни
парични клаузи, което е противоречие с чл. 33 от ЗПК. Кредиторът няма право да
договаря изначално суми, платими при забава или пълно неизпълнение на
задължението на длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от
главницата. При това става ясно, че уговорите такси не са никакви такси, защото не се дължат заради извършени разходи, а самото наименование прикрива
истинската цел на клаузите да служат за обезщетение за вреди от
забавата, т.е.
въпросните клаузи са с неустоечен характер и предвиждат неустойки. С предвиждането на тези плащания
очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на
допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника
– това се отнася, както за уговорената неустойка при неосигуряване на
поръчител, така за другите две неустойки, наименувани такси за разходи на
служител и за разходи за събиране на вземане. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на този закон, е нищожна.
По тези съображения
и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на договора са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за
кредит. В този смисъл е трайната съдебна практика. Следователно ответникът не
дължи начислените от кредитора суми за неустойка
в размер на 160 лева и такси разходи в размер на 200 лева.
Неоснователни са
възраженията на особения представител на ответника по отношение на действието
на цесията. Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили
правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на
вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия,
по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това
следва от нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника
изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение
156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.е и др., е прието, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Съгласно Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК получаването на
уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената
цесия е връчено на особения представител на ответника с преписа от исковата
молба, съдът приема, че цесията е надлежно съобщена. Връчването на особен
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник.
Последиците от връчване на книжа на особен представител са разгледани в решение
№ 198 от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на ВКС, в което се приема, че
следва да се счита за редовно връчване дори връчването на особения представител
на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, което в случая е
обективирано в исковата молба.
И тъй като вземането
се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на
цесионера само тези права, които има, то предявените искове следва да бъдат
уважени в размерите, посочени по – горе, а в останалата част отхвърлени като
неоснователни.
Предвид
гореизложеното, следва, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 698 лева – неизплатена главница по договор по договор за кредит „Бяла карта” с № 497044
от 25.02.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.03.2018г. до окончателното й изплащане,
сумата от 12.62 лева – договорна лихва за периода от 21.04.2017г. до
06.06.2017г., сумата от 53.51 лева – мораторна лихва за периода от 07.06.2017г.
до 09.03.2018г., като следва да бъдат отхвърлени като неоснователни искът за
главница до пълния претендиран размер от 800 лева, искът за договорна лихва до
пълния претендиран размер от 60,62 лева и за периода от 01.03.2017г. до
20.04.2017г. вкл. и искът за мораторна лихва до пълния претендиран размер от 60.41
лева. Следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни исковите претенции
за сумата от 160 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и за сумата от 200лв., представляваща такса разходи за извънсъдебно събиране
на просрочени вземания.
По разноските: Ищецът
е направил следните разноски в исковото производство: 25,62 лева за ДТ, 300
лева – за особен представител на ответника, 150 лева – възнаграждение за вещо
лице, като на основание чл. 25, ал.1 от
НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на представителя му в размер
на 100 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в исковото
производство в размер на 343,35лева, съразмерно с уважената част от исковете. С
оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.
12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 60,02 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не е представил доказателства за заплащане на разноски, поради което
такива не му се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Е.И., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот
Волов № 29, ет.3, за следните суми: сумата от 698 лева – неизплатена главница по договор по договор за кредит „Бяла карта” с № 497044 от 25.02.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 21.03.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от
12,62 лева – договорна лихва за периода от 21.04.2017г. до 06.06.2017г., сумата
от 53,51 лева – мораторна лихва за периода от 07.06.2017г. до 09.03.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над установения размер от 698 лева до
пълния претендиран размер от 800 лева, иска за договорна лихва над
установения размер от 12.62 лева до пълния претендиран размер от 60,62 лева
и за периода от 01.03.2017г. до 20.04.2017г. вкл. и иска за мораторна лихва над
установения размер от 53,51 лева до пълния претендиран размер от 60.41 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1369/2018г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот
Волов № 29, ет.3, против И.Е.И. , ЕГН
**********,***, искове за установяване съществуването на вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ *** ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД
за следните
суми по договор за кредит „Бяла карта” № 497044 / 25.02.2017 г., а
именно: за сумата от 160 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение и за сумата от 200лева, представляваща такса разходи
за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1369/2018г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.Е.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет.3, сумата в размер
на 343,35 лева – разноски по настоящото дело и сумата
от 60,02 лева
- разноски по
ч.гр.д. № 1369/2018 г. по описа на PC –
Стара Загора, съразмерно
с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат
заплатени по банкова сметка на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД, а именно: IBAN: ***; BIC:
*** – „Юробанк
България“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: